Днес се навършват шест месеца от обсъждането в Министерски съвет за решаване на проблема за облагане на благотворителните SMS-и (кратки текстови съобщения, смс) с данък добавена стойност. Този проблем стои от години, но след бедствията през февруари се получи ангажимент от страна на властта въпросът да бъде решен. Внесен е законопроект в Народното събрание, който обаче все още не е предвижен.

Надяваме се, че този ангажимент ще бъде изпълнен и искаме да напомним, че този проблем все още не е решен. Това каза Любен Панов от Българския център за нестопанско право за БНР.

"Има два законопроекта в Народното събрание - единият е внесен през април, а другият през май, като в основата си и двата проекта предвиждат при благотворителните SMS-и да няма ДДС върху частта от тях, която отива за благотворителност. В законопроектите се предвижда разликата между SMS-а по принцип и цената, която ние плащаме за благотворителен SMS и отива за благотворителност и върху нея не трябва да има ДДС", обясни Панов и допълни, че не става въпрос за голяма сума.

Според Панов причината двата законопроекта да не се предвижат досега е, че се е считало, че ЕС е поставил строги изисквания и че не може да не се облагат с ДДС кратките текстови съобщения.

След проучване на от Българския център за нестопанско право в няколко страни от ЕС обаче се оказва, че в много страни благотворителните SMS-и не се облагат с ДДС и няма такова изискване на ДДС.

"Законът за ДДС предвижда облагане с 20% само на стоки и услуги, а не и на пари. Прехвърлянето на пари, включително и дарението на пари, не е облагаем въобще с ДДС и на мен ми се струва, че има някакво неразбиране на Закона. Моето мнение е, че и до момента Законът не предвижда облагане с ДДС на SMS-ите, чрез които се даряват пари. В онази част, в която се плаща SMS услугата – тя е облагаема и когато говорят за SMS като услуга - той е облагаем, но в горницата над този есемес, което представлява паричното дарение - това категорично не попада в обхвата в Закона за ДДС", каза председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова.

Тя потвърди, че в Народното събрание има два законопроекта и добави, че "не може от всяко не добро разбиране на закона - ние да пишем нови текстове".

Ако според ползвателите Законът не е достатъчно ясен има начин в съответните закони, в които се казва, че в такива случаи Министерството на финансите издава указания по прилагането на Закона, обясни тя.