Швейцарското правителство реши да ограничи с две трети разрешителните за работниците от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), предаде "Ройтерс". За тази си мярка страната беше остро разкритикувана от Европейския съюз (ЕС).

От първи май влиза в сила решението на конфедерацията за издаването на общо две хиляди квоти за гражданите от Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия, за да живеят и работят на нейната територия. През 2011 г. броят на разрешителните за осемте държави беше шест хиляди – три пъти повече.

През последните няколко години в Швейцария има голям имиграционен наплив на работници от ЕС. Въпреки икономическата криза, страната поддържа ниво на безработицата си под 3%.

Кабинетът заяви, че 1,1 милиона европейски граждани в една 7,9-милионна държава действително спомагат за стопанското й развитие, но изискват по-сериозна интеграционна политика, най-вече що се отнася до минималната работна заплата и условията на труд.

Дясната Народна партия прехвърля на високия имиграционен ръст отговорността за по-високите наеми, пренаселването в градския транспорт и ерозирането на културните паметници. Политическата сила настоява годишните квоти за пребиваването на чужденци да се фиксират конституционно.

Относно новото решение правителството обяви, че ще се обърне към "предпазната клауза" от споразумението си с ЕС за свободното движение на хора, като отново върне в сила отменените преди година квоти за гражданите от Централна и Източна Европа.

Квотната политика на Швейцария срещна недоволството на ЕС. Върховният представител на Съюза за външните работи и политиката за сигурност Катрин Аштън отправи остра критика към управляващите.

"Тази мярка не е икономически обоснована нито от състоянието на пазара на труда в момента, нито от броя на европейските граждани, желаещи да пребивават в Швейцария", коментира тя.

От своя страна президентът на Европейския парламент (ЕП) Мартин Шулц изрази разочарованието си от мярката.

"Натъжи ме решението на Швейцария да дискриминира осем от европейските страни-членки", каза той. Освен това добави, че това противоречи на „духа и буквата“ на политиката, която страната е обявила спрямо европейските граждани, подпомагащи икономиката й.