Чифликът край границата, описан от Йордан Йовков, ще има реален еквивалент почти в сърцето на Стара планина. Идеята хрумнала на музиканта Георги Кралев. Преди няколко години добруджанецът, който е родом от Тервел, започва да търси земя, където може да реализира мечтата си. Обикаля над 800 имота, оферирани в каталозите за недвижими имоти, докато стига до Златарица. За идеята го привлякъл родопчанинът Фехми Топчиев, кмет на златаришкото село Разсоха,  пише в. "Янтра Днес".

Старото име на селото е Чатал дере, което означава, че тук се срещат две реки, които се съединяват в по-голямата река ­ Златаришка. Това са Бебровска и Средноселска реки, които обгръщат в меандри селото. То се намира на 208 метра надморска височина и се слави, като един от най-екологичните гъбарски и билкарски райони. Сега в Разсоха живеят 75 души, те отглеждат предимно крави. Животните не живеят във ферми, а по цял ден се разхождат по планинските пасбища.

Фехми Топчиев е кмет на селото в продължение на три мандата, произхожда от стар родопски род. Съдбата изпратила родителите му в Стара планина и той останал тук.

"Това е мястото, което приемам като родно", разказва Фехми, който е бивш агроном и с южняшки ентусиазъм откроява идеите си за развитието на селото. Тук наистина могат да се създадат нови работни места", казва той.

Още през социализма в Разсоха са построени хангари за сушене на билки и гъби, защото мястото дава всички условия за такъв вид поминък. Стига да се появи предприемач, който може да инвестира. Може би е въпрос на съвсем кратко време, защото екологичните храни и билки ще се търсят все повече и повече, се надява кметът.

"Няма да дам имот на хора, които ще го купят, зарежат и препродадат след години", обяснява Фехми.

Горчивината му идва от наивната сделка преди 5 години, когато повярвал на група англичани. Те купили училището в селото и обещали, че ще направят от него развлекателен комплекс. Сега училището загива, но вече е частна собственост и никой не може да се намеси.

Когато Георги Кралев дошъл да търси земя, той имал определени изисквания - имотът да е краен, да граничи с река, да е достатъчно голям, за да може да го разработи, съобразно с идеята си и хората наоколо да го приемат.

И чудото станало - намерил се един, после още един имот, минали процедурите и добруджанецът получил това, за което мечтаел. Започнал да реставрира старата къща, която вече решил как ще нарече. Довел тук жена си и кучетата каракачанки. Според него един ден тук може да се направи голям хотел за тази порода, защото условията го позволяват. Сега Кралев е съсредоточил усилията си в изграждането на Йовковите чифлици.

"Няма как, споделя той, аз съм добруджанец, но това, което представлява един такъв чифлик, може спокойно да бъде изградено навсякъде, където природата го позволява. Първата къща от проекта ще се казва “Дядокралевата къща" и освен постройката, като стилистика ще има един голям двор, разделен на няколко части. Ще има зеленчукови градини, които ще делят място с овошки. Ще има и стопанство, в което ще се разхождат фазани и яребици. Снимка: seen.evgenidinev.com