Честите пътувания в чужбина или редовното купуване на скъпи бижута или луксозни стоки могат да ви докарат данъчна проверка. Това ще стане, ако сте декларирали по-ниски доходи, които не отговарят на стандарта на живот, който водите.

Същото условие важи и ако се правят вноски на лизинг за скъп автомобил, а са обявени доходи около средните, ако работодатели посочват пред данъчните в справките си, че са превели солидни суми, но получателят не ги е обвил в данъчната си декларация или пък едноличен търговец обявява загуба вече трета година, а държи скъп офис в центъра на голям град.

Данъчните предупреждават, че инспекция може да последва и след посещение в банка или обменно бюро, особено ако го правите често без това да е свързано пряко с работата ви.

Ако при проверката данъчните установят разминаване между доходите и разходите, ще последва и ревизия.

От Националната агенция по проходите (НАП) посочва, че рисковите данъкоплатци се селектират на базата на 80 критерия.

Гражданин може да бъде проверен, ако в приходната агенция има сведения, че е получил определени доходи, но не ги декларира. Опасно е и ако липсва легален източник на доходи, а се пътува често в чужбина и на връщане се декларират скъпи покупки. Данните за това се получават регулярно от всички ГКПП-та, през които се напуска страната. Съмнително е и ако много често в данъчните декларации човекът е посочил заеми от роднина или приятел. В случай, че те се окажат също нередовни пред данъчните или пък живеят в чужбина -

директно се поръчва ревизия. Опитът на данъчните показва, че в 80% от тези случаи заемът се оказва просто алиби.

Редовното печелене от различни тото и лото игри също може да докара данъчните пред вратата ви. По правилата всеки, който изплаща печалба от такива игри, прави това по банков път. Банките пък са длъжни да докладват за всеки съмнителен трансфер, а честият превод на малки суми, но редовно или на по-големи суми към един и същи получател, са съмнителни.

Твърде високите лизингови вноски също са съмнителни. Те могат да ви докарат проверка, ако месечното плащане достига до 80% от официално декларираните доходи. Лизинговите къщи са задължени да докладват в НАП такива случаи, както и да правят проверки по сигнал.

Притеснителни за данъчните са и непрекъснатото превеждане или получаване на пари от и към чужбина. Без задоволително обяснение, банките или финансовите институции, през които минават тези преводи, също са длъжни да подадат сигнал, а данъчните да проверят основанията за превода и източника на парите.

Ако непрекъснато се влага в имоти, част от които се продават периодично, също ще се влезе в полезрението на данъчните. Данни за чести сделки от един и същи човек е задължена да подаде Агенцията по вписванията.

Застрахователните компании също подават информация, ако издават полици за голямо имущество, което принадлежи на един и същи човек или на свързани лица. Има специални указания, според които за съмнителен клиент минава всеки, който иска застраховка за имот, който е неприсъщ по размер за общото му състояние или пък сключва повече от една застраховка в един и същи ден за суми, близки до 30 000 лв., с различни титуляри, но с родствена връзка.

Също така всички пощенски служители са инструктирани да докладват, ако клиенти правят много преводи - например по 7-8 на месец, но не към един получател, а към различни. Или обратното - клиент получава от различни наредители много често суми. Задължителна проверка ще има и ако някой, който е подавал регулярно данъчна декларация, спре да го прави изведнъж, не отговаря на посочените от него последен адрес и телефон.

Има няколко момента, когато и фирмите стават съмнителни на данъчните.

Така например, ако се държи скъп и голям офис, а няколко поредни години дружеството е на загуба или на минимална печалба. Приема се, че при финансов стрес компаниите свиват разходите. Тъй като често договорите за наем не се регистрират официално, данъчните правят проверки в обектите на място и отбелязват адреса в досието на компанията.

Има рискови сфери, в които компаниите по-често се гледат под лупа. Това са строителство, туризъм, търговия със стоки с висока стойност, брокерски агенции и др. Всяка година към тях се добавят нови рискови сфери, в които има по-висок риск от укриване на обороти.

Съмнителни са и дружествата, които декларират много оборот от внос или износ, а в същото време нямат склад и договори със спедиторски компании. Като предварителна мярка данъчните могат да поискат да се предостави документация за „пътя на стоката” и за начина ѝ на съхранение, за да установят дали не става дума за укриване или контрабанда.

Когато компанията работи на загуба, а нейните собственици обявяват високи доходи, също е сигнал за НАП. Единственият случай, при който това по правилата на данъчните е допустимо, е когато собственикът продаде дяловете си и обяви прихода като лична печалба. Всички останали случаи будят подозрение, като най-тежката хипотеза е, че собствениците източват фирмата и ще обявят фалит.

Инспекцията е сигурна и когато компания работи предимно с оборотни заеми и без офиси. Тогава ще се направи допитване до банките, които имат подробни кредитни досиета, за да бъде установено дали наистина клиентите им нямат финансови средства като собствен капитал. Причината е, че наличието на собствени пари, а не заеми се приема като гаранция, че бизнесменът е по-отговорен.

Ако компанията няма големи приходи, на нула е или работи на загуба, но непрекъснато обновява автомобилите си - чрез покупка или лизинг, също буди подозрение. В тези случаи собственикът ще бъде попитан официално да докаже пред данъчните как плаща големите вноски.

Инспекторите изострят вниманието си и ако компанията прави много сделки с много посредници, повечето от които не се налагат от характера на дейността. Логиката е, че така с много кухи сделки и фирма бушон се надува балон за ДДС и се източва под формата на данъчен кредит.

Притеснително за НАП е и когато малка компания има много банкови сметки и непрекъснато ги закрива и открива нови. Логиката е, че така се губи контрол от съответните институции върху актуалното финансово състояние на компанията, а може да става дума и за пране на пари.

Офшорните зони винаги са на дневен ред, а фирмите, които имат каквито и да е отношения с тях, подлежат на по-висок интерес. Логиката е, че с такива сделки не само официално се пести от данъци, но и се укриват и обороти

След приемането на закона за офшорките вече и данъчните ще следят да няма нерегламентирано навлизане на офшорни и свързани с тях компании в “забранени зони”.

Съмнително за данъчните е и ако фирмата непрекъснато получава или изпраща ценни пратки или парични преводи, като това често движение на активи е неприсъщо за нейната дейност.

Чести пътувания в чужбина при декларирани доходи около средните могат да докарат данъчните на проверка. 

Дали ще се прави проверка може да се прецени и по предмет на дейност на компанията и професията на лицето.

От НАП обаче уточняват, че наличието на един или повече от изброените критерии не означава задължително разпореждането на данъчна ревизия.