Япония реши да подмине критиките за това, че агресивното наливане на ликвидност в икономиката от страна на Централната банка може да доведе до конкурентна девалвация (намаляване на валутния курс на съответната валутна парична единица спрямо другите валути) на йената. Според Токио обаче финансовата институция се опитва да сложи край на почти 20-годишната дефлация, а не да манипулира японската валута, пише агенция „Ройтерс“.

Японският министър-председател Шинзо Абе настоява за агресивни действия от страна на Японската централна банка. Това обаче предизвика несъгласие в Европа и тревоги, че тези действия могат да доведат до „валутна война“, ако и другите централни банки предприемат сходни мерки на отслабена парична политика.

Вероятно Токио ще трябва да защитава своето решение по време на среща на Г-20 през следващия месец, като се опита да спре критиките спрямо плана си за съживяване на изпадналата в затруднено положение японска икономика.

Япония се опитва да се справи с дефлацията от години, а излезлите днес статистически данни са последните доказателства за това. Индексът на потребителските цени – основният показател за измерване на инфлацията в страната, на годишна база през декември, се е понижил повече, отколкото през ноември миналата година. Това предполага, че инфлацията е далеч от целта си от 2%. Тази седмица Централната банка на Япония се съгласи да увеличи инфлационния си таргет* на 2 на сто, като част от програмата за стимулиране на икономиката.

*Таргетиране на инфлацията (Inflation Targeting)– това е парична политика, при която инфлацията се налага директно. Централната банка обявява таргет за стъпката на инфлацията в определен период, като се опитва да постигне целта за размера на инфлацията чрез манипулиране на лихвените нива и други методи на паричната политика. Инфлационната цел обикновено се задава като процент и коридор на позволено колебание.