На облагане с корпоративен данък подлежи:
- печалбата на местните юридически лица;
- печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
- печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България.
Съгласно чл.2, ал.2 от ЗКПО неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.
Данъчнозадължени лица
Лицата, задължени за корпоративен данък са:
- местните юридически лица – търговски дружества;
- местните юридически лица, които не са търговци – за печалбата им от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
- местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
- чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;
- чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.
Корпоративен данък не заплащат лицата, които подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност, посочена в Част пета от ЗКПО. Това са бюджетните предприятия, организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби. Съгласно чл.218, ал.2 от ЗКПО организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности извън подлежащите на облагане с алтернативен данък. Следователно за дейностите си извън подлежащите на облагане с алтернативен данък, тези лица са задължени за корпоративен данък.
Закони
Облагането с корпоративен данък се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Данъчна основа
Съгласно чл.19 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.
Размер на данъка
Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто (чл.20 от ЗКПО).
Срокове за деклариране и плащане
- До 31 март на следващата календарна година – подаване на годишна данъчна декларация;
- До 31 март на следващата календарна година – внасяне на корпоративния данък след приспадане на направените авансови вноски.
Деклариране:
Годишната данъчна декларация се подава от данъчно задължените лица или от техен упълномощен представител в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.
Документи, които следва да бъдат подадени заедно с декларацията
1. Годишен финансов отчет
На основание чл.92, ал.3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава годишният финансов отчет, включително приложенията към него.
Годишният финансов отчет, включително и приложенията към него, се оформя в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Съгласно чл.26, ал.3 от ЗСч формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет се определят съгласно приложимите счетоводни стандарти (Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия или Международни счетоводни стандарти).
2. Доклад по Закона за независимия финансов одит:
Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно Закона за счетоводството, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Когато независимият финансов одит не е завършил до 31 март на следващата година, одиторският доклад се подава допълнително, но не по–късно от 30 юни на следващата година, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор (чл.92, ал.3 от ЗКПО)
Съгласно ал.4 на чл.92, когато между подадения с годишната данъчна декларация годишен финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, съществува разлика, която води до изменение на вече декларирания данъчен финансов резултат, данъчно задълженото лице подава в срок до 30 юни на следващата година коригираща декларация, като декларира и причините за разликите.
Декларацията се подава:
- в офиса на Националната агенция за приходите по регистрация;
- по пощата с обратна разписка;
- чрез Интернет
Ако притежавате универсален електронен подпис трябва да:
- попълните и подадете заявление за подаване на данъчни декларации по електронен път,
- попълните и потвърдите в потребителския ви профил в системата "Подаване на данъчна декларация по интернет".
Съгласно чл.92, ал.5 от ЗКПО данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишния си финансов отчет до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не-повече от 1000 лв.
Плащане на корпоративния данък
Данъкът се внася:
- По банков път по сметки към републиканския бюджет за ТД на НАП по регистрация.
Плащането може да стане от всяка банка с попълване на платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета.
Обичайно банките удържат такса за преводите. Най-ниска е таксата в банката, в която е сметката на съответната териториална дирекция (офис) на НАП.
Вижте списъка с банките, които обслужват сметките на Националната агенция за приходите.
- чрез Интернет
Плащането по Интернет изисква дебитна карта и регистрация в интернет-страниците на E-pay и на НАП.
- с пощенски запис за данъчно плащане.
В записа се вписват адреса и наименованието на съответната териториална дирекция (офис) на НАП, пощенският код, както и дължимата сума.
С чл.94, ал.1 от ЗКПО е регламентирано, че надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен. Приспадането се извършва от данъчно задълженото лице. Когато след подаването на годишната данъчна декларация се установи, че данъчно задълженото лице без основание е приспаднало корпоративен данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви (чл.94, ал.2 от ЗКПО).
Съгласно чл.9 от ЗКПО за невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.