Част първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се урежда прилагането на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Чл. 2. Министърът на правосъдието осъществява общото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби чрез Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН).

Част втора.

СТРУКТУРА И ПРАВОМОЩИЯ НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА"

Чл. 3. (1) Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е специализирана административна структура към Министерството на правосъдието.

(2) Дейността на главната дирекция е свързана с изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и с изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража, взета по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" осъществява дейността по ал. 2 в съответствие със стандарти за управление качеството на работа.

Чл. 4. При осъществяване на своята дейност главната дирекция взаимодейства с другите дирекции и служби на Министерството на правосъдието, държавните органи, органите на съдебната власт и на местното самоуправление, със специализирани правителствени и неправителствени организации и с други институции.

Чл. 5. (1) Главният директор на ГДИН е подчинен на министъра на правосъдието и на заместник-министъра, на когото е възложено осъществяването на методическо ръководство и контрол върху дейността на главната дирекция.

(2) Главният директор осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби и представлява главната дирекция и териториалните й служби.

(3) При осъществяване на своите функции главният директор се подпомага от заместник главни директори.

(4) Функциите на главния директор при негово отсъствие се изпълняват от заместник главен директор въз основа на писмена заповед за всеки конкретен случай.

(5) Главният директор може да делегира със заповед правомощия на своите заместници, на началниците на отдели или на началниците на териториалните служби.

(6) Главният директор издава заповеди в кръга на своите правомощия.

Чл. 6. (1) Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е организирана в централно управление и териториални служби.

(2) Централното управление е структурирано в отдели и сектори, които подпомагат главния директор при осъществяване на правомощията му, осигуряват технически дейността му и извършват дейности по административното обслужване на физическите и юридическите лица.

(3) Териториалните служби са затворите, поправителните домове за непълнолетни и областните служби "Изпълнение на наказанията".

Чл. 7. Правомощията на ГДИН са:

1. във връзка с режимната дейност и правното положение на задържаните в местата за лишаване от свобода:

а) осъществява методическо ръководство и контрол по: изпълнението на наказанията, наложени с влезли в сила съдебни актове; спазването на правата и задълженията на лишените от свобода; взаимодействието с органите на съдебната власт за привеждане в изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража; законосъобразността при прилагане на дисциплинарните мерки спрямо лишените от свобода; разпределението на времето на лишените от свобода; състоянието на жилищно-битовата база; настаняването и разпределението на новопостъпилите; работата на комисиите по чл. 73 ЗИНЗС; освобождаването от местата за лишаване от свобода;

б) води отчетните документи на лишените от свобода, като изгражда и поддържа необходимите картотеки;

в) анализира и обобщава режимната дейност в местата за лишаване от свобода, изготвя информации и доклади с предложения за отстраняване на слабостите;

г) категоризира и прекатегоризира лишените от свобода, извършва териториалното разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития;

д) осъществява конкретни и тематични проверки, участва в извършването на комплексни проверки на цялостната дейност по изпълнение на наказанието лишаване от свобода;

е) разглежда молби, жалби, сигнали и предложения на лишените от свобода и на гражданите;

2. във връзка с охраната и сигурността в затворите и поправителните домове:

а) осъществява методическо ръководство и контрол по: носенето на постовата служба; организацията на охраната, правата и задълженията на надзорно-охранителния състав; състоянието и използването на сигнално-охранителната, свързочно-съобщителната и контролно-измервателната техника, както и на специалните средства, оръжие и боеприпаси;

б) организира осигуряването на надзорно-охранителната дейност с технически и други средства за охрана и контрол, извършва оценка на ефективността на съществуващата надзорно-охранителна техника, като предлага мерки за подобряване на работата;

в) организира и участва в провеждането на общата и специалната подготовка на състава;

г) извършва тематични проверки и участва в провеждането на комплексни проверки на цялостната дейност по изпълнение на наказанието лишаване от свобода;

д) осъществява взаимодействието с органите на Министерството на вътрешните работи по издирване и залавяне на избягали лишени от свобода и в случаите на екстремни ситуации;

е) анализира и обобщава надзорно-охранителната дейност в затворите и поправителните домове и предлага мерки за нейното подобряване;

3. във връзка с охраната и сигурността в арестите:

а) осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на охраната и реда в арестите;

б) анализира и оценява резултатите от дейността на охранителните екипи, взема системни мерки за подобряване организацията на работа и прави предложения във връзка с това;

в) организира и контролира специалната, бойната и физическата подготовка на охранителните състави;

г) извършва конкретни и тематични проверки, участва в провеждането на комплексни проверки на цялостната дейност в арестите;

д) осъществява контрол за правилното съхраняване и използване на техническите, помощните и транспортните средства и въоръжението;

е) осъществява взаимодействие с Главна дирекция "Охрана" по обезпечаване провеждането на следствени и съдебни действия в случаи, предвидени в закон;

ж) разглежда молби и жалби на задържаните лица по време на престоя им в следствените арести;

4. във връзка с вътрешната сигурност и комендатурата:

а) осъществява взаимодействието с органите на Министерството на вътрешните работи по предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления, извършени от служители или лишени от свобода;

б) подпомага органите на Министерството на вътрешните работи за допълнително разкриване на престъпни деяния, извършени от лишени от свобода;

в) организира и контролира дейностите по Закона за защита на класифицираната информация;

г) организира и контролира дейността на оперативната дежурна част в ГДИН по събиране на ежедневна информация за обстановката в териториалните служби и оповестяване на служителите в особени случаи;

д) поддържа и контролира бойната и мобилизационната готовност в ГДИН и в териториалните й служби при мирновременни и военновременни условия, аварии и природни бедствия;

5. във връзка с медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода:

а) организира и контролира дейността на специализираните болници за активно лечение на лишените от свобода и медицинските центрове;

б) определя лишените от свобода, които се нуждаят от специализирано лечение във външни лечебни заведения;

в) предлага лишени от свобода за помилване и прекъсване изпълнението на наказанието по здравословни причини;

г) определя реда за привличане на външни консултанти за оценка на здравословното състояние на лишените от свобода;

д) осигурява здравното обслужване в местата за лишаване от свобода чрез провеждане на мероприятия, свързани с профилактичната и лечебно-диагностичната дейност и противоепидемиологичното осигуряване, както и чрез спазване на хигиенните норми и санитарните правила;

6. във връзка с общопенитенциарните социални дейности и религиозна подкрепа:

а) осъществява методическо ръководство и контрол на дейностите по общопенитенциарно третиране и религиозна подкрепа на лишените от свобода;

б) разработва методически указания за нуждите на практическата дейност по изпълнение на наказанието лишаване от свобода;

в) отговаря за прилагането на препоръките на международните стандарти, гарантиращи правния и социалния статус на лишените от свобода;

г) проверява жалби и сигнали от страна на лишените от свобода за нарушаване на техните права;

д) осигурява и подпомага организирането и провеждането на творчески, културно-информационни и спортни дейности за осмисляне свободното време на лишените от свобода;

е) изготвя мнения и становища, участва в специализирани комисии по разгръщане на творчески, културно-информационни, спортни и религиозни дейности в затворите, поправителните домове и арестите;

ж) извършва проверка и контрол за спазване на религиозните права на лишените от свобода, осигуряване на подходящи помещения и време за богослужебни дейности;

з) осъществява взаимодействието с регистрираните вероизповедания, извършващи богослужебни, социални и образователни дейности в местата за лишаване от свобода;

и) съгласува времето за провеждане на богослужебни дейности в местата за лишаване от свобода и пропускателно-регистрационния режим на представителите на вероизповеданията;

й) анализира и обобщава състоянието на общопенитенциарните дейности и религиозната подкрепа и предлага мерки за оптимизирането им;

к) организира и координира взаимодействието с неправителствените организации в страната и в чужбина, контролира привличането на доброволци за осъществяване на социално-възпитателни и религиозни дейности в местата за лишаване от свобода;

л) изготвя проекти, насочени към развитие на пенитенциарни практики и удовлетворяване на религиозните потребности на лишените от свобода, участва в реализирането им;

м) ръководи, организира и контролира библиотечното обслужване в местата за лишаване от свобода;

н) анализира, координира и методически обезпечава функционирането на самодейните затворнически органи;

7. във връзка с изпълнението на пробационните мерки:

а) осъществява методическо ръководство и контрол по изпълнение на наказанието пробация и пробационните мерки;

б) разработва методически указания за нуждите на практическата дейност по изпълнение на наказанието пробация;

в) осъществява тематични проверки, участва в извършването на комплексни проверки на цялостната дейност по изпълнение на наказанието пробация и оценява ефективността й;

г) осъществява контрол на дейностите по прилагане на оценката на риска и планиране на пробационния надзор;

д) изготвя методически указания за дейността на пробационните съвети и анализира постигнатите резултати;

е) разработва стандарти за изпълнение на пробационните мерки и контролира прилагането им;

ж) разглежда молби, жалби, сигнали и предложения на осъдени на пробация и граждани;

з) координира взаимодействието с държавните институции и обществените организации по изпълнение на пробационните мерки;

и) анализира и обобщава цялостната дейност на пробационната служба, изготвя методически указания и доклади;

й) изготвя мнения и становища и участва в специализирани комисии по въпроси, свързани с изпълнение на наказанието пробация;

к) организира и контролира обучението на пробационните служители;

л) изготвя проекти, насочени към развитие на пробационни практики, участва в реализирането им;

8. във връзка със специализираните дейности с правонарушителите:

а) осъществява методическо ръководство, наблюдение и контрол на дейностите по внедряване и реализиране на специализирани програми за работа с правонарушителите;

б) организира и ръководи дейностите по психологическото обслужване на лишените от свобода;

в) осъществява дейности по прилагане и актуализиране на оценката на правонарушителя и планиране на присъдите в съответствие с добри практики; съдейства за внедряването им в дейността на затворническите и пробационните служби;

г) участва в изготвяне на стандарти за качество на социалните дейности и осъществява контрол в тази насока;

д) организира и контролира специализираната индивидуална и групова работа с правонарушителите в затворите, поправителните домове и пробационните служби;

е) внедрява и контролира прилагането на образователни и квалификационни програми за лишените от свобода и осъдените на пробация;

ж) осъществява контрол по прилагането на специализираните програми за адаптация и за подготовка на живот за свобода;

з) изготвя анализи и разработва стратегии за разгръщане на социално-възпитателните дейности с правонарушителите;

и) осъществява дейности по подготовка за живот на свобода и взаимодейства с външни институции и неправителствени организации;

й) изготвя проекти, насочени към развитие на пенитенциарни и пробационни практики, участва в реализирането им;

к) извършва анализ на състоянието на затворническите общности и субкултура;

9. във връзка с финансово-счетоводната дейност и капиталовите разходи:

а) осигурява финансово-счетоводното обслужване на ГДИН и териториалните й служби;

б) изготвя ежемесечни, тримесечни и годишни отчети за касовото изпълнение на бюджета и тримесечни и годишни оборотни ведомости;

в) извършва счетоводно отчитане на приходите и разходите по пълна бюджетна класификация по счетоводни сметки от Единния сметкоплан;

г) изготвя ежемесечни справки-декларации по Закона за данък добавена стойност на ГДИН и териториалните й служби;

д) организира инвентаризация на активите на ГДИН и териториалните й служби съгласно Закона за счетоводството;

е) осъществява методическо ръководство по организацията на труда и работната заплата на служителите от ГДИН и териториалните й служби;

ж) участва в изготвянето на длъжностното разписание на ГДИН и териториалните й служби;

з) разработва обобщен проект на обектите за капиталови разходи на ГДИН и териториалните й служби;

и) организира и контролира изпълнението на капиталовите разходи на ГДИН и териториалните й служби;

й) разработва обобщен проект на бюджет на ГДИН и териториалните й служби;

к) разработва средносрочни и дългосрочни бюджетни прогнози и програмното бюджетиране на ГДИН и териториалните й служби;

л) разпределя бюджетните кредити на териториалните служби и контролира спазването на утвърдените лимити за разходи;

м) изготвя финансови обосновки към проекти на актове, касаещи дейността по изпълнение на наказанията;

н) организира провеждането на контролните дейности по системите за финансово управление и контрол в областта на финансовата дейност на ГДИН и териториалните й служби;

10. във връзка с логистиката и обществените поръчки:

а) разработва и координира изпълнението на плановете на ГДИН и териториалните й служби за материалното осигуряване на дейността по изпълнение на наказанията;

б) осъществява методическо ръководство, помощ и контрол върху организацията на работа на териториалните служби, свързана с вещевото осигуряване на личния състав, обезпечаването на бита, вещите и прехраната на лишените от свобода и експлоатацията на автомобилния парк, инженерната техника и съоръжения;

в) изготвя, обосновава и предлага проекти на щатни разписания на транспортните средства и инженерната техника на териториалните служби, планира и предлага за утвърждаване лимит-километри на моторните превозни средства и контролира спазването им;

г) организира и контролира изпълнението на сключените договори, свързани с потребностите на ГДИН и териториалните й служби;

д) разработва проекти на вътрешни правила и други нормативни документи, регламентиращи материално-техническото осигуряване на дейността по изпълнение на наказанията, организирането и провеждането на обществените поръчки в ГДИН и териториалните й служби;

е) изготвя годишен план на обществените поръчки на ГДИН и териториалните й служби;

ж) организира и провежда процедури по реда и при условията на Закона за обществените поръчки, Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и вътрешните правила на ГДИН;

з) осигурява съхраняването на документацията от проведените процедури съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки;

и) участва в разработването на проекти на програми за обучение и повишаване квалификацията на лишените от свобода, заети в комунално-битовата и обслужващата дейност в териториалните служби;

11. във връзка с научно-приложната и учебната дейност:

а) организира и извършва научни изследвания самостоятелно или съвместно с външни научни звена и институции;

б) разработва методически указания за нуждите на практическата дейност по изпълнение на наказанията;

в) участва в изготвянето на проекти за промени в нормативната уредба;

г) разработва и реализира учебни планове и програми за професионалната подготовка на служителите;

д) организира издаването на бюлетин "Затворно дело";

е) участва в международното сътрудничество и осъществява международния обмен на информация;

ж) организира и подготвя заседанията на Съвета по изпълнение на наказанията;

з) осъществява методическо ръководство и контрол върху дейността на Учебния център към ГДИН във връзка с първоначалната пенитенциарна подготовка и повишаването на професионалната квалификация на служителите;

12. във връзка с психологическата лаборатория:

а) извършва психологическо изследване на кандидатите за длъжности в ГДИН и в териториалните й служби;

б) извършва ретестиране и дава препоръки на служители в ГДИН и в териториалните й служби;

в) организира участието на психолози в екипи за действие в кризисни ситуации;

г) осъществява проучване на параметрите на организационното поведение в местата за лишаване от свобода и пробационните служби и подготвя аналитични доклади с препоръки;

д) обучава психолозите от местата за лишаване от свобода и контролира тяхната дейност по отношение на работата им със служителите;

е) осъществява психодиагностична, организационно-консултативна, тренингова и терапевтична дейност със служителите в ГДИН и в териториалните й служби;

ж) извършва психологически изследвания по Закона за защита на класифицираната информация;

з) извършва научно-приложна дейност и участва в разработването и провеждането на проекти по проблемите на пенитенциарния персонал;

и) създава, съхранява и отговаря за правилното използване на информационен фонд и архив на психодиагностичната дейност;

13. във връзка с правното обслужване:

а) осигурява по предвидения в закона ред спазването на законността при осъществяването на дейността на ГДИН и териториалните й служби;

б) участва в процедурите за назначаване на служители в ГДИН и териториалните й служби и следи за законосъобразността на актовете, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения;

в) участва в организирането и контрола за правилното, законосъобразното и ефективното ползване на имуществото на Министерството на правосъдието, свързано с дейността на ГДИН;

г) осъществява процесуалното представителство по въпроси, свързани с дейността на ГДИН и териториалните й служби;

д) дава мотивирани становища по правни въпроси, свързани с дейността на ГДИН и териториалните й служби, и участва в разработването на проекти на нормативни актове;

14. във връзка с човешките ресурси:

а) изготвя и актуализира длъжностното разписание на ГДИН, длъжностните характеристики на държавните служители и на лицата, работещи по трудово правоотношение;

б) подготвя актовете, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения;

в) издава и заверява служебните и трудовите книжки;

г) образува, оформя и съхранява служебните досиета и личните кадрови дела на работещите в ГДИН;

д) съхранява делата на напусналите служители;

е) участва в планирането и организирането на професионалната подготовка на служителите и следи за професионалното развитие на състава;

ж) анализира и контролира състоянието на дисциплината и прилагането на дисциплинарната практика по отношение на служителите;

з) отговаря за правилното отчитане на отпуските, оформя болничните листове и ги предава на касиера;

15. във връзка с информационно-аналитичното обслужване:

а) организира и контролира кореспонденцията на ГДИН;

б) осъществява информационно-аналитичното обслужване на ГДИН и териториалните й служби, справочната, статистическата и архивната дейност, включително чрез създаване и използване на автоматизирани информационни програми и фондове;

в) анализира и обобщава дейността на ГДИН и териториалните й служби, изготвя информации и доклади с предложения за отстраняване на слабостите;

г) изготвя аналитични и статистически справки и доклади;

д) осъществява взаимодействието с автоматизираните информационни системи на други държавни органи и институции;

е) отговаря за поддръжката на наличната компютърна техника.

Част трета.

ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА" И В ТЕРИТОРИАЛНИТЕ Й СЛУЖБИ

Чл. 8. (1) Численият състав на ГДИН и териториалните й служби се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.

(2) Численият състав включва броя на държавните служители и на лицата, работещи по трудово правоотношение.

(3) Министърът на правосъдието може да създава извън числения състав по ал. 1 допълнителни щатове за длъжности на лица, работещи по трудово правоотношение, за производствени, ремонтни, социални и обслужващи дейности в рамките на средствата по бюджета на ГДИН.

(4) Численият състав се разпределя по структурите и службите на ГДИН с щата им.

Чл. 9. (1) Назначаването на държавните служители на длъжности в ГДИН и териториалните й служби се извършва след проведен конкурс.

(2) Спечелилите конкурса за постъпване на служба, подлежащи на първоначално професионално обучение, се назначават като стажанти за периода на обучението за сметка на незаетите щатни бройки от щатовете на съответните структури, за които са обявени конкурсите за първоначално постъпване на държавна служба.

Чл. 10. (1) Изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност.

(2) Държавните служители встъпват в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта им за назначаване, освен ако в нея е посочен друг срок.

(3) Ако държавният служител не подпише акта за встъпване в длъжност в срока по ал. 2 без уважителни причини, органът по назначаването отменя заповедта за назначаване.

Чл. 11. Служителите от звената "Човешки ресурси" са длъжни да запознаят всеки назначен служител с неговата длъжностна характеристика. Подписаната от служителя длъжностна характеристика се съхранява в личното кадрово дело.

Чл. 12. (1) За служителите от ГДИН и териториалните й служби се съставя и се води лично кадрово дело.

(2) Редът за водене, ползване и съхранение на личните кадрови дела и помощните такива се определя със заповед на главния директор на ГДИН.

(3) При преминаване на държавен служител от ГДИН и териториалните й служби на държавна служба в друга администрация на последната може да се изпратят заверени копия от материалите от личното кадрово дело на служителя, в които не се съдържат данни, представляващи класифицирана информация.

Чл. 13. (1) Кандидатите за държавни служители, за всички длъжности и направления на дейност в ГДИН и териториалните й служби подлежат на изследване на интелектуалните способности и езикова култура и психологическо изследване.

(2) На изследвания по ал. 1 се допускат кандидати с приключено изучаване и утвърдени от комисиите за подбор.

Чл. 14. (1) Психологическото изследване на кандидатите по чл. 13, ал. 1 за длъжности, изискващи образователно-квалификационна степен "магистър", "бакалавър" и "специалист по", както и кандидатите за държавни служители в арестите, пробационните служби и главната дирекция, се извършва от сектор "Психологическа лаборатория" в ГДИН.

(2) Психологическото изследване на кандидатите за държавни служители за длъжности в териториалните служби, изискващи средно образование, се извършва от инспекторите психолози в териториалните служби.

Чл. 15. (1) Измерването на общите и специфичните професионално значими качества и противопоказания за постъпване на държавна служба в ГДИН и териториалните й служби се извършва съобразно психологически критерии за оценяване на лични и социално-комуникативни качества и умения за съответното направление на дейност.

(2) Резултатът от психологическото изследване се обосновава с тестови данни и се представя в заключение.

Чл. 16. (1) Психологическо ретестиране за определяне на актуалната психологическа съвместимост на държавните служители с изискванията за заеманата длъжност и годността им да изпълняват служебните задължения се извършва от сектор "Психологическа лаборатория" към ГДИН.

(2) Обект на ретестиране са държавни служители, които:

1. имат затруднения и сериозни дефицити в професионалната адаптация, обучението и специализираната подготовка;

2. проявяват демотивация, емоционална неадекватност и рисково поведение;

3. извършват системни дисциплинарни нарушения;

4. злоупотребяват със служебното положение с користна цел.

(3) В случаите по ал. 2 началниците на структурни звена в ГДИН и на териториалните й служби предлагат писмено на главния директор извършването на ретестиране.

(4) Предложението за ретестиране съдържа описание на проблемните поведенчески прояви на служителя, аргументи за необходимостта от провеждане на ретестиране, подробни лични и служебни данни, служебна характеристика.

(5) Ретестирането се извършва от експертите психолози на сектор "Психологическа лаборатория" в двуседмичен срок от депозиране на предложението, след писмено нареждане на главния директор на ГДИН.

(6) Заявителят на ретестирането е длъжен да представи в сектор "Психологическа лаборатория" личното кадрово дело на предложения за ретестиране държавен служител не по-късно от пет дни преди датата на психологическото изследване.

(7) Психологическото ретестиране приключва с психологическо експертно заключение, което има задължителен характер за органите, които са го възложили.

(8) При констатиране на психологическа несъвместимост на държавния служител с изискванията за заеманата длъжност и негодност да изпълнява служебните задължения същият се предлага за оценка на изпълнението на длъжностните задължения.

Чл. 17. (1) Служителите в ГДИН и териториалните й служби са длъжни да поддържат и повишават професионалната си квалификация.

(2) На първоначално професионално обучение подлежат спечелилите конкурс за постъпване на служба на длъжност извън случаите по чл. 31, ал. 3 ЗИНЗС.

(3) Успешното завършване на курс за първоначално професионално обучение е основание за присъждане на категория и първоначално заемане на длъжност от държавната служба в ГДИН и териториалните й служби.

(4) Всеки курс приключва с проверка на знанията и издаване на сертификат.

(5) Срокът на първоначалното професионално обучение е три месеца.

(6) Курсовете за първоначално професионално обучение се провеждат по годишен план-график и тематика, съобразена със специфичните изисквания на длъжността, утвърдени от главния директор.

(7) Професионалната подготовка без откъсване от работа се извършва при условия и по ред, определени със заповед на главния директор.

Чл. 18. За неуредените в част трета на този правилник въпроси за държавната служба в ГДИН и териториалните й служби се прилагат разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи.

Част четвърта.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Глава първа.

МЕСТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Раздел I.

Създаване и закриване на местата за лишаване от свобода. Видове

Чл. 19. (1) Затворническите общежития се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието по собствена инициатива или по предложение на главния директор на ГДИН, ако са налице необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие и отговарят на съответните охранителни и санитарни изисквания.

(2) Външните работни обекти, които нямат необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения, не могат да бъдат обособявани като затворнически общежития. Работещите в тях лишени от свобода се настаняват в затворите, поправителните домове или затворническите общежития.

Чл. 20. (*) (1) За всеки затвор и поправителен дом се определя максималният брой лишени от свобода, които могат да бъдат настанени, съгласно разполагаемата жилищна площ.

(2) В спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

(3) На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Чл. 21. (1) Спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела.

(2) За всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената.

Чл. 22. Райони и помещения за общо ползване са пешеходните и транспортните зони, местата за престой на открито, спортните площадки, клубовете, учебните и други зали, кабинетите, умивалните, тоалетните, коридорите, стълбищата, прилежащите им площадки и др.

Чл. 23. За помещенията за изолирано настаняване на лишени от свобода се вземат допълнителни мерки и същите се оборудват със средства за повишена сигурност, предотвратяване на самоувреждания и посегателства върху други лишени от свобода или служители.

Чл. 24. (1) Оборудването с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода.

(2) След постъпване в приемното отделение лишените от свобода се предупреждават за възможността да бъдат използвани охранителни и технически средства, включително и аудио-визуални системи, за контрол на поведението.

Раздел II.

Настаняване в местата за лишаване от свобода

Чл. 25. Основанията за настаняване в местата за лишаване от свобода са: приведени в изпълнение по съответния ред съдебни актове с наложено наказание лишаване от свобода или за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Същите се съпровождат с информация за датата и обстоятелствата при задържането на лицето, както и със справка за съдимост.

Чл. 26. (1) Във всеки затвор и поправителен дом се обособява приемно отделение за настаняване на новопостъпилите лица.

(2) Осъдените, които следва да изтърпяват наказания в затворнически общежития от открит тип, се настаняват отделно от останалите.

(3) Постъпилите от арестите лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, се настаняват в приемното отделение отделно от осъдените.

(4) По време на престоя в приемното отделение лицата се подлагат на медицински преглед, психологическо изследване и санитарно-хигиенен контрол, запознават се с правилата за вътрешния ред и дисциплината, с основните им права и задължения.

Чл. 27. (1) Настаняването на лишените от свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние и естеството на възложената работа.

(2) При разпределението на лишените от свобода по спални помещения се отчитат и желанията им за съвместно настаняване, ако те не противоречат на изискванията на ал. 1.

(3) Лишените от свобода чужди граждани могат да се настаняват в помещения съвместно с български граждани.

Чл. 28. (1) Данните за личността на новопостъпилите лишени от свобода се записват въз основа на документ за самоличност. Ако такъв не е налице, се отбелязва това обстоятелство и данните за личността се записват въз основа на придружаващите лицето документи.

(2) Личните вещи на новопостъпилия се описват. Описите се изготвят в три екземпляра - един за лишения от свобода, един за затворническото досие и един за склада на затвора или поправителния дом.

(3) Неразрешените вещи и предмети се изземват с протокол и се предават за съхранение в склада, а парите и ценностите - в касата на затвора или поправителния дом.

(4) Документите във връзка с наказателното производство и тези, свързани с упражняване правото на защита, не подлежат на изземване.

(5) Съгласието на лишените от свобода по чл. 56, ал. 1 и 3 ЗИНЗС се изразява писмено.

(6) Данните за следи от наранявания и оплаквания за физическо насилие, както и за здравословното състояние на новопостъпилия се записват от медицински специалист при спазване на изискването за поверителност. При констатиране на следи от насилие се назначава проверка по случая.

(7) Фотографирането на новопостъпилите е за нуждите на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или на мярката за неотклонение задържане под стража.

Чл. 29. (1) Документите за самоличност на новопостъпилите се изземват с протокол, който се изготвя в три екземпляра - един за лицето, един за затворническото досие и един за картотеката за съхраняване на отнетите документи и тяхната отчетност.

(2) При превеждане на лицето в друго място за лишаване от свобода иззетите документи за самоличност го следват и се изпращат заедно с него.

(3) Иззетите документи за самоличност се съхраняват в мястото за лишаване от свобода, където е настанено лицето.

(4) Иззетите документи за самоличност се връщат на притежателя, когато отпаднат основанията за тяхното изземване.

(5) При отнемане и връщане на документите за самоличност незабавно се уведомява писмено съответната структура на Министерството на вътрешните работи, която е издала документът.

Чл. 30. (1) Документите за самоличност на чуждите граждани се изземват с протокол, който се изготвя в четири екземпляра - един за лицето, един за затворническото досие, един за ГДИН и един за съответната служба за контрол върху чужденците по местоизпълнение на наказанието.

(2) Началникът на затвора или поправителния дом уведомява главния директор на ГДИН за постъпилия чужд гражданин. В уведомителното писмо се отразява волята на лицето относно уведомяване за задържането му на дипломатическото представителство на държавата, чийто гражданин е.

Чл. 31. (1) В срок от два дни за всеки новопостъпил в затвора или поправителния дом се съставя лично досие чрез попълване на формуляр в два екземпляра по образец, утвърден от главния директор на ГДИН. Към досието се прилагат документи и данни, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

(2) В срок до пет дни от постъпването администрацията уведомява прокурора, привел присъдата в изпълнение, военното окръжие и военноотчетното бюро по постоянния адрес на новопостъпилия.

(3) Екземпляр от формуляра за досие с приложен препис-извлечение от присъдата за осъдените се изпраща в ГДИН. За задържаните под стража лица препис-извлечение от присъдата се изпраща след получаването й за изпълнение в затвора или поправителния дом.

(4) Информация за новопостъпилия се съхранява и в електронен вид.

Чл. 32. (1) Извън случаите по чл. 56, ал. 1 ЗИНЗС иззетите вещи при постъпването на лишените от свобода могат да се съхраняват в склада на затвора или поправителния дом.

(2) Парите, ценностите и другите вещи на лишените от свобода, непотърсени в срок от шест месеца след освобождаването, а в случай на бягство или смърт - след уведомяването на близките им, стават собственост на държавата.

Раздел III.

Разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития

Чл. 33. (1) Съдът определя типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално за изтърпяване на наложеното му наказание.

(2) Когато в съдебния акт не е определен типът на затворническото заведение, администрацията уведомява незабавно съда, постановил акта, и прокурора, привел присъдата в изпълнение, като настанява затворника в съответното заведение съобразно определения първоначален режим за изтърпяване на наказанието по чл. 61 ЗИНЗС.

(3) Лишените от свобода, които са осъдени с две или повече присъди, се настаняват в най-тежкия тип от определените с отделните присъди типове затворнически заведения независимо от това, наказанието по коя от тях се изпълнява.

(4) Ако за лишен от свобода, настанен в затворническо общежитие от открит тип, се получи влязъл в сила съдебен акт, с който е постановено наказанието да се изтърпява в заведение от закрит тип, затворникът се премества в това заведение.

(5) Когато лишеният от свобода вече е бил в заведение от закрит тип и е преместен на основание чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип, разпоредбата на ал. 4 се прилага, ако за престъпленията не следва да се определи общо наказание на основание чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс или размерът на неизтърпяната част от сбора на наказанията е по-голям от пет години.

Чл. 34. (1) Когато администрацията на затвора счита, че типът на затворническо заведение или първоначалният режим за изтърпяване на наложеното наказание са неправилно определени от съда, тя уведомява незабавно окръжния прокурор по местоизпълнение на наказанието и прокуратурата, привела съдебния акт в изпълнение.

(2) До получаване на писмени указания от прокурора лишеният от свобода се настанява в заведение от закрит тип.

Чл. 35. (1) След престоя в приемното отделение лишените от свобода се разпределят по затворнически общежития, групи и работни обекти от комисия, ръководена от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, в зависимост от определения от съда тип на затворническото заведение, правната и личностната им характеристика и обектите, на които работят.

(2) В състава на комисията участват задължително заместник-началникът по режимна и надзорно-охранителна дейност, началникът на сектор "Социални дейности и възпитателна работа", медицински специалист, психолог и представител на териториалното поделение на Държавно предприятие "Фонд затворно дело". Началникът на затвора или поправителния дом може да определи и други служители, които да участват в заседанията на комисията.

(3) Началникът на затворническото общежитие определя състава на комисията съобразно съответната структура и щатно разписание на длъжностите в общежитието.

(4) Решенията на комисията се подписват от началника на затвора, поправителния дом или началника на затворническото общежитие и се вземат въз основа на оценката по чл. 55, ал. 2 ЗИНЗС и изразените становища от членовете й.

(5) Решенията на комисията се изпълняват в деня на постановяването им, а за лишените от свобода, които се настаняват в отдалечени от затвора общежития - до три дни.

(6) По преценка на началника на затвора или поправителния дом лишените от свобода от категорията на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС могат да се изпращат в затворническо общежитие от открит тип без охрана.

Чл. 36. (1) Осъдените, които трябва да изтърпяват наказанието си в затворническо общежитие от открит тип се преместват от администрацията на затвора или поправителния дом, към който е разкрито общежитието, в срок до 14 дни от получаването на влезлия в сила съдебен акт.

(2) Ако към затвора или поправителния дом няма общежитие от открит тип, администрацията е длъжна в същия срок да предложи на ГДИН преместването им и да ги настани отделно от останалите.

(3) Когато за осъдените, които трябва да изтърпяват наказанието си в затворническо общежитие от открит тип, след престоя в приемното отделение се открият данни по чл. 59, ал. 2 ЗИНЗС, които не са били известни на съда по време на постановяване на присъдата, началникът на затвора прави предложение до комисията по изпълнение на наказанията за преместване на лицето в закрит тип по реда на чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС. До произнасяне на съда лишеният от свобода остава настанен в заведение от закрит тип.

Чл. 37. (1) Общежитията от открит тип през нощта се заключват.

(2) Лишените от свобода могат да се движат в района на общежитието от открит тип самостоятелно или на групи без придружител.

(3) Лишените от свобода, настанени в общежития от открит тип, могат да ползват собственото си облекло и обувки по ред, установен от администрацията.

Чл. 38. (1) Настаняването на лишените от свобода в отделението по чл. 60, ал. 2 ЗИНЗС се извършва със заповед на началника на затвора въз основа на писмен доклад от инспектор психолог и инспектор по социални дейности и възпитателна работа, а когато има данни за психически разстройства или зависимости - и от психиатър или директора на медицинския център.

(2) Заповедта подлежи на обжалване пред главния директор на ГДИН в седемдневен срок от обявяването й на лишения от свобода.

(3) Главният директор се произнася по жалбата с окончателно решение в едномесечен срок.

(4) Дейностите по чл. 152, ал. 2 ЗИНЗС се провеждат с настанените в отделенията по ал. 1 съгласно индивидуален план.

(5) На всеки три месеца с нова заповед се прави преценка за необходимостта от продължаване на мярката по ал. 1. За целта съответните длъжностни лица изготвят писмен доклад и становище относно удължаването или прекратяването на престоя в отделението.

(6) Мярката по ал. 1 се преустановява незабавно, щом отпаднат основанията за нейното налагане.

(7) При прилагане на чл. 60, ал. 2 ЗИНЗС могат да се настаняват в обособени отделения и лишени от свобода рецидивисти по смисъла на § 3 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, които представляват висока степен на обществена опасност.

Раздел IV.

Преместване на лишените от свобода

Чл. 39. Конвоирането при преместване на лишени от свобода от един затвор или поправителен дом в друг се осъществява със сили и средства на Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието след получаване на следните документи от началника на затвора:

1. писмо до областното звено "Охрана" по местонахождението на затвора с посочване на основанието за преместване;

2. писмо до началника на затвора, в който следва да се премести лишеният от свобода;

3. медицинска справка за здравословното състояние и назначеното лечение;

4. справка с данни за: личността на преместваното лице, извършеното престъпление, размера на наложеното наказание и режима, при който се изтърпява, типа на затворническото заведение, в което следва да бъде настанено лицето, особеностите и поведението му, склонност към бягство и суицидни действия, употреба на алкохол, на наркотични или други упойващи вещества, ползването на правата на свиждане и хранителни пратки.

Чл. 40. (1) В деня на преместването на лишения от свобода в друг затвор или поправителен дом се изпраща и затворническото му досие с изчисления за изтърпяната част от наказанието към датата на преместването, както и съответната медицинска документация.

(2) Информацията за предстоящи явявания на лишения от свобода пред органите на досъдебното и съдебното производство се отбелязва изрично в придружителното писмо.

Чл. 41. Опасността от влошаване на здравословното състояние по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗИНЗС се удостоверява от лекар.

Чл. 42. В случаите по чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС преместването на лишените от свобода от едно заведение в друго от същия тип в рамките на затвора се извършва по реда на чл. 35.

Чл. 43. (1) Когато комисията по изпълнение на наказанията на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определи строг режим, преместването на лишените от свобода от затворническо общежитие от открит тип в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип се извършва на основание чл. 65, ал. 2 ЗИНЗС от началника на съответния затвор - за затвора и общежитията към него, или от главния директор на ГДИН - за другите затвори и общежитията към тях.

(2) Ако комисията по изпълнение на наказанията на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определи общ режим и прецени, че лишеният от свобода следва да се настани в затворническо общежитие от закрит тип, се изготвя предложение по чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС и преместването се извършва с акт на окръжния съд по местоизпълнение на наказанието.

Чл. 44. В случаите на чл. 74, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС ведно с предложението за замяна на режима в по-тежък от първоначално определения комисията по изпълнение на наказанията внася в окръжния съд и предложение за преместване на лишения от свобода от общежитие от открит тип в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

Чл. 45. Разпоредбата на чл. 64, ал. 7 ЗИНЗС се прилага в изключителни случаи, когато това се налага от съображения за опазване на реда и сигурността в общежитието, съхраняване живота и здравето на лишените от свобода и служителите или предотвратяване извършването на престъпление.

Чл. 46. Преместването на лишените от свобода от една група в друга става по нареждане на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие:

1. при включване или освобождаване от участие в трудова дейност или при промяна на местоработата;

2. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията - при изявено желание от лишения от свобода;

3. при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или други лишени от свобода или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

Раздел V.

Режим в местата за лишаване от свобода

Чл. 47. (1) Новопостъпилите лишени от свобода се поставят на определения от съда режим от деня на постъпването в затвора или поправителния дом, а тези, които са постъпили като обвиняеми или подсъдими - от деня на получаване на влязлата в сила присъда.

(2) Лишените от свобода, които са осъдени с две или повече присъди, се поставят на най-тежкия от определените с отделните присъди видове режим независимо от това, наказанието по коя от тях се изпълнява.

(3) Ако се получи присъда или определение, с които е определен по-тежък режим от този, на който лишеният от свобода се намира в момента, той се поставя незабавно на по-тежкия режим. Когато лишеният от свобода вече е бил на такъв или на по-тежък режим, тази разпоредба се прилага само ако за престъпленията не следва да се определи общо наказание на основание чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс.

Чл. 48. Когато не е определен първоначален режим, администрацията уведомява незабавно съда, постановил съдебния акт, и прокурора, привел го в изпълнение, като поставя затворника на съответния режим съгласно чл. 61 ЗИНЗС.

Чл. 49. (1) Срокът за заменяне на режима с по-лек по реда на чл. 66, ал. 1 и 2 ЗИНЗС по отношение на лишени от свобода, които са били предварително задържани като обвиняеми или подсъдими, се изчислява от деня на поставянето им на определения режим с оглед остатъка от общото наказание към този ден.

(2) При изчисляване на срока за заменяне на режима по реда на чл. 66, ал. 1 и 2 ЗИНЗС предварително се приспада частта от наказанието, с която осъденият е помилван.

(3) Шестмесечният срок по чл. 66, ал. 3 ЗИНЗС се изчислява в календарни месеци независимо от зачитането на работни дни.

(4) При изчисляване на сроковете по чл. 66 ЗИНЗС се взема предвид и времето, през което лишеният от свобода е бил поставен на общ режим на едно от основанията по чл. 67, ал. 3 ЗИНЗС.

(5) Режимът може да бъде заменен с по-лек, след като е бил заменен с по-тежък, след изтичане на 6 календарни месеца от поставянето на затворника на по-тежък режим. В този случай режимът не може да бъде заменен с по-лек от първоначално определения, преди да е изтекъл срокът по чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС.

Чл. 50. Заповедите по чл. 67, ал. 3 ЗИНЗС, с които лишените от свобода се поставят на общ режим или се връщат на строг или специален режим, се издават въз основа на писмено предложение от лекуващия лекар, към което се прилагат съответните медицински документи.

Чл. 51. Лишените от свобода на лек режим:

1. изтърпяват наказания в затворнически общежития от открит тип;

2. се настаняват в помещения, коридорите на които през нощта се заключват;

3. ползват месечен домашен отпуск до две денонощия по право;

4. могат да бъдат наградени с ползване на годишната почивка или част от нея извън затворническото общежитие;

5. могат да работят в обслужващата дейност и на външни работни обекти без охрана.

Чл. 52. Лишените от свобода на общ режим:

1. изтърпяват наказания в затвори и затворнически общежития от открит и от закрит тип;

2. се настаняват в помещения, които в заведенията от закрит тип през нощта се заключват; в общежитията от открит тип се прилага разпоредбата на чл. 51, т. 2;

3. могат да работят в обслужващата дейност, а настанените в затворнически общежития от открит тип - и на външни работни обекти.

Чл. 53. Лишените от свобода на строг режим:

1. изтърпяват наказания в затвори и затворнически общежития от закрит тип;

2. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

3. могат да работят в обслужващата дейност, на работни обекти в района на затвора и затворническото общежитие и по изключение на обособени външни работни обекти с охрана.

Чл. 54. Лишените от свобода на специален режим:

1. изтърпяват наказания в затвори от закрит тип;

2. се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана;

3. не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим;

4. могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.

Раздел VI.

Комисия по изпълнение на наказанията

Чл. 55. (1) Комисията по чл. 73 ЗИНЗС заседава най-малко един път на два месеца.

(2) Заседанията са редовни, ако всички членове на комисията са уведомени писмено и присъстват най-малко 2/3 от тях.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

(4) За заседанията се съставят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.

(5) Решенията и предложенията на комисията се мотивират въз основа на оценка на риска от рецидив и сериозни вреди и профила на нуждите в хода на пенитенциарното третиране.

(6) Главният директор на ГДИН издава Правила за работата на комисията по чл. 73 ЗИНЗС.

Глава втора.

ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА. СРЕДСТВА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕДА И ДИСЦИПЛИНАТА В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Раздел I.

Права и задължения на лишените от свобода

Чл. 56. (1) Частта от полагащото се на лишените от свобода възнаграждение за положен труд, която остава, след като се направят съответните удръжки и се заделят полагащите се суми за задоволяване на лични нужди, се внася на личен влог в посочена от тях банка, която има клон по местонахождението на затвора или поправителния дом, или с тяхно писмено съгласие и за тяхна сметка се изпраща на близките им.

(2) За съхраняваните в касата на затвора или поправителния дом суми за задоволяване на личните нужди на лишените от свобода се води специална отчетност.

Чл. 57. (1) Удръжките по член 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от Гражданско-процесуалния кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.

(2) Ограничението по ал. 1 не се отнася за удръжките по задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло.

(3) Удръжки без наложен по съответния ред запор могат да се правят само за надвзети суми вследствие счетоводно-технически грешки и въз основа на заповед по чл. 124 ЗИНЗС. При преместване от един затвор или поправителен дом в друг тези удръжки продължават да се правят и на новото място въз основа на документ, издаден от затвора или поправителния дом, на който се дължат сумите, или въз основа на препис от заповедта за имуществена отговорност по чл. 124 ЗИНЗС.

Чл. 58. (1) Лишените от свобода работят на петдневна работна седмица с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа.

(2) Когато производствените нужди налагат полагане на труд в шестия ден от седмицата при условията на чл. 79, ал. 3 ЗИНЗС, се изготвя график за осигуряване на почивките по чл. 79, ал. 4 ЗИНЗС.

(3) Лишените от свобода, заети в обслужващата дейност, работят и в празнични дни по съответен график, съобразен с почивката им по чл. 79, ал. 4 ЗИНЗС.

Чл. 59. (1) Разрешението за полагане на извънреден труд се дава със заповед на главния директор на ГДИН за всеки случай отделно или за определен период, но не по-голям от един месец. По изключение за лишените от свобода, които изпълняват определен вид работа, разрешението може да бъде дадено и за по-продължителен период от време, като се спазват нормите за извънреден труд, установени в трудовото законодателство.

(2) За извънредния труд на всеки лишен от свобода се води специална книга за отчитането му.

Чл. 60. (1) Извънредният труд в почивни и празнични дни се зачита за намаляване на срока на наказанието по реда на чл. 41, ал. 3 от Наказателния кодекс независимо дали за него е получено разрешение от главния директор на ГДИН и дали е в нормите по Кодекса на труда.

(2) Не се разрешава полагането на извънреден труд от бременни и ненавършили 18 години, а също и от ученици в дните, когато имат занятия.

Чл. 61. (1) Лишените от свобода имат право на седмична почивка в размер на два последователни дни, които по начало са събота и неделя. По изключение, когато това се налага от характера на работата, седмичната почивка може да се даде и в други дни.

(2) Заетите в селскостопанска и друга специфична дейност от обслужващата сфера на местата за лишаване от свобода ползват междудневна и седмична почивка по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом, съобразен с нормите на трудовото законодателство.

Чл. 62. Редът за привличане на лишени от свобода по чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС се определя от главния директор на ГДИН.

Чл. 63. (1) Началникът на затвора или поправителния дом не може да откаже освобождаването от работа по чл. 81, ал. 1 ЗИНЗС.

(2) През времето, когато са освободени от работа, лишените от свобода ученици получават храна по нормите за работещи и им се зачитат работни дни, равни по брой на присъствените.

Чл. 64. (1) Лишените от свобода придобиват право на годишна почивка, след като са работили осем месеца (170 дни) през последните десет месеца.

(2) За всяка следваща почивка те трябва да са работили 170 дни в продължение на 10 месеца, след като са придобили правото на предшестващата почивка, независимо кога тя им е била дадена. В срока, необходим за получаване на годишна почивка, не се включва зачетеният за намаляване срока на наказанието доброволен неплатен труд.

(3) Почивката се разрешава от началника на затвора или поправителния дом в рамките на календарната година, но не по-късно от четири месеца, след като е придобито правото.

(4) По изключение, когато правото на почивка е придобито в края на годината или важни съображения налагат това, ползването й може да бъде разрешено и през следващата календарна година, но в рамките на четиримесечния срок. В тези случаи затворниците могат да ползват две почивки в една календарна година.

(5) Времето, през което лишеният от свобода е бил в домашен отпуск, не се приспада от годишната почивка.

(6) През време на годишната почивка на лишените от свобода се зачитат работни дни, равни по брой на присъствените дни.

(7) На лишените от свобода, които не ползват годишната си почивка в домашни условия, им се дава храна по нормите, по които са получавали преди това, по едно допълнително свиждане и хранителна пратка и по възможност им се осигурява по-продължителен престой на открито. В този период от време те могат да бъдат включвани в работа само по реда на дежурството и в доброволен неплатен труд.

(8) Началникът на затвора въз основа на мотивирани молби, които се съхраняват в личните досиета, може да разреши на отделни затворници да не ползват годишната си почивка. В тези случаи те ползват правата на свиждане, хранителната пратка и престой на открито по ал. 7.

(9) Разрешение да не се ползва годишна почивка не се дава два пъти поред.

Чл. 65. (1) На лишените от свобода, които не работят поради трудова злополука, професионално заболяване или са в почивка поради бременност и раждане, се зачитат работни дни, равни по брой на присъствените дни.

(2) Неработещите поради трудова злополука или болест, когато няма предписание на лекаря за диетична храна, получават храна за работещи.

(3) Умишленото разстройство на здравето по чл. 83, ал. 2 ЗИНЗС се констатира от началника на затвора или поправителния дом в писмена форма въз основа на представено медицинско заключение на лекаря.

Чл. 66. За всеки констатиран случай на професионално заболяване или трудова злополука се съставя акт от началника на затвора или поправителния дом, един екземпляр от който се изпраща в ГДИН. Тази разпоредба се прилага и когато лишеният от свобода работи в предприятие на друго министерство и ведомство, но трудовата злополука се отчита като злополука, настъпила в съответното предприятие.

Чл. 67. (1) Безплатните лекарства в амбулаторна обстановка се отпускат само по предписание на съответния медицински специалист.

(2) Бременните жени след установяване на бременността от медицински специалист незабавно се трудоустрояват на подходяща работа и се настаняват в подходящо обзаведени и отговарящи на необходимите хигиенни изисквания помещения.

(3) Разходите за издръжка на децата на лишените от свобода, които остават при майките си в детската ясла към затвора, са за сметка на този затвор.

Чл. 68. Диетична храна на болните по предписание на лекаря се осигурява и в извънболнична обстановка. Тези лица получават храна по нормите за лишените от свобода, заети с тежка физическа работа, освен ако имат право на по-висока дажба.

Чл. 69. Лишените от свобода могат да носят прилично поддържани коси и бради, собствени обувки, а с разрешение на началника на затвора или поправителния дом - и собствено горно облекло.

Чл. 70. Администрацията съдейства за настаняване на децата на лишените от свобода, които нямат близки да се грижат за тях, в детски ясли, социални домове и интернати.

Чл. 71. (1) Лишените от свобода, които в процеса на работата или при провеждане на физкултурни и други занятия не са били извън помещенията повече от определеното по режима време, имат право на престой на открито.

(2) Престоят на открито се провежда на специално определени места в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като по възможност същите предлагат защита при лошо време.

(3) По време на престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве.

(4) На лишените от свобода по време на престой на открито се разрешава да се обединяват за участието им във физически упражнения или спортни игри.

(5) Лишените от свобода, чиято работа е свързана с достатъчно движения или които по здравословни причини не могат или не желаят да участват в предлаганите дейности, прекарват времето за престой на открито на определените за отдих и разходки места.

(6) За бременните жени, кърмачките и заетите в подземен и вреден труд престоят на открито е не по-малко от 2 часа на ден, а през зимния сезон - не по-малко от един час.

(7) При неблагоприятно време се осигуряват алтернативни условия за упражнения на затворниците.

(8) Редът за провеждане на престой на открито се определя с правилника за вътрешния ред.

(9) Престоят може да бъде прекратен по отношение на лишен от свобода или група лишени от свобода, които нарушават реда за провеждането му.

Чл. 72. Администрацията на затвора или поправителния дом съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят - свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това.

Чл. 73. (1) Свижданията се провеждат в предварително определени дни и в специално обзаведени помещения в присъствието на служител от администрацията. Те са с продължителност до 40 минути.

(2) Свиждането се провежда по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(3) Свижданията по чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС могат да се обединяват по писмено искане на лишените от свобода и с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(4) Ограничения, свързани с реда за провеждане на свижданията, се допускат във връзка с изисквания на сигурността и безопасността. Не се допускат на свиждане посетители без документ за самоличност, с оръжие, мобилни телефони, личен багаж, във видимо нетрезво или друго неадекватно състояние. Посетителите подлежат на проверка с технически средства за контрол.

(5) По време на свиждането се забранява предаването и приемането на каквито и да е предмети между лишените от свобода и посетителите им.

(6) На свижданията се допускат не повече от четирима посетители. Това ограничение не важи за низходящите и възходящите роднини, за съпрузите, братята и сестрите и за партньора при доказано съвместно съжителство - идентична адресна регистрация по настоящ адрес и наличие на деца.

(7) Свиждания между лишени от свобода, които са съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри, се разрешават от главния директор на ГДИН. Разноските по транспорта са за сметка на лишените от свобода.

(8) Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва редът за провеждането му.

Чл. 74. (1) Срещите между лишените от свобода и техните защитници и повереници се провеждат в специално обзаведено помещение в съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие, в рамките на работното време.

(2) Срещи в извънработно време, в почивни или празнични дни могат да бъдат провеждани само с разрешение от съответния началник, което се отбелязва в картона за свиждане или в дневника за посещения на лица, имащи право на контакт със задържаните лица.

(3) Разговорите по време на срещите между лишените от свобода и техните защитници или повереници не могат да бъдат слушани или записвани.

(4) Срещите могат да бъдат провеждани в присъствието на служител от надзорно-охранителния състав, по искане на защитника или повереника, въз основа на изрична заповед на съответния началник.

(5) По време на срещите защитниците или поверениците могат да предават на лишените от свобода само материали във връзка с делото, които не подлежат на копиране или изземване.

(6) Не се разрешава на защитниците и поверениците да носят и предават хранителни продукти, предмети, вещи или пари при срещите си с лишените от свобода.

(7) Защитниците по чл. 91, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс могат да провеждат срещи с лишените от свобода след представяне на пълномощно и документ от съответния досъдебен или съдебен орган, удостоверяващ правото им да участват в наказателното производство. Тези срещи се провеждат по ред, определен от началника на затвора или поправителния дом.

(8) След приключване на срещите лишените от свобода се подлагат на обиск за проверка наличието на неразрешени предмети или пари.

(9) Срещите със защитници и повереници могат да бъдат прекратявани, ако не се спазва редът за провеждането им.

(10) За допуснатите нарушения от страна на защитниците или поверениците по време на срещите или за поведение, уронващо престижа и достойнството на професията и Етичния кодекс на адвоката, се сезира съответният адвокатски съвет или Висшият адвокатски съвет.

Чл. 75. (1) Осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават.

(2) Получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления.

(3) Писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи.

(4) При възникване на основателно предположение, че писмото е със съдържание, което може да осуети разкриване или да доведе до извършване на тежко престъпление, същото се спира с разпореждане на началника на затвора и се уведомява прокурорът, упражняващ надзор за законност по местоизпълнение на наказанието.

Чл. 76. Лишените от свобода имат право да кореспондират с органите на съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата, политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени организации и средства за масово осведомяване.

Чл. 77. (1) Молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор.

(2) Срокът за изпращане на молбите и жалбите е тридневен.

(3) Пощенските разходи за молбите и жалбите по чл. 90, ал. 3 ЗИНЗС са за сметка на затвора или поправителния дом само когато са пряко свързани с изпълнението на наказанието. Редът и начинът за тяхното изпращане се определят от началника на затвора или поправителния дом.

(4) Към молбите за прекъсване на изпълнение на наказанието се прилага справка за правното положение на затворника и мнението на началника на затвора или поправителния дом.

(5) Когато молбите и жалбите са адресирани до главния директор на ГДИН, той се произнася по тях в двуседмичен срок, а когато са с усложнена фактическа обстановка и се налага извършване на проверка - в едномесечен срок.

Чл. 78. Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора или поправителния дом им се съобщават срещу подпис.

Чл. 79. (1) Лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги, с който има сключен договор.

(2) Лицата, с които лишените от свобода могат да провеждат телефонни разговори, се утвърждават от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие след представена от тях заявка в писмена форма.

(3) По изключение с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на лишените от свобода се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания. Разрешението за използване на служебен телефон се записва в специален дневник и всички разговори се контролират.

(4) Характерът и съдържанието на телефонните разговори не може да заплашва или нарушава сигурността и реда в пенитенциарното заведение.

(5) Лишените от свобода се информират, че телефонните разговори е възможно да се контролират.

(6) Телефонните разговори на лишените от свобода с техните защитници и повереници не се контролират.

(7) Телефонният разговор може да бъде прекъснат, ако не се спазва редът за провеждането му.

Чл. 80. За забраните по чл. 86, ал. 2 ЗИНЗС началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава мотивирана писмена заповед.

Чл. 81. (1) В местата за лишаване от свобода се поощрява ползването на суми за задоволяване на лични нужди, получени като възнаграждение от трудова дейност или като награда на основание чл. 98, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС.

(2) В случаите, когато лишените от свобода не работят или не са изпълнили трудовите си норми по независещи от тях причини или ако след като са направени всички удръжки, остатъкът е по-малък от размера на една минимална работна заплата, установена за страната, сумата или разликата може да бъде покрита от влога (личната сметка) на затворника или чрез изпратени отвън пари.

Чл. 82. (1) Лишените от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на свиждане.

(2) Извънредна хранителна пратка се разрешава като награда, при ползване на свиждане или домашен отпуск.

(3) За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.

(4) Лишените от свобода чужди граждани - осъдени, подсъдими и обвиняеми, могат да получават и колетни пратки по пощата с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си.

(5) Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци.

(6) Лишените от свобода могат да получават до 50 кутии цигари на месец.

(7) Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, се определят със заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 83. Лишените от свобода имат право да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на затвора или поправителния дом.

Чл. 84. (1) Мястото за сключване на граждански брак между лишените от свобода се определя от главния директор на ГДИН. Пътните разноски са за сметка на сключващите брак.

(2) След като са набавени необходимите документи, главният директор, началникът на затвора или поправителния дом не може да отложи сключването на брак от затворник за повече от един месец. По време на сключването на брака лишените от свобода имат право да носят собствено облекло.

(3) Служители от затвора или поправителния дом не могат да бъдат свидетели при сключване на брак на лишени от свобода.

Чл. 85. (1) За предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения.

(2) Обиските и претърсванията се извършват от надзорно-охранителния състав, а при необходимост се привличат и други служители.

Чл. 86. (1) Претърсване се извършва задължително най-малко един път месечно по предварително утвърден от началника на затвора или поправителния дом план.

(2) По заповед на началника на затвора, на поправителния дом, на затворническото общежитие, на заместник-началника на затвора по режимна и надзорно-охранителна дейност, на инспектора по надзорно-охранителна дейност, а в тяхно отсъствие на ръководителя на дежурната част, при необходимост се извършват допълнителни обиски и претърсвания.

Чл. 87. (1) При извършване на обиск и претърсване, както и при проверка на личните вещи на лишените от свобода се съставя протокол от служителите, които са ги извършили, независимо дали са намерени или не неразрешени вещи и предмети.

(2) Екземпляр от протокола се предоставя на обискираното лице и на обитателите на претърсеното помещение.

(3) Намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено, се изземват. Лицата, които са извършили обиска или претърсването, съставят протокол за изземването в четири екземпляра и в присъствието на поемни лица. Единият от екземплярите се предава на лишения от свобода, вторият се прилага към иззетите пари и вещи, третият - към досието, а оригиналът остава към кочана.

(4) Лишените от свобода, настанени в заведения от закрит тип, не могат да държат в себе си пари.

Чл. 88. (1) По отношение на служителите от ГДИН и териториалните й служби и гражданите, които влизат в местата за лишаване от свобода, се използват технически средства за контрол, включително аудио-визуални системи.

(2) Обиск на служители и посетители се извършва по заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода, когато съществува достатъчно основание да се предполага, че носят опасни и/или неразрешени за внасяне или притежание предмети.

(3) Преди обиска лицата се поканват да предадат доброволно неразрешените за внасяне или държане предмети, което обстоятелство се отразява изрично в протокола.

(4) За всеки обиск се оформя протокол в съответствие с чл. 95, ал. 2 ЗИНЗС.

(5) Ако установените при обиска предмети не са разрешени за държане или опитът за внасянето им представлява престъпление, администрацията уведомява компетентните за това органи.

Раздел II.

Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания

Чл. 89. (1) За всяка награда и за всяко дисциплинарно наказание се издава мотивирана писмена заповед.

(2) Преди издаване на заповедта наказващият лично се запознава с докладната записка на констатиралия нарушението служител, писмените обяснения на затворника, другите материали от дисциплинарната преписка и изслушва лишения от свобода. Когато е необходимо, се събират сведения и от други служители и лишени от свобода.

(3) Със заповедта за наказание лишеният от свобода се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата. Тя може да бъде обявена и пред съответната затворническа общност.

(4) Екземпляр от всяка заповед се връчва на лишения от свобода. По един екземпляр се прилага към досието му, към класьорите за награди и наказания и към досието в ГДИН.

(5) В случаите по чл. 98, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗИНЗС заповедта се вписва в картона за свижданията, а в случаите по чл. 98, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС се изпраща в счетоводството.

Чл. 90. При подаване на жалба по чл. 110, ал. 2 ЗИНЗС органът, наложил дисциплинарното наказание, може сам да отмени или измени заповедта. Когато не намери основание за пререшаване на въпроса, в 3-дневен срок той изпраща преписката на главния директор на ГДИН с приложено становище.

Чл. 91. Удълженото свиждане се провежда в подходящо обзаведени отделни помещения.

Чл. 92. (1) Свиждането по чл. 98, ал.1, т. 6 ЗИНЗС се провежда в светлата част на денонощието само в населеното място по местонахождението на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(2) Близките са роднини по права линия, братя и сестри, съпруг, съпруга и партньор при доказано съвместно съжителство - идентична адресна регистрация по настоящ адрес и наличие на деца.

(3) Ако по време на свиждането по ал. 1 се получат данни за извършване на престъпление или други нарушения, се прилага разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗИНЗС.

Чл. 93. (1) Отпускът по чл. 98, ал. 1, т. 7 ЗИНЗС и правото по чл. 98, ал. 6, изр. 2 ЗИНЗС се ползват в почивните дни през текущия месец.

(2) Началникът на затвора може да разреши ползването на месечния отпуск и в други дни или през следващия месец ако важни причини от семеен или друг характер налагат това или когато лишеният от свобода е в годишна почивка.

(3) Възможността за ползване на месечния домашен отпуск до две денонощия възниква от първо число на следващия месец от датата на постъпване в затворническото общежитие от открит тип.

Чл. 94. (1) Администрацията е длъжна да осигури на затворника възможност за ползване на наградата по чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС не по-късно от два месеца след издаване на заповедта.

(2) Наградата заличаване на наложено дисциплинарно наказание може да бъде дадена в едногодишния срок по чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС, но не по-рано от три месеца след неговото изтърпяване.

(3) Наградата отмяна на наложено дисциплинарно наказание може да бъде дадена, когато изпълнението на наказанието не е започнало.

Чл. 95. Дисциплинарното наказание по чл. 101, т. 4 ЗИНЗС се налага за срок до три месеца.

Чл. 96. (1) Наказателните килии се разполагат в зоните за повишена сигурност, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения.

(2) Помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло.

(3) Лишените от свобода се настаняват в наказателна килия от дежурния главен надзирател въз основа на писмена заповед за наложено наказание по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС.

(4) Наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС лишени от свобода могат да държат при себе си следните вещи:

1. от 1 май до 15 октомври - постелъчни принадлежности, от които едно одеяло само за през нощта, долно бельо, тенис фланелки, панталон, пуловер или жилетка, шапка, чорапи, обувки, чехли или джапанки, носна кърпа, кърпа за лице, сапун, четка и паста за зъби, самобръсначка, сапун и четка за бръснене, тоалетна хартия, очила за корекция на зрението, брачна халка, пощенски пликове, марки, листове и химикал, материали за четене;

2. от 16 октомври до 30 април - освен вещите по т.1 още: едно одеяло и зимна горна дреха; за този период едното одеяло им се оставя и през деня.

(5) На наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС лишени от свобода задължително се осигурява сутрин, на обяд и вечерта достатъчно време за личен тоалет, ако в килията няма самостоятелен санитарен възел.

(6) Храненето се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия.

(7) На наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС се осигуряват условия за къпане най-малко два пъти седмично и задължителна смяна на личното и постелъчното им бельо най-малко веднъж седмично.

(8) Наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС ползват правото си на престой на открито по график, отделно от останалите лишени от свобода.

(9) Наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС нямат право на свиждане, на хранителна пратка, на пари за лични нужди и ползване на телефон.

(10) Наказаните по чл. 101, т. 7 ЗИНЗС се настаняват по възможност отделно от тези по чл. 101, т. 8 ЗИНЗС.

(11) На наказаните на основание чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените.

(12) Настаняването в наказателна килия от началниците на затворнически общежития за срок до двадесет и четири часа се извършва въз основа на заповед, при спазване на правилата по ЗИНЗС за налагане на дисциплинарни наказания.

(13) Началниците на затворническите общежития са длъжни в срока по ал. 12 да представят събраните материали по преписката на началника на затвора, който след запознаването с тях се произнася незабавно за налагане или не на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 или 8 ЗИНЗС. При налагане на такова се спазват правилата, установени в закона.

Чл. 97. При лишаване от право на хранителна пратка периодът, за който се предоставя това право, се удължава с толкова време, колкото е продължителността на наказанието.

Чл. 98. (1) Изпълнението на наказанието може да се отложи и започнатото да се прекъсне до оздравяването на лишения от свобода със заповед на началника на затвора или поправителния дом след освидетелстване от лекар.

(2) Жалбата до съда не спира изпълнението на наложеното наказание по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС, освен ако съдът не постанови друго.

Чл. 99. Органът, издал заповедта за дисциплинарно наказание, може да упълномощи друго длъжностно лице от администрацията за участие в съдебното заседание по чл. 111, ал. 3 ЗИНЗС.

Чл. 100. Най-малко веднъж на месец досиетата на лишените от свобода се преглеждат и заповедите, по които дисциплинарните наказания са заличени на основание чл. 107, ал. 2, изр. второ и чл. 109 ЗИНЗС, се изваждат от досието и се унищожават.

Чл. 101. Началникът на затвора или поправителния дом може да приложи разпоредбата на чл. 108 ЗИНЗС след изтърпяване на не по-малко от половината от размера на наложеното наказание. Това става с писмена заповед.

Чл. 102. Когато извършеното нарушение съдържа признаци на престъпление, независимо от дисциплинарната отговорност материалите се изпращат на съответната прокуратура по местонахождение на затвора или поправителния дом.

Чл. 103. Заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС се издава само при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено.

Раздел III.

Засилени предпазни мерки. Употреба на сила, помощни средства и оръжие

Чл. 104. Към лишените от свобода и задържаните под стража лица не могат да се прилагат мерки, които имат за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото им достойнство.

Чл. 105. Засилените предпазни мерки, употребата на сила, помощни средства и оръжие се използват само по реда и в случаите, посочени в глава девета, раздел III ЗИНЗС.

Чл. 106. За обучение и използване на засилени предпазни мерки, употреба на физическа сила, помощни средства и оръжие, както и за извършване на обиски и претърсвания се използват тактическите способи, разработени и утвърдени в Министерството на вътрешните работи.

Раздел IV.

Имуществена отговорност на лишените от свобода

Чл. 107. (1) Лишените от свобода носят имуществена отговорност за вредите, които са причинили виновно, умишлено или по непредпазливост.

(2) Отговорността на лишения от свобода е намалена, когато щетата:

1. е причинена при или по повод изпълнение на възложена работа;

2. не е резултат на престъпление.

Чл. 108. (1) Възложена по смисъла на чл. 123 ЗИНЗС е всяка работа, определена от администрацията, включително и тази по самообслужването.

(2) Когато има достатъчно данни, че деянието, с което е причинена щетата, е престъпление, началникът не издава заповед по чл. 124 ЗИНЗС, а изпраща материалите на прокурора. Заповед в такива случаи се издава, ако прокурорът прекрати преписката или съдът оправдае затворника поради това, че деянието не е престъпление. Срокът за издаване на заповедта тече от получаването на акта на прокурора или съда.

Чл. 109. Максималният размер на обезщетението по чл. 123 ЗИНЗС не може да надминава полагащата се на затворника част от месечната тарифна заплата или от месечното възнаграждение, предвидено в щатните таблици за работата, която той е извършил при причиняване на щетата. При изчисляване на тази сума не се вземат предвид действително заработеното през месеца възнаграждение и полагащите се допълнителни възнаграждения.

Чл. 110. Щетата се определя в зависимост от стойността на вещта по цени на дребно към момента на унищожаването й, като се приспадне съответното овехтяване, а при повреждане - в зависимост от разходите за поправянето й. В размера на щетата не се включват пропуснатите ползи.

Чл. 111. (1) Заповедта по чл. 124 ЗИНЗС се издава от началника на затвора или на поправителния дом, включително и когато лишеният от свобода работи в предприятие на друго министерство или ведомство.

(2) Заповедта по ал. 1 трябва да съдържа:

1. трите имена на затворника;

2. описание и оценка на увреденото имущество и начина на увреждането;

3. посочване на доказателства;

4. размер на основното месечно възнаграждение на затворника и полагащата му се от него част;

5. разпореждане за сумата, която трябва да се удържи;

6. уведомление за правото на затворника да оспори заповедта;

7. дата на издаване на заповедта и подпис на началника;

8. дата на връчване на заповедта и подпис на лишения от свобода.

(3) При удържане на сумата се спазва разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС.

Чл. 112. (1) Преди издаване на заповедта за удръжки се изслушват задължително лишеният от свобода и лицата, които той посочи. Ако е необходимо, извършват се и други действия за събиране и проверка на доказателства.

(2) Сроковете по чл. 124, ал. 1 ЗИНЗС спират, докато траят действията на прокурора, наказателното или гражданското производство във връзка с увреждането.

Чл. 113. Когато лишеният от свобода в срока по чл. 124, ал. 2 ЗИНЗС оспори заповедта за удръжки, началникът може да я отмени или измени, ако сметне, че възражението е основателно. В противен случай се предявява иск пред съответния съд.

Чл. 114. (1) По реда на чл. 125 ЗИНЗС лишените от свобода отговарят за повреда на всяко имущество, предоставено им за лично ползване - индивидуално или колективно.

(2) Дължимото обезщетение по чл. 125 ЗИНЗС е равно на размера на причинената щета независимо от полагащата се на лишения от свобода част от основното месечно възнаграждение за съответния вид работа. При определяне размера на щетата и в тези случаи се прилага чл. 110.

(3) Ако вещите по ал. 1 са увредени при условията на чл. 123 ЗИНЗС, прилага се той.

Глава трета.

МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 115. (1) Лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание.

(2) Лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора или поправителния дом по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода или директора на медицинския център.

(3) Лишените от свобода от затворническите общежития от открит тип могат да се настаняват за лечение в лечебните заведения по ал. 2 без охрана.

(4) За лишените от свобода, настанени в заведения от закрит тип, степента на охраната се преценява с оглед размера на наложеното наказание, неизтърпяната част от него, личностната характеристика и поведението на лишения от свобода.

(5) След приключване на лечението лишените от свобода се връщат в затвора, от който са били преведени или изпратени.

Чл. 116. (1) Поименният състав на медицинската комисия по чл. 138 ЗИНЗС се определя със заповед на министъра на правосъдието или оправомощен от него заместник-министър, съгласувана с министъра на здравеопазването.

(2) Медицинската комисия към ГДИН се състои от председател и от 5 до 9 членове.

(3) Председател на комисията е началникът на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН.

(4) Членове на комисията са представители на Министерството на здравеопазването и на ГДИН, които се предлагат от министъра на здравеопазването и от главния директор за срок от 3 години.

(5) Комисията избира с тайно гласуване и с мнозинство от 2/3 от членовете си заместник-председател от членовете на комисията.

(6) Секретар на комисията е служител от сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН, който не е неин член. Той координира работата на комисията и води нейната документация.

(7) Освобождаването или замяната на член от състава на медицинската комисия се извършва по реда на ал. 1 и 4.

(8) По решение на медицинската комисия могат да се привличат консултанти от лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, които да подпомагат работата й. Консултантите са със съвещателен глас.

Чл. 117. (1) Заседанията на медицинската комисия се свикват при необходимост от нейния председател, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(2) Дневният ред на заседанията се изготвя от секретаря на комисията, одобрява се от нейния председател и се изпраща на членовете на комисията седем работни дни предварително, като в него се определят и датата и часът на заседанието.

(3) Заседанията се считат за редовни, ако в тях участват 2/3 от членовете на комисията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.

(4) За всяко заседание се води протокол, който се съхранява в ГДИН.

Чл. 118. Участието в медицинската комисия не се заплаща.

Чл. 119. (1) Медицинската комисия към ГДИН по изрично искане:

1. на прокуратурата дава становища за наличието или липсата на условия за лечение на лица със здравословни проблеми, по отношение на които предстои да бъде приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода;

2. на прокуратурата или съда дава заключения по жалби на лишени от свобода за лечение извън лечебните заведения към местата за лишаване от свобода срещу откази да се предложи или продължи прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или изменение на мярката за неотклонение задържане под стража по здравословни причини;

3. на администрацията на Президента на Република България прави предложения за помилване на лишени от свобода по здравословни причини.

(2) Извън случаите по ал. 1 медицинската комисия може да се произнесе по конкретен въпрос във връзка с медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода само след предварително взето от нея решение.

Глава четвърта.

СОЦИАЛНА ДЕЙНОСТ И ВЪЗПИТАТЕЛНА РАБОТА

Раздел I.

Диагностична дейност и индивидуална корекционна работа

Чл. 120. (1) В местата за лишаване от свобода се извършва индивидуална и групова диагностична дейност, която включва:

1. изследване на отделен случай и оценка на риска от рецидив и вреди;

2. психологическо изследване;

3. социално-психологическо проучване и анализиране на затворнически групи и общности.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява от инспекторите по социални дейности и възпитателна работа, инспекторите по пробация, инспекторите психолози и инспекторите педагози по утвърдени методики и във взаимодействие с останалите служители на затвора или поправителния дом.

Чл. 121. (1) Индивидуалната корекционна работа с осъдените е насочена към информирането им относно техния правен и социален статус и условията за изтърпяване на наказанията.

(2) Индивидуалното консултиране помага за намаляване на вътрешното напрежение и афекти, за преодоляване на готовността към насилие и деструктивни реакции, за посредничество при възникнали конфликти, както и за понижаване на риска от суицид и самонараняване.

(3) Индивидуално и групово се осъществяват програмите за усъвършенстване на уменията за мислене, овладяване на гнева, адаптация на новопостъпилия към условията за живот и реда в институцията и подготовката за живот на свобода.

(4) Индивидуалната работа с осъдените е съобразена с оценката на риска от рецидив и вреди при тях, както и с данните от проведената психодиагностика. Тя съдейства за мотивирането на осъдените при включването им в специализирани програми за въздействие, общообразователно и професионално обучение.

(5) Резултатите от индивидуалната корекционна работа се отразяват в текущи доклади за всеки отделен случай.

Чл. 122. (1) Психологическата диагностика е експресна и разгърната. Първото психологическо изследване на новопостъпилия лишен от свобода има разгърната форма, а последващите са експресни.

(2) Психологическата диагностика включва задължително интервю, една комплексна вербална личностна методика и минимум една проективна. При разгърнато психологическо изследване, освен посочените фиксирани методики, се прилагат от две до пет допълнителни според особеностите на изследваното лице.

(3) Индивидуалното психологическо консултиране се извършва от инспекторите психолози. За резултатите от оказаната психологическа помощ се изготвя писмен доклад за отделния случай.

Чл. 123. (1) Социалната дейност с лишените от свобода е насочена към индивидуално и групово професионално консултиране по възникнали проблеми от личен, семеен, здравен, имуществен или друг характер, свързани с третирането и пребиваването в пенитенциарното заведение.

(2) Социалната дейност има за цел подпомагане на осъдените за решаване на различни проблемни ситуации и изграждане на умения за справяне с трудностите.

Раздел II.

Програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от значителни вреди

Чл. 124. (1) Програмите за въздействие са форма на професионална намеса, насочена към промяна в поведението и на личността на осъдения.

(2) Участието на лишените от свобода в програми за въздействие е доброволно.

Чл. 125. (1) На лишените от свобода се предлагат специализирани програми за индивидуална и групова работа в съответствие с профила на регистрираните нужди, целите в индивидуалния план за изпълнение на присъдата и наличните ресурси.

(2) Специализираните програми съдържат:

1. описание на методите, които ще доведат до промени в нагласите, уменията или поведението на осъдените;

2. описание на всяка сесия (всяко занятие) от програмата;

3. оценъчна скала за измерване на промените;

4. ръководство по администриране и супервизиране на програмата;

5. формуляр за обратна връзка.

(3) Инспекторите по социални дейности и възпитателна работа, инспекторите психолози и инспекторът по пробация в затвора или поправителния дом, водещи специализирани програми, преминават обучителен курс.

(4) Всяка програма за групова работа започва след строг подбор на участниците и се води от двама служители, а по време на реализирането й тя задължително се супервизира от трети служител. Водещите на специализирана програма за групова работа се супервизират най-малко един път в годината.

(5) Всяко групово занятие се провежда въз основа на предварително изготвен план и се протоколира след приключването.

(6) При специализираната групова работа с наркозависими лишените от свобода участници в програмата се настаняват в обособени помещения.

(7) След приключване на програмата се изготвя доклад, включващ анализ и оценка на постигнатите резултати за участниците в специализираната групова работа.

(8) На лишените от свобода, които успешно са приключили специализирана програма за въздействие, се зачитат работни дни по реда на чл. 178, ал. 4 ЗИНЗС, като 16 часа групови занятия се зачитат за три дни лишаване от свобода.

Чл. 126. (1) В приемното отделение за всеки новопостъпил осъден се изготвят оценка на риска и препоръки за бъдещата работа.

(2) На разгърнато психологическо изследване се подлагат всички новопостъпили независимо от нивото на риск от рецидив и вреди, което те имат.

Чл. 127. (1) На осъдените с наказание до шест месеца лишаване от свобода и на обвиняеми и подсъдими се изготвя експресно психологическо заключение и оценка на риска от вреди.

(2) След постановяване на окончателната присъда на обвиняемите и подсъдимите се изготвя оценка на риска и разгърнато психологическо заключение, с които лишеният от свобода се представя на комисията по разпределение.

Чл. 128. (1) Всеки новопостъпил лишен от свобода се включва в задължителна специализирана програма за адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание.

(2) С програмата по ал. 1 лишените от свобода се информират за техните права и задължения, за правно-административните процедури в институцията, за установените правила за контакти с другите лишени от свобода, с персонала и външния свят, за предлаганите дейности и програми за въздействие.

(3) В рамките на специализираната програма за адаптация лишеният от свобода преминава през разгърната психодиагностика, оценка на риска от рецидив и вреди и през психиатрично изследване.

(4) Въз основа на диагностичните процедури по ал. 3 се изготвя първоначален план и доклад за изпълнение на присъдата, в който се посочват подходящите дейности и програми за конкретния лишен от свобода и последователността на тяхното разгръщане.

(5) Дейностите по ал. 3 и 4 започват в приемното отделение и се осъществяват от инспекторите по социални дейности и възпитателна работа в срок до три месеца от постъпването на лишения от свобода в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие съвместно с инспектор психолог и/или лекар психиатър.

Чл. 129. (1) На базата на оценката на осъдения се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата, по който се провежда социално-възпитателната работа.

(2) Планът на присъдата съдържа:

1. описание на рисковите нужди/проблемни зони, във връзка с които ще се работи;

2. точно определяне на целите, съответстващи на конкретни нужди;

3. конкретно определяне на трудовите, образователните, обучителните, културно-информационните, спортните и корекционните мероприятия за постигане на целите;

4. отговорният служител за извършване на мероприятията;

5. сроковете за изпълнение на мероприятията.

(3) В индивидуалния план за изпълнение на присъдата се набелязват мерки за реализация с други длъжностни лица в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от представители на самодейните органи.

(4) За всеки лишен от свобода се извършва препланиране въз основа на срока на наказанието и настъпилите промени в хода на поправителното въздействие.

(5) В случаите на много висок, висок и среден към висок риск от увреждане първоначалното индивидуално планиране и препланиране на изпълнението на присъдата се извършва от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа съвместно с други служители, както и с конкретния осъден.

(6) При нисък риск и среден риск към нисък препланирането на присъдата се осъществява само с осъдения.

(7) За резултатите от работата по индивидуалния план се изготвя годишен доклад за всеки осъден.

Чл. 130. (1) Последваща оценка на риска се извършва всяка календарна година или в случаите, когато в първоначалната оценка на риска са изведени следните проблеми:

1. обща оценка на риска - висок и среден към висок риск;

2. престъпления, свързани с употреба на насилие и принуда;

3. престъпления, свързани с организирана престъпна дейност;

4. злоупотреба с наркотици и/или злоупотреба с алкохол;

5. психични и емоционални проблеми;

6. опасни и деструктивни реакции;

7. ниско ниво на основните социални и комуникативни умения.

(2) Последваща оценка на риска, извън тази по ал. 1, се извършва при аргументиране на предложения и вземане на решения в комисията по изпълнение на наказанията в случаите на чл. 74, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7 ЗИНЗС.

(3) При последващата оценка по ал. 1 и 2 се извършва пълно проучване по всички фактори, като се акцентира върху промените в целия профил на риска и нуждите в сравнение с първоначалната оценка на осъдения.

(4) В останалите случаи по чл. 74, ал. 1 ЗИНЗС предложенията за отделни осъдени пред комисията по изпълнение на наказанията се аргументират въз основа на текущ пенитенциарен доклад, включващ преценка на настъпилите промени в поведението.

Чл. 131. Аргументираните предложения пред комисията по изпълнение на наказанията за или против едно или повече правни основания по чл. 74, ал. 1 ЗИНЗС се изготвят от инспекторите по социални дейности и възпитателна работа, отговарящи за конкретни затворнически групи.

Чл. 132. За лишени от свобода, изолирани по чл.120, ал. 1 ЗИНЗС, екип от инспектор по социални дейности и възпитателна работа, инспектор психолог и служител от надзорно-охранителния състав осъществява наблюдение и периодична оценка на случая, която се оформя като доклад.

Раздел III.

Образование, обучение и квалификация на лишените от свобода

Чл. 133. (1) Лишените от свобода имат право да участват в общообразователно, професионално и социално обучение и ограмотителни курсове.

(2) С участие в образователни дейности те могат да получат или да повишат съответната образователна степен.

Чл. 134. (1) Участието на лишените от свобода в образователни дейности и курсове за ограмотяване се зачита за намаляване срока на наказанието.

(2) На лишените от свобода, включени в общообразователно обучение и квалификация, се зачитат работни дни по реда на чл. 178 ЗИНЗС, като 16 учебни часа се зачитат за три дни лишаване от свобода.

(3) При допуснати три и повече неизвинени отсъствия и/или нарушение на дисциплината не се зачитат работни дни за седмицата, в която са допуснати отсъствията или е извършено нарушението.

(4) Времето за подготовка и явяването на срочни, годишни и квалификационни изпити се зачита по 5 работни дни за всеки успешно положен изпит.

(5) Ако лишените от свобода учат и работят или са включени в други дейности, в това число и специализирана групова работа, работните дни се зачитат сумарно, но не повече от 22 дни за месец.

(6) Работните дни за учениците се отчитат ежемесечно по предложение на педагогическия съвет, за курсовете за професионална квалификация - предложение от преподавателите, а за специализираната групова работа - от водещия програмата.

Чл. 135. Лишените от свобода ученици могат да полагат труд в училищните работилници до четири часа дневно в съответствие с нормативната уредба на Министерството на образованието, младежта и науката, като им се зачитат работни дни по реда на чл. 178 ЗИНЗС.

Чл. 136. Постигнатите резултати относно степента на позитивна поведенческа промяна и реални постижения в образованието, обучението и квалификацията на лишените от свобода се документират в текущите пенитенциарни доклади.

Чл. 137. Отказът на лишения от свобода да участва в планирано общообразователно обучение и квалификация или да посещава учебните занятия се проучва внимателно от инспекторите по социални дейности и възпитателна работа, от учителите и преподавателите, от служителите на надзорно-охранителния състав, които провеждат с него систематична и целенасочена консултативна работа.

Чл. 138. (1) Директорите на училищата към местата за лишаване от свобода се назначават от министъра на образованието, младежта и науката съгласувано с главния директор на ГДИН.

(2) Учителите в училищата към местата за лишаване от свобода се назначават от директора на училището след съгласуване с началника на затвора.

Чл. 139. (1) Освен в училищата лишените от свобода могат да придобиват професионална квалификация и в курсове, провеждани от лицензирани фирми и училища по програми, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката.

(2) Курсовете за професионална квалификация в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се организират под ръководството на началника на сектор "Социални дейности и възпитателна работа" в съответствие с материалната база и възможностите за пълноценно усвояване на професията.

(3) Когато е необходимо да се подготвят работници специалисти и за целите на подготовката за живот на свобода, главният директор на ГДИН може да разреши провеждането на курсове за професионална квалификация с участието на лишени от свобода от всички затвори и поправителни домове, в поделение с подходяща за обучението материална база.

Чл. 140. (1) Директорът на училището разработва проект за бюджет и го представя за утвърждаване чрез ГДИН от министъра на правосъдието.

(2) Размерът на средствата по бюджета се определя съгласно държавното образователно изискване за едногодишна издръжка на ученик.

Чл. 141. Своевременното издирване, информиране и мотивиране на желаещите за обучение и професионална квалификация, набавянето на документи за завършено образование, медицинското им освидетелстване и включването им в учебни занятия се организират и ръководят от началниците на сектори "Социални дейности и възпитателна работа" с помощта на директорите на училищата.

Чл. 142. (1) Лишените от свобода, които притежават необходимата квалификация и умения, могат да водят групови занятия за ограмотяване, чуждоезиково обучение, професионална квалификация и хоби дейности.

(2) На водещите занятията по ал. 1 се зачитат 16 учебни часа за три дни лишаване от свобода.

Чл. 143. Изпитите за завършено образование, както и за придобита квалификация се провеждат от учебното заведение в местата за лишаване от свобода или лицензирана обучаваща фирма, които издават съответните документи.

Чл. 144. В затворите, към които има училища, началникът на сектор "Социални дейности и възпитателна работа" и инспекторите по социални дейности и възпитателна работа, отговарящи за лишени от свобода ученици, са членове на педагогическия съвет на училището.

Чл. 145. Включените в общообразователната и професионалната подготовка се назначават на работа, свързана по възможност с изучаваната специалност и която да не възпрепятства посещението на занятията. През време на обучението те могат да бъдат премествани в други затвори или затворнически общежития само в изключителни случаи и при условие, че там ще продължат обучението си.

Чл. 146. (1) Инспекторите по социални дейности и възпитателна работа в края на всяка календарна година проучват нуждите на лишените от свобода от професионално обучение.

(2) Обобщените заявки за нуждите от обучение на всеки затвор се консултират със специалисти от бюрата по труда на общините с оглед отчитане нуждите на регионалния пазар на труда и се изпращат в ГДИН.

(3) Заявките от затворите се обсъждат от ръководството на ГДИН, като се определят приоритетните нужди и размерът на тяхното финансиране.

Чл. 147. В местата за лишаване от свобода функционират обучително-консултативни центрове и се организира цялостна обучителна система, която включва:

1. програми за ограмотяване на лишени от свобода;

2. професионално обучение;

3. обучение в ключови компетентности - компютърна грамотност, чуждоезиково обучение и работа в екип;

4. социално образование за повишаване на компетентностите на лишените от свобода;

5. просветно-образователна дейност.

Раздел IV.

Творчески, културни и спортни дейности. Упражняване на свободата на вероизповедание

Чл. 148. На лишените от свобода се осигурява възможност за упражняване на творчески дейности и участие в културни, спортни и религиозни мероприятия за осмисляне на свободното време.

Чл. 149. Творческите и културните дейности на лишените от свобода включват:

1. самодейни изяви чрез представяне на театрални постановки, художествени програми, музикални концерти, спектакли, свързани с празници или други важни събития, и др.;

2. организиране на художествени и приложни изложби както от творчески изяви на лишени от свобода, така и на външни представители;

3. организирана клубна дейност по интереси;

4. организирани посещения на културни и религиозни мероприятия, спортни прояви, музеи, изложбени зали, исторически и други забележителности извън местата за лишаване от свобода;

5. провеждане на разнообразни културни програми от външни представители.

Чл. 150. (1) Ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в трудов процес, се провеждат културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути.

(2) При организиране на тези мероприятия се използват материали от пресата, интернет, справочни издания, енциклопедии, научнопопулярни издания, телевизионни предавания и стенен затворнически печат или радиопредавания.

(3) За провеждане на ежедневните културно-информационни мероприятия инспекторите по социални дейности и възпитателна работа се подготвят сами или привличат психолози, лекари, учители, надзиратели и служители от сектор "Финансово-ресурсно осигуряване".

(4) Един път месечно началникът на затвора, заместник-началникът на затвора по режимна и надзорно-охранителна дейност и началниците на сектори лично осъществяват реализацията на културно-информационните мероприятия в групите на лишените от свобода.

Чл. 151. (1) В съответствие с индивидуалния план за изпълнение на присъдата за отделни лишени от свобода или за цели групи от тях се организират подходящи програми за физкултура, спорт и други възстановителни дейности.

(2) Под ръководството на медицински специалист се създават специални условия за лечебна физкултура за лишени от свобода, които имат нужда от това.

(3) За лишените от свобода непълнолетни, жени и отделни категории мъже се организират физкултурни и спортни занимания, съобразени с възрастовите, физическите им особености и техния пол.

(4) Лишените от свобода могат да разполагат с лични екипи и спортни пособия, включени в списъка на разрешените вещи.

(5) На всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по един час дневно възможност за физическа или спортна активност.

(6) За подпомагане и стимулиране на физическото възпитание на лишените от свобода могат да бъдат привличани на доброволни начала външни представители - спортисти, треньори, спортни деятели, инструктори и др.

Чл. 152. (1) За подготовка на художествени програми могат да се привличат и специалисти отвън.

(2) С разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие лишените от свобода могат да изнасят художествени програми пред обществеността или други затвори.

Чл. 153. (1) На лишените от свобода се осигурява гледане на телевизионни и видеопрограми до 22,00 ч., а с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие за всеки конкретен случай - и до по-късно.

(2) Лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват лични телевизионни и радиоприемници.

(3) Личните телевизионни и радиоприемници се ползват във времето, определено от дневния режим, по общо съгласие на настанените в помещението и по начин, осигуряващ непрекъсната осемчасова междудневна почивка.

Чл. 154. (1) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се поддържат библиотеки съгласно установения ред и практика на гражданските библиотеки.

(2) Лишените от свобода имат право на достъп до библиотеките най-малко един път седмично и се насърчават да се включват и участват в разнообразни културно-информационни дейности, като:

1. читателски и дискусионни клубове;

2. семинари или конференции, посветени на бележити български и чуждестранни писатели, поети, учени и т. н.;

3. дни или конкурси, посветени на личното творчество на лишени от свобода в областта на поезията, разказа, есето, фейлетона и др.;

4. други дейности, с които се популяризира книгоиздаването в различни области на познанието и културата.

(3) Администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие съдейства на лишените от свобода за извършване на личен абонамент.

Чл. 155. (1) Достъпът на религиозни общности до местата за лишаване от свобода се осъществява след представяне на документ за регистрация.

(2) Религиозните общности представят списък на духовните лица, които ги представляват в местата за лишаване от свобода.

(3) Достъпът на духовните лица от религиозните общности в местата за лишаване от свобода се осъществява по утвърден график, съгласуван с ръководството на съответните места за лишаване от свобода.

(4) Духовни лица от различни вероизповедания могат да осъществяват редовни служби и обреди и религиозни посещения насаме с лишени от свобода от своята религия в подходящо за това време, съгласувано с администрацията на затворническото заведение.

(5) Задоволяването на религиозните потребности не може да противоречи на изискванията на режима и сигурността в местата за лишаване от свобода.

Раздел V.

Самодейни органи на лишените от свобода

Чл. 156. За осъществяване на задачите по чл. 168 и 169 ЗИНЗС се създават самодейни органи на лишените от свобода:

1. съвет на общността, включващ представител на всяка група;

2. групови съвети в състав най-малко 3 души;

3. общоучилищен съвет, при наличие на училище, в състав най-малко 5 души.

Чл. 157. Съвети на общността се създават в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, в които има две или повече групи.

Чл. 158. (1) Съставът на самодейните органи на лишените от свобода се избира чрез тайно гласуване при алтернативни кандидатури.

(2) Кандидатурите за състава на груповите и общоучилищните съвети се издигат на общо събрание на съответния колектив, а за съвета на общността - на събрание на делегати, избрани от групите.

(3) Председателят на съвета на общността и председателите на груповите съвети се избират по реда на ал. 1 и 2.

(4) Резултатите от проведения избор се отразяват в протокол от комисия по избора.

Чл. 159. (1) Към съвета на общността се създават следните секции: за вътрешен ред; хигиенно-битова; културно-масова; за общообразователно и професионално обучение; за физкултура и спорт; производствена; редколегия; религиозна подкрепа.

(2) Към груповите съвети се създават следните секции: за вътрешен ред; хигиенно-битова; културно-масова; за физкултура и спорт; производствена.

(3) Освен изброените в ал. 2 при необходимост могат да се създават и други секции.

Чл. 160. (1) Съветите на общността се ръководят от началника на сектор "Социални дейности и възпитателна работа", а в затворническите общежития - от началника на общежитието.

(2) Груповите съвети се ръководят от инспекторите по социални дейности и възпитателна работа.

(3) Общоучилищните съвети се ръководят от директорите на училищата.

(4) Плановете и решенията на самодейните органи на лишените от свобода се утвърждават от длъжностните лица, които ги ръководят.

Чл. 161. Самодейните органи на лишените от свобода развиват инициативността на осъдените и съдействат на администрацията при организирането и провеждането на различни дейности в местата за лишаване от свобода, като:

1. внасят пред администрацията на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или училището актуални предложения за подобряване на условията, хигиената и вътрешния ред в местата за лишаване от свобода или информират за възникнали практически трудности и назрели проблеми в групите и общностите;

2. предлагат идеи и оказват практическо съдействие при организирането, подготовката и провеждането на планирани дейности с лишените от свобода, като спортни състезания и турнири, културно-масови мероприятия, организиране на художествени и приложни изложби, провеждане на местни радиопредавания, списване на вестници, стенвестници, бюлетини и др.;

3. инициират допълнителни форми на работа с групите и общностите за по-пълноценно осмисляне свободното време на лишените от свобода;

4. планират и отчитат дейността си пред общо събрание на полугодие.

Чл. 162. Правила и методически указания за работата на самодейните органи на лишените от свобода се утвърждават от главния директор на ГДИН.

Глава пета.

РАБОТА В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 163. (1) Участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и повишаване на професионална квалификация и ресоциализацията им.

(2) Обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях. За целта те подават молба до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, която се съхранява в досието.

(3) Непълнолетните лишени от свобода могат да участват в трудова дейност по реда на ал. 2 и при спазване условията на чл. 189 ЗИНЗС.

Чл. 164. (1) Възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения.

(2) Ежегодно министърът на правосъдието, по предложение на главния директор на ГДИН, утвърждава щат на длъжностите, заети от лишените от свобода в обслужващата и комунално-битова дейност, който не може да надвишава 10% от средносписъчния им състав за съответния затвор или поправителен дом.

(3) Включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка относно здравословното им състояние, възрастта, пола, професионалната квалификация, техните интереси и предпочитания, оценката на риска и изискванията на режима и охраната.

Чл. 165. (1) Лишените от свобода се разпределят по работни обекти от комисията по чл. 35.

(2) В състава на комисията по ал. 1 участва и инспектор "Труд и работна заплата".

Чл. 166. (1) Решенията на комисията се вземат въз основа на оценката по чл. 55, ал. 2 ЗИНЗС при първоначално назначаване на новопостъпилите или по предложение на съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа, отговарящ за групата, в която е настанен лишеният от свобода.

(2) За назначаването на работа на лишените от свобода и в случаите, в които се налага преместване в друга група, началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед.

Чл. 167. (1) Всички работоспособни лишени от свобода са длъжни да изпълняват възложената им от администрацията работа.

(2) Болните и по-възрастните от 63 години за мъжете и 60 години за жените се преглеждат задължително от лекар за определяне на работоспособността им.

(3) Бременните, кърмачките и непълнолетните не могат да бъдат ангажирани в тежък физически и в нощен труд.

Чл. 168. При организиране труда на лишените от свобода се спазват изискванията за предприятията от съответния отрасъл, които се съчетават с установените правила за охраната, изолацията, режима и възпитателната работа, характерни за съответния тип място за лишаване от свобода.

Чл. 169. (1) Всички правила за здравословни и безопасни условия на труд, отнасящи се за работниците и служителите, се прилагат и по отношение на лишените от свобода.

(2) Началникът на затвора или поправителния дом сключва за сметка на бюджета договор със служба по трудова медицина за оценка на условията на труд за лишените от свобода, заети в комунално-битовата и обслужващата дейност.

(3) Договор по ал. 2 за сметка на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" се сключва и за лишените от свобода, работещи в цехове или работилници на предприятието.

Чл. 170. (1) Активното участие в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание на лишените от свобода.

(2) Негативното отношение към трудовата дейност, като системно неизпълнение на трудовите норми, неуплътняване на работното време, отклонение от работното място, отказ от работа и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, се считат за утежняващо обстоятелство при разглеждане на правното положение на лишените от свобода.

Чл. 171. (1) За отказ от работа се съставя протокол, който се подписва от лишения от свобода. При нежелание за подпис от негова страна документът се подписва най-малко от двама свидетели.

(2) Лишените от свобода, които са отказали да работят, се включват в трудова дейност по тяхна писмена молба и при условията на чл. 172 ЗИНЗС.

(3) Молбите на отказалите да работят два или повече пъти се удовлетворяват по преценка на администрацията.

(4) На отказалите да работят се препланира индивидуалният план за изпълнение на присъдата и се подлагат на индивидуална корекционна работа за проучване на техните интереси и мотивирането им към трудова дейност.

Чл. 172. (1) Продължителността на работния ден, продължителността на работната седмица, минималната междудневна и междуседмична почивка се определят съобразно нормите на трудовото законодателство.

(2) Лишените от свобода имат право на намален работен ден наравно със съответните категории работници и служители.

Чл. 173. (1) Разрешението по чл. 79, ал. 3 ЗИНЗС се дава въз основа на писмено предложение от началника на затвора или поправителния дом. То се придружава от заявление за преминаване на лишените от свобода на 6-дневна работна седмица от физическите или юридическите лица, с които Държавното предприятие "Фонд затворно дело" има сключени договори за отдаване на труд, или заявление от началника на сектор "Финансово-ресурсно осигуряване" за лишените от свобода, които ще работят на 6-дневна работна седмица в обслужващата и комунално-битова дейност.

(2) Съгласието на лишените от свобода за работа на 6-дневна работна седмица се оформя в писмена декларация, която се съхранява в затворническото досие.

Чл. 174. (1) Исканията за полагане на извънреден труд се подават до главния директор на ГДИН от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(2) Когато главният директор на ГДИН уважи предложението за извънреден труд, той издава писмена заповед.

(3) Извънредният труд се възлага, отчита и заплаща по установения в трудовото законодателство ред и не може да надвишава нормите за календарната година и установените междудневна и междуседмична почивка.

(4) При преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или в затворническо общежитие заедно със съпроводителните документи се изпраща справка за положения извънреден труд.

Чл. 175. (1) Доброволният труд по чл. 80 ЗИНЗС се възлага от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(2) Предложение за труд по ал. 1 се прави от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа. Към предложението се прилага списък на лишените от свобода, изразили писмено съгласие за полагането на доброволен труд.

(3) В случаите на чл. 80, ал. 1, т. 2 и 3 ЗИНЗС доброволният труд се възлага по писмено искане на заинтересованите лица или организации.

(4) Организацията и контролът по полагането на доброволен труд се осъществява от инспектор по социални дейности и възпитателна работа и инспектор "Труд и работна заплата".

(5) При полагането на доброволен труд лишените от свобода имат право на непрекъсната междудневна и междуседмична почивка в размер не по-малък от установения в чл. 79, ал. 4 ЗИНЗС.

(6) Доброволният труд не се заплаща и не се счита за извънреден труд. За неговото полагане се води отчетност.

Чл. 176. (1) Извън посочените по-горе случаи лишените от свобода и задържаните под стража лица са длъжни да полагат труд за поддържане на хигиената в спалните помещения и прилежащите части към тях, в помещенията за общо ползване и в района на съответния затвор, поправителен дом, затворническо общежитие или арест.

(2) Положеният по реда на ал. 1 труд е безвъзмезден и не може да надвишава 2 часа дневно.

(3) Трудът на лишените от свобода за поддържане на хигиената в спалните помещения и прилежащите части към тях се организира от инспектор по социални дейности и възпитателна работа и се контролира от служителите от надзорно-охранителния състав.

Чл. 177. (1) Работните обекти в местата за лишаване от свобода се създават и управляват от началника на затвора или поправителния дом. В дейността си той се подпомага от представител на териториалното поделение на Държавно предприятие "Фонд затворно дело".

(2) Юридически лица и еднолични търговци могат да създават цехове и работилници в района на затворите, поправителните домове и затворническите общежития или да наемат съществуващи работни помещения в тези места.

(3) В случаите по ал. 2 се сключва договор между ръководителя на териториалното поделение на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и юридическото лице или едноличния търговец.

Чл. 178. Работните обекти извън затворите и затворническите общежития се разкриват със заповед на главния директор на ГДИН след преценка на изискванията за сигурност.

Чл. 179. (1) Договорите за отдаване на труд се сключват между Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и съответния работодател - юридическо или физическо лице или едноличен търговец, въз основа на заповедта по чл. 178 и в съответствие с подходящите здравословни и безопасни условия на труд.

(2) Договорите включват задължителни клаузи относно реда за оказване на спешна медицинска помощ, за уведомяване и взаимодействие с дежурната част на затвора или затворническото общежитие при демонстративно неподчинение от страна на лишените от свобода, бягство, самонараняване, трудова злополука или друга извънредна ситуация.

(3) В договорите не може да се предвижда нощуване на лишените от свобода извън затворите и затворническите общежития, без да е налице заповед съгласно чл. 72, ал. 2 ЗИНЗС и осигурен денонощен контрол от надзорно-охранителния състав.

(4) Преди сключване на договора съответният работодател отправя предложение, което съдържа:

1. идентификационните му данни;

2. информация за осигурените за негова сметка здравословни и безопасни условия на труд, хигиенно-битови условия и условия за охрана на лишените от свобода;

3. място, характер и срок за изпълнение на работата;

4. брой на лишените от свобода, необходими за изпълнение на работата;

5. размер и начин на заплащане на положения труд;

6. нуждата от охрана и нейното осигуряване;

7. транспортирането на лишени от свобода от и до работните обекти;

8. начините за оказване на спешна медицинска помощ;

9. начините за връзка със затвора или затворническото общежитие при възникнали извънредни ситуации;

10. информация за работни облекла и индивидуални средства за защита, съобразени със спецификата на полагания труд.

(5) Мениджърът на Държавното предприятие "Фонд затворно дело" установява контакт с работодателя и преценява условията за работа съобразно предложението по ал. 5, наличието на подходяща работна ръка, икономическата изгода от сключването на договор и други.

(6) При положителна преценка мениджърът внася предложение до началника на затвора за разкриване на работния обект.

(7) Началникът на затвора или поправителния дом възлага на заместника по режимна и надзорно-охранителна дейност изготвянето на писмено становище относно условията за транспортиране, възможностите за контрол на работното място от служители на надзорно-охранителния състав, какви клаузи да бъдат включени в договора за действие при особени случаи и други.

(8) В предложението си до главния директор на ГДИН началникът на затвора или поправителния дом обобщава становищата на мениджъра и заместник-началника, като изразява своето мнение за разкриването на работния обект.

Чл. 180. (1) След издаване на заповедта по чл. 178 се договаря сключването на конкретния договор.

(2) При договарянето се преценяват допълнително:

1. предметът на дейност на фирмата работодател, лицето, което я представлява, и дали зад него не се прикрива друг работодател - бивш затворник или криминално проявено лице;

2. разполага ли работодателят с транспортни средства и лицензирана фирма, на която да се възложи охраната на лишените от свобода по време на работа;

3. възможността за договаряне на други условия - даване на допълнителна храна на работещите, организиране на курсове за придобиване на специалност или професионална квалификация, наемането на работа на лишени от свобода след изтърпяване на наказанието и други.

(3) Процесът на договаряне се провежда с активното участие на оперативните работници от Министерството на вътрешните работи, обслужващи местата за лишаване от свобода.

Чл. 181. Управителният съвет на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" определя лицата, които имат право да сключват договори от името и за сметка на държавното предприятие.

Чл. 182. (1) Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип и са поставени на лек режим, работят предимно на обекти извън района на затворническите общежития без охрана.

(2) Контролът на лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворническо общежитие от открит тип, които са поставени на общ режим и работят на външни работни обекти, се осъществява от служители на надзорно-охранителния състав по график, утвърден от началника на затворническото общежитие.

Чл. 183. (1) Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затвори и затворнически общежития от закрит тип, работят в предприятия, цехове и работилници на територията на съответните затвори, поправителни домове и затворнически общежития.

(2) Лишените от свобода по ал. 1 могат да бъдат извеждани на работа извън затвора или затворническото общежитие по изключение на обособени външни охраняеми обекти само при осигурена охрана от държавни служители с полицейска подготовка.

(3) Държавните служители с полицейска подготовка от ГДИН и Главна дирекция "Охрана" могат да охраняват външни работни обекти по тяхно желание. В тези случаи те подават молба със съгласието на прекия си ръководител до съответния началник на затвор, поправителен дом или затворническо общежитие.

(4) За одобрените държавни служители в съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие се води регистър.

(5) Охраната по ал. 3 се поема въз основа на заповед на началника на затвора или затворническото общежитие след сключване на договор със съответния работодател. В договора се уговарят разходите за охрана, които се превеждат по сметка на Министерството на правосъдието.

Чл. 184. Ако срокът на договора за отдаване на труд е по-дълъг от 3 месеца и групата на лишените от свобода е по-голяма от 10 души, могат да бъдат договаряни курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или стимулиращи социални мероприятия, които са за сметка на работодателя.

Чл. 185. Редът за извеждане и прибиране от работа, организацията на работното място и специфичните права и задължения на лишените от свобода, свързани с участието в трудова дейност, се уреждат с правилниците за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит и открит тип.

Глава шеста.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 186. Лишените от свобода се освобождават от затворите и поправителните домове само след писмено нареждане от началника, което се изпълнява от дежурния главен надзирател след проверка на самоличността на лицето.

Чл. 187. Когато съществува съмнение, че лишеният от свобода е изпаднал в състояние на невменяемост, началникът на затвора или на поправителния дом уведомява окръжния прокурор по местоизпълнението на наказанието с оглед прилагането на чл. 427 от Наказателнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 89 от Наказателния кодекс.

Чл. 188. (1) Три месеца преди освобождаването на лишените от свобода поради изтърпяване на наказанието с тях най-малко два пъти седмично се провеждат ресоциализационни мероприятия с участие на социални и пробационни служители и представители на наблюдателни комисии. При необходимост те се подпомагат от представители на държавни, общински, граждански и религиозни общности и неправителствени организации.

(2) Три дни преди освобождаването лишеният от свобода се спира от работа. През това време му се предават собствените дрехи, а той връща зачислените му вещи, като му се изплащат заработените суми. Тези дни му се зачитат за работни и получава храна за работещ.

(3) Когато не е възможно да се изчислят работните дни и трудовото възнаграждение за времето, непосредствено предшестващо освобождаването, зачитат се работни дни и се заплаща като за изпълнение на трудови норми 100 на сто. Изплатените в повече или неизплатените в тези случаи суми остават за сметка на Държавно предприятие "Фонд затворно дело", затвора или поправителния дом.

Чл. 189. (1) Изчисляването на изпълнението на трудовите норми и преценката за уплътняване на работното време с оглед зачитане на работни дни се извършва ежедневно.

(2) Когато ежедневното изчисляване на работните дни е фактически невъзможно, то се извършва в края на седмицата или на месеца, а за заетите в селскостопанска дейност и други специфични производства - и за по-дълги периоди.

(3) При престой се зачитат работни дни съобразно фактически извършената работа.

(4) Ежемесечно след изчисляването на подлежащите на зачитане работни дни администрацията уведомява лишените от свобода.

Чл. 190. Зачитането по чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС се извършва със заповед на главния директор на ГДИН.

Чл. 191. (1) При освобождаването се издават удостоверения за изтърпяване на наказанието, които са освободени от държавна такса.

(2) Удостоверението за изтърпяно наказание съдържа данни за зачетеното предварително задържане, изтърпяното фактически наказание, срока на постановеното помилване, зачетените работни дни или остатъка от наказанието, от изтърпяването на който лишеният от свобода е освободен условно предсрочно.

Чл. 192. (1) За изтърпяното наказание по всяка присъда или определение се изготвя сведение по установен образец, препис от което се изпраща в ГДИН и се уведомяват прокурорът, привел присъдата или определението в изпълнение, и бюрото за съдимост към районния съд по месторождение на лицето.

(2) В случай на неоснователно задържане на осъдения в затвора или поправителния дом след изтичане срока на наказанието заедно със сведението по ал. 1 се изпраща и справка за причините за задържането.

(3) За всеки случай на неоснователно задържане се уведомяват прокурорът, упражняващ надзор за законност, и Върховната касационна прокуратура.

Чл. 193. (1) Един месец преди освобождаването на лишения от свобода администрацията уведомява общинския съвет или кметството по постоянния му адрес и съответната наблюдателна комисия за деня на освобождаването.

(2) За освобождаването на лишените от свобода се уведомяват регионалното поделение на Министерството на вътрешните работи, военното окръжие и военноотчетното бюро по постоянния адрес на осъдения.

Чл. 194. При условно предсрочно освобождаване на лишени от свобода за взетото отношение от съда по наложените допълнителни наказания по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и за постановената пробационна мярка в изпитателния срок се уведомява прокурорът, привел присъдата в изпълнение, и съответната пробационна служба.

Глава седма.

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ

Чл. 195. Разпоредбите на предходните глави на този правилник се прилагат и по отношение на непълнолетните, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 196. (1) Новопостъпилите непълнолетни се приемат от началника на поправителния дом, психолога и лекаря. Те се настаняват в приемно отделение, където престояват от 14 денонощия до един месец. Постъпилите за втори и последващ път или от арест престояват от 10 до 14 денонощия. През това време се запознават с обстановката и реда в поправителния дом, проучват се техните личностови качества, криминална заразеност, образование, педагогическа занемареност, семейно положение и причини за извършеното престъпление.

(2) Въз основа на оценка на лекаря и психолога и предложение от инспектор-приемна след изтичане срока на престоя в приемното отделение непълнолетните се разпределят по групи, учебни класове и работни места.

Чл. 197. Непълнолетните, постъпили за втори и последващ път, се настаняват отделно от останалите. Изолацията се осъществява по време на работа и други общи мероприятия с изключение на обучението.

Чл. 198. (1) В общообразователното обучение се включват всички непълнолетни, които са постъпили в поправителния дом един месец преди завършване на първия учебен срок.

(2) Постъпилите по-късно се включват в учебен процес само ако имат оформен успех за първия учебен срок и не са прекъсвали обучението си през текущия срок за повече от два месеца.

Чл. 199. В състава на педагогическия съвет се включват началникът на сектор "Социални дейности и възпитателна работа", директорът на училището и инспектор-педагозите, които са служители на ГДИН.

Чл. 200. (1)Учебно-възпитателната работа в училищата при поправителните домове и професионално-техническото обучение се провеждат по учебни планове, програми и методически указания, утвърдени от Министерството на образованието, младежта и науката.

(2) Инспектор-педагозите подпомагат непълнолетните при подготовката им за явяване на изпити като ученици на самостоятелна форма на обучение.

(3) По време на подготовката и явяването на изпити ученикът се освобождава от работа. Срокът се определя със заповед на началника на поправителния дом и не може да бъде по- малък от 15 дни.

Чл. 201. Участниците в художествената самодейност с разрешение на началника на поправителния дом могат да участват в местните прегледи и състезания и да изнасят програми пред жителите на близките селища.

Чл. 202. Администрацията на поправителния дом поддържа връзка с родителите и близките на непълнолетните и инспекторите от детските педагогически стаи и съдейства за осъществяването на периодични срещи с тях.

Чл. 203. Непълнолетните се подлагат на медицински преглед, в т.ч. и психиатричен, най-малко веднъж на три месеца. Резултатите се вписват в здравна карта.

Чл. 204. Непълнолетните, поставени на общ и строг режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. имат неограничено право на свиждане и право на една хранителна пратка на месец извън свиждането;

3. имат право на два часа престой на открито;

4. могат да ползват парични суми по сметка до една минимална работна заплата за страната;

5. движат се в района на поправителния дом с придружител.

Чл. 205. Непълнолетните, поставени на лек режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. имат неограничено право на свиждане и право на две хранителни пратки на месец извън свиждането;

3. имат право на два часа престой на открито;

4. могат да ползват парични суми по сметка до една минимална работна заплата за страната;

5. движат се в района на поправителния дом без придружител;

6. провеждат свиждания по реда на чл. 192, ал. 3 ЗИНЗС само на територията на населеното място, където се намира поправителният дом.

Чл. 206. Свижданията са с продължителност до 90 минути, а с разрешение на началника на поправителния дом за всеки отделен случай - и повече. По време на свижданията непълнолетните могат да получават хранителни продукти, плодове и зеленчуци извън предвидените по режима норми.

Чл. 207. (1) В поправителните домове се създават следните самодейни органи на лишените от свобода:

1. съвет на колектива от 5 до 9 души;

2. етажни съвети от 3 до 5 души.

(2) Съветът на колектива се ръководи от началника на сектор "Социални дейности и възпитателна работа".

(3) Към съвета на колектива се създават следните секции: училищна, културно-масова и спортна, за вътрешен ред и дисциплина, санитарна и др. Те се ръководят от служители.

Чл. 208. В случаите на чл. 195 ЗИНЗС разрешение да бъдат оставени в поправителния дом дава главният директор на ГДИН.

Чл. 209. С награда по чл. 98, ал. 1, т. 7 и 8 ЗИНЗС могат да бъдат поощрявани непълнолетни, изтърпяващи наказание в затворническо общежитие от открит тип и поставени на общ режим.

Чл. 210. Сроковете по чл. 192, ал. 1 и 2 ЗИНЗС се изчисляват в календарни месеци независимо от зачитането на работни дни.

Чл. 211. Началникът на поправителния дом може да отмени правото на домашен отпуск за срок до две денонощия на непълнолетни лишени от свобода от открит тип заведение и поставени на лек режим, когато:

1. непълнолетният има възможност да се укрие или извърши престъпление;

2. родителите или настойниците нямат постоянен адрес на местоживеене или са извън пределите на страната.

Чл. 212. В комисията по изпълнение на наказанията се включва и представител на комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Глава осма.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР И ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА

Чл. 213. Осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория.

Чл. 214. Изолацията на осъдените на доживотен затвор от останалите лишени от свобода се спазва и при конвоиране, лечение, свиждане, престой на открито и други случаи на напускане на помещението.

Чл. 215. За работата с лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор, се разработват национални стандарти, които се утвърждават от главния директор на ГДИН.

Чл. 216. (1) Осъдените на доживотен затвор могат да работят в помещенията, в които са настанени, или в специално оборудвани работни места в работилници и цехове при наличието на подходяща работа.

(2) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор се води отчетност на работните дни.

Чл. 217. Осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност.

Чл. 218. Първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5 години и при наличието на добро поведение. При изчисляването на този срок предварителното задържане под стража не се зачита.

Чл. 219. (1) За срок от 5 години след влизане на присъдата в сила осъдените на доживотен затвор могат да се настаняват в специално обособено отделение в един от затворите или в отделен затвор, определени със заповед на министъра на правосъдието.

(2) В срока по ал. 1 с осъдените на доживотен затвор работи специализиран екип от служители.

(3) След изтичане на срока и след цялостна оценка на осъдения се взема решение за настаняването му в друг затвор и условията, при които ще изтърпява наказанието.

Чл. 220. Разпоредбите за осъдените на доживотен затвор се прилагат и за осъдените на доживотен затвор без замяна, доколкото не е предвидено друго специално за тях.

Част пета.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ПРОБАЦИЯ

Чл. 221. Разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на наказанието пробация и мерките за пробационен надзор, доколкото в тази част не се предвижда друго.

Чл. 222. Пробационните служби се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, който определя структурата и щата им, длъжностите и категориите на служителите, които ги заемат.

Чл. 223. (1) Пробационните служби изпълняват наказанието пробация и мерките за пробационен надзор.

(2) При изпълнение на пробационните мерки се зачитат правата на осъдения и не се допуска унижаване на човешкото му достойнство.

Чл. 224. При изпълнение на наказанието пробация основната задача на пробационните служби е постигането на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс чрез:

1. ефективно изпълнение на наложените от съда пробационни мерки - упражняване на контрол и въздействие върху осъдения, реализиране на корекционно-възпитателна работа, насочена към намаляване влиянието на криминогенните фактори;

2. създаване и поддържане на междуинституционални контакти с всички заинтересовани държавни и неправителствени институции и организации, имащи отношение към изпълнението на наказанието пробация, с оглед намаляване на риска от рецидив;

3. оптимизиране качеството на предлаганите корекционно-възпитателни и социални дейности за осъдени на пробация чрез реализирането на проектни дейности, изграждането на доброволческа мрежа и провеждането на програми за обществено въздействие;

4. популяризиране на дейността и функциите на пробационната служба пред обществеността.

Чл. 225. (1) Пробационните служби подпомагат съда при избора на подходящо наказание и съответен вид пробационни мерки, като:

1. изготвят предсъдебни доклади, по негово искане;

2. информират го за утвърдените корекционно-възпитателни и развиващи програми и ресурса на пробационната служба за прилагането им;

3. предоставят и друга информация.

(2) Пробационните служби организират и контролират изпълнението на пробационните мерки чрез:

1. призоване на осъдения по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс след получаване на влезлия в сила съдебен акт от съответната прокуратура;

2. уведомяване на прокурора, упражняващ надзор, кмета на населеното място по местоизпълнение на наказанието и съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи за приведения в изпълнение съдебен акт;

3. определяне на длъжностно лице за контрол по изпълнението на пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, ограничение в свободното придвижване, безвъзмезден труд в полза на обществото и поправителен труд;

4. извършване на проверки на осъдените.

Чл. 226. (1) Пробационните служители изготвят предсъдебен доклад по конкретно наказателно производство по искане на съдията докладчик.

(2) Предсъдебният доклад съдържа: данни, отнасящи се до личността на лицето, материално и семейно положение, обкръжение, среда и условия на живот, поведение преди и след извършване на деянието, произход, социално положение, съдебно минало, както и оценка на риска от рецидив и вреди, включваща ресурси, проблемни зони и потребности, на базата на които да се подберат ефективни пробационни мерки.

(3) Предсъдебният доклад може да бъде разширен и кратък. Разширеният съдържа цялостна информация за правонарушителя. Краткият се изготвя според изискванията на съда.

(4) След получаване на искането на съдията докладчик пробационният служител събира необходимите данни по ал. 2 чрез информация от обвиняемия, от държавните органи и други източници.

(5) Подсъдимият се призовава на адреса, посочен в искането на съдията докладчик по реда на чл. 230, ал. 1 и 2. При отказ да се яви или да съдейства пробационният служител съставя протокол, в който се удостоверява това обстоятелство. Протоколът се подписва от един свидетел.

(6) Пробационните служители в местата за лишаване от свобода, по искане на съда, изготвят доклади във връзка с чл. 70, ал. 6 от Наказателния кодекс.

Чл. 227. (1) Местоизпълнението на пробационните мерки може да бъде променено по реда на чл. 205, ал. 2 и 3 ЗИНЗС след представяне на удостоверение за нов настоящ адрес на осъдения.

(2) Заповедта за промяна на местоизпълнението на пробационните мерки съдържа:

1. правно и фактическо основание за издаването й;

2. новия адрес на местоизпълнение на наказанието;

3. разпоредителна част относно уведомяването на прокуратурата по новото местоизпълнение.

(3) Заповедта по ал. 2 се връчва на осъдения срещу подпис.

(4) В 3-дневен срок от връчването на заповедта осъденият е длъжен да се яви в пробационната служба по новото местоизпълнение.

(5) След връчване на заповедта пробационният служител по старото местоизпълнение:

1. уведомява прокурора, привел присъдата в изпълнение, кмета на населеното място и началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи;

2. изпраща досието на осъдения и кореспонденцията по опис на пробационната служба по новото местоизпълнение на наказанието пробация в тридневен срок.

(6) Пробационният служител от пробационната служба по новото местоизпълнение уведомява съответния прокурор, който ще упражнява надзор за законност при настъпилата промяна.

Чл. 228. (1) Получените за изпълнение съдебни актове се вписват в дневника за регистриране на присъдите по реда на тяхното получаване.

(2) За всеки осъден на пробация или с наложени мерки за пробационен надзор се съставя лично досие, което съдържа: опис, формуляр за досие, прокурорско разпореждане със съдебен акт, с който е наложено наказанието, и актуално свидетелство за съдимост, карта на осъдения, документи и кореспонденция, издадени по повод и във връзка с изпълнението на пробационните мерки.

(3) Личното досие се води от пробационния служител.

Чл. 229. (1) Съдебните актове, с които са наложени пробационни мерки, се изпълняват след получаването им в пробационната служба по реда на тяхното влизане в сила.

(2) Когато на едно и също лице са наложени две или повече наказания пробация, се уведомява съдът, постановил последния съдебен акт, и прокурорът, който го е привел в изпълнение, ако са налице условия за определяне на общо наказание.

(3) Не се започва изпълнение на съдебен акт за наложено наказание пробация или мерки за пробационен надзор, когато:

1. не са посочени задължителните пробационни мерки, както и периодичността за осъществяване на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес;

2. не са индивидуализирани отделните пробационни мерки;

3. не са определени сроковете на всяка от пробационните мерки.

(4) В случаите по ал. 3 началникът на областната пробационна служба уведомява прокурора, наредил привеждането в изпълнение на съдебния акт.

Чл. 230. (1) Призоваването на осъдения се извършва по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс в срок 3 работни дни на адреса, посочен в съдебния акт или в придружителното писмо на прокурора, изпратил акта за изпълнение.

(2) В случаите на чл. 180, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс осъденият се счита за редовно призован.

(3) Ако след изтичане на три дни след указания в известието срок осъденият не се яви в пробационната служба, се уведомява съответният прокурор с оглед принудителното му довеждане.

(4) Когато осъденият не е открит на посочения адрес, след провеждане на необходимите действия за установяване на лицето пробационният служител уведомява съответната прокуратура за обявяването му за национално издирване и за налагане на принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи.

(5) При липса на актуални данни за настоящ адрес или когато се установи, че осъденият е извън страната, той се призовава по постоянния му адрес и се уведомява прокурорът.

Чл. 231. Когато настоящият адрес на осъдения не е в района на действие на съответната областна пробационна служба, съдебният акт се връща на прокурора, който го е изпратил за привеждане в изпълнение.

Чл. 232. За начало на изпълнение на наказанието се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител и съставянето на протокол по чл. 208, ал. 3 ЗИНЗС.

Чл. 233. (1) Ако по време на изтърпяване на наказанието пробация се приведе в изпълнение съдебен акт за наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробационните мерки се спира. Пробационният служител уведомява прокурора, привел в изпълнение лишаването от свобода, и началника на съответния затвор, като им представя справка за размера на изтърпяното наказание пробация.

(2) След освобождаване на осъдения от мястото за лишаване от свобода началникът на затвора уведомява съответната пробационна служба и продължава изпълнението на остатъка на пробационните мерки.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 началниците на областната служба "Изпълнение на наказанията" и на затвора изпращат документите за оценка на осъдения, текущите доклади, докладите и протоколите за извършената индивидуална и групова корекционна работа.

Чл. 234. Когато на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода, след изтърпяване на което предстои да бъде приведено в изпълнение наказание пробация, се уведомява прокурорът, привел в изпълнение лишаването от свобода, с цел определяне на общо наказание при условията на чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс.

Чл. 235. При отмяна на присъда, по която е започнало изпълнение на наказание пробация и последващо ново осъждане на лицето на същото наказание за същото престъпление, периодът на частично изпълнение по отменената присъда се приспада от новото наказание.

Чл. 236. (1) Дейността на пробационния съвет се подготвя, координира и ръководи от неговия председател.

(2) Пробационният съвет включва от 5 до 9 членове.

(3) Представителите по чл. 202, ал. 3, т. 2, ал. 4 и 5 ЗИНЗС се съгласуват с ръководителя на съответната институция.

(4) При неучастие на член от пробационния съвет в три поредни заседания с ръководителя на съответната институция се съгласува определянето на нов представител.

(5) Освобождаването или замяната на член на пробационния съвет се извършва по реда на чл. 202, ал. 6 ЗИНЗС.

Чл. 237. (1) Заседанията на пробационния съвет се свикват от председателя, като членовете се уведомяват за дневния ред седем работни дни по-рано.

(2) Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред.

(3) Председателят може да покани за участие в заседанието на пробационния съвет лица, които не са негови членове.

(4) Участието на лицата по ал. 3 се допуска с решение на пробационния съвет.

(5) При непровеждане на заседание на пробационния съвет поради липса на кворум се насрочва ново заседание.

Чл. 238. (1) Заседанията на пробационния съвет са открити, освен ако съветът не реши друго.

(2) Членовете на пробационния съвет участват в заседанията лично.

(3) В заседанията на пробационния съвет инспекторът по пробация внася лично своите предложения и участва в обсъждането с право на съвещателен глас.

Чл. 239. (1) За всяко заседание на пробационния съвет се води протокол, който се съхранява в съответната пробационна служба.

(2) Препис от протокола се изпраща на окръжния прокурор.

Чл. 240. С осъдените на пробация се осъществяват групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа в зависимост от постановените пробационни мерки и регистрираните проблемни зони и ресурси на осъдените.

Чл. 241. (1) Социалните дейности и възпитателната работа с осъдените на пробация включва:

1. индивидуална консултативна и корекционна дейност;

2. програми за обществено въздействие;

3. обучение и квалификация на осъдените.

(2) Индивидуалната работа с осъдените на пробация е насочена към:

1. информиране относно правния и социалния статус и възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието;

2. подпомагане за решаване на проблемни ситуации и изграждане на умения за преодоляване на трудности;

3. насочване и посредничество към външни организации за решаване на конкретни проблеми;

4. мотивиране към активно участие и сътрудничество при изпълнение на индивидуалния план на присъдата;

5. корекционни дейности, насочени към зоните с дефицити.

(3) Програмите за обществено въздействие са насочени към намаляване на риска от рецидив и от значителни вреди. Реализират се по утвърдени методики в индивидуален и групов формат.

Чл. 242. (1) Оценката на осъдения и индивидуалният план за изпълнение на пробационните мерки се изготвят от пробационния служител в срок от 14 работни дни след привеждане в изпълнение на наказанието.

(2) Оценката се изготвя след проведено интервю с осъдения, като се идентифицират нуждите, свързани с правонарушението, и се набелязват дефицитните зони за корекционна дейност.

(3) Повторна оценка на осъдения се извършва след изтичане на шест месеца от срока на наказанието, като се отчита промяната в параметрите и поведението му по време на изпълнение на пробационните мерки.

(4) Оценката на осъдения е основа за изготвяне на индивидуалния план.

Чл. 243. (1) Индивидуалният план за изпълнение на пробационните мерки е неразделна част от системата за оценката на осъдения и съдържа вида и срока на постановените пробационни мерки, регистрирани дефицитни зони от оценката на риска, задачи, мероприятия, форми за въздействие, срок за реализиране и отговорници.

(2) Индивидуалният план се съгласува с осъденото лице срещу подпис.

(3) След изтичане на шест месеца от срока на наказанието се извършва преглед на постигнатото, резултатите се отразяват в текущ доклад и се изготвя индивидуален план за следващия период.

Чл. 244. (1) Индивидуалният план по чл. 209 ЗИНЗС включва:

1. част, която се изготвя в тридневен срок от привеждане в изпълнение на наказанието и съдържа индивидуален план за задължителната регистрация по настоящ адрес и другите наложени пробационни мерки, който се съгласува с началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи;

2. част, която се съставя след изготвяне на оценката на риска в срок 14 работни дни от привеждане в изпълнение на наказанието и съдържа:

а) описание на рисковите зони, във връзка с които ще се работи;

б) набелязване на целите, съответстващи на конкретни нужди;

в) дейности и видове въздействие за постигане на целите;

г) срокове за извършване на дейностите и за преглед на плана.

(2) Планът по ал. 1 се изготвя и реализира от инспектора по пробация, подпомаган от младши инспектора, и с активното участие на осъдения.

(3) За резултатите от работата по индивидуалния план за всеки осъден се изготвя доклад съгласно утвърдени методически указания от главния директор на ГДИН.

Чл. 245. (1) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се извършва чрез полагане на подпис на осъдения в отчетен картон в съответствие с определената от съда периодичност.

(2) В плана по чл. 210, ал. 4 ЗИНЗС пробационният инспектор с участие на осъдения определя дните за регистрация.

(3) Когато задължителната регистрация се извършва по месторабота на осъдения, длъжностното лице, пред което се полага подписът, се определя след съгласуване с работодателя.

(4) Отчетният картон се предава срещу подпис на длъжностното лице, което е задължено своевременно да уведомява пробационния служител при нарушение изпълнението на пробационната мярка.

(5) Контролът по изпълнението на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се извършва от пробационен служител и се отразява в отчетния картон. При установено нарушение се съставя констативен протокол.

(6) При облекчаване на режима на регистрация:

1. се уведомява определеното длъжностно лице;

2. коригира се планът за задължителна регистрация;

3. отразява се промяната в отчетния картон и в досието на осъденото лице.

(7) При започване на стационарно или домашно лечение осъденият или близките му са длъжни незабавно да уведомят пробационния служител. Времето за стационарно или домашно лечение се удостоверява пред пробационния служител с медицински документи в тридневен срок от издаването им и се зачита за изтърпяване на мярката задължителна регистрация.

(8) След приключване срока на изпълнение на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес отчетният картон се връща в пробационната служба и прилага към личното досие на осъдения.

(9) В плана, който се съгласува със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи, се включва и задължение за уведомяване на пробационния служител при констатирани правонарушения.

Чл. 246. (1) Освобождаването на осъдения от задължението да полага подпис за срок до 10 дни се извършва въз основа на своевременно подадено мотивирано заявление до пробационния служител с приложени към него удостоверителни документи.

(2) Пробационният служител изразява писмено своето становище върху заявлението, полага дата и подпис, след което го съгласува с началника на пробационната служба.

(3) След съгласуването пробационният служител се произнася с писмен акт по образец, копие от който се връчва на лицето срещу подпис и се изпраща на прокурора по местоизпълнение на пробационната мярка за сведение.

Чл. 247. При освобождаване на осъдения от задължението да полага подпис за повече от 10 дни се прилага процедурата по чл. 246. Преписката се изпраща на прокурора за съгласуване. Копие от съгласуваното разрешение остава в прокуратурата, а друго се връчва на осъденото лице срещу подпис.

Чл. 248. (1) За задължителните периодични срещи пробационният служител с участие на осъдения изготвя график, като определя дата, място, време и тема за провеждането им.

(2) Честотата на планираните срещи се определя от пробационния служител в зависимост от личностната и общата оценка на осъдения, но не по-малко от веднъж на месец.

(3) При изпълнение на пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се прилага разпоредбата на чл. 245, ал. 7.

(4) Извънредните срещи се провеждат при необходимост.

Чл. 249. (1) Изпълнението на пробационната мярка ограничения на свободното придвижване се контролира чрез проверки по план и график, изготвени от пробационния служител и съгласувани със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват от пробационен служител или определено от него длъжностно лице, при необходимост с участието на представител/и на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи.

(3) Забраната за посещаване на индивидуализираните в присъдата места, райони и заведения се обявява на собствениците или длъжностните лица чрез представяне на снимки или по друг подходящ начин. За уведомяването им се съставя протокол, който се подписва от собственика или отговорното длъжностно лице със задължение да уведоми пробационния служител при нарушение на пробационната мярка.

(4) За всяка контролна проверка се изготвя докладна записка, а при установени нарушения на забраните се съставя и констативен протокол.

(5) Разрешенията за напускане на населеното място се дават по реда на чл. 246 и 247.

(6) При необходимост от ползване на спешна медицинска помощ в болнично заведение и извън настоящия адрес на осъдения пробационният служител уведомява писмено районния прокурор, като изпраща копие от акта, с който е разрешил отсъствието.

(7) Времето за лечение, за което има издадено разрешение, се зачита за изтърпяване на мярката ограничаване на свободното придвижване.

Чл. 250. (1) Програмите за обществено въздействие се утвърждават от главния директор на ГДИН.

(2) Средствата за реализиране на курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие се утвърждават от министъра на правосъдието по предложение на главния директор на ГДИН.

(3) Изборът на изпълнител на курсовете и програмите се извършва от областната служба "Изпълнение на наказанията" по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.

(4) Изпълнители на курсове и програми могат да бъдат:

1. училища към местата за лишаване от свобода;

2. лицензирани обучаващи фирми;

3. лицензирани неправителствени организации с предмет на дейност организиране на курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие и разполагащи с необходимите експерти;

4. училища и професионални гимназии;

5. териториални органи на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на образованието, младежта и науката;

6. пробационните служби.

(5) Когато реализирането на програми за обществено въздействие предполага специализирани знания и умения, могат да се използват услугите на центрове за работа с деца от рискови групи; центрове за работа с правонарушители със зависимости или с психични проблеми; центрове за ресоциализация; специализирани неправителствени организации; специализирани лечебни заведения.

Чл. 251. (1) При изпълнение на пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие пробационният служител взема предвид оценката на риска, квалификацията, дефицитите в поведението, личностните особености, степента на образование, необходимостта от снижаване на риска от повторно извършване на правонарушение и желанието на осъдения.

(2) С осъдените на пробация се реализира поне една от утвърдените задължителни програми.

(3) Областните пробационни служби могат да провеждат групови и индивидуални програми за подпомагане ресоциализацията на осъдени, на които не е наложена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от Наказателния кодекс, след писмено декларирано желание от тях.

(4) За реализиране на програмите за обществено въздействие могат да се сформират специализирани екипи.

(5) В областните пробационни служби могат да се прилагат и други програми за групова работа, които се утвърждават от главния директор на ГДИН.

Чл. 252. (1) В 7-дневен срок от привеждане на съдебния акт в изпълнение пробационният служител уведомява работодателя на осъдения за наложената от съда пробационна мярка поправителен труд.

(2) Уведомителното писмо съдържа данни за: съдебния акт, продължителността на мярката и незачитането на периода за трудов стаж, размера на удръжките и номера на сметката, по която трябва да се превеждат удържаните суми.

(3) Работодателят ежемесечно писмено уведомява пробационния служител за направените удръжки, като изпраща заверено копие от платежния документ.

(4) Когато осъденото лице е самоосигуряващо се, удръжките се изчисляват на база представен официален документ за размера на дохода, върху който са внасяни осигурителните вноски.

(5) Осъденият в 3-дневен срок информира пробационнния служител за невъзможността да се изпълнява пробационната мярка в случаите на чл. 219, ал. 4 ЗИНЗС.

Чл. 253. След изтичане срока на пробационната мярка поправителен труд работодателят изпраща на пробационния служител удостоверение за периода, който не се зачита за трудов стаж.

Чл. 254. (1) Със заповед на началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" се определя обектът за полагане на безвъзмездния труд в полза на обществото.

(2) Копие от заповедта се връчва на осъдения и се изпраща на ръководителя на обекта.

(3) Обектите на Държавно предприятие "Фонд затворно дело", на които може да се полага безвъзмезден труд в полза на обществото, се определят със заповед на изпълнителния директор на предприятието.

Чл. 255. (1) Пробационният служител с участието на осъденото лице изготвят ежемесечен график, в който се определят дните и часовете за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, съобразен с изискванията на чл. 221, ал. 3 и 4 ЗИНЗС.

(2) Полагането на безвъзмезден труд в полза на пострадали от престъплението става с изрично тяхно и на осъдения съгласие, изразено писмено, като месечният график се съгласува с двете страни.

(3) При определяне на обекта и изготвяне на ежемесечния график се отчитат трудовата заетост, умения, здравословно състояние, квалификация и работоспособност на осъдения, както и други обстоятелства, имащи отношение по изпълнение на мярката.

Чл. 256. (1) Работодателят, при когото се полага безвъзмезден труд в полза на обществото, е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд и да извърши инструктаж съгласно чл. 26 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като това се удостоверява с подписа на осъденото лице в книгата за инструктаж.

(2) Осъденият на безвъзмезден труд е длъжен да спазва правилата за вътрешния ред на обекта, където се полага, и да се отнася добросъвестно към възложената му работа.

(3) Осъденият писмено декларира пред пробационния служител, че е запознат с условията за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, вътрешния ред на обекта и добросъвестно отношение към изпълнение на наложената мярка.

(4) При настъпване на трудова злополука работодателят, при когото се полага безвъзмезден труд в полза на обществото, съставя акт за трудова злополука и го изпраща в пробационната служба. Началникът на областна служба "Изпълнение на наказанията" уведомява ГДИН и организира процедурите по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Чл. 257. (1) Пробационният служител или определеното от него длъжностно лице регистрира полагането на безвъзмезден труд в отчетна книжка, в която се отразяват мястото, видът и продължителността на положения труд.

(2) Пробационният служител осъществява контрол по изпълнение на мярката безвъзмезден труд в полза на обществото относно: провеждането на инстуктаж, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, спазването на ежемесечния график и изпълнението на възложената работа от осъдения.

(3) Всяка извършена проверка се документира, а при установяване на нарушение се съставя констативен протокол.

(4) Не се допуска предварително отработване на часове, включени в следващи календарни години.

Чл. 258. (1) Когато осъденият не изпълнява наложената пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото по уважителни причини, удостоверени с документи, пробационният служител в едномесечен срок от установяване на причината за неизпълнение внася в пробационния съвет предложение за замяна на безвъзмездния труд с друга пробационна мярка.

(2) Председателят на пробационния съвет внася в съответния окръжен съд предложението за замяна на мярката безвъзмезден труд в полза на обществото с друга пробационна мярка в 7-дневен срок от заседанието, на което е прието предложението.

Чл. 259. Пробационният служител в затвора:

1. осъществява взаимодействието с областните пробационни служби и събира информация за лицата, които преминават от пробационен надзор в затвора;

2. участва в заседанията на комисията по чл. 73 ЗИНЗС;

3. изготвя доклад за осъдените лица, които ще бъдат предложени за условно предсрочно освобождаване с пробационен надзор в изпитателния срок;

4. уведомява съответната областна пробационна служба за лицата по т. 3 и изпраща документацията за тях в съответствие с рамката за взаимодействие със затворната администрация.

Чл. 260. Заверено копие от съдебния акт, с който в срока на условното предсрочно освобождаване е наложена мярка за пробационен надзор, след влизането му в сила се изпраща от началника на затвора в съответната пробационна служба, както и всички данни, касаещи личността и поведението на осъдения по време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. За започване на изпълнението се уведомява съответния прокурор.

Чл. 261. (1) Пробационният служител запознава членовете на пробационния съвет с оценката по чл. 225, ал. 1 ЗИНЗС и с плана за индивидуално изпълнение на пробационните мерки.

(2) Преразглеждане на оценката се извършва в зависимост от регистрираната степен на риска, плана за изпълнение и размера на наложените пробационни мерки не по-малко от веднъж на шест месеца.

Чл. 262. (1) Предложението по чл. 226, ал. 1 ЗИНЗС се изготвя в писмена форма от пробационния служител, работещ с конкретния осъден, и материалите се предоставят на членовете на пробационния съвет.

(2) Предложението съдържа пълна информация за осъдения, конкретни доказателства за регистрираната положителна промяна и прогноза за поведението му.

(3) В случаите по чл. 226, ал. 2 ЗИНЗС пробационният служител, работещ с конкретното осъдено лице, изготвя и внася в пробационния съвет писмен доклад, който съдържа описание на нарушението и събраните доказателства, както и становище за това, дали да бъде възстановено първоначалното съдържание на пробационните мерки.

Чл. 263. (1) За всяко наказание се издава мотивирана писмена заповед.

(2) Заповедта се издава от началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" по предложение на пробационния служител след изслушване на нарушителя или приемане на писмените му обяснения.

(3) Със заповедта за наказание осъденият на пробация се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата.

(4) Екземпляр от заповедта се прилага към досието на осъдения.

Чл. 264. При подаване на жалба по чл. 227, ал. 3 ЗИНЗС главният директор на ГДИН може да отмени или измени заповедта. Когато същият не намери основание за пререшаване на въпроса, потвърждава заповедта.

Чл. 265. (1) Председателят на пробационния съвет внася в съда предложение за замяна на една пробационна мярка с друга или на пробацията с лишаване от свобода при условията на чл. 43а от Наказателния кодекс в 7-дневен срок от заседанието, в което е взето решението. Към предложението се прилагат справка за изтърпяната част от наказанието към този момент и други доказателства.

(2) Когато предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода е отхвърлено от съда, времето, през което изпълнението на пробационните мерки е било спряно - от датата на внасяне на предложението в съда до датата на получаването на съдебното решение, не се зачита за изтърпяване на наказанието.

Чл. 266. Молбите, жалбите, сигналите и предложенията се подават от осъдените на пробация в писмен вид. Те се регистрират в специален дневник.

Чл. 267. (1) Изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичане срока на пробационната мярка с най-дълъг срок.

(2) За приключване изпълнението на наказанието писмено се уведомяват прокурорът, съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи, военното окръжие, кметът на населеното място по последното местоизпълнение на наказанието, а в случаите по чл. 213, ал. 3 и чл. 219, ал. 1 ЗИНЗС - съответните длъжностни лица.

(3) На изтърпелия наказание пробация се издава удостоверение, а по негова молба - и характеристика.

Част шеста.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА

Чл. 268. Разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на задържаните по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс лица, доколкото в тази част не се предвижда друго.

Чл. 269. (1) По смисъла на чл. 242, ал. 1 ЗИНЗС никое лице не може да бъде прието в ареста без:

1. постановление за задържане за срок до 72 часа от съответния прокурор;

2. определение за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража от съответния съд;

3. телеграма за обявяване за национално издирване, придружена с документ за основанието за задържане, издаден от съответния прокурор или съд;

4. съпроводителни писма за етапно конвоираните;

5. присъда - до приемане в затвора на осъдения за изтърпяване на наказанието;

6. писмено разпореждане на съда или прокурора за явяване на обвиняеми и подсъдими по съдебни дела или за участие в действия по разследването и други процесуални действия.

(2) Осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в действия по разследването и други процесуални действия или осъдените с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления, се настаняват в ареста само когато в същото населено място няма затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

(3) Задържаните в арестите лица се настаняват в постоянно заключени помещения.

(4) Разпоредбата на чл. 257, ал. 7 ЗИНЗС се прилага за обвиняемите и подсъдимите, настанени в затворите и поправителните домове.

Чл. 270. (1) Незабавно след настаняването в ареста на задържаното под стража лице се съставя лично арестантско досие, което се води по опис и съхранява следните документи: писмено нареждане за задържането, протокол за личен обиск, резултат от медицински преглед на лицето, диагностична оценка на лицето и план за намаляване на рисковете, разписки за получени и предадени пари и вещи, разписка-сметка разход, разписки за извеждане на разпит и други документи, касаещи престоя на задържаното лице.

(2) Копие от това досие се изпраща, когато лицето бъде осъдено на лишаване от свобода или на пробация, на съответния началник на мястото за лишаване от свобода или пробационен служител. Копие от досието се изпраща и при преместване на обвиняемия или подсъдимия в затвор или поправителен дом в случаите по чл. 244 ЗИНЗС.

(3) Когато се установи, че постъпилото в ареста лице е лишено от свобода, ползващо отпуск или прекъсване на изпълнението на наказанието, незабавно се уведомява главния директор на ГДИН и началника на съответния затвор или поправителен дом.

Чл. 271. Протоколът за иззетите документи, пари и вещи по чл. 242, ал. 4 ЗИНЗС се съставя в присъствието на поемни лица.

Чл. 272. На настанените в арестите се осигуряват:

1. самостоятелно легло и спални принадлежности;

2. безплатна храна;

3. ползване на лекарства и диетична храна по предписание на лекар.

Чл. 273. В случаите на чл. 248, ал. 1 ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите, обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор, се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора или в поправителния дом.

Чл. 274. При преместване на задържано под стража лице по чл. 250 и 251 ЗИНЗС се осигурява суха храна в достатъчно количество съобразно разстоянието и времето на конвоиране.

Чл. 275. В случаите по чл. 255, ал. 2, предл. 2 ЗИНЗС служителите от надзорно-охранителния състав в ареста незабавно конвоират задържания до специализирано лечебно заведение, след което се уведомява разследващият орган, съответният прокурор или съдия.

Чл. 276. (1) Престоят на открито се провежда на специално определени места в района на ареста.

(2) Продължителността на престоя е не по-малко от един час на ден, а за бременни жени и непълнолетни - не по-малко от два часа дневно.

(3) Престоят на открито може да бъде прекратен, ако задържаното в ареста лице нарушава реда за провеждането му.

Чл. 277. (1) Задържаните под стража имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно.

(2) Свижданията са с продължителност до 40 минути. Те се провеждат в специално обзаведени помещения в ареста по ред, определен от началника на сектор "Арести", под наблюдението на служител от надзорно-охранителния състав.

(3) По време на свиждането се забранява предаването и приемането на каквито и да са предмети извън разрешените между задържаните лица и посетителите им.

(4) На свижданията се допускат не повече от четирима посетители. Това ограничение не важи за низходящите и възходящите роднини, за съпрузите, братята и сестрите.

(5) Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва редът за провеждането му.

(6) Адвокатите ползват правата си по чл. 34 от Закона за адвокатурата.

Чл. 278. (1) Задържаните под стража имат право на кореспонденция без ограничения, която не подлежи на проверка.

(2) Обвиняемите и подсъдимите изпращат или получават писмата в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа пари или други неразрешени вещи.

(3) При констатирани случаи на опити за внасяне на неразрешени вещи се уведомява съответният наблюдаващ прокурор.

Чл. 279. (1) Задържаните под стража могат да получават хранителни пратки само по време на свиждане.

(2) Задържаният може да откаже получаването на определена хранителна пратка, като отказът се прави в писмена форма.

(3) Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци.

(4) Ползвалите полагащите им се за периода хранителни пратки не получават такива при свиждане освен в случаите на чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

(5) За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, задържаните под стража имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.

Чл. 280. Задържаните под стража могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до една минимална работна заплата, установена за страната.

Чл. 281. Задържаните под стража имат право на телефонни разговори при условията и по реда, определен за осъдените.

Чл. 282. Задържаните под стража могат да получават дрехи, обувки, тоалетни принадлежности, до 50 кутии цигари на месец и други разрешени предмети независимо от ограниченията за броя и теглото на хранителните пратки.

Чл. 283. Задържаните под стража имат право да получават вестници, списания и книги на български и чужд език.

Чл. 284. Задържаните под стража и преведените в ареста на друго основание са длъжни:

1. да се грижат за опазване на имуществото;

2. да спазват установените за тях правила;

3. да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;

4. да изпълняват възложената им от администрацията работа, свързана с поддържането на чистотата и хигиената в килиите, санитарните и домакинските помещения в района на ареста.

Чл. 285. На задържаните под стража е забранено:

1. да внасят и държат при себе си пари и предмети, които не са разрешени;

2. да продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;

3. да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и да пушат;

4. да играят хазартни и други забранени от администрацията игри;

5. да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание, проповядващи фашистка или друга антидемократична идеология, национална, етническа, расова или религиозна омраза;

6. да провеждат групови протести;

7. да установяват връзка с други лица по нерегламентиран начин.

Чл. 286. (1) За предотвратяване на престъпления и на други нарушения задържаните под стража могат да бъдат подлагани на обиск, а обитаваните от тях помещения - на претърсване.

(2) Обиските и претърсванията се извършват от надзорно-охранителния състав.

(3) Обиск на задържаните под стража се извършва задължително:

1. при постъпването и освобождаването им от ареста;

2. във всички случаи на влизане или излизане от ареста;

3. при изолиране в наказателна или единична килия.

(4) Претърсването на килиите и другите помещения в ареста се извършва по план, изготвен от младши инструктора по охрана или командира на отделение.

(5) По заповед на началника на сектор "Арести" се извършват обиски и претърсвания, извън тези по ал. 4.

(6) При извършване на обиск и претърсване, както и при проверка на личните вещи на задържаните под стража се съставя протокол от служителите, които са ги извършили, независимо дали са намерени или не неразрешени вещи и предмети.

(7) Екземпляр от протокола се предоставя на обискираното лице и на обитателите на претърсеното помещение, които присъстват на претърсването.

(8) Намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено, се изземват. Лицата, които са извършили обиска или претърсването съставят протокол за изземването в три екземпляра и в присъствието на поемни лица. Единият от екземплярите се предава на задържания под стража, вторият се прилага към иззетите пари и вещи, а третият - към досието.

Чл. 287. (1) Молбите и жалбите на задържаните под стража се завеждат в отделни книги, като се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на задържания, органът, до който са адресирани, предметът и датата на получения отговор.

(2) Всички молби и жалби, адресирани до съда и прокуратурата, се изпращат в срок до 24 часа, а в почивни и празнични дни - в първия работен ден на администрацията.

Чл. 288. Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до задържаните под стража или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до администрацията на ареста им се съобщават срещу подпис.

Чл. 289. (1) Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража лица, се определят със заповед на министъра на правосъдието.

(2) Задържаните под стража могат да държат при себе си и да ползват лични телевизионни и радиоприемници със захранване до 12 волта, които подлежат на задължителна проверка.

(3) Личните телевизионни и радиоприемници се ползват във времето, определено от дневния режим в ареста, със съгласие на настанените в килията и по начин, осигуряващ непрекъсната осемчасова междудневна почивка.

Част седма.

ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ НА ОХРАНАТА В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Глава девета.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 290. (1) Надзорът, охраната и конвойната дейност в местата за лишаване от свобода се осъществява от надзорно-охранителен състав.

(2) Надзорно-охранителният състав се състои от главни надзиратели, младши инструктори по охраната, командири на отделения и надзиратели.

(3) За обезпечаване на сигурността в местата за лишаване от свобода министърът на правосъдието утвърждава и други длъжности извън надзорно-охранителния състав.

Чл. 291. Надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода има следните основни задачи:

1. осъществява постовата служба в местата за лишаване от свобода и работните обекти;

2. конвоира затворниците и задържаните в арестите лица само от и до затворническите общежития, работните обекти и лечебните заведения по нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие и началника на сектор "Арести";

3. предотвратява, пресича и ликвидира опитите на затворниците и на задържаните в арестите лица за извършване на нарушения и престъпления;

4. осигурява реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода;

5. осигурява защитата, безопасността и сигурността на затворниците и на задържаните в арестите лица, на служителите, на водещите разследването по тяхно искане и на имуществото;

6. обезпечава и подпомага провеждането на ресоциализационните и други дейности в местата за лишаване от свобода.

Чл. 292. (1) Надзорно-охранителният състав е основна сила на постовата и конвойната служба в местата за лишаване от свобода. При необходимост по нареждане на главния директор на ГДИН, на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и на началника на сектор "Арести" за помощна сила могат да се използват и други служители.

(2) В усложнена обстановка по нареждане на главния директор на ГДИН могат да се прехвърлят сили и средства от едно поделение в друго. Те се поставят в оперативно подчинение на началника на съответния затвор, поправителен дом, затворническо общежитие или на началника на сектор "Арести".

(3) Средствата за постова и конвойна служба са: въоръжението и помощните средства по чл. 114, ал. 2 ЗИНЗС, надзорно-охранителната техника, моторните превозни средства и плавателните съдове.

Чл. 293. За успешното изпълнение на задачите от надзорно-охранителния състав се изисква:

1. строго спазване на законите на Република България;

2. познаване на нормативните актове във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража;

3. познаване на оперативната обстановка и умения за правилни действия при изпълнение на поставените задачи;

4. висока взискателност и системен контрол при носене на службата;

5. своевременно реагиране на сигналите за престъпления и нарушения;

6. стриктно изпълнение на заповедите и разпорежданията на ръководителите.

Чл. 294. Служителите от надзорно-охранителния състав не могат да:

1. използват труда и услугите на лишените от свобода и на задържаните под стража лица за лични нужди;

2. се включват като съавтори с лишените от свобода и задържаните под стража лица в рационализации и изобретения и др.;

3. сключват с лишените от свобода и задържаните под стража лица, както и с близките им каквито и да са сделки и да приемат от тях подаръци;

4. уведомяват лишените от свобода и задържаните под стража лица за личния живот на служителите, обсъжданите въпроси на служебни съвещания, за работата и слабостите в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и ареста;

5. съхраняват ценности на лишените от свобода и задържаните под стража лица;

6. посредничат за създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги;

7. посочат или влияят на лишените от свобода и задържаните под стража лица за избиране на защитник;

8. използват вещи на лишените от свобода и задържаните под стража лица;

9. посещават семействата на лишените от свобода и задържаните под стража лица без разрешение на съответния началник;

10. се хранят с лишените от свобода, задържаните под стража лица и посетителите им;

11. се държат грубо с лишените от свобода, задържаните под стража лица и близките им, както и да установяват фамилиарни и приятелски отношения с тях;

12. използват познанства и контакти на лишените от свобода, задържаните под стража лица и техните близки за решаване на лични въпроси.

Чл. 295. (1) За пропускане и проверка на хора и транспортни средства в местата за лишаване от свобода се организират контролно-пропускателни пунктове.

(2) В местата за лишаване от свобода се допускат:

1. министърът на правосъдието и неговите заместници;

2. главният директор на ГДИН и неговите заместници;

3. прокурорите и съдиите;

4. държавните служители от секторите "Охрана и сигурност в затворите" и "Охрана и сигурност в арестите" на главната дирекция;

5. представители на Съвета на Европа;

6. народните представители и омбудсманът на Република България;

7. членовете на Съвета по изпълнение на наказанията;

8. всички лица с постоянни, временни или еднократни пропуски за съответното място за лишаване от свобода;

9. служителите на Министерството на правосъдието, на ГДИН и териториалните й служби - след представяне на заповед за командироване;

10. защитниците и поверениците - в работно време до мястото за срещи;

11. разследващите органи - в работно време до мястото за действия по разследването, след представяне на документ от ръководителя на разследващия орган;

12. вещите лица - в рамките на работното време след представяне на документ, удостоверяващ това им качество по делото;

13. други лица, определени с нормативен акт.

(3) Началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и началникът на сектор "Арести" могат да разрешат влизането и на други лица.

(4) Лицата по ал. 2, т. 1 - 12 след удостоверяване на служебното си положение се допускат в местата за лишаване от свобода от дежурния главен надзирател в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, а в арестите - от командира на отделение или дежурния по арест, без да се взема разрешение от съответния началник.

(5) При влизане в местата за лишаване от свобода на лицата по ал. 2, т. 13 и по ал. 3 след представяне на документ за самоличност им се издава пропуск по утвърден образец.

(6) Защитниците, поверениците и особените представители се легитимират и допускат за среща с лишените от свобода и задържаните под стража лица след представяне на документ за самоличност и пълномощно, а за адвокатите - и адвокатска карта.

(7) Представители на средствата за масово осведомяване се допускат с разрешение на министъра на правосъдието, заместник-министъра на правосъдието, главния директор на ГДИН или началника на съответното място за лишаване от свобода.

(8) Не се допуска влизане в местата за лишаване от свобода с оръжие и мобилни телефони, както и на лица във видимо нетрезво или друго неадекватно състояние и с неподходящо облекло.

Чл. 296. Лицата, дошли на свиждане, се придружават от надзирател до напускането на мястото за лишаване от свобода.

Чл. 297. Пропускането през контролно-пропускателните пунктове на лишени от свобода и на задържани в ареста лица се извършва само с писмено разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и на младши инструктора по охрана или командира на отделение на ареста.

Чл. 298. (1) При пропускането през контролно-пропускателните пунктове на лице с еднократен пропуск или с билет за свиждане личната карта се оставя при постовия. При излизане пропускът (билетът) се взема, а личната карта се връща.

(2) Еднократните пропуски (билети) в края на дежурството се предават от главния надзирател или командира на отделение в архива. Срокът за съхранението им е три години.

Глава десета.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОСТОВАТА И КОНВОЙНАТА СЛУЖБА

Чл. 299. Не се допуска назначаването за самостоятелно носене на постовата и конвойната служба на надзиратели, които не са завършили курс за първоначална професионална подготовка и не са положили успешно теоретико-практически изпит.

Чл. 300. (1) Постовата служба се носи от наряд, назначен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от началника на сектор "Арести".

(2) Нарядът в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се състои от дежурен главен надзирател, дежурен командир на отделение и надзиратели.

(3) В затворническите общежития от открит тип старши на наряда е командир на отделение. По отношение на наряда командирът на отделение упражнява правомощията на дежурен главен надзирател.

(4) Нарядът в арестите се състои от младши инструктор по охраната, командир на отделение и надзиратели с функционални задължения на дежурни по арест, постови и разводачи.

Чл. 301. (1) Възможностите на местата за лишаване от свобода за използване на надзорно-охранителния състав за постова и конвойна служба се определят от щатната им численост.

(2) Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не може да превишава установената продължителност на работния ден.

(3) Надзирателите се назначават на пост за 6, 8, 12 или 24 часа, като непрекъснатото носене на службата за една смяна на един пост не може да бъде повече от 12 часа.

(4) Когато службата се носи без прекъсване, за работно време от 8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка.

(5) При 24-часов график на дежурство до 20 часа са постова служба. След дежурството се осигурява почивка не по-малко от 48 часа.

(6) Служителите от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на дежурния главен надзирател, а в ареста - на командира на отделение или дежурния по арест. Те имат право да почиват, без да се събличат, и не могат да напускат района на поделението.

Чл. 302. (1) Служителите от надзорно-охранителния състав не получават компенсация за нощен труд.

(2) При особени случаи удължаването на работното време не се компенсира с почивка и не се смята за извънреден труд.

Чл. 303. (1) Във всеки затвор, поправителен дом, затворническо общежитие и арест в началото на годината се съставя списък на постовете, съобразен с особеностите на оперативната обстановка.

(2) Списъкът на постовете се утвърждава от началника на затвора или поправителния дом, а за арестите - от началника на сектор "Охрана и сигурност в арестите" към ГДИН.

(3) Когато възникнат значителни изменения в оперативната обстановка, се изготвя нов списък на постовете.

(4) Допълнителни постове се разкриват от началника на затвора, на поправителния дом и от началника на сектор "Арести" в лечебни заведения, както и при други особени случаи.

Чл. 304. Във всеки затвор, поправителен дом, затворническо общежитие и арест се изготвят инструкции за особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. В инструкциите се определят:

1. местонахождението на поста, границите и пунктовете за носене на службата и местата за смяна на постовия;

2. особеностите на поста и на какво конкретно да се обръща внимание при изпълнение на службата;

3. редът на обхождане територията на поста и най-характерните технически начини за носене на службата;

4. редът за осъществяване на връзка и взаимодействие с дежурния главен надзирател или дежурния по арест, командира на отделението или младши инструктора по охраната, съседните постове, дежурния от териториалното поделение на Министерството на вътрешните работи и др.;

5. униформата и снаряжението на постовия;

6. други особености и дейности на постовия.

Чл. 305. (1) Назначените в наряд се явяват в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време.

(2) Застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и да имат спретнат външен вид.

Чл. 306. (1) Командирът на отделение проверява по ежедневната ведомост надзирателите, проверява външния им вид и се осведомява за здравето им и в състояние ли са да носят службата.

(2) Надзирателите, които по различни причини (болест, умора, употреба на алкохол, упойващи вещества и др.) не са в състояние да носят службата, се отстраняват от наряд. За отстраняването от наряд или за неявяването на някои надзиратели дежурният главен надзирател или командира на отделение в ареста докладва на началника. Надзирателите са длъжни да окажат съдействие за установяване наличието на тези причини.

Чл. 307. (1) Инструктажът на наряда се извършва от инспектора по надзорно-охранителна дейност или от главния надзирател, а в арестите - от младши инструктора по охраната, командира на отделение или определено от тях длъжностно лице.

(2) Началникът на затвора или поправителния дом, заместник-началникът по режимна и надзорно-охранителна дейност и началникът на затворническото общежитие лично извършват инструктаж на наряда не по-малко от веднъж месечно, а началникът на сектор "Арести" и главният надзирател в ареста - най-малко два пъти месечно.

(3) Надзирателите, които служат на отдалечени обекти, се инструктират най-малко два пъти в месеца по утвърден от съответния началник ред.

(4) При необходимост някои постови се инструктират отделно.

(5) При осъществяване на конвойна дейност конвоиращите се инструктират при всеки конкретен случай от дежурния главен надзирател, а в ареста - от командира на отделение.

Чл. 308. Инструктиращият е длъжен:

1. да се убеди в готовността на наряда за носене на службата и да отстрани констатираните нередности;

2. да провери знаят ли надзирателите своите права и задължения, правилата за използване на оръжието и на специалните средства за поддържане на реда и кои са опасните за бягство лишени от свобода и задържани под стража лица;

3. да обяви резултатите от носенето на службата през изтеклото денонощие, като разгледа допуснатите грешки и посочи за пример образцови действия на постовите, при необходимост да разясни най-характерните тактически начини за носене на службата (извършване на наблюдения, предотвратяване и пресичане на нарушения на вътрешния ред и др.);

4. да изясни оперативната обстановка, като постави конкретни задачи на всяко длъжностно лице от наряда и определи реда за тяхното изпълнение;

5. да обърне внимание на наряда за бдително носене на службата, спазване на законността и внимателно отношение към лишените от свобода, задържаните под стража и гражданите;

6. да разясни реда за поддържане на връзка и взаимодействие с дежурния главен надзирател, дежурния по арест, дежурния в районното управление на Министерството на вътрешните работи и съседни постове.

Чл. 309. (1) Постовият е служител от надзорно-охранителния състав, назначен на пост.

(2) Пост е мястото, определено за наблюдение и охрана, или територия, на която постовият изпълнява поставените му задачи.

(3) Постовете са:

1. подвижен - с определени няколко пункта за охрана чрез придвижване;

2. неподвижен - за охрана на един пункт;

3. постоянен - за осъществяване на непрекъсната охрана;

4. временен - определен по повод конкретен случай (работа, свиждане, престой на открито, лечебно заведение и др.);

5. едносменен - който се поддържа до 8 часа в денонощието;

6. двусменен - с продължителност 16 часа в денонощието;

7. трисменен - който се поддържа 24 часа в денонощието.

Чл. 310. (1) Постовият е неприкосновено лице. Той е подчинен само на дежурния главен надзирател, на командира на отделение и на дежурния по арест.

(2) През време на носене на службата на постовия не се налагат дисциплинарни наказания.

Чл. 311. (1) Постовите се сменяват на местата, посочени в инструкцията за особеностите на поста.

(2) Сменяващият се постови запознава застъпващия със станалите произшествия и получени разпореждания по време на носене на службата, след което съвместно обхождат и проверяват територията и особеностите на поста. Особено внимание се обръща на изправността на сигнално-охранителната техника, прозорците, вратите, решетките, осветлението, бравите, катинарите, хигиената и други.

(3) Лишените от свобода и задържаните под стража лица се проверяват от приемащия постови по брой, а където е възможно и поименно.

(4) Резултатите от проверката се отбелязват в постовата книга с писмен рапорт. За констатираните нередности се докладва на дежурния.

(5) Когато смяната не се яви в определеното време, постовият уведомява дежурния главен надзирател или дежурния по арест и продължава службата си.

(6) Сменилият се постови е длъжен да докладва на дежурния:

1. за състоянието, в което е сдаден постът;

2. какви произшествия и нарушения са станали по време на службата му;

3. какви съмнителни прояви и действия на лишените от свобода или задържаните под стража е забелязал;

4. какви проверки на поста са извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени от проверяващите.

(7) За станалите произшествия и нарушения постовият дава писмена докладна записка до началника.

(8) Надзирателите, които служат на отдалечени обекти, докладват на дежурния главен надзирател, младши инструктора по охраната, командира на отделение или дежурния по арест по телефона или чрез друго средство за свръзка.

Чл. 312. Надзирателите независимо от поста, на който носят службата, са длъжни да:

1. познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража;

2. знаят оперативната обстановка в района на поста и настъпилите изменения;

3. осигуряват строго спазване на вътрешния ред и разпределението на времето на лишените от свобода и задържаните под стража;

4. познават сигнално-охранителната, свързочната и друга техника и да могат да боравят с нея;

5. наблюдават движението и поведението на лишените от свобода и задържаните под стража;

6. вземат незабавно необходимите мерки при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода и задържаните под стража или на други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест;

7. вземат мерки за предотвратяване на бягства, кражби, хазартни игри, покупко-продажби, саморазправа, хулиганства, употреба на спиртни напитки, пушене на забранени места и други нарушения и престъпления от лишените от свобода и задържаните под стража;

8. не допускат лишените от свобода и задържаните под стража да се движат в района на поста без съответно разрешение или без да се съпровождат от длъжностно лице;

9. се грижат за опазване на държавната собственост;

10. не позволяват внасянето и държането на неразрешени предмети и вещи;

11. извършват обиски на лишените от свобода и задържаните под стража и претърсване на жилищните, работните, сервизните и други помещения;

12. се грижат за поддържане на хигиената и вътрешния ред в района на поста;

13. докладват писмено за извършените нарушения и престъпления и да правят предложения за поощряване на лишените от свобода;

14. осъществяват взаимодействие с останалите служители, изпълняващи функции в района на поста.

Чл. 313. (1) На постовия надзирател се забранява да:

1. спи, да се храни, да чете, да употребява алкохол и други упойващи вещества, да пуши, да отклонява вниманието си по въпроси, несвързани със службата, и да понижава бдителността си по какъвто и да е начин;

2. напуска поста и да се отклонява от него без разрешение на началника, дежурния главен надзирател, командира на отделение, младши инструктора по охрана или дежурния по арест;

3. предава или предоставя на когото и да е оръжието, снаряжението и ключовете от охраняваните обекти;

4. приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните под стража, служителите и други лица.

(2) При внезапно заболяване на постовите се уведомяват дежурният главен надзирател, дежурният по арест или командирът на отделение в ареста и се постъпва съгласно дадените указания.

Чл. 314. (1) В определеното за смяна време новият дежурен главен надзирател и дежурният по арест приемат дежурството. При приемането проверяват наличността на документацията и се запознават с оперативната обстановка.

(2) Приемащият дежурен по арест проверява наличността на задържаните и обхожда заедно със сдаващия всички помещения.

(3) Приемането и сдаването се отбелязват в книгата за приемане и сдаване на дежурството, както и всички нередности, открити при приемането, които не са отстранени.

(4) След приемането и сдаването двамата дежурни се явяват при началника за доклад. Сдаващият дежурен по арест докладва писмено за изминалото дежурство.

(5) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития при смяната присъства и инспекторът по надзорно-охранителна дейност.

Чл. 315. (1) Служителите от надзорно-охранителния състав носят постовата служба без оръжие с изключение на външните постове и при конвоиране извън местата за лишаване от свобода.

(2) Служителите от надзорно-охранителния състав нямат право да държат в себе си и да ползват мобилни телефони по време на носене на службата.

(3) В зоните за повишена сигурност, в които са наказаните с наказателна килия, настанените по чл. 120 и 248 ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор и поставените на специален режим, отключването, влизането и извеждането от килиите се допуска само в присъствието на най-малко още един служител.

Чл. 316. (1) Настанените лица в арестите се държат в постоянно заключени килии, които се отключват и заключват само от дежурния по арест или дежурния командир на отделение.

(2) Ключовете на арестните помещения се съхраняват в дежурния по арест.

Чл. 317. (1) Дежурният главен надзирател, командирът на отделение и дежурният по арест при 24-часов режим на работа могат да почиват до 4 часа през нощта, без да се събличат, в различно време един от друг.

(2) През времето, когато дежурният главен надзирател почива, го замества командирът на отделението.

Чл. 318. Резултатите от работата на наряда за всяко денонощие се обобщават от дежурните главни надзиратели в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, а в арестите - от главните надзиратели и командирите на отделения, след сдаване на дежурството.

Чл. 319. (1) Конвоирането е принудително отвеждане по определен маршрут на едно или повече лица от специално определени наряди, наричани конвойни.

(2) Маршрут е пътят, по който се извършва конвоирането.

Чл. 320. (1) Не се допуска конвоиране с лични превозни средства, с такива от обществения транспорт и конвоиране пеша в населени места.

(2) Надзорно-охранителният състав извършва конвоиране на лишени от свобода и задържани под стража лица до най-близкото лечебно заведение и до специализираните болници за активно лечение на лишените от свобода по реда на чл. 250, ал. 2 ЗИНЗС.

Чл. 321. Маршрутите за конвоиране на лишени от свобода и задържани в арестите лица, начинът на конвоирането и броят на конвойните се определят от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от началника на сектор "Арести" или командира на отделение в ареста в зависимост от разстоянието, наличието на транспортни средства, броя на конвоираните, обществената им опасност, особеностите на маршрута и др.

Чл. 322. Лишените от свобода и задържаните в арестите лица се предават и приемат за конвоиране от дежурния главен надзирател и от командира на отделение или дежурния по арест по списък, утвърден от началника на съответното място за лишаване от свобода, срещу подпис на конвойните.

Чл. 323. На служителите от надзорно-охранителния състав могат да бъдат възлагани и други специфични задължения със заповед на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие и на началника на сектор "Арести".

Чл. 324. Задължителните видове документи, водени от надзорно-охранителния състав, се определят от главния директор на ГДИН.

Глава единадесета.

ДЕЙСТВИЯ НА НАДЗОРНО-ОХРАНИТЕЛНИЯ СЪСТАВ ПРИ ОСОБЕНИ СЛУЧАИ

Чл. 325. При възникване на извънредна кризисна ситуация (бягство, барикадиране, вземане на заложник, бунт, нападение, пожар, природни бедствия и др.) в местата за лишаване от свобода се мобилизират всички сили и средства на поделението, които действат съгласно утвърдените планове съвместно с териториалните поделения на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 326. (1) За издирване и залавяне на избягали затворници и задържани под стража лица може да се организират групи за преследване и претърсване на територията на съответното място за лишаване от свобода и околността по горещи следи.

(2) Издирването, преследването и залавянето на избягали лица по ал. 1 се извършват от специализираните звена на Министерството на вътрешните работи. При необходимост в състава им се включват служители от местата за лишаване от свобода.

(3) Началникът на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или на сектор "Арести" незабавно уведомява главния директор на ГДИН за бягството и за взетите мерки.

Чл. 327. (1) Плановете за действие на състава в особени случаи се утвърждават от началника на затвора или поправителния дом.

(2) Плановете по ал. 1 за арестите се утвърждават от заместник главния директор на ГДИН след съгласуване с началника на сектор "Охрана и сигурност в арестите" към главната дирекция.

Глава дванадесета.

КОНТРОЛ И ОЦЕНКА ПО ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ПОСТОВАТА И КОНВОЙНАТА СЛУЖБА

Чл. 328. (1) Контролът по организацията и носенето на постовата и конвойната служба има за цел да осигури спазване на законността и поддържане на висока активност в работата на надзорно-охранителния състав.

(2) Основно средство за контрол върху работата на надзорно-охранителния състав са системните проверки.

Чл. 329. Проверките по организацията и носенето на постовата и конвойната служба обхващат:

1. разположението на постовете и използването на надзорно-охранителния състав, техническите и други средства в съответствие с оперативната обстановка;

2. качеството на подготовката на наряда и на провежданите инструктажи;

3. носенето на службата от постовите и конвойните и тяхната активност при изпълнение на служебните задължения;

4. спазването на законността от надзорно-охранителния състав;

5. воденето и оформянето на служебните документи.

Чл. 330. Проверки извършват:

1. министърът на правосъдието и заместник-министърът, отговарящ за ГДИН;

2. главният директор и заместник главните директори, началникът на сектор "Охрана и сигурност в затворите" и държавните служители от същия сектор, началникът на сектор "Охрана и сигурност в арестите" и държавните служители от същия сектор;

3. началникът на затвора или поправителния дом и заместник-началникът по режимната и надзорно-охранителната дейност - най-малко един път в месеца;

4. началникът на затворническото общежитие и началникът на сектор "Арести" - най-малко два пъти в месеца;

5. инспекторът по надзорно-охранителна дейност в затвора или поправителния дом, главният надзирател в ареста, младши инструкторът по охрана и командирът на отделение в ареста - най-малко два пъти в седмицата;

6. дежурните главен надзирател и командир на отделение в затвора или поправителния дом и дежурният по арест - най-малко един път в денонощието.

Чл. 331. Постовата и конвойната служба могат да проверяват и други длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на правосъдието, заместник-министъра на правосъдието и от главния директор на ГДИН.

Чл. 332. При проверката не се допускат опити за вземане на оръжието, инсцениране на правонарушения или използване на други начини, които могат да доведат до нещастни случаи.

Чл. 333. (1) При откриване на недостатъци в организацията и носенето на постовата и конвойната служба проверяващият взема мерки за тяхното отстраняване, а ако няма право на това - уведомява началника.

(2) За грубо нарушение постовият може да бъде снет от пост само от лицата, посочени в чл. 310, ал. 1.

Чл. 334. Резултатите от проверката по организацията и носенето на постовата и конвойната служба се отбелязват от проверяващия в специална книга.

Чл. 335. Оценката на работата на надзорно-охранителния състав се прави на служебни съвещания:

1. от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от началника на сектор "Арести" - най-малко един път на шест месеца;

2. от инспекторите по надзорно-охранителна дейност и от началника на затворническото общежитие, където няма инспектор - най-малко един път на три месеца.

Чл. 336. При оценка на работата на надзорно-охранителния състав се взема предвид:

1. състоянието на вътрешния ред, охраната и надзора на територията на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или ареста и на територията на отделните постове, като се отчита в каква степен това е зависело от организацията и носенето на постовата и конвойната служба;

2. предотвратените и пресечените престъпления и нарушения - бягства, хазартни игри, кражби, покупко-продажби и др.;

3. личното участие и активността на надзорно-охранителния състав в разкриването на престъпления и нарушения;

4. спазването на законността, дисциплината и вежливото отношение към служителите, лишените от свобода, задържаните под стража лица и техните близки;

5. умението на постовите и конвойните бързо да се ориентират и правилно да действат при усложнена обстановка;

6. качеството при изпълнение на особените задължения;

7. познаването на нормативните актове, отнасящи се до работата на надзорно-охранителния състав;

8. състоянието на сигнално-охранителната техника и съобщителните средства и правилното им използване;

9. външният вид и спазването правилата за носене на униформата;

10. взаимодействието между постовете.

Чл. 337. Функционалните задължения на длъжностните лица по изпълнение и ръководство на надзорно-охранителната дейност се посочват в длъжностните характеристики.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (1) Лишените от свобода, настанени в затворнически общежития от преходен тип на основание чл. 41, ал. 2 ЗИНЗС, се прекатегоризират в открит тип.

(2) При наличие на основание за настаняване на лишени от свобода от затворническо общежитие от преходен тип в заведение от закрит тип се сезира комисията по чл. 73 ЗИНЗС за предложение до съответния съд.

§ 2. (1) Лишените от свобода, поставени на усилено строг режим, на основание чл. 65, ал. 2 ЗИНЗС се поставят на строг режим.

(2) Срокът за замяна на режима на лишените от свобода, които са били поставени от усилено строг на строг режим, се изчислява от деня на поставянето им на определения режим с оглед остатъка от общото наказание към деня на влизането в сила на ЗИНЗС, като се спазват разпоредбите на чл. 66 ЗИНЗС и чл. 49 от правилника.

§ 3. (1) Лишените от свобода, поставени на лек режим, които са настанени в заведения от закрит тип и са с остатък на наказанието, по-голям от 5 години, се поставят на основание чл. 65, ал. 2 ЗИНЗС на общ режим.

(2) При наличие на основание за преместване на лишените от свобода по ал. 1 в затворническо общежитие от открит тип се изготвя предложение до комисията по чл. 73 ЗИНЗС.

(3) При преместване на лишени от свобода по ал. 2 в заведение от открит тип с решение на комисията по чл. 73 ЗИНЗС те се поставят на лек режим.

§ 4. (1) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, наложена на осъдените преди 01.06.2009 г., се изпълнява два пъти седмично.

(2) За изпълнение на мярката по ал. 1 се изготвят нови планове, съгласувани със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи, и нови графици.

§ 5. Отменят се:

1. Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 97 от 1990 г.; изм., бр. 69 от 1996 г., бр. 51 от 1999 г., бр. 52 от 2001 г., бр. 25 от 2002 г., бр. 108 от 2004 г. и бр. 71 от 2006 г.).

2. Наредба № 5 от 2006 г. за условията и реда за полагане на труд от лишени от свобода лица (ДВ, бр. 28 от 2006 г.).

§ 6. Правилникът се издава на основание § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и влиза в сила от 1 февруари 2010 г. с изключение на разпоредбата на чл. 20, която влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИНЗС.