Глава първа.

ОСНОВНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от

1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, 3 и 4 от Закона за народното здраве, наричан по-нататък "закона", всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване в публично здравно заведение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Медицинското обслужване по ал. 1 включва:

1. амбулаторни и домашни прегледи;

2. оперативни интервенции, манипулации и изследвания, извършвани с диагностична, лечебна и профилактична цел;

3. лечение и рехабилитация в амбулаторна и домашна обстановка, включително и домашен стационар;

4. консултации и лечение в болнични заведения по медицински показания и по предписание на медицински специалисти, оказващи извънболнична помощ;

5. (доп. - ДВ, бр. 142 от 1998 г.) профилактика и лечение на зъбите и заболяванията на устната кухина, с изключение на зъбните протези, за които се заплаща само стойността на употребените материали;

6. задължителни имунизации и противоепидемични мероприятия по предписание на органите на държавния санитарен контрол;

7. получаване на лекарствени средства за домашно лечение безплатно или срещу частично заплащане на лица, страдащи от определени заболявания;

8. експертиза на временната и трайната нетрудоспособност, както и трудоустрояването без група инвалидност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.,

отм. - ДВ, бр. 100 от 1995 г., нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Публичните здравни заведения извършват профилактични прегледи, изследвания и диспансерно наблюдение на лица от различни групи на населението, на лица с повишен риск за здравето, с хронични заболявания, както и в други случаи по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването.

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.,

изм. - ДВ, бр. 100 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредба списъци на заболявания и на лекарствени средства, отпускани безплатно или срещу частично заплащане за домашно лечение, които се изплащат съответно от бюджетите на публичните здравни заведения към общините и от Министерството на здравеопазването на основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за цените на лекарствените средства, приета с Постановление № 208 от 1995 г., както и диференциран ред и условия за тяхното предписване, получаване и изплащане.

(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.,

изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Получаването на безплатни или частично платени лекарствени средства и храни за домашно лечение от всички аптеки в страната и изплащането на средствата за тях се извършват по реда, установен с наредбата по предходната алинея.

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., бр. 93 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, 3 и 4 от Закона за народното здраве, наричан по-нататък "закона", всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване в публично здравно заведение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Медицинското обслужване по ал. 1 включва:

1. амбулатории и домашни прегледи;

2. оперативни интервенции, манипулации и изследвания, извършвани с диагностична, лечебна и профилактична цел;

3. лечение и рехабилитация в амбулаторна и домашна обстановка, включително и домашен стационар;

4. консултации и лечение в болнични заведения по медицински показания и по предписание на медицински специалисти, оказващи извънболнична помощ;

5. профилактика и лечение на зъбите и заболяванията на устната кухина;

6. задължителни имунизации и противоепидемични мероприятия по предписание на органите на държавния санитарен контрол;

7. получаване на лекарствени средства за домашно лечение безплатно или срещу частично заплащане на лица, страдащи от определени заболявания;

8. експертиза на временната и трайната нетрудоспособност, както и трудоустрояването без група инвалидност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Публичните здравни заведения извършват профилактични прегледи, изследвания и диспансерно наблюдение на лица от различни групи на населението, на лица с повишен риск за здравето, с хронични заболявания, както и в други случаи по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм., бр. 100 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредба списъци на заболявания и на лекарствени средства, отпускани безплатно или срещу частично заплащане за домашно лечение, които се изплащат съответно от бюджетите на публичните здравни заведения към общините и от Министерството на здравеопазването на основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за цените на лекарствените средства, приета с Постановление № 208 от 1995 г., както и диференциран ред и условия за тяхното предписване, получаване и изплащане.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Получаването на безплатни или частично платени лекарствени средства и храни за домашно лечение от всички аптеки в страната и изплащането на средствата за тях се извършват по реда, установен с наредбата по предходната алинея.

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., бр. 93 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за народното здраве, наричан по-нататък за краткост "закона", всеки български гражданин има право на безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения. Български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, има право на безплатна медицинска помощ в България само ако към деня, в който е възникнала необходимостта от медицинска помощ, е пребивавал в България без прекъсване повече от шест месеца.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Безплатната медицинска помощ включва:

1. всички амбулаторни и домашни прегледи, операции, манипулации и изследвания, извършвани с диагностична, лечебна и профилактична цел;

2. болничното лечение, лечението при домашен стационар, ражданията в лечебно-профилактичните заведения и лечението в санаториумите, с изключение на допълнителни услуги, използвани по желание - самостоятелна стая, телевизор, телефон, меню по избор и др.;

3. лекуването на зъбите и заболяванията на устната кухина, с изключение на зъбните протези, за които се заплаща само стойността на употребените материали;

4. задължителните имунизации и противоепидемичните мероприятия, които се извършват по предписание на органите на държавния санитарен контрол;

5. абортите на ученички, студентки и непълнолетни, абортите по медицински показания и абортите при бременност от изнасилване;

6. лекарствените средства и храни с лечебни свойства за домашно лечение, отпускани безплатно или срещу частично заплащане на граждани, страдащи от определени заболявания.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 100 от 1995 г.)

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм., бр. 100 от 1995 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава списъци на заболявания и на лекарствени средства, отпускани безплатно или срещу частично заплащане за домашно лечение, които се изплащат съответно от бюджетите на държавните здравни заведения към общините и от Министерството на здравеопазването на основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за цените на лекарствените средства, приета с Постановление № 208 от 1995 г., както и определя диференциран ред и условия за тяхното предписване, получаване и изплащане.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Получаването на безплатни или частично платени лекарствени средства и храни за домашно лечение от всички аптеки в страната и изплащането на средствата за тях се извършват по реда, установен с наредбата по ал. 3.

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., бр. 93 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за народното здраве, наричан по-нататък за краткост "закона", всеки български гражданин има право на безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения. Български гражданин, постоянно живеещ в чужбина, има право на безплатна медицинска помощ в България само ако към деня, в който е възникнала необходимостта от медицинска помощ, е пребивавал в България без прекъсване повече от шест месеца.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Безплатната медицинска помощ включва:

1. всички амбулаторни и домашни прегледи, операции, манипулации и изследвания, извършвани с диагностична, лечебна и профилактична цел;

2. болничното лечение, лечението при домашен стационар, ражданията в лечебно-профилактичните заведения и лечението в санаториумите, с изключение на допълнителни услуги, използвани по желание - самостоятелна стая, телевизор, телефон, меню по избор и др.;

3. лекуването на зъбите и заболяванията на устната кухина, с изключение на зъбните протези, за които се заплаща само стойността на употребените материали;

4. задължителните имунизации и противоепидемичните мероприятия, които се извършват по предписание на органите на държавния санитарен контрол;

5. абортите на ученички, студентки и непълнолетни, абортите по медицински показания и абортите при бременност от изнасилване;

6. лекарствените средства и храни с лечебни свойства за домашно лечение, отпускани безплатно или срещу частично заплащане на граждани, страдащи от определени заболявания.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава списък на заболяванията по т. 6 на ал. 1, както и видовете лекарствени средства и храни с лечебни свойства, получавани безплатно или срещу частично заплащане, които се предписват за тях.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)Условията и редът за предписване и получаване на лекарствените средства и храните по ал. 1, т. 6 и за изплащане на средствата за тях, както и упражняването на контрол върху тази дейност се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Получаването на безплатни или частично платени лекарствени средства и храни за домашно лечение от всички аптеки в страната и изплащането на средствата за тях се извършват по реда, установен с наредбата по ал. 3.

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., бр. 93 от 1992 г.) (1) Съгласно чл. 47, ал. 3 от Конституцията на НРБ и чл. 2, ал. 1 от Закона за народното здраве всеки гражданин на Народна република България има право на безплатна медицинска помощ. Безплатната медицинска помощ, оказвана в държавните здравни заведения, включва:

1) всички амбулаторни, поликлинични и домашни прегледи, операции, манипулации и изследвания, извършени с диагностична, лечебна и профилактична цел;

2) болничното лечение, ражданията в лечебно-профилактичните заведения и лечението в профилакториумите и нощните санаториуми;

3) лекуването на зъбите и заболяванията на устната кухина, с изключение на зъбните протези, за които се заплаща само стойността на употребените материали;

4) противоепидемическите дезинфекции и всички видове профилактични мероприятия, които се извършват по предписание на санитарните органи;

5) абортите по медицински показания, както и абортите при бременност от изнасилване и при бременност на ненавършили пълнолетие;

6) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1992 г.) лекарствени средства и храни с лечебни свойства за домашно лечение, получавани безплатно или срещу частично заплащане от граждани, страдащи от определени заболявания.

(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава списък на заболяванията по т. 6 на ал. 1, както и видовете лекарствени средства и храни с лечебни свойства, получавани безплатно или срещу частично заплащане, които се предписват за тях.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г.) Условията и редът за предписване и получаване на лекарствените средства и храните по ал. 1, т. 6 и за изплащане на средствата за тях, както и упражняването на контрол върху тази дейност се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването.

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г.) Получаването на безплатни или частично платени лекарствени средства и храни за домашно лечение от всички аптеки в страната и изплащането на средствата за тях се извършват по реда, установен с наредбата по ал. 3.

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г.) (1) Съгласно чл. 47, ал. 3 от Конституцията на НРБ и чл. 2, ал. 1 от Закона за народното здраве всеки гражданин на Народна република България има право на безплатна медицинска помощ. Безплатната медицинска помощ, оказвана в държавните здравни заведения, оказвана в държавните здравни заведения, включва:

1) всички амбулаторни, поликлинични и домашни прегледи, операции, манипулации и изследвания, извършени с диагностична, лечебна и профилактична цел;

2) болничното лечение, ражданията в лечебно-профилактичните заведения и лечението в профилакториумите и нощните санаториуми;

3) лекуването на зъбите и заболяванията на устната кухина, с изключение на зъбните протези, за които се заплаща само стойността на употребените материали;

4) противоепидемическите дезинфекции и всички видове профилактични мероприятия, които се извършват по предписание на санитарните органи;

5) абортите по медицински показания, както и абортите при бременност от изнасилване и при бременност на ненавършили пълнолетие;

6) лекарствени средства за домашно лечение на болни от някои остри и хронични заболявания, определени от министъра на народното здраве в рамките на утвърдения лимит.

Чл. 1. (1) Съгласно чл. 47, ал. 3 от Конституцията на НРБ и чл. 2, ал. 1 от Закона за народното здраве всеки гражданин на Народна република България има право на безплатна медицинска помощ. Безплатната медицинска помощ включва:

1) всички амбулаторни, поликлинични и домашни прегледи, операции, манипулации и изследвания, извършени с диагностична, лечебна и профилактична цел;

2) болничното лечение, ражданията в лечебно-профилактичните заведения и лечението в профилакториумите и нощните санаториуми;

3) лекуването на зъбите и заболяванията на устната кухина, с изключение на зъбните протези, за които се заплаща само стойността на употребените материали;

4) противоепидемическите дезинфекции и всички видове профилактични мероприятия, които се извършват по предписание на санитарните органи;

5) абортите по медицински показания, както и абортите при бременност от изнасилване и при бременност на ненавършили пълнолетие;

6) лекарствени средства за домашно лечение на болни от някои остри и хронични заболявания, определени от министъра на народното здраве в рамките на утвърдения лимит.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Държавните здравни заведения по чл. 2, ал. 3 от закона се създават, преобразуват и закриват съгласувано с министъра на здравеопазването.

(2) Изискванията, на които трябва да отговарят здравните заведения, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 2. (1) Изграждането и разширяването на мрежата от държавни здравни заведения се извършва планово в рамките на единния план за обществено-икономическото развитие на страната.

(2) Държавните здравни органи и заведения се издържат от бюджетите на народните съвети или на ведомствата, към които са изградени съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за народното здраве (наричан по-нататък за по-кратко закона).

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министерството на здравеопазването (МЗ) чрез своите звена на централно подчинение осъществява организационно и методическо ръководство и контрол на здравните органи и заведения и на други звена, осъществяващи здравеопазна дейност, по отношение на:

1. планирането, организацията, координацията и интеграцията на дейностите по профилактиката, диагностиката, лечението и медицинската рехабилитация;

2. опазването и укрепването на общественото здраве и хигиенно-противоепидемичното осигуряване;

3. определянето на обема и съдържанието на дейността на здравните заведения, както и на организацията по прилагането и внедряването на нови методи и технологии;

4. териториалното разпределение и ефективното използване на ресурсите в здравеопазването;

5. следдипломното обучение и квалификацията на висшите, полувисшите и средните медицински кадри и немедицински специалисти в системата на здравеопазването.

Чл. 3. Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ) чрез своите управления, отдели и институти и чрез Медицинската академия осъществява организационно, методично и научно ръководство на здравните органи и здравните заведения на народните съвети по отношение на:

1) медицинското обслужване на населението, планирането, организацията, координацията и интеграцията на дейностите по профилактика, диагностика, лечението и медицинската рахабилитация;

2) определянето на обема и съдържанието на дейността на здравните заведения, както и на организациите по прилагането и внедряването на нови схеми и технологии;

3) хигиенно-противоепидемичното осигуряване;

4) разположението на здравните заведения на територията на народните съвети в системата на комплексното обществено обслужване на населението;

5) специализацията и квалификацията на висшите и средните медицински кадри и на другите специалисти с висше образование в системата на здравеопазването.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) По отношение на здравните органи и заведения на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Главното управление на Строителните войски МЗ упражнява методично ръководство, което се свежда предимно по:

1) (изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) следдипломното обучение на кадрите в системата на здравеопазването;

2) (изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) методи на профилактиката, диагностиката, лечението и медицинската рехабилитация;

3) санитарно-хигиенните и противоепидемиологичните дейности, когато те имат отношение към хигиенно-епидемиологичното осигуряване на населението и територията на страната.

Чл. 4. По отношение на здравните органи и заведения на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Главното управление на Строителните войски МНЗ упражнява методично ръководство, което се свежда предимно до:

1) общата подготовка на висшите медицински кадри и на тяхната специализация и усъвършенствуване;

2) общите методи на профилактика, диагностиката, лечението и медицинската рахабилитация съобразно постиженията на медицинската наука;

3) санитарно-хигиенните и противоепидемиологичните дейности, когато те имат отношение към хигиенно-епидемиологичното осигуряване на населението и територията на страната.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването организира и ръководи експертизата на трудоспособността на гражданите. Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на труда и социалните грижи съгласувано с централните ръководства на синдикалните организации разработват принципите и критериите за определяне трудоспособността на гражданите.

(2) Експертизата на трудоспособността е неразделна част от лечебно-профилактичната дейност и включва определянето на временна или трайна загуба на трудоспособността.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г.) (1) Съгласно чл. 7 от закона МНЗСГ организира и ръководи експертизата за трудоспособността на гражданите и съвместно с Комитета по труда и социалното осигуряване и с централните ръководства на синдикалните организации разработва основните принципи и критерии за определяне на трудоспособността.

(2) Експертизата за трудоспособността е неразделна част от лечебно-профилактичната дейност и има за задача да определя: временната загуба на трудоспособността - групите инвалидност, причината на инвалидността, срока на нетрудоспособността, трудовата препоръка, датата на инвалидизирането, както и необходимостта от трайно трудоустрояване.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Съгласно чл. 7 от закона МНЗСГ организира и ръководи експертизата за трудоспособността на гражданите и съвместно с Министерството на икономиката и планирането и с Централния съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС) разработва основните принципи и критерии за определяне на трудоспособността.

(2) Експертизата за трудоспособността е неразделна част от лечебно-профилактичната дейност и има за задача да определя: временната загуба на трудоспособността - групите инвалидност, причината на инвалидността, срока на нетрудоспособността, трудовата препоръка, датата на инвалидизирането, както и необходимостта от трайно трудоустрояване.

Чл. 5. (1) Съгласно чл. 7 от закона МНЗ организира и ръководи експертизата за трудоспособността на гражданите и съвместно с Министерството на труда и социалните грижи и с Централния съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС) разработва основните принципи и критерии за определяне на трудоспособността.

(2) Експертизата за трудоспособността е неразделна част от лечебно-профилактичната дейност и има за задача да определя: временната загуба на трудоспособността - групите инвалидност, причината на инвалидността, срока на нетрудоспособността, трудовата препоръка, датата на инвалидизирането, както и необходимостта от трайно трудоустрояване.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.)

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г.) (1) Експертизата на работоспособността и преценката за необходимостта от трудоустрояване се извършват от лекуващите лекари или стоматолози, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(2) Експертизата на трайната неработоспособност се извършва от ТЕЛК и НЕЛК и включва определянето на процента на работоспособност, датата на инвалидизирането, срока на инвалидността, причинната връзка и трудоустрояването.

(3) Заключението за трудоустрояване при временна неработоспособност се прави от лекуващите лекари и ЛКК.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Експертизата на временната нетрудоспособност и преценката за необходимостта от трудоустрояване се извършват от лекуващите лекари, стоматолози и фелдшери, работещи в публични и частни здравни заведения и кабинети, лекарските консултативни комисии (ЛКК), трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК).

(2) Експертизата на трайната нетрудоспособност се осъществява от ТЕЛК и ЦТЕЛК и включва определянето на: група инвалидност, дата на инвалидизирането, срок на инвалидността, причинна връзка и трудонасочване.

(3) Заключение за трудоустрояване без група инвалидност се прави от лекуващите лекари и ЛКК.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Експертизата на временната нетрудоспособност и преценката за необходимостта от трудоустрояване се извършват от лекуващите лекари, стоматолози и фелдшери, работещи в държавни и частни здравни заведения и кабинети, лекарските консултативни комисии (ЛКК), трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК).

(2) Експертизата на трайната нетрудоспособност се осъществява от ТЕЛК и ЦТЕЛК и включва определянето на: група инвалидност, дата на инвалидизирането, срок на инвалидността, причинна връзка и трудонасочване.

(3) Заключение за трудоустрояване без група инвалидност се прави от лекуващите лекари и ЛКК.

Чл. 6. (1) Експертизата за временна нетрудоспособност и преценката за необходимостта от трудоустрояване се извършват от лекуващите лекари, лекарски комисии и Централната трудово-експертна лекарска комисия.

(2) Експертизата за трайната нетрудоспособност се извършва от трудово-експертните лекарски комисии и от Централната трудово-експертна лекарска комисия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г.) Организацията и работата на експертизата на временната и трайната нетрудоспособност и отчитането на дейността на органите на трудово-лекарската експертиза се уреждат с наредба на МНЗСГ съгласувано с Комитета по труда и социалното осигуряване.

Чл. 6. (1) Експертизата за временна нетрудоспособност и преценката за необходимостта от трудоустрояване се извършват от лекуващите лекари, лекарски комисии и Централната трудово-експертна лекарска комисия.

(2) Експертизата за трайната нетрудоспособност се извършва от трудово-експертните лекарски комисии и от Централната трудово-експертна лекарска комисия.

(3) Организацията и работата на експертизата на временната и трайната нетрудоспособност и отчитането на дейността на органите на трудово-лекарската експертиза се уреждат с наредба на МНЗСГ съгласувано с ЦС на БПС.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.)

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г.) (1) За да се осигури висококвалифицирана лечебно-диагностична и експертна дейност при болни с продължителна временна неработоспособност, в лечебните заведения се създават лекарски консултативни комисии. В състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове-лекари с призната специалност, включително един председател.

(2) Лекарски консултативни комисии се разкриват в лечебните заведения за извънболнична помощ, както следва:

1. в амбулаториите за групова практика за първична медицинска помощ, при условие че работят не по-малко от двама лекари или стоматолози;

2. в амбулаториите за групова практика за специализирана медицинска помощ;

3. в медицинските центрове, стоматологичните центрове, медико-стоматологичните центрове и диагностично-консултативните центрове в зависимост от възможностите се създават общи и специализирани ЛКК:

а) обща ЛКК с постоянен състав: терапевт, невролог, хирург, ортопед, кардиолог, педиатър, акушер-гинеколог, уролог, офталмолог, оториноларинголог и дерматовенеролог; общата ЛКК се председателства от специалист по вътрешни болести с не по-малко от 7 години трудов стаж по специалността; в заседанията на тези ЛКК участват не по-малко от трима специалисти, включително председателя, съобразно профила на заболяването на освидетелстваното лице;

б) специализирани ЛКК (неврологични, хирургични, очни, УНГ и т. н.), при условие че в дадения профил има възможност според изискванията на ал. 1.

(3) При наличие на повече от един медицински център, стоматологичен център или диагностично-консултативен център на територията на населеното място по преценка на директора на РЦЗ може да се създават специализирани ЛКК с участие на специалисти от различните центрове или групови практики за специализирана помощ.

(4) В лечебните заведения за болнична помощ се създават специализирани ЛКК по отделения и клиники и обща ЛКК по смисъла на ал. 2, т. 3 с председател-началникът на отделението (клиниката) или главният административен асистент на клиниката.

(5) Ежегодно до 15-о число на януари директорът на районния център по здравеопазване (РЦЗ) определя със заповед съставите на ЛКК на територията на района по предложение на съответните ръководители на лечебните заведения. В заповедта се посочват и съответните райони на обслужване. По един екземпляр от заповедта се изпраща на съответните лечебни заведения, на ТЕЛК, на съответната картотека за медицинските експертни досиета (КМЕД) и на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ).

(6) В лечебните заведения за болнична помощ към Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерския съвет и към Министерството на правосъдието и в лечебните заведения-университетски болници, съставите на ЛКК се определят със заповед на съответния ръководител на лечебното заведение.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лекарските консултативни комисии се създават към публични и частни здравни заведения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Съставът и председателят на ЛКК се определят със заповед на ръководителя на здравното заведение.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Лекарските консултативни комисии се създават към държавни и частни здравни заведения.

(2) Съставът и председателят на ЛКК се определят със заповед на медицинския директор на здравното заведение.

Чл. 7. (1) Лекарските консултативни комисии се създават към лечебно-профилактичните заведения и Медицинската академия.

(2) Назначаването на председателите и членовете на лекарските консултативни комисии става със заповед на главния лекар на съответното лечебно-профилактично заведение.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.)

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г.) (1) Териториалните експертни лекарски комисии се разкриват и закриват от директорите на районните центрове по здравеопазване със съгласието на министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и диспансери. Профилът на ТЕЛК се определя от министъра на здравеопазването по предложение на директора на районния център по здравеопазване и на директора на Националната експертна лекарска комисия.

(2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са разкрити, и имат свой щемпел и кръгъл печат.

(3) В щата на ТЕЛК се включват не по-малко от три лекарски длъжности, от които една за председател, медицински секретари и социален работник. Броят на длъжностите се определя в зависимост от обема на работата на съответната ТЕЛК.

(4) Трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от съответните ръководители на лечебните заведения по предложение на директора на районните центрове по здравеопазване съгласувано с директора на Националната експертна лекар-ска комисия.

(5) Трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от ръководителя на съответното лечебно или публично здравно заведение по предложение на председателите на ТЕЛК.

(6) В ТЕЛК могат да работят само лекари с призната клинична специалност и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил. В общите ТЕЛК могат да работят лекари с призната специалност по вътрешни болести, ортопедия и травматология, хирургия, неврология, неврохирургия, урология, онкология. В специализираните ТЕЛК могат да работят лекари с призната специалност по профила на съответната ТЕЛК.

(7) Лекарите, работещи в ТЕЛК, не могат да водят амбулатория и легла в лечебно заведение за болнична помощ, да дават дежурства и да участват в различни видове комисии в рамките на работното време, предвидено за основната им длъжност, да участват като председатели и членове на ЛКК и да упражняват дейност, подлежаща на техен контрол. Лекарите от ТЕЛК отработват един полуден седмично в лечебно заведение за болнична помощ с оглед поддържане нивото на квалификацията си. Минимум един път на две години провеждат 15-дневен квалификационен курс в НЕЛК.

(8) Общи и специализирани ТЕЛК се създават при норматив за годишна натовареност, както следва:

1. Обща ТЕЛК - 2400 случая;

2. Специализирана ТЕЛК за очни заболявания - 1800 случая;

3. Специализирана ТЕЛК за психични заболявания - 1500 случая;

4. Специализирана ТЕЛК за специфични и неспецифични белодробни заболявания - 1600 случая.

(9) Когато контингентът за освидетелстване надвишава норматива за изграждане на дадена ТЕЛК, но не е достатъчен за разкриване на нова, се осигуряват съответен брой допълнителни щатни длъжности. До осигуряването на допълнителните длъжности в ТЕЛК могат да се привличат лекари по нетрудово правоотношение.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Трудово-експертните лекарски комисии са общи и специализирани. Те се създават към публични здравни заведения със съгласието на министъра на здравеопазването. Той определя профила и броя на специалистите в тях по предложение на ръководителите на съответните здравни заведения, съгласувано с директора на ЦТЕЛК.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват от ръководителя на районния център по здравеопазване съгласувано с директора на Централната трудово-експертна лекарска комисия към Министерството на здравеопазването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват и се прекратяват от ръководителя на публичното здравно заведение по предложение на председателите на ТЕЛК при спазване изискванията на Кодекса на труда.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Трудово-експертните лекарски комисии са общи и специализирани. Те се създават към държавни здравни заведения със съгласието на министъра на здравеопазването. Той определя профила и броя на специалистите в тях по предложение на медицинските директори на съответните здравни заведения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват от министъра на здравеопазването по предложение на ръководителя на районния център по здравеопазване съгласувано със съответните кметове на общини, на чиято територия се намират здравните заведения.

(3) Трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват и се прекратяват от медицинските директори по предложение на председателите на ТЕЛК при спазване изискванията на Кодекса на труда.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Трудово-експертните лекарски комисии са общи и специализирани. Те се създават към държавни здравни заведения със съгласието на министъра на здравеопазването. Той определя профила и броя на специалистите в тях по предложение на медицинските директори на съответните здравни заведения.

(2) Трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват и се прекратяват от кметовете на съответните общини.

(3) Трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват и се прекратяват от медицинските директори по предложение на председателите на ТЕЛК при спазване изискванията на Кодекса на труда.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Трудово-експертните лекарски комисии са общи и специализирани. Те се създават към лечебно-профилактичните заведения, определени от министъра на народното здраве. Той определя и броя на специалистите, които участвуват в тях.

(2) Трудовите договори с председателите на трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) се сключват от председателите на изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети съгласувано с Министерството на народното здраве и социалните грижи.

(3) Общинските народни съвети, съгласувано с комисиите по социалните дейности при областните народни съвети определят какви специалисти трябва да участвуват в състава на трудово-експертните лекарски комисии съобразно нозологичната структура на инвалидността в окръга.

Чл. 8. (1) Трудово-експертните лекарски комисии са общи и специализирани. Те се създават към лечебно-профилактичните заведения, определени от министъра на народното здраве. Той определя и броя на специалистите, които участвуват в тях.

(2) Назначаването и освобождаването на председателите и членовете на трудово-експертните лекарски комисии се извършват от началника на отдел "Народно здраве" при съответния окръжен народен съвет, а за София - при градския народен съвет, съгласувано с МНЗ.

(3) Отделите "Народно здраве" при окръжните народни съвети, съответно при Софийския градски народен съвет (СГНС), съгласувано с МНЗ определят какви специалисти трябва да участвуват в състава на трудово-експертните лекарски комисии съобразно нозологичната структура на инвалидността в окръга.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.)

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г.) (1) Националната експертна лекарска комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на здравеопазването. Дейността є се ръководи от директор, който се назначава от министъра на здравеопазването.

(2) Националната експертна лекарска комисия осъществява диагностични, експертни, профилактични и контролно-методични функции по проблемите на експертизата на работоспособността.

(3) В структурата на НЕЛК има административно-стопански сектор и специализирани лекарски състави по вътрешни, сърдечно-съдови, нервни, психични, ортопедо-травматологични, хирургични, очни, белодробни и ушни, носни и гърлени болести. Броят и профилът на специализираните състави могат да се променят с щатното разписание в зависимост от преобладаващата патология.

(4) Всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава. Председателите на специализираните състави се назначават от министъра на здравеопазването по предложение на директора на НЕЛК.

(5) В специализираните състави на НЕЛК работят лекари с призната специалност и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил.

(6) Лекарите-членове на НЕЛК, отработват един полуден седмично в университетските болници - София, за поддържане на квалификацията си.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Централната трудово-експертна лекарска комисия към Министерството на здравеопазването е юридическо лице на бюджетна издръжка и се ръководи от директор. Тя осъществява своята дейност в специализирани състави.

(2) Директорът на ЦТЕЛК и председателите на специализираните състави към нея се назначават от министъра на здравеопазването.

Чл. 9. (1) Централната трудово-експертна лекарска комисия се създава към Републиканския институт по трудово-лекарска експертиза и заседава в няколко специализирани състава.

(2) Председателите и членовете на съставите на Централната трудово-експертна лекарска комисия се назначават от министъра на народното здраве.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.)

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г.) (1) Към държавните и общинските лечебни заведения, в градовете, в които функционират териториални поделения на Националния осигурителен институт, се разкриват картотеки за медицинските експертни досиета, които осъществяват дейност, свързана със съставянето, съхраняването и движението на медицинската документация на освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица.

(2) В щата на КМЕД се предвиждат длъжности за лекари и технически изпълнители съобразно броя на ТЕЛК в района и обема на тяхната дейност.

(3) В КМЕД могат да работят лекари с призната основна медицинска специалност или с не по-малко от 5 години клиничен стаж.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Организацията и работата на органите по експертиза на трудоспособността се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на труда и социалните грижи.

Глава втора.

ОСИГУРЯВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА ЖИЗНЕНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Съгласно чл. 9 от закона държавните учреждения, общините, други юридически и физически лица осъществяват дейността си по начин, осигуряващ опазването на жизнената среда от вредно действащи върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори с цел осигуряване на здравословни условия за труд, бит и почивка на населението и предотвратяване на заболявания.

(2) Органите, организациите и лицата по ал. 1 провеждат със собствени средства комплексни профилактични мероприятия за:

1. оздравяване и оптимизиране параметрите на работната, учебната и битовата среда и осигуряване на физиологичната организация на труд;

2. опазване на околната среда от замърсяване;

3. подобряване хигиенното състояние на селищата, комунално-битовите обекти, транспорта, промишлеността, заведенията за обществено хранене и търговия с хранителни продукти, учебно-възпитателните, детските и здравните заведения и кабинети;

4. недопускане интензивност на шума над границите на хигиенните норми;

5. осигуряване на безвредна и достатъчна по количество питейна вода;

6. осигуряване на качествени, пълноценни и безвредни хранителни продукти;

7. осигуряване на качествени и безвредни стоки, имащи значение за здравето на населението;

8. осигуряване на оптимални условия за отглеждане, хранене, възпитание, обучение и почивка на децата и учащите се;

9. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) недопускане внасянето от други страни и ограничаване на разпространението на заразните и паразитните болести в страната;

10. укрепване на здравето чрез мерки, насочени към:

а) създаване и развитие на здравни знания, умения и навици у личността, семейството и обществото за формиране на здравословен начин на живот;

б) въздействие върху окръжаващата среда за стимулиране на положителни и премахване на неблагоприятни фактори, влияещи върху начина на живот.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Съгласно чл. 9 и 11 от закона министерствата и другите ведомства, общините, други юридически и физически лица осъществяват дейността си по начин, осигуряващ опазването на жизнената среда от вредно действащи върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори с цел осигуряване на здравословни условия за труд, бит и почивка на населението и предотвратяване на заболявания.

(2) Органите, организациите и лицата по ал. 1 провеждат със собствени средства комплексни профилактични мероприятия за:

1. оздравяване и оптимизиране параметрите на работната, учебната и битовата среда и осигуряване на физиологичната организация на труд;

2. опазване на околната среда от замърсяване;

3. подобряване хигиенното състояние на селищата, комунално-битовите обекти, транспорта, промишлеността, заведенията за обществено хранене и търговия с хранителни продукти, учебно-възпитателните, детските и здравните заведения и кабинети;

4. недопускане интензивност на шума над границите на хигиенните норми;

5. осигуряване на безвредна и достатъчна по количество питейна вода;

6. осигуряване на качествени, пълноценни и безвредни хранителни продукти;

7. осигуряване на качествени и безвредни стоки, имащи значение за здравето на населението;

8. осигуряване на оптимални условия за отглеждане, хранене, възпитание, обучение и почивка на децата и учащите се;

9. недопускане, намаляване и ликвидиране на заразните и паразитните болести;

10. укрепване на здравето чрез мерки, насочени към:

а) създаване и развитие на здравни знания, умения и навици у личността, семейството и обществото за формиране на здравословен начин на живот;

б) въздействие върху окръжаващата среда за стимулиране на положителни и премахване на неблагоприятни фактори, влияещи върху начина на живот.

Чл. 10. (1) Съгласно чл. 11 от закона с перспективните и годишните програми държавните органи и стопанските организации предвиждат комплексни профилактични мероприятия:

1) за оздравяване и оптимизиране параметрите на работната и битовата среда и за осигуряване физиологичната организация на труда;

2) за опазване на околната среда от замърсяване и за подобряване хигиенното състояние на селищата, комунално-битовите обекти, заведенията за обществено хранене и търговията с хранителни продукти, учебно-възпитателните и детските заведения;

3) за подобряване качеството на хранителните продукти и за осигуряване потребностите на населението с безвредни и с висока биологична стойност продукти;

4) за повишаване здравната култура на населението и санитарната подготовка на някои професионални групи от него, която се налага поради спецификата на професията им;

5) за профилактиката на заболяванията и за укрепване здравето на населението и особено на децата.

(2) Видът и характерът на профилактичните мероприятия, включени в програмите, и тяхното териториално действие се определят от задачите и дейността на държавните органи и стопанските организации.

(3) Необходимите средства за осъществяване на програмите се осигуряват от съответните държавни органи и стопански организации и не могат да се използуват за други цели.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването чрез органите на държавния санитарен контрол наблюдава системно факторите на работната, учебната, битовата и околната среда и тяхното влияние върху здравето на населението, оценява и здравния риск и предписва мерки за отстраняване на допуснатите нарушения и отклонения от установените хигиенни норми и изисквания, както и необходимите профилактични мероприятия.

(2) Националните програми за подобряване на здравно-екологичната обстановка в страната се разработват, координират и контролират от Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на околната среда.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Програмите за комплексни профилактични мероприятия, изготвяни от централните ведомства и от държавните стопански обединения, се съгласуват с ЦС на БПС и МНЗСГ.

(2) Програмите, изготвяни от областните народни съвети и общинските народни съвети, от предприятията, аграрно-промишлените комплекси, държавните земеделски стопанства и държавните горски стопанства на територията на общините, се съгласуват с общинските съвети на БПС и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

Чл. 11. (1) Програмите за комплексни профилактични мероприятия, изготвяни от централните ведомства и от държавните стопански обединения, се съгласуват с ЦС на БПС и МНЗ.

(2) Програмите, изготвяни от областните народни съвети и общинските народни съвети, от предприятията, аграрно-промишлените комплекси, държавните земеделски стопанства и държавните горски стопанства на територията на окръзите, се съгласуват с окръжните съвети на БПС и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването чрез органите на държавния санитарен контрол анализира и оценява:

1. общественото здраве по статистическите параметри, отразяващи демографското, физическото, социалното и здравното състояние на населението;

2. влиянието на новите производства и технологии върху здравето на хората.

(2) За предотвратяване на вредните последици по ал. 1 Министерството на здравеопазването предписва профилактични мерки.

Чл. 12. МНЗСГ в изпълнение на чл. 14 от закона на основата на настъпилите промени в условията на труда и бита и на постиженията на науката за храненето внася периодично необходимите изменения в утвърдените от него норми и режими за рационално хранене.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава:

1. норми, правила и изисквания за всички фактори на околната, работната, учебната и битовата среда, на трудовия и учебния процес;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) норми и изисквания за безопасността на храните, питейните води и всички стоки, имащи значение за здравето на населението;

3. норми и режим на здравословно хранене;

4. (нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) норми, изисквания и санитарни правила по всички въпроси на радиационната защита.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава:

1. норми, правила и изисквания за всички фактори на околната, работната, учебната и битовата среда, на трудовия и учебния процес;

2. норми и изисквания за качеството и безопасността на храните, питейните води и всички стоки, имащи значение за здравето на населението;

3. норми и режим на здравословно хранене.

Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Общините се грижат и отговарят за чистотата и санитарно-хигиенното състояние на населените места.

Чл. 12в. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Детските градини, училищата и обслужващите системата на образованието звена осигуряват здравно-хигиенни условия за правилно физическо и нервно-психическо развитие, обучение, възпитание, почивка и хранене на децата и учащите се.

(2) Учебните планове и промените в тях за основните и средните учебни заведения се съгласуват предварително с Министерството на здравеопазването по отношение на възрастовите физиологични особености и възможности на учащите се и хигиенните изисквания към учебно-възпитателния процес.

Чл. 12в. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Детските градини, училищата и обслужващите системата на народната просвета звена осигуряват здравно-хигиенни условия за правилно физическо и нервно-психическо развитие, обучение, възпитание, почивка и хранене на децата и учащите се.

(2) Учебните планове и промените в тях за основните и средните учебни заведения се съгласуват предварително с Министерството на здравеопазването по отношение на възрастовите физиологични особености и възможности на учащите се и хигиенните изисквания към учебно-възпитателния процес.

Чл. 12г. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерството на здравеопазването съвместно с другите държавни органи в рамките на определената със закон компетентност разрешава и контролира вноса, износа и транзита на стоки, имащи значение за здравето на населението, както и производството, използването, съхраняването, транспортирането, търговията и обезвреждането на опасните химични вещества и препарати, ядрени материали и други източници на йонизиращи лъчения.

(2) Министерството на здравеопазването разрешава и контролира използването на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели. Условията и редът за използването на йонизиращи лъчения за медицински цели се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лицата, които внасят, произвеждат, използват, съхраняват и транспортират опасни химични вещества и препарати и източници на йонизиращи лъчения и отпадъци, носят отговорност за спазване на утвърдените норми и изисквания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на околната среда и водите определя правилата и реда за класификация, опаковка и маркировка на химичните вещества и препарати.

Чл. 12г. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването съвместно с другите държавни органи в рамките на определената им със закон компетентност разрешават и контролират вноса, производството, използването, съхранението, транспортирането и обезвреждането на отровните и силнодействащите вещества, ядрени материали и други източници на йонизиращи лъчения.

(2) Министерството на здравеопазването разрешава и контролира използването на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели. Условията и редът за използването на йонизиращи лъчения за медицински цели се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Лицата, които внасят, произвеждат, използват, съхраняват и транспортират отровни и силнодействащи вещества и източници на йонизиращи лъчения и отпадъци, носят отговорност за спазване на утвърдените норми и изисквания.

Чл. 12д. (Нов - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случай на радиационен инцидент или радиационна авария министърът на здравеопазването установява необходимите допълнителни радиационно-хигиенни норми и изисквания в съответствие с обстановката и с цел защита на населението и участниците в ликвидирането на радиационния инцидент или авария.

Чл. 12д. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министерството на здравеопазването чрез средствата за масово осведомяване информира населението за резултатите от контрола на факторите, влияещи върху здравето на човека.

Чл. 12е. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., предишен чл. 12д - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерството на здравеопазването чрез средствата за масово осведомяване информира населението за резултатите от контрола на факторите, влияещи върху здравето на човека.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) За предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразни и паразитни болести и за ликвидирането им министърът на здравеопазването определя:

1. групите от населението, подлежащи на задължителни имунизации по чл. 18, ал. 1 от закона, реда и начина на извършването им и медицинските противопоказания за тях;

2. списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на задължително съобщаване, регистрация и отчет;

3. сроковете и начините на изолация при заразните и паразитните болести и профилактичните и противоепидемиологичните мерки, които трябва да се вземат при всяка отделна болест;

4. (нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) изискванията за входящ граничен медико-санитарен контрол.

(2) Министерството на здравеопазването координира дейността на министерствата и ведомствата, здравните заведения и другите юридически и физически лица за предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразните и паразитните болести сред населението, както и за тяхното ликвидиране.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) За предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразни и паразитни болести и за ликвидирането им министърът на здравеопазването определя:

1. групите от населението, подлежащи на задължителни имунизации по чл. 18, ал. 1 от закона, реда и начина на извършването им и медицинските противопоказания за тях;

2. списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на задължително съобщаване, регистрация и отчет;

3. сроковете и начините на изолация при заразните и паразитните болести и профилактичните и противоепидемиологичните мерки, които трябва да се вземат при всяка отделна болест.

(2) Министерството на здравеопазването координира дейността на министерствата и ведомствата, здравните заведения и другите юридически и физически лица за предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразните и паразитните болести сред населението, както и за тяхното ликвидиране.

Чл. 13. За предотвратяване внасянето, възникването и разпространяването на заразни и паразитни болести и за ликвидирането им МНЗСГ:

1) определя и разгласява списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на задължително съобщаване, регистрация и отчет;

2) определя сроковете и начина на изолация при заразните и паразитните болести и профилактичните и противоепидемиологичните мерки, които трябва да се вземат при всяка отделна заразна болест;

3) координира дейността на здравните и другите държавни органи, на стопанските и обществените организации в борбата им за предотвратяване внасянето, възникването и разпространяването на заразните и паразитните болести сред населението, както и за тяхното ликвидиране.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При епидемични ситуации общините по предложение на съответните директори на районните центрове по здравеопазване и хигиенно-епидемиологичните инспекции осигуряват на публичните здравни заведения допълнителни материални, транспортни и финансови средства. Те провеждат оздравителни мероприятия, разпоредени от органите на държавния санитарен контрол, като координират мерките, провеждани от различните служби, учреждения, стопански и обществени организации на територията на общината.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При епидемична обстановка общините организират временни болници и осигуряват на здравните служби необходимите материални, транспортни и финансови средства. Те провеждат оздравителни мероприятия, които ангажират различните служби, учреждения, стопански и обществени организации на територията на общината.

Чл. 14. При епидемична обстановка народните съвети организират временни болници и осигуряват на здравните служби необходимите материални, транспортни и финансови средства. Те провеждат оздравителни мероприятия, които ангажират различните служби, учреждения, стопански и обществени организации на територията на съвета.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При поява на единични случаи от особено опасни инфекции или при епидемично разпространяване на други заразни заболявания въвеждането на специални условия на работа, обучение и движение на населението и други ограничителни мерки съгласно чл. 16, ал. 2 от закона се извършва:

1. със заповед на кмета на общината по предложение на директора на съответната ХЕИ, когато са засегнати или застрашени отделни населени места в общината или цялата община;

2. със заповед на министъра на здравеопазването, когато са засегнати или застрашени населени места в повече от една община;

3. с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, когато е засегната или застрашена цялата страна или се изисква съдействието на други министерства и ведомства по отношение на една или повече застрашени или засегнати общини.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) При поява на случаи от особено опасни инфекции или при епидемично разпространяване на други заразни заболявания въвеждането на специални условия на работа, обучение и движение на населението и други ограничителни мерки съгласно чл. 16, ал. 2 от закона се извършва:

1) с решение на изпълнителните комитети на общинските народни съвети, когато са засегнати или застрашени отделни населени места в общината;

2) със заповед на министъра на народното здраве и социалните грижи по предложение на изпълнителните комитети на общинските народни съвети, когато са засегнати или застрашени повече населени места или цялата община;

3) с решение на Министерския съвет по предложение на МНЗСГ, когато са засегнати или застрашени няколко общини или цялата страна или се изисква съдействието на министерствата и ведомствата и на другите държавни, стопански и обществени органи и организации.

Чл. 15. При поява на случаи от особено опасни инфекции или при епидемично разпространяване на други заразни заболявания въвеждането на специални условия на работа, обучение и движение на населението и други ограничителни мерки съгласно чл. 16, ал. 2 от закона се извършва:

1) с решение на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети по предложение на отделите "Народно здраве", когато са засегнати или застрашени отделни населени места в окръга;

2) със заповед на министъра на народното здраве по предложение на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, когато са засегнати или застрашени повече населени места или целият окръг;

3) с решение на Министерския съвет по предложение на МНЗ, когато са засегнати или застрашени няколко окръга или цялата страна или се изисква съдействието на министерствата и ведомствата и на другите държавни, стопански и обществени органи и организации.

Глава трета.

ДЪРЖАВЕН САНИТАРЕН КОНТРОЛ

Раздел I.

Организация на държавния санитарен контрол

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Непосредственото ръководство на държавния санитарен контрол се осъществява от главен държавен санитарен инспектор на Република България.

(2) Министър-председателят по предложение на министъра на здравеопазването определя за главен държавен санитарен инспектор един от заместник-министрите на здравеопазването.

(3) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, Националният център по радиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ) са специализирани регионални органи на държавния санитарен контрол. Тяхната дейност и устройство се уреждат с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването. Те извършват лабораторни и диагностични изследвания по искане на здравни заведения, физически и юридически лица срещу заплащане.

(3) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица - държавни санитарни инспектори, които се определят от ръководителите на органите по ал. 1.

(4) Главният държавен санитарен инспектор може да възлага и на други здравни заведения и длъжностни лица да извършват държавен санитарен контрол.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) На държавен санитарен контрол подлежат:

1. планирането и изграждането на населените места, обществените заведения и транспортната мрежа;

2. проектирането, строителството, реконструкцията, разширението, въвеждането и спирането от експлоатация на всички видове обекти;

3. създаването и изменението на стандартизационни документи, нормали, технически правила, норми и указания;

4. (отм. - ДВ, бр. 90 от 1998 г.);

5. изпълнението на мерките за предотвратяване на здравния риск от наднормения шум и вибрациите и от замърсяването на атмосферния въздух, водоприемниците и почвата;

6. питейните води;

7. хранителните продукти и напитки, суровините и добавките за тях при тяхното добиване, производство, внос, съхранение, транспорт и реализация, без добива и производството на суровини от животински произход - месо, мляко, риба и яйца;

8. (изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) вносът, износът, производството, съхранението, транспортът, транзитното преминаване и търговията с всички стоки, които имат значение за здравето на населението, включително суровините и технологичните добавки за тях;

9. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) всички видове дейности, свързани с йонизиращи лъчения чрез контрол на защитата на източника и работните места, радиационните параметри на работната и околната среда;

10. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на опасни химични вещества и препарати, средства за растителна защита, изкуствени торове, растежни регулатори, препарати за ветеринарни и ветеринарномедицинските цели;

11. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества и опаковъчните материали за тяхното производство, билките и лечебните растения, превързочните, хирургичните, шевните и стоматологичните материали, медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и такива, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм;

12. диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;

13. граничните пунктове по отношение на медико-санитарната охрана на страната;

14. дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите и препаратите, произвеждани и внасяни за тях;

15. мерките по ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести.

(2) Държавният санитарен контрол се осъществява върху всички обекти в страната независимо от тяхната собственост.

Чл. 19. (1) Държавният санитарен контрол е предварителен и текущ и цели спазването на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При предварителния санитарен контрол се дават заключения за съответствието на документите, проектните документации, новите химични и биологични вещества, продукти, радиоактивни вещества, суровини, храни, питейни води, стимулатори, средства и методи за производство, новите технологични процеси, оборудване, прибори и работни инструменти и други обекти, посочени в чл. 21, т. 1 и 2 от закона, с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, както и заповеди за спиране строителството и недопускане експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаването им.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При текущия санитарен контрол се извършва санитарно-хигиенна оценка на обектите, намиращи се в редовна експлоатация, и на разрешените по установения ред за производство и внедряване машини, съоръжения, продукти, изделия, източници на йонизиращи лъчения, химични и биологични средства.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавните санитарни инспектори при изпълнение на служебните си задължения са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелствата, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с оглед интересите на физическите и юридическите лица.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите и лицата, които упражняват държавния санитарен контрол, се основават на Закона за народното здраве и другите действуващи закони, хигиенни норми и изисквания, на санитарните правила, на приетите в хигиенната наука положения и на указанията на МЗ.

Раздел II.

Ред за извършване на предварителния санитарен контрол

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) С органите на държавния санитарен контрол се съгласуват:

1. проектите на нормативни актове, норми и стандарти по проектирането и строителството;

2. териториалноустройствените и градоустройствените планове;

3. проектните документации за:

а) обекти в строеж;

б) нови технологични процеси;

в) прототипи на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти;

4. българските държавни стандарти (БДС), отрасловите нормали (ОН), техническите спецификации и технологичните регламенти за хранителни и други стоки, имащи значение за здравето на населението;

5. хранителните продукти и други стоки, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;

6. вносът и производството на лекарствените средства по т. 11 и 12 на ал. 1 от чл. 18;

7. (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) новите химични и биологични вещества, средства и методи за производство на хранителните продукти, източници на йонизиращи лъчения, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;

8. учебните програми и средствата, с които те се реализират.

(2) Съгласуването по ал. 1 се извършва от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол". Съгласуването по т. 2 и по буква "а" на т. 3, когато обектите са от местно значение, се извършва от съответната ХЕИ.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Териториалноустройствени и градоустройствени планове се съгласуват чрез участието на органите на държавния санитарен контрол в експертните съвети на централните ведомства и на общините, като се предоставя едноседмичен срок за запознаване с проектните материали.

(2) В експертните съвети представителите на държавния санитарен контрол дават заключения за съответствието на разглежданите проектни разработки с хигиенните норми, изисквания и правила, които са задължителни.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъка на стоките, имащи значение за здравето на населението, за чието производство и прилагане се изисква разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Разрешенията по ал. 1 се издават от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" на Министерството на здравеопазването.

(3) Условията и редът за издаване на санитарни разрешения и за провеждане на държавния санитарен контрол върху стоките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъците на стоките от внос, имащи значение за здравето на населението, които се допускат в страната след регистрация и издаване на санитарно разрешение.

(2) Условията и редът за извършване на регистрацията, за издаване на разрешителни и за реализация на стоките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Органите на митническия контрол допускат внасянето на стоките по ал. 1 след представяне на документ за извършена регистрация и разрешение за внос.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" издава санитарно разрешително за износ на стоки, имащи значение за здравето на населението, когато страната вносител изисква такова. Санитарното разрешително се издава за съответствието на стоките с нормите и изискванията на нашата страна за безопасност и безвредност.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол дават разрешения и заключения в писмена форма в срок до 25 дни - за стандартизационните документи, проектите за строителните обекти, нормативните актове и норми по проектиране и строителство, и до 10 дни - за останалите случаи.

(2) Сроковете по ал. 1 започват да текат след представянето на пълния комплект от документи и представяне на допълнителни данни, ако са поискани такива.

(3) В случаите, когато се налагат продължителни проучвания и изследвания по предписание на органите на държавния санитарен контрол, срокът се удължава, за което се уведомяват писмено заинтересуваните лица.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол извършват санитарен контрол при изпълнение на строителството.

(2) Когато установят нарушения на хигиенните норми, изисквания и правила, органите на държавния санитарен контрол дават предписания, които са задължителни за инвеститора, проектанта и строителя, а при опасност за вредно въздействие върху здравето на хората спират строителството на обекта.

Раздел III.

Санитарно одобрение на обектите преди пускането им в експлоатация

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите се въвеждат в експлоатация с писмено разрешение на органите на държавния санитарен контрол, ако при изграждането им са спазени установените санитарни норми, правила и изисквания.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Органите на държавния санитарен контрол участват в държавните приемателни комисии съгласно чл. 280 от Кодекса на труда и в приемателните комисии, организирани от общините, като представят писмено становище за съответствието на обекта с хигиенните норми, правила и изисквания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции издават писменото разрешение по ал. 1 след представяне на разрешение за ползване на обекта, издадено от приемателната комисия.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Обектите, които не подлежат на приемане от държавните приемателни комисии и имат значение за здравето на населението, се въвеждат в експлоатация след даване на писмено разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите, в които има технологични линии и/или технически съоръжения, се въвеждат в експлоатация след провеждане на комплексни изпитвания и 72-часови проби при работа в пълна проектна мощност за установяване на съответствие с хигиенните норми и изисквания.

(2) Провеждането на единичните и комплексните изпитвания по ал. 1 се допуска след разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Не се допуска приемането на обект и въвеждането му в експлоатация, когато при комплексните изпитвания и 72-часовите проби се констатират нарушения на хигиенните норми и правила, водещи до опасност от вредно въздействие върху здравето на хората.

(2) Не се допуска приемането на обекти от държавната приемателна комисия при мотивиран писмен отказ от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 31. Когато приемателната комисия не вземе предвид мотивирания отказ на представителите на държавния санитарен контрол, директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция издава заповед да не се пуска обектът в експлоатация.

Чл. 32. Когато не е възможно да се извърши предварителна проверка на санитарно-техническите съоръжения, окончателното заключение се дава след представяне на резултатите от изпитанието им. Ако резултатите покажат, че съоръженията не са изправни или не са ефективни, директорът на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция издава заповед за спиране на обекта или ако неизправностите са незначителни, дава предписания за отстраняването им.

Раздел IV.

Ред за извършване на текущия санитарен контрол

Чл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Обектите, които подлежат на текущ санитарен контрол, се проверяват периодично, съобразно тяхното състояние и значимост, но не по-малко от един път в годината. За тази цел директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция, Националния институт по лекарствените средства и Националния център по радиология и радиационна защита с писмена заповед разпределя тези обекти между държавните санитарни инспектори.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При явяването си в обекта държавният санитарен инспектор се представя със служебната си карта и извършва проверка в присъствието на ръководителя или на упълномощено от него лице. Когато това не се осигури, той извършва проверката сам.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато санитарният инспектор не бъде допуснат в обекта, той извършва проверката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавният санитарен инспектор има право да изисква сведения и документи, които са необходими за изясняване на санитарната обстановка.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол имат право да дават предписания за необходимите санитарно-хигиенни мероприятия за обекта.

(2) Срокът за изпълнение на предписаните мероприятия се определя според опасността от увреждане на здравето, като се вземат предвид и възможностите на предприятието (обекта).

Раздел V.

Лабораторни анализи и изследвания

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторни анализи и изследвания се извършват по преценка на органите на държавния санитарен контрол в лабораториите на ХЕИ и НЦРРЗ.

(2) Органите на държавния санитарен контрол могат да възлагат анализи и изследвания и на други лаборатории независимо от тяхната ведомствена подчиненост.

(3) Анализите и изследванията се извършват по единни методи съгласно БДС или по методи, утвърдени от министъра на здравеопазването.

(4) За извършване на лабораторни анализи и изследвания се вземат проби от държавния санитарен инспектор по ред и начин, утвърдени с БДС или с други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или на негов представител.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Физическите и юридическите лица предоставят безплатно необходимите количества проби за извършване на анализите и изследванията по ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторните анализи и изследвания, които се извършват по преценка на органите на Държавния санитарен контрол, са безплатни.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторните анализи и изследвания, поискани от физически и юридически лица, се заплащат.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Когато има съмнения, че някои продукти и стоки не са годни за консумация и употреба, за лабораторен анализ се взема двойна проба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) По искане на заинтересуваното лице може да се вземе и тройна проба. Първите две проби се изпращат в лабораториите на ХЕИ или НЦРРЗ, за изследване, а третата проба се съхранява при подходящи условия и отговорно пазене в контролирания обект.

(3) За взетите проби се съставя протокол, подписан от държавния санитарен инспектор, взел пробата, и от заинтересуваното лице или от негов представител.

(4) Пробите се опаковат, пломбират и подпечатват по начин, запазващ оригиналността им.

(5) Когато в лабораторията постъпят двойна или двете проби от тройната, едната се запазва за контролно изследване.

(6) Проби от вода за пиене за текущ санитарен контрол могат да се вземат самостоятелно от органите на държавния санитарен контрол без представител на заинтересуваното лице.

(7) Повторно вземане на проби се допуска при неясни лабораторни резултати и/или при необходимост от разширени изследвания по нареждане на следствените или съдебните органи, на главния държавен санитарен инспектор или на неговите заместници.

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За резултата от извършеното изследване органът на държавния санитарен контрол изготвя писмено хигиенно заключение, като го връчва срещу подпис на заинтересуваното лице или на негов упълномощен представител, или го изпраща по пощата с обратна разписка.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) В случаите на взета проба по реда на чл. 37 заинтересуваното лице може в срок до два работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа да поиска контролна експертиза. Искането се прави пред УЗПДСК при Министерството на здравеопазването чрез органа, извършил анализа.

(2) Ако след изтичане на срока по ал. 1 не се поиска контролна експертиза, вторите проби се унищожават.

(3) Главният държавен санитарен инспектор или неговите заместници разпореждат извършването на контролна експертиза в специализирани лаборатории на специализирани национални центрове към Министерството на здравеопазването.

(4) При контролната експертиза се извършва изследване на втората проба. При наличие на трета проба тя се изследва успоредно с втората, ако това е поискано от заинтересуваното лице.

(5) По желание на заинтересуваното лице контролният анализ се извършва в присъствието на негов представител.

(6) Заключението от контролната експертиза е окончателно и не подлежи на обжалване.

(7) Собственикът на стоката е отговорен за правилното й съхраняване до получаването на заключението от контролната експертиза.

(8) Когато продуктите (стоките) са поставени под санитарна забрана от органите на държавния санитарен контрол, вземането на проба и извършването на анализи и изследвания от други контролни органи или физически и юридически лица се забранява.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато контролната експертиза потвърди първоначалното заключение на органите на държавния санитарен контрол, лицето, поискало експертизата, заплаща всички разходи по нея.

Раздел VI.

Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други стоки, имащи значение за здравето на населението

(Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато държавният санитарен инспектор се съмнява в годността на продуктите и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, той издава писмено предписание за поставянето им под санитарна забрана, връчва го срещу подпис на заинтересуваното лице или на негов представител и взема или организира вземането на проби за лабораторен анализ. На основата на данните от анализа или от извършената експертиза държавният санитарен инспектор взема окончателно решение, като преди вдигане на забраната извършва проверка на продуктите, за да установи дали не са настъпили изменения по време на тяхното съхраняване. За бързоразвалящите се продукти тези действия се извършват в законните най-кратки срокове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато хранителните продукти и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, са явно негодни за консумация или употреба и заинтересуваното лице няма писмени възражения по това заключение на държавния санитарен инспектор, лабораторни анализи и изследвания не се извършват.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато заинтересуваното лице оспорва заключението по ал. 1, държавният санитарен инспектор е длъжен да вземе проба и да осигури извършването на лабораторни анализи и изследвания.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато държавният санитарен инспектор установи сам или след извършени лабораторни анализи и изследвания, че хранителните продукти и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, са негодни за консумация или употреба, той предлага на съответния орган по чл. 42 да издаде заповед за тяхното унищожаване или преработка и използване за други цели, а ако стойността им не надвишава 100 000 лв., сам предписва това.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Заповеди за унищожаване или преработване за други цели на хранителни продукти и други стоки, имащи значение за здравето на населението, и за забрана за съхраняването или ползването им се издават от:

1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) министъра на здравеопазването - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност над 100 000 000 лв.;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) главния държавен санитарен инспектор - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 10 000 000 до 100 000 000 лв.;

3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) директорите на ХЕИ и НЦРРЗ - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 100 000 до 10 000 000 лв.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 42 се връчва срещу подпис на отговорното лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Продуктите и стоките, имащи значение за здравето на населението, се унищожават, предават се за преработка или използване за други цели задължително в присъствието на държавен санитарен инспектор, за което се съставя протокол. Протоколът се прилага към заповедта по чл. 42.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Раздел VII.

Спиране експлоатацията на обекти

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването, главният държавен санитарен инспектор и директорите на ХЕИ и НЦРРЗ спират със заповеди експлоатацията на обекти или части от тях завинаги или временно, ако органите на държавния санитарен контрол установят нарушения на хигиенните норми и изисквания.

(2) Експлоатацията на обектите се спира незабавно, когато установените нарушения създават непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на хранителни отравяния.

(3) При временно спиране на експлоатацията на обектите органите по ал. 1 предписват мерки за отстраняване на нарушенията и срокове за изпълнението им.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 45, ал. 1 се изпраща до отговорното лице, което е длъжно да я приведе в изпълнение в определения срок.

(2) Когато бъдат изпълнени предписаните мерки по ал. 3 на чл. 45, органът, издал заповедта за спиране експлоатацията на обекта, я отменя с писмена заповед и разрешава възстановяване на дейността на обекта.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При отказ да се изпълнят разпорежданията на органите на държавния санитарен контрол по чл. 45 те могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

Раздел VIII.

Взаимодействие и методическо ръководство за провеждане на държавния санитарен контрол (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол извършват контрол върху производството на хранителните продукти, върху хранителните продукти от животински произход и върху тяхната реализация.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол работят във взаимодействие с другите държавни контролни органи в рамките на определената им от закона компетентност.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да уведомяват прокуратурата, когато при проверките установят данни за извършено престъпление, и да изпращат намиращите се при тях доказателствени материали.

(2) Държавните санитарни инспектори могат да предлагат на ръководствата на ведомствата, организациите, учрежденията, фирмите и обектите налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения по изпълнение на разпоредбите на закона и други нормативни актове относно държавния санитарен контрол.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол ръководят методически лабораториите към предприятия, ведомства, организации, фирми и др., които извършват санитарноконтролни изследвания.

(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 органите на държавния санитарен контрол дават задължителни указания.

Глава трета.

ДЪРЖАВЕН И САНИТАРЕН КОНТРОЛ

Раздел I.

Организация на държавния санитарен контрол

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Непосредственото ръководство на държавния санитарен контрол се осъществява от главен държавен санитарен инспектор на Република България.

(2) Министър-председателят по предложение на министъра на здравеопазването определя за главен държавен санитарен инспектор един от заместник-министрите на здравеопазването.

(3) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници.

Чл. 16. (1) Държавният санитарен контрол се ръководи и извършва от Министерството на народното здраве и социалните грижи.

(2) Министърът на народното здраве и социалните грижи определя за главен държавен санитарен инспектор един от заместник-министрите на народното здраве и социалните грижи.

(3) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, Националният център по радиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ) са специализирани регионални органи на държавния санитарен контрол. Тяхната дейност и устройство се уреждат с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването. Те извършват лабораторни и диагностични изследвания по искане на здравни заведения, физически и юридически лица срещу заплащане.

(3) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица - държавни санитарни инспектори, които се определят от ръководителите на органите по ал. 1.

(4) Главният държавен санитарен инспектор може да възлага и на други здравни заведения и длъжностни лица да извършват държавен санитарен контрол.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, Националният институт по лечебните средства (НИЛС), Националният център по радиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

(2) Хигиенно-епидемиологичните инспекции са специализирани здравни заведения за опазване и укрепване на общественото здраве и регионални органи на държавния санитарен контрол. Тяхната дейност и устройство се регламентират с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването.

(3) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица - държавни санитарни инспектори, които се определят от ръководителите на органите по ал. 1.

(4) Главният държавен санитарен инспектор може да възлага и на други здравни заведения и длъжностни лица да извършват държавен санитарен контрол.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: Дирекцията "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" и Инспекцията по курортните ресурси и курортите при Министерството на народното здраве и социалните грижи; Държавният институт за контрол на лекарствените средства; хигиенно-епидемиологичните инспекции.

(2) Държавен санитарен контрол се извършва и от амбулаторно-поликлиничните участъци към градските и селските лечебно-профилактични заведения.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) На държавен санитарен контрол подлежат:

1. планирането и изграждането на населените места, обществените заведения и транспортната мрежа;

2. проектирането, строителството, реконструкцията, разширението, въвеждането и спирането от експлоатация на всички видове обекти;

3. създаването и изменението на стандартизационни документи, нормали, технически правила, норми и указания;

4. (отм. - ДВ, бр. 90 от 1998 г.);

5. изпълнението на мерките за предотвратяване на здравния риск от наднормения шум и вибрациите и от замърсяването на атмосферния въздух, водоприемниците и почвата;

6. питейните води;

7. хранителните продукти и напитки, суровините и добавките за тях при тяхното добиване, производство, внос, съхранение, транспорт и реализация, без добива и производството на суровини от животински произход - месо, мляко, риба и яйца;

8. (изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) вносът, износът, производството, съхранението, транспортът, транзитното преминаване и търговията с всички стоки, които имат значение за здравето на населението, включително суровините и технологичните добавки за тях;

9. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) всички видове дейности, свързани с йонизиращи лъчения чрез контрол на защитата на източника и работните места, радиационните параметри на работната и околната среда;

10. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на опасни химични вещества и препарати, средства за растителна защита, изкуствени торове, растежни регулатори, препарати за ветеринарни и ветеринарномедицинските цели;

11. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества и опаковъчните материали за тяхното производство, билките и лечебните растения, превързочните, хирургичните, шевните и стоматологичните материали, медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и такива, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм;

12. диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;

13. граничните пунктове по отношение на медико-санитарната охрана на страната;

14. дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите и препаратите, произвеждани и внасяни за тях;

15. мерките по ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести.

(2) Държавният санитарен контрол се осъществява върху всички обекти в страната независимо от тяхната собственост.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) На държавен санитарен контрол подлежат:

1. планирането и изграждането на населените места, обществените заведения и транспортната мрежа;

2. проектирането, строителството, реконструкцията, разширението, въвеждането и спирането от експлоатация на всички видове обекти;

3. създаването и изменението на стандартизационни документи, нормали, технически правила, норми и указания;

4. работната среда, трудовият процес и промените в профила и технологията на производството, които имат значение за здравето на работещите;

5. изпълнението на мерките за предотвратяване на здравния риск от наднормения шум и вибрациите и от замърсяването на атмосферния въздух, водоприемниците и почвата;

6. питейните води;

7. хранителните продукти и напитки, суровините и добавките за тях при тяхното добиване, производство, внос, съхранение, транспорт и реализация, без добива и производството на суровини от животински произход - месо, мляко, риба и яйца;

8. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) вносът, износът, производството, съхранението, транспортът, транзитното преминаване и търговията с всички стоки, които имат значение за здравето на населението, включително суровините и технологичните добавки за тях;

9. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) всички видове дейности, свързани с йонизиращи лъчения чрез контрол на защитата на източника и работните места, радиационните параметри на работната и околната среда;

10. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на опасни химични вещества и препарати, средства за растителна защита, изкуствени торове, растежни регулатори, препарати за ветеринарни и ветеринарномедицинските цели;

11. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества и опаковъчните материали за тяхното производство, билките и лечебните растения, превързочните, хирургичните, шевните и стоматологичните материали, медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и такива, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм;

12. диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;

13. граничните пунктове по отношение на медико-санитарната охрана на страната;

14. дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите и препаратите, произвеждани и внасяни за тях;

15. мерките по ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести.

(2) Държавният санитарен контрол се осъществява върху всички обекти в страната независимо от тяхната собственост.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) На държавен санитарен контрол подлежат:

1. планирането и изграждането на населените места, обществените заведения и транспортната мрежа;

2. проектирането, строителството, реконструкцията, разширението, въвеждането и спирането от експлоатация на всички видове обекти;

3. създаването и изменението на стандартизационни документи, нормали, технически правила, норми и указания;

4. работната среда, трудовият процес и промените в профила и технологията на производството, които имат значение за здравето на работещите;

5. изпълнението на мерките за предотвратяване на здравния риск от наднормения шум и вибрациите и от замърсяването на атмосферния въздух, водоприемниците и почвата;

6. питейните води;

7. хранителните продукти и напитки, суровините и добавките за тях при тяхното добиване, производство, внос, съхранение, транспорт и реализация, без добива и производството на суровини от животински произход - месо, мляко, риба и яйца;

8. вносът, производството, съхранението, транспортът и търговията с всички стоки, които имат значение за здравето на населението, включително суровините и технологичните добавки за тях;

9. всички видове дейности, свързани с йонизиращи лъчения;

10. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на токсични и силнодействащи вещества, средства за растителна защита, изкуствени торове, растежни регулатори, препарати за ветеринарни и ветеринарномедицинските цели;

11. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества и опаковъчните материали за тяхното производство, билките и лечебните растения, превързочните, хирургичните, шевните и стоматологичните материали, медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и такива, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм;

12. диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;

13. граничните пунктове по отношение на медико-санитарната охрана на страната;

14. дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите и препаратите, произвеждани и внасяни за тях;

15. мерките по ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести.

(2) Държавният санитарен контрол се осъществява върху всички обекти в страната независимо от тяхната собственост.

Чл. 18. На санитарен контрол подлежат:

1) планирането и изграждането на населените места, обществените и културните заведения и транспортът;

2) трудовата обстановка и промените на профила и технологията на производството, които имат значение за здравето на работниците;

3) въздухът, водите и почвата;

4) изпълнението на мерките против шума и вибрациите;

5) проектирането, строителството, реконструкцията и разширението на производствени, комунално-битови, хранителни, учебно-възпитателни, физкултурни, спортни и други предприятия, заведения, обекти, машини и съоръжения;

6) създаването и изменението на държавните стандарти, нормали, технически правила, норми и условия;

7) производството, съхраняването, транспортът и търговията с хранителни продукти, напитки, синтетични материали, пластмаси и всякакви други продукти и изделия, които могат да оказват влияние върху здравето на населението, както и самите продукти и изделия;

8) производството, прилагането, съхраняването и транспортирането на източници на йонизиращи лъчения и отстраняването на радиоактивните отпадъци;

9) производството, вносът, транспортирането, съхраняването и прилагането на отровни вещества и средства за растителна защита;

10) лекарствените средства, диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;

11) медико-санитарната охрана на страната;

12) ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести;

13) опазването на курортните ресурси и курортите.

Чл. 19. (1) Държавният санитарен контрол е предварителен и текущ и цели спазването на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При предварителния санитарен контрол се дават заключения за съответствието на документите, проектните документации, новите химични и биологични вещества, продукти, радиоактивни вещества, суровини, храни, питейни води, стимулатори, средства и методи за производство, новите технологични процеси, оборудване, прибори и работни инструменти и други обекти, посочени в чл. 21, т. 1 и 2 от закона, с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, както и заповеди за спиране строителството и недопускане експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаването им.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При текущия санитарен контрол се извършва санитарно-хигиенна оценка на обектите, намиращи се в редовна експлоатация, и на разрешените по установения ред за производство и внедряване машини, съоръжения, продукти, изделия, източници на йонизиращи лъчения, химични и биологични средства.

Чл. 19. (1) Държавният санитарен контрол е предварителен и текущ и цели спазването на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила.

(2) При предварителния санитарен контрол се дават заключения за съответствието на документите, проектираните документации, новите химични и биологични вещества, продукти, средства и методи за производство, новите технологични процеси, оборудване, прибори и работни инструменти и други обекти, посочени в чл. 21, т. 1 и 2 от закона, с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, както и заповеди за спиране на строителството и недопускане експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаването им.

(3) При текущия санитарен контрол се извършват санитарно-хигиенна оценка на обектите, намиращи се в редовна експлоатация, и на разрешените по установения ред за производство и внедряване машини, съоръжения, продукти, изделия, химични и биологични средства.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавните санитарни инспектори при изпълнение на служебните си задължения са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелствата, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с оглед интересите на физическите и юридическите лица.

Чл. 20. (1) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица - държавни санитарни инспектори, които се определят от министъра на народното здраве.

(2) Държавните санитарни инспектори при изпълнение на службата си са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелства, които имат поверителен характер или съставляват тайна с оглед на интересите на стопанските организации и на гражданите.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите и лицата, които упражняват държавния санитарен контрол, се основават на Закона за народното здраве и другите действуващи закони, хигиенни норми и изисквания, на санитарните правила, на приетите в хигиенната наука положения и на указанията на МЗ.

Чл. 21. Органите и лицата, които упражняват държавния санитарен контрол, се основават на Закона за народното здраве и другите действуващи закони, хигиенни норми и изисквания, на санитарните правила, на приетите в хигиенната наука положения и на указанията на МНЗСГ.

Раздел II.

Ред за извършване на предварителния санитарен контрол

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) С органите на държавния санитарен контрол се съгласуват:

1. проектите на нормативни актове, норми и стандарти по проектирането и строителството;

2. териториалноустройствените и градоустройствените планове;

3. проектните документации за:

а) обекти в строеж;

б) нови технологични процеси;

в) прототипи на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти;

4. българските държавни стандарти (БДС), отрасловите нормали (ОН), техническите спецификации и технологичните регламенти за хранителни и други стоки, имащи значение за здравето на населението;

5. хранителните продукти и други стоки, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;

6. вносът и производството на лекарствените средства по т. 11 и 12 на ал. 1 от чл. 18;

7. (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) новите химични и биологични вещества, средства и методи за производство на хранителните продукти, източници на йонизиращи лъчения, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;

8. учебните програми и средствата, с които те се реализират.

(2) Съгласуването по ал. 1 се извършва от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол". Съгласуването по т. 2 и по буква "а" на т. 3, когато обектите са от местно значение, се извършва от съответната ХЕИ.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) С органите на държавния санитарен контрол се съгласуват:

1. проектите на нормативни актове, норми и стандарти по проектирането и строителството;

2. териториалноустройствените и градоустройствените планове;

3. проектните документации за:

а) обекти в строеж;

б) нови технологични процеси;

в) прототипи на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти;

4. българските държавни стандарти (БДС), отрасловите нормали (ОН), техническите спецификации и технологичните регламенти за хранителни и други стоки, имащи значение за здравето на населението;

5. хранителните продукти и други стоки, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;

6. вносът и производството на лекарствените средства по т. 11 и 12 на ал. 1 от чл. 18;

7. новите химични и биологични вещества, средства и методи за производство на хранителните продукти, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;

8. учебните програми и средствата, с които те се реализират.

(2) Съгласуването по ал. 1 се извършва от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол". Съгласуването по т. 2 и по буква "а" на т. 3, когато обектите са от местно значение, се извършва от съответната ХЕИ.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Териториалноустройствени и градоустройствени планове се съгласуват чрез участието на органите на държавния санитарен контрол в експертните съвети на централните ведомства и на общините, като се предоставя едноседмичен срок за запознаване с проектните материали.

(2) В експертните съвети представителите на държавния санитарен контрол дават заключения за съответствието на разглежданите проектни разработки с хигиенните норми, изисквания и правила, които са задължителни.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъка на стоките, имащи значение за здравето на населението, за чието производство и прилагане се изисква разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Разрешенията по ал. 1 се издават от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" на Министерството на здравеопазването.

(3) Условията и редът за издаване на санитарни разрешения и за провеждане на държавния санитарен контрол върху стоките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъка на стоките, имащи значение за здравето на населението, за чието производство и прилагане се изисква разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

(2) Разрешенията по ал. 1 се издават от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" на Министерството на здравеопазването или от упълномощени от главния държавен санитарен инспектор здравни заведения по реда на чл. 17, ал. 1.

(3) Условията и редът за издаване на санитарни разрешения и за провеждане на държавния санитарен контрол върху стоките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъците на стоките от внос, имащи значение за здравето на населението, които се допускат в страната след регистрация и издаване на санитарно разрешение.

(2) Условията и редът за извършване на регистрацията, за издаване на разрешителни и за реализация на стоките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Органите на митническия контрол допускат внасянето на стоките по ал. 1 след представяне на документ за извършена регистрация и разрешение за внос.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" издава санитарно разрешително за износ на стоки, имащи значение за здравето на населението, когато страната вносител изисква такова. Санитарното разрешително се издава за съответствието на стоките с нормите и изискванията на нашата страна за безопасност и безвредност.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъците на стоките от внос, имащи значение за здравето на населението, които се допускат в страната след регистрация и издаване на санитарно разрешение.

(2) Условията и редът за извършване на регистрацията, за издаване на разрешителни и за реализация на стоките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Органите на митническия контрол допускат внасянето на стоките по ал. 1 след представяне на документ за извършена регистрация и разрешение за внос.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол дават разрешения и заключения в писмена форма в срок до 25 дни - за стандартизационните документи, проектите за строителните обекти, нормативните актове и норми по проектиране и строителство, и до 10 дни - за останалите случаи.

(2) Сроковете по ал. 1 започват да текат след представянето на пълния комплект от документи и представяне на допълнителни данни, ако са поискани такива.

(3) В случаите, когато се налагат продължителни проучвания и изследвания по предписание на органите на държавния санитарен контрол, срокът се удължава, за което се уведомяват писмено заинтересуваните лица.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол извършват санитарен контрол при изпълнение на строителството.

(2) Когато установят нарушения на хигиенните норми, изисквания и правила, органите на държавния санитарен контрол дават предписания, които са задължителни за инвеститора, проектанта и строителя, а при опасност за вредно въздействие върху здравето на хората спират строителството на обекта.

Раздел II.

Ред за извършване на предварителния санитарен контрол

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) В експертните технико-икономически съвети на министерствата и другите ведомства, комплексите и в съветите по архитектура и благоустройство при общинските народни съвети задължително се включват като членове представители на органите на държавния санитарен контрол.

(2) В експертните технико-икономически съвети на министерствата и другите ведомства, както и на комплексите участвуват представители на Дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" при МНЗСГ.

(3) В съветите по архитектура и благоустройство участвуват представители на хигиенно-епидемиологичните инспекции.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Представителите на държавния санитарен контрол в експертните технико-икономически съвети и в съветите по архитектура и благоустройство при общинските народни съвети дават заключение за съответствието на разглежданите проучвателни работи(предварителни проучвания, технико-икономически доклади и технико-икономически условия) с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, което е задължително за инвеститорите.

(2) Когато експертният технико-икономически съвет или съветът по архитектура и благоустройство възложи допълнителни проучвания или реши да приеме проучвателните работи с основни изменения, представителите на държавния санитарен контрол дават на инвеститора ново заключение, без което проектите не могат да бъдат утвърдени.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) След утвърждаване на единни строителни и хигиенни норми МНЗСГ и Министерството на строителството, архитектурата и благоустройството съгласувано със заинтересуваните ведомства определят видовете обекти, чиито проекти се разглеждат от експертните технико-икономически съвети и от съветите по архитектура и благоустройство без задължителното участие на органите на държавния санитарен контрол. Органите на държавния санитарен контрол в тези случаи контролират избрани от тях обекти за съответствието на проектите с хигиенните норми, изисквания и правила.

Чл. 25. Когато при изпълнение на строителството или при изменения на утвърдените проекти се влошава санитарната обстановка или се нарушават действуващите хигиенни норми, изисквания, правила и разпореждания, органите на държавния санитарен контрол дават съответни предписания, които са задължителни за инвеститора, проектантите и строителите, а при необходимост спират строителството и уведомяват писмено банката, която преустановява финансирането на целия обект или на част от него.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) С дирекция"Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" при МНЗСГ задължително се съгласуват:

1) разработваните от ведомствата типови проекти във всички фази на проектиране;

2) строителните, техническите и други правила и норми;

3) българските държавни стандарти и отраслови нормали за хранителни и всякакви други продукти и изделия, които имат значение за здравето на населението;

4) хигиенните условия, на които трябва да отговарят хранителните и други продукти и изделия, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;

5) новите химични и микробиологични вещества, средства и методи за производство на хранителни продукти, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;

6) новите технологични процеси;

7) лекарствените средства, диагностичните препарати, серумите, ваксините и медицинските инструменти;

8) прототипите на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти.

Чл. 27. (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да дадат своето заключение в писмена форма в срок 25 дни - за български държавен стандарт и отраслови нормали, и 15 дни - в останалите случаи.

(2) Сроковете започват да текат след комплектуване на документациите и представяне на допълнителни данни, ако са поискани такива данни.

(3) По изключение, когато е необходимо по-продължително проучване, срокът може да бъде удължен със съгласието на ведомството.

Раздел III.

Санитарно одобрение на обектите преди пускането им в експлоатация

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите се въвеждат в експлоатация с писмено разрешение на органите на държавния санитарен контрол, ако при изграждането им са спазени установените санитарни норми, правила и изисквания.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Органите на държавния санитарен контрол участват в държавните приемателни комисии съгласно чл. 280 от Кодекса на труда и в приемателните комисии, организирани от общините, като представят писмено становище за съответствието на обекта с хигиенните норми, правила и изисквания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции издават писменото разрешение по ал. 1 след представяне на разрешение за ползване на обекта, издадено от приемателната комисия.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Обектите, които не подлежат на приемане от държавните приемателни комисии и имат значение за здравето на населението, се въвеждат в експлоатация след даване на писмено разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите се въвеждат в експлоатация с писмено разрешение на органите на държавния санитарен контрол, ако при изграждането им са спазени установените санитарни норми, правила и изисквания.

(2) Органите на държавния санитарен контрол участват в държавните приемателни комисии съгласно чл. 280 от Кодекса на труда.

(3) Обектите, които не подлежат на приемане от държавните приемателни комисии и имат значение за здравето на населението, се въвеждат в експлоатация след даване на писмено разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 28. (1) Обектите се пускат в експлоатация при условията, посочени в Правилника за капиталното строителство, ако при изграждането им са спазени санитарните правила и изисквания.

(2) За строителните обекти от национално значение главният държавен санитарен инспектор или неговите заместници определят представителите на държавния санитарен контрол в приемателните комисии.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите, в които има технологични линии и/или технически съоръжения, се въвеждат в експлоатация след провеждане на комплексни изпитвания и 72-часови проби при работа в пълна проектна мощност за установяване на съответствие с хигиенните норми и изисквания.

(2) Провеждането на единичните и комплексните изпитвания по ал. 1 се допуска след разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 29. (1) Ако в обекта има санитарно-технически съоръжения, които се нуждаят от изпробване, то започва още по време на предаването на обекта от строителя на инвеститора и завършва след окончателното определяне на санитарната им ефективност.

(2) Съоръженията се изпробват при пълно натоварване на проектните мощности на обектите.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Не се допуска приемането на обект и въвеждането му в експлоатация, когато при комплексните изпитвания и 72-часовите проби се констатират нарушения на хигиенните норми и правила, водещи до опасност от вредно въздействие върху здравето на хората.

(2) Не се допуска приемането на обекти от държавната приемателна комисия при мотивиран писмен отказ от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 30. В случаите, когато изискванията на органите на държавния санитарен контрол не са спазени или не се постига проектната ефективност на санитарно-техническите съоръжения, техните представители в приемателната комисия правят мотивиран отказ за пускане на обекта в експлоатация и хигиенно-епидемиологичните инспекции предявяват своите изисквания.

Чл. 31. Когато приемателната комисия не взема пред вид мотивирания отказ на представителите на държавния санитарен контрол, директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция издава заповед да не се пуска обектът в експлоатация.

Чл. 32. Когато не е възможно да се извърши предварителна проверка на санитарно-техническите съоръжения, окончателното заключение се дава след представяне на резултатите от изпитанието им. Ако резултатите покажат, че съоръженията не са изправни или не са ефективни, директорът на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция издава заповед за спиране на обекта или ако неизправностите са незначителни, дава предписания за отстраняването им.

Раздел IV.

Ред за извършване на текущия санитарен контрол

Чл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Обектите, които подлежат на текущ санитарен контрол, се проверяват периодично, съобразно тяхното състояние и значимост, но не по-малко от един път в годината. За тази цел директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция, Националния институт по лекарствените средства и Националния център по радиология и радиационна защита с писмена заповед разпределя тези обекти между държавните санитарни инспектори.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При явяването си в обекта държавният санитарен инспектор се представя със служебната си карта и извършва проверка в присъствието на ръководителя или на упълномощено от него лице. Когато това не се осигури, той извършва проверката сам.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато санитарният инспектор не бъде допуснат в обекта, той извършва проверката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавният санитарен инспектор има право да изисква сведения и документи, които са необходими за изясняване на санитарната обстановка.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол имат право да дават предписания за необходимите санитарно-хигиенни мероприятия за обекта.

(2) Срокът за изпълнение на предписаните мероприятия се определя според опасността от увреждане на здравето, като се вземат предвид и възможностите на предприятието (обекта).

Раздел IV.

Ред за извършване на текущия санитарен контрол

Чл. 33. Обектите, които подлежат на текущ санитарен контрол, се проверяват периодично, съобразно тяхното състояние и значимост, но не по-малко от един път в годината. За тази цел директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция с писмена заповед разпределя тези обекти между държавните санитарни инспектори.

Чл. 34. (1) При явяването си в обекта държавният санитарен инспектор изисква от ръководителя самият той или натоварено от него лице да присъствува при проверката. Когато това не се осигури, държавният санитарен инспектор извършва проверката сам.

(2) Държавният санитарен инспектор има право да изисква сведения и документи, които са необходими за изясняване на санитарната обстановка.

Чл. 35. (1) Държавният санитарен инспектор, отговорен за обекта, и по-горестоящите от него органи на държавния санитарен контрол имат право да дават предписания за необходимите санитарно-хигиенни мероприятия за обекта.

(2) Срокът за изпълнение на предписаните мероприятия се определя според опасността от увреждане на здравето, като се вземат пред вид и възможностите на предприятието (обекта).

Раздел V.

Лабораторни анализи и изследвания

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторни анализи и изследвания се извършват по преценка на органите на държавния санитарен контрол в лабораториите на ХЕИ и НЦРРЗ.

(2) Органите на държавния санитарен контрол могат да възлагат анализи и изследвания и на други лаборатории независимо от тяхната ведомствена подчиненост.

(3) Анализите и изследванията се извършват по единни методи съгласно БДС или по методи, утвърдени от министъра на здравеопазването.

(4) За извършване на лабораторни анализи и изследвания се вземат проби от държавния санитарен инспектор по ред и начин, утвърдени с БДС или с други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или на негов представител.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Физическите и юридическите лица предоставят безплатно необходимите количества проби за извършване на анализите и изследванията по ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторните анализи и изследвания, които се извършват по преценка на органите на Държавния санитарен контрол, са безплатни.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторните анализи и изследвания, поискани от физически и юридически лица, се заплащат.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Лабораторни анализи и изследвания се извършват по преценка на органите на държавния санитарен контрол в лабораториите на ХЕИ, НИЛС и НЦРРЗ.

(2) Органите на държавния санитарен контрол могат да възлагат анализи и изследвания и на други лаборатории независимо от тяхната ведомствена подчиненост.

(3) Анализите и изследванията се извършват по единни методи съгласно БДС или по методи, утвърдени от министъра на здраве-опазването.

(4) За извършване на лабораторни анализи и изследвания се вземат проби от държавния санитарен инспектор по ред и начин, утвърдени с БДС или с други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или на негов представител.

Чл. 36. (1) Лабораторни анализи и изследвания се извършват винаги когато е необходимо да се направи хигиенна оценка.

(2) Анализи и изследвания се извършват от лабораториите на хигиенно-епидемиологичните инспекции. Когато инспекциите нямат необходимите възможности, органите на държавния санитарен контрол могат да възлагат такива анализи и изследвания и на други лаборатории независимо от тяхната подчиненост.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Когато има съмнения, че някои продукти и стоки не са годни за консумация и употреба, за лабораторен анализ се взема двойна проба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) По искане на заинтересуваното лице може да се вземе и тройна проба. Първите две проби се изпращат в лабораториите на ХЕИ или НЦРРЗ, за изследване, а третата проба се съхранява при подходящи условия и отговорно пазене в контролирания обект.

(3) За взетите проби се съставя протокол, подписан от държавния санитарен инспектор, взел пробата, и от заинтересуваното лице или от негов представител.

(4) Пробите се опаковат, пломбират и подпечатват по начин, запазващ оригиналността им.

(5) Когато в лабораторията постъпят двойна или двете проби от тройната, едната се запазва за контролно изследване.

(6) Проби от вода за пиене за текущ санитарен контрол могат да се вземат самостоятелно от органите на държавния санитарен контрол без представител на заинтересуваното лице.

(7) Повторно вземане на проби се допуска при неясни лабораторни резултати и/или при необходимост от разширени изследвания по нареждане на следствените или съдебните органи, на главния държавен санитарен инспектор или на неговите заместници.

Чл. 37. (1) Когато има съмнение, че някои хранителни продукти не са годни за консумация, за лабораторен анализ се взема двойна проба, която се изпраща в лабораторията. По желание на заинтересуваното предприятие (обект) може да се вземе и трета проба, която се съхранява при подходящи условия в предприятието. В останалите случаи пробите се вземат съгласно стандартизационните документи. За взетите проби се съставя протокол, подписан от държавния санитарен инспектор и представител на предприятието. Пробите се пломбират и подпечатват по начин, осигуряващ оригиналността им. Когато в лабораторията постъпват две проби, едната се запазва за контролно изследване.

(2) Проби за текущ санитарен анализ на вода за пиене се вземат от органите на санитарния контрол и без представител на експлоатиращото предприятие.

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За резултата от извършеното изследване органът на държавния санитарен контрол изготвя писмено хигиенно заключение, като го връчва срещу подпис на заинтересуваното лице или на негов упълномощен представител, или го изпраща по пощата с обратна разписка.

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) За резултата от извършеното изследване органът на държавния санитарен контрол изготвя писмено хигиенно заключение, като го връчва на заинтересуваното лице или го изпраща по пощата с обратна разписка.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) В случаите на взета проба по реда на чл. 37 заинтересуваното лице може в срок до два работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа да поиска контролна експертиза. Искането се прави пред УЗПДСК при Министерството на здравеопазването чрез органа, извършил анализа.

(2) Ако след изтичане на срока по ал. 1 не се поиска контролна експертиза, вторите проби се унищожават.

(3) Главният държавен санитарен инспектор или неговите заместници разпореждат извършването на контролна експертиза в специализирани лаборатории на специализирани национални центрове към Министерството на здравеопазването.

(4) При контролната експертиза се извършва изследване на втората проба. При наличие на трета проба тя се изследва успоредно с втората, ако това е поискано от заинтересуваното лице.

(5) По желание на заинтересуваното лице контролният анализ се извършва в присъствието на негов представител.

(6) Заключението от контролната експертиза е окончателно и не подлежи на обжалване.

(7) Собственикът на стоката е отговорен за правилното й съхраняване до получаването на заключението от контролната експертиза.

(8) Когато продуктите (стоките) са поставени под санитарна забрана от органите на държавния санитарен контрол, вземането на проба и извършването на анализи и изследвания от други контролни органи или физически и юридически лица се забранява.

Чл. 38. Ако при проба взета при съмнение, че е развален хранителен продукт, се установи, че той е негоден или не отговаря на някои показатели на Българския държавен стандарт(ОН), предприятието има право в срок до 48 часа от получаването на съобщението да поиска експертиза (контролен анализ). Тогава се изследва втората проба. При наличност на трета проба тя се изследва успоредно с втората, ако това се иска от предприятието. Експертизата се извършва в лабораторията на по-горния орган на държавния санитарен контрол от двама специалисти и при желание от страна на предприятието - в присъствие на негов представител. Експертизата не подлежи на обжалване. Ако в двудневен срок след съобщаване на резултата от изследването не се поиска контролен анализ, вторите проби се унищожават.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато контролната експертиза потвърди първоначалното заключение на органите на държавния санитарен контрол, лицето, поискало експертизата, заплаща всички разходи по нея.

Чл. 39. Когато е необходимо, органите на държавния санитарен контрол извършват физиологични, токсикологични, клинични, клинико-лабораторни и други изследвания в подконтролните обекти за установяване въздействието на средата или трудовия процес върху здравето и работоспособността на трудещите се.

Раздел VI.

Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други стоки вещества, имащи значение за здравето на населението

(Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато държавният санитарен инспектор се съмнява в годността на продуктите и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, той издава писмено предписание за поставянето им под санитарна забрана, връчва го срещу подпис на заинтересуваното лице или на негов представител и взема или организира вземането на проби за лабораторен анализ. На основата на данните от анализа или от извършената експертиза държавният санитарен инспектор взема окончателно решение, като преди вдигане на забраната извършва проверка на продуктите, за да установи дали не са настъпили изменения по време на тяхното съхраняване. За бързоразвалящите се продукти тези действия се извършват в законните най-кратки срокове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато хранителните продукти и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, са явно негодни за консумация или употреба и заинтересуваното лице няма писмени възражения по това заключение на държавния санитарен инспектор, лабораторни анализи и изследвания не се извършват.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато заинтересуваното лице оспорва заключението по ал. 1, държавният санитарен инспектор е длъжен да вземе проба и да осигури извършването на лабораторни анализи и изследвания.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато държавният санитарен инспектор установи сам или след извършени лабораторни анализи и изследвания, че хранителните продукти и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, са негодни за консумация или употреба, той предлага на съответния орган по чл. 42 да издаде заповед за тяхното унищожаване или преработка и използване за други цели, а ако стойността им не надвишава 100 000 лв., сам предписва това.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Заповеди за унищожаване или преработване за други цели на хранителни продукти и други стоки, имащи значение за здравето на населението, и за забрана за съхраняването или ползването им се издават от:

1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) министъра на здравеопазването - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност над 100 000 000 лв.;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) главния държавен санитарен инспектор - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 10 000 000 до 100 000 000 лв.;

3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) директорите на ХЕИ и НЦРРЗ - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 100 000 до 10 000 000 лв.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 42 се връчва срещу подпис на отговорното лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Продуктите и стоките, имащи значение за здравето на населението, се унищожават, предават се за преработка или използване за други цели задължително в присъствието на държавен санитарен инспектор, за което се съставя протокол. Протоколът се прилага към заповедта по чл. 42.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Раздел VI.

Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други стоки и лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато държавният санитарен инспектор се съмнява в годността на продуктите и другите стоки, лечебните средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, той издава писмено предписание за поставянето им под санитарна забрана и взема или организира вземането на проби за лабораторен анализ. На основата на данните от анализа или от извършената експертиза държавният санитарен инспектор взема окончателно решение, като преди вдигане на забраната извършва проверка на продуктите, за да установи дали не са настъпили изменения по време на тяхното съхраняване. За бързоразвалящите се продукти тези действия се извършват в законните най-кратки срокове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато хранителните продукти и другите стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, са явно негодни за консумация или употреба и заинтересуваното лице няма възражения по това заключение на държавния санитарен инспектор, лабораторни анализи и изследвания не се извършват.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато заинтересуваното лице оспорва заключението по ал. 1, държавният санитарен инспектор е длъжен да вземе проба и да осигури извършването на лабораторни анализи и изследвания.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато държавният санитарен инспектор установи сам или след извършени лабораторни анализи и изследвания, че хранителните продукти и другите стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, са негодни за консумация или употреба, той предлага на съответния орган по чл. 42 да издаде заповед за тяхното унищожаване или преработка за други цели, а ако стойността им не надвишава 2000 лв., сам предписва това.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Заповеди за унищожаване или преработване за други цели на хранителни продукти и други стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, и за забрана за съхраняването или ползването им се издават от:

1. министъра на здравеопазването - за хранителни продукти и стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, на стойност над 10 000 000 лв.;

2. главния държавен санитарен инспектор - за хранителни продукти и стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 1 000 000 до 10 000 000 лв.;

3. директорите на ХЕИ, НИЛС и НЦРРЗ - за хранителни продукти, стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 2000 до 1 000 000 лв.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 42 се връчва срещу подпис на отговорното лице.

(2) Продуктите и стоките, лечебните средства и веществата, имащи значение за здравето на населението, се унищожават задължително в присъствието на държавен санитарен инспектор.

(3) Когато е разпоредено преработване на продуктите и стоките, лечебните средства и веществата, имащи значение за здравето на населението, отговорното лице е длъжно в 7-дневен срок да представи на съответния орган, издал заповедта по чл. 42, документ за предаването им за преработване.

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Раздел VI.

Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други изделия

Чл. 40. (1) Когато държавният санитарен инспектор се съмнява в годността на продуктите, той издава писмено предписание за поставянето им под санитарна забрана и взема или организира вземането на проби за лабораторен анализ. На основата на данните от анализа или от извършената експертиза държавният санитарен инспектор взема окончателно решение, като преди вдигане на забраната извършва проверка на продуктите, за да установи дали не са настъпили изменения по време на тяхното съхраняване. За бързоразвалящите се продукти тези действия се извършват в законните най-кратки срокове.

(2) Когато хранителните продукти са явно негодни и заинтересуваната страна не предявява претенции, не се извършват лабораторни изследвания.

(3) Когато държавният санитарен инспектор установи, че хранителните продукти са негодни, той предлага на съответния орган по чл. 42 да издаде заповед за тяхното унищожаване или преработка за други цели, а ако стойността им не надвишава 200 лв., сам предписва това.

Чл. 41. Държавният санитарен инспектор е длъжен да уреди извършването на санитарна експертиза в хигиенно-епидемиологичната инспекция на други изделия (освен хранителни продукти), когато те не са явно негодни или предприятието оспорва заключението му. Когато експертизата докаже тяхната негодност, той предлага да се издаде заповед за унищожаването или преработването им за други цели.

Чл. 42. Заповеди за унищожаване или преработване на хранителни продукти за други цели и забрана за съхраняване или използуване на други изделия се издава от:

1) министъра на народното здраве и социалните грижи - за хранителни продукти на стойност над 100 000 лв.;

2) главния държавен санитарен инспектор - за хранителни продукти на стойност от 25 000 до 100 000 лв.;

3) директора на хигиенно-епидемиологичната инспекция - за хранителни продукти на стойност до 25 000 лв.

Чл. 43. Заповедта се връчва на отговорното лице за продукта или изделието. Когато се касае за продукт, който представлява опасност за живота на човека и е разпоредено неговото унищожаване, то се извършва задължително при личното присъствие на държавния санитарен инспектор или на представител на санитарния контрол. В останалите случаи лицето, отговарящо за продукта, е длъжно да представи в седемдневен срок на държавния санитарен инспектор акт за унищожаване на продукта или документ за предаването му за преработване.

Чл. 44. Не могат да се определят цени на нови асортименти хранителни продукти и други стоки, посочени от МНЗСГ без предварително заключение за хигиенната им годност от органите на държавния санитарен контрол.

Раздел VII.

Спиране експлоатацията на обекти

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването, главният държавен санитарен инспектор и директорите на ХЕИ и НЦРРЗ спират със заповеди експлоатацията на обекти или части от тях завинаги или временно, ако органите на държавния санитарен контрол установят нарушения на хигиенните норми и изисквания.

(2) Експлоатацията на обектите се спира незабавно, когато установените нарушения създават непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на хранителни отравяния.

(3) При временно спиране на експлоатацията на обектите органите по ал. 1 предписват мерки за отстраняване на нарушенията и срокове за изпълнението им.

Чл. 45. (1) Министърът на народното здраве и социалните грижи, главният държавен санитарен инспектор и директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции спират експлоатацията на предприятия, заведения и обекти (или на част от тях), ако са налице сериозни нарушения на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила, докато се вземат необходимите мерки.

(2) Ако са налице санитарни неблагополучия, които крият рискове за разпространение на заразни заболявания или на възникване на хранителни отравяния, санитарните инспектори могат да предписват на заведенията за обществено хранене и търговия с хранителни продукти да преустанови работата си до отстраняване на неблагополучията.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 45, ал. 1 се изпраща до отговорното лице, което е длъжно да я приведе в изпълнение в определения срок.

(2) Когато бъдат изпълнени предписаните мерки по ал. 3 на чл. 45, органът, издал заповедта за спиране експлоатацията на обекта, я отменя с писмена заповед и разрешава възстановяване на дейността на обекта.

Чл. 46. (1) Експлоатацията на обектите може да се спре незабавно в случаите, когато се създава непосредствена опасност за здравето или за живота на хората.

(2) Спирането на експлоатацията се разпорежда със заповед. То може да бъде за постоянно или временно до отстраняване на причините, които са го наложили. В заповедта се посочват условията, при които може да се възстанови работата на обекта.

(3) Заповедта се изпраща до ръководителя на обекта, който е длъжен да я приведе в изпълнение в указания срок, и до ръководството на съответната по-горна инстанция.

(4) Ако бъдат изпълнени предписаните мерки за възстановяване експлоатацията на обекта, органът, издал заповедта за спиране, я отменя писмено.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При отказ да се изпълнят разпорежданията на органите на държавния санитарен контрол по чл. 45 те могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 47. Всички предписания и заповеди на органите на държавния санитарен контрол могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за административното производство.

Раздел VIII.

Взаимодействие и методическо ръководство за провеждане на държавния санитарен контрол (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол извършват контрол върху производството на хранителните продукти, върху хранителните продукти от животински произход и върху тяхната реализация.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол работят във взаимодействие с другите държавни контролни органи в рамките на определената им от закона компетентност.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да уведомяват прокуратурата, когато при проверките установят данни за извършено престъпление, и да изпращат намиращите се при тях доказателствени материали.

(2) Държавните санитарни инспектори могат да предлагат на ръководствата на ведомствата, организациите, учрежденията, фирмите и обектите налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения по изпълнение на разпоредбите на закона и други нормативни актове относно държавния санитарен контрол.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол ръководят методически лабораториите към предприятия, ведомства, организации, фирми и др., които извършват санитарноконтролни изследвания.

(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 органите на държавния санитарен контрол дават задължителни указания.

Раздел VIII.

Съдействие при упражняване на държавния санитарен контрол

Чл. 48. Санитарният контрол върху хранителните продукти от животински произход се извършва от санитарните и ветеринарно-санитарните органи съгласно наредба, одобрена от министъра на народното здраве и социалните грижи и от министъра на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 49. Органите на държавния санитарен контрол работят в тясно сътрудничество с органите на Комитета за държавен контрол и с другите контролни органи и се подпомагат от органите на професионалните съюзи и от други обществени организации съгласно техните устави.

Чл. 50. (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да уведомят прокуратурата, когато при проверките установят извършено престъпление, и да й изпратят намиращите се при тях материали, свързани с престъплението.

(2) Държавните санитарни инспектори могат да предлагат на ръководствата на ведомствата, обединенията, организациите, учрежденията и обектите налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения по изпълнение на разпоредбите на закона и други нормативни актове относно държавния санитарен контрол.

Чл. 51. Органите на държавния санитарен контрол дават задължителни методични указания на контролните лаборатории към предприятията и организациите по дейността им, която има санитарноконтролен характер. Лабораториите представят получените резултати на органите на държавния санитарен контрол.

Глава трета.

ДЪРЖАВЕН САНИТАРЕН КОНТРОЛ

Раздел I.

Организация на държавния санитарен контрол

Чл. 16. (1) Държавният санитарен контрол се ръководи и извършва от Министерството на народното здраве и социалните грижи.

(2) Министърът на народното здраве и социалните грижи определя за главен държавен санитарен инспектор един от заместник-министрите на народното здраве и социалните грижи.

(3) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: Дирекцията "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" и Инспекцията по курортните ресурси и курортите при Министерството на народното здраве и социалните грижи; Държавният институт за контрол на лекарствените средства; хигиенно-епидемиологичните инспекции.

(2) Държавен санитарен контрол се извършва и от амбулаторно-поликлиничните участъци към градските и селските лечебно-профилактични заведения.

Чл. 17. (1) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: Хигиенно-епидемиологичното управление при МНЗ; Държавният инситут за контрол на лекарствените средства; Републиканската противоепидемиологична станция; Инспекцията по радиационна безопасност; хигиенно-епидемиологичните инспекции с окръжни и междуокръжни функции, Инспекцията по курортните ресурси и курортите.

(2) Държавен санитарен контрол се извършва и от амбулаторно-поликлиничните участъци към градските и селските лечебно-профилактични заведения.

Чл. 18. На санитарен контрол подлежат:

1) планирането и изграждането на населените места, обществените и културните заведения и транспортът;

2) трудовата обстановка и промените на профила и технологията на производството, които имат значение за здравето на работниците;

3) въздухът, водите и почвата;

4) изпълнението на мерките против шума и вибрациите;

5) проектирането, строителството, реконструкцията и разширението на производствени, комунално-битови, хранителни, учебно-възпитателни, физкултурни, спортни и други предприятия, заведения, обекти, машини и съоръжения;

6) създаването и изменението на държавните стандарти, нормали, технически правила, норми и условия;

7) производството, съхраняването, транспортът и търговията с хранителни продукти, напитки, синтетични материали, пластмаси и всякакви други продукти и изделия, които могат да оказват влияние върху здравето на населението, както и самите продукти и изделия;

8) производството, прилагането, съхраняването и транспортирането на източници на йонизиращи лъчения и отстраняването на радиоактивните отпадъци;

9) производството, вносът, транспортирането, съхраняването и прилагането на отровни вещества и средства за растителна защита;

10) лекарствените средства, диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;

11) медико-санитарната охрана на страната;

12) ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести;

13) опазването на курортните ресурси и курортите.

Чл. 19. (1) Държавният санитарен контрол е предварителен и текущ и цели спазването на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила.

(2) При предварителния санитарен контрол се дават заключения за съответствието на документите, проектираните документации, новите химични и биологични вещества, продукти, средства и методи за производство, новите технологични процеси, оборудване, прибори и работни инструменти и други обекти, посочени в чл. 21, т. 1 и 2 от закона, с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, както и заповеди за спиране на строителството и недопускане експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаването им.

(3) При текущия санитарен контрол се извършват санитарно-хигиенна оценка на обектите, намиращи се в редовна експлоатация, и на разрешените по установения ред за производство и внедряване машини, съоръжения, продукти, изделия, химични и биологични средства.

Чл. 20. (1) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица - държавни санитарни инспектори, които се определят от министъра на народното здраве.

(2) Държавните санитарни инспектори при изпълнение на службата си са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелства, които имат поверителен характер или съставляват тайна с оглед на интересите на стопанските организации и на гражданите.

Чл. 21. Органите и лицата, които упражняват държавния санитарен контрол, се основават на Закона за народното здраве и другите действуващи закони, хигиенни норми и изисквания, на санитарните правила, на приетите в хигиенната наука положения и на указанията на МНЗСГ.

Раздел II.

Ред за извършване на предварителния санитарен контрол

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) В експертните технико-икономически съвети на министерствата и другите ведомства, комплексите и в съветите по архитектура и благоустройство при общинските народни съвети задължително се включват като членове представители на органите на държавния санитарен контрол.

(2) В експертните технико-икономически съвети на министерствата и другите ведомства, както и на комплексите участвуват представители на Дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" при МНЗСГ.

(3) В съветите по архитектура и благоустройство участвуват представители на хигиенно-епидемиологичните инспекции.

Чл. 22. (1) В експертните технико-икономически съвети на министерствата и другите ведомства, комплексите и в съветите по архитектура и благоустройство при градските и окръжните народни съвети задължително се включват като членове представители на органите на държавния санитарен контрол.

(2) В експертните технико-икономически съвети на министерствата и другите ведомства, както и на комплексите участвуват представители на Хигиенно-епидемиологичното управление при МНЗ.

(3) В съветите по архитектура и благоустройство участвуват представители на хигиенно-епидемиологичните инспекции.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Представителите на държавния санитарен контрол в експертните технико-икономически съвети и в съветите по архитектура и благоустройство при общинските народни съвети дават заключение за съответствието на разглежданите проучвателни работи(предварителни проучвания, технико-икономически доклади и технико-икономически условия) с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, което е задължително за инвеститорите.

(2) Когато експертният технико-икономически съвет или съветът по архитектура и благоустройство възложи допълнителни проучвания или реши да приеме проучвателните работи с основни изменения, представителите на държавния санитарен контрол дават на инвеститора ново заключение, без което проектите не могат да бъдат утвърдени.

Чл. 23. (1) Представителите на държавния санитарен контрол в експертните технико-икономически съвети и в съветите по архитектура и благоустройство при градските и окръжните народни съвети дават заключение за съответствието на разглежданите проучвателни работи (предварителни проучвания, технико-икономически доклади и технико-икономически условия) с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, което е задължително за инвеститорите.

(2) Когато експертният технико-икономически съвет или съветът по архитектура и благоустройство възложи допълнителни проучвания или реши да приеме проучвателните работи с основни изменения, представителите на държавния санитарен контрол дават на инвеститора ново заключение, без което проектите не могат да бъдат утвърдени.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) След утвърждаване на единни строителни и хигиенни норми МНЗСГ и Министерството на строителството, архитектурата и благоустройството съгласувано със заинтересуваните ведомства определят видовете обекти, чиито проекти се разглеждат от експертните технико-икономически съвети и от съветите по архитектура и благоустройство без задължителното участие на органите на държавния санитарен контрол. Органите на държавния санитарен контрол в тези случаи контролират избрани от тях обекти за съответствието на проектите с хигиенните норми, изисквания и правила.

Чл. 24. След утвърждаване на единни строителни и хигиенни норми МНЗ и Министерството на строежите и архитектурата съгласувано със заинтересуваните ведомства определят видовете обекти, чиито проекти се разглеждат от експертните технико-икономически съвети и от съветите по архитектура и благоустройство без задължителното участие на органите на държавния санитарен контрол. Органите на държавния санитарен контрол в тези случаи контролират избрани от тях обекти за съответствието на проектите с хигиенните норми, изисквания и правила.

Чл. 25. Когато при изпълнение на строителството или при изменения на утвърдените проекти се влошава санитарната обстановка или се нарушават действуващите хигиенни норми, изисквания, правила и разпореждания, органите на държавния санитарен контрол дават съответни предписания, които са задължителни за инвеститора, проектантите и строителите, а при необходимост спират строителството и уведомяват писмено банката, която преустановява финансирането на целия обект или на част от него.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) С дирекция"Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" при МНЗСГ задължително се съгласуват:

1) разработваните от ведомствата типови проекти във всички фази на проектиране;

2) строителните, техническите и други правила и норми;

3) българските държавни стандарти и отраслови нормали за хранителни и всякакви други продукти и изделия, които имат значение за здравето на населението;

4) хигиенните условия, на които трябва да отговарят хранителните и други продукти и изделия, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;

5) новите химични и микробиологични вещества, средства и методи за производство на хранителни продукти, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;

6) новите технологични процеси;

7) лекарствените средства, диагностичните препарати, серумите, ваксините и медицинските инструменти;

8) прототипите на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти.

Чл. 26. С Хигиенно-епидемиологичното управление при МНЗ задължително се съгласуват:

1) разработваните от ведомствата типови проекти във всички фази на проектиране;

2) строителните, техническите и други правила и норми;

3) българските държавни стандарти и отраслови нормали за хранителни и всякакви други продукти и изделия, които имат значение за здравето на населението;

4) хигиенните условия, на които трябва да отговарят хранителните и други продукти и изделия, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;

5) новите химични и микробиологични вещества, средства и методи за производство на хранителни продукти, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;

6) новите технологични процеси;

7) лекарствените средства, диагностичните препарати, серумите, ваксините и медицинските инструменти;

8) прототипите на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти.

Чл. 27. (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да дадат своето заключение в писмена форма в срок 25 дни - за български държавен стандарт и отраслови нормали, и 15 дни - в останалите случаи.

(2) Сроковете започват да текат след комплектуване на документациите и представяне на допълнителни данни, ако са поискани такива данни.

(3) По изключение, когато е необходимо по-продължително проучване, срокът може да бъде удължен със съгласието на ведомството.

Раздел III.

Санитарно одобрение на обектите преди пускането им в експлоатация

Чл. 28. (1) Обектите се пускат в експлоатация при условията, посочени в Правилника за капиталното строителство, ако при изграждането им са спазени санитарните правила и изисквания.

(2) За строителните обекти от национално значение главният държавен санитарен инспектор или неговите заместници определят представителите на държавния санитарен контрол в приемателните комисии.

Чл. 29. (1) Ако в обекта има санитарно-технически съоръжения, които се нуждаят от изпробване, то започва още по време на предаването на обекта от строителя на инвеститора и завършва след окончателното определяне на санитарната им ефективност.

(2) Съоръженията се изпробват при пълно натоварване на проектните мощности на обектите.

Чл. 30. В случаите, когато изискванията на органите на държавния санитарен контрол не са спазени или не се постига проектната ефективност на санитарно-техническите съоръжения, техните представители в приемателната комисия правят мотивиран отказ за пускане на обекта в експлоатация и хигиенно-епидемиологичните инспекции предявяват своите изисквания.

Чл. 31. Когато приемателната комисия не взема пред вид мотивирания отказ на представителите на държавния санитарен контрол, директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция издава заповед да не се пуска обектът в експлоатация.

Чл. 32. Когато не е възможно да се извърши предварителна проверка на санитарно-техническите съоръжения, окончателното заключение се дава след представяне на резултатите от изпитанието им. Ако резултатите покажат, че съоръженията не са изправни или не са ефективни, директорът на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция издава заповед за спиране на обекта или ако неизправностите са незначителни, дава предписания за отстраняването им.

Раздел IV.

Ред за извършване на текущия санитарен контрол

Чл. 33. Обектите, които подлежат на текущ санитарен контрол, се проверяват периодично, съобразно тяхното състояние и значимост, но не по-малко от един път в годината. За тази цел директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция с писмена заповед разпределя тези обекти между държавните санитарни инспектори.

Чл. 34. (1) При явяването си в обекта държавният санитарен инспектор изисква от ръководителя самият той или натоварено от него лице да присъствува при проверката. Когато това не се осигури, държавният санитарен инспектор извършва проверката сам.

(2) Държавният санитарен инспектор има право да изисква сведения и документи, които са необходими за изясняване на санитарната обстановка.

Чл. 35. (1) Държавният санитарен инспектор, отговорен за обекта, и по-горестоящите от него органи на държавния санитарен контрол имат право да дават предписания за необходимите санитарно-хигиенни мероприятия за обекта.

(2) Срокът за изпълнение на предписаните мероприятия се определя според опасността от увреждане на здравето, като се вземат пред вид и възможностите на предприятието (обекта).

Раздел V.

Лабораторни анализи и изследвания

Чл. 36. (1) Лабораторни анализи и изследвания се извършват винаги когато е необходимо да се направи хигиенна оценка.

(2) Анализи и изследвания се извършват от лабораториите на хигиенно-епидемиологичните инспекции. Когато инспекциите нямат необходимите възможности, органите на държавния санитарен контрол могат да възлагат такива анализи и изследвания и на други лаборатории независимо от тяхната подчиненост.

Чл. 37. (1) Когато има съмнение, че някои хранителни продукти не са годни за консумация, за лабораторен анализ се взема двойна проба, която се изпраща в лабораторията. По желание на заинтересуваното предприятие (обект) може да се вземе и трета проба, която се съхранява при подходящи условия в предприятието. В останалите случаи пробите се вземат съгласно стандартизационните документи. За взетите проби се съставя протокол, подписан от държавния санитарен инспектор и представител на предприятието. Пробите се пломбират и подпечатват по начин, осигуряващ оригиналността им. Когато в лабораторията постъпват две проби, едната се запазва за контролно изследване.

(2) Проби за текущ санитарен анализ на вода за пиене се вземат от органите на санитарния контрол и без представител на експлоатиращото предприятие.

Чл. 38. Ако при проба взета при съмнение, че е развален хранителен продукт, се установи, че той е негоден или не отговаря на някои показатели на Българския държавен стандарт(ОН), предприятието има право в срок до 48 часа от получаването на съобщението да поиска експертиза (контролен анализ). Тогава се изследва втората проба. При наличност на трета проба тя се изследва успоредно с втората, ако това се иска от предприятието. Експертизата се извършва в лабораторията на по-горния орган на държавния санитарен контрол от двама специалисти и при желание от страна на предприятието - в присъствие на негов представител. Експертизата не подлежи на обжалване. Ако в двудневен срок след съобщаване на резултата от изследването не се поиска контролен анализ, вторите проби се унищожават.

Чл. 39. Когато е необходимо, органите на държавния санитарен контрол извършват физиологични, токсикологични, клинични, клинико-лабораторни и други изследвания в подконтролните обекти за установяване въздействието на средата или трудовия процес върху здравето и работоспособността на трудещите се.

Раздел VI.

Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други изделия

Чл. 40. (1) Когато държавният санитарен инспектор се съмнява в годността на продуктите, той издава писмено предписание за поставянето им под санитарна забрана и взема или организира вземането на проби за лабораторен анализ. На основата на данните от анализа или от извършената експертиза държавният санитарен инспектор взема окончателно решение, като преди вдигане на забраната извършва проверка на продуктите, за да установи дали не са настъпили изменения по време на тяхното съхраняване. За бързоразвалящите се продукти тези действия се извършват в законните най-кратки срокове.

(2) Когато хранителните продукти са явно негодни и заинтересуваната страна не предявява претенции, не се извършват лабораторни изследвания.

(3) Когато държавният санитарен инспектор установи, че хранителните продукти са негодни, той предлага на съответния орган по чл. 42 да издаде заповед за тяхното унищожаване или преработка за други цели, а ако стойността им не надвишава 200 лв., сам предписва това.

Чл. 41. Държавният санитарен инспектор е длъжен да уреди извършването на санитарна експертиза в хигиенно-епидемиологичната инспекция на други изделия (освен хранителни продукти), когато те не са явно негодни или предприятието оспорва заключението му. Когато експертизата докаже тяхната негодност, той предлага да се издаде заповед за унищожаването или преработването им за други цели.

Чл. 42. Заповеди за унищожаване или преработване на хранителни продукти за други цели и забрана за съхраняване или използуване на други изделия се издава от:

1) министъра на народното здраве и социалните грижи - за хранителни продукти на стойност над 100 000 лв.;

2) главния държавен санитарен инспектор - за хранителни продукти на стойност от 25 000 до 100 000 лв.;

3) директора на хигиенно-епидемиологичната инспекция - за хранителни продукти на стойност до 25 000 лв.

Чл. 43. Заповедта се връчва на отговорното лице за продукта или изделието. Когато се касае за продукт, който представлява опасност за живота на човека и е разпоредено неговото унищожаване, то се извършва задължително при личното присъствие на държавния санитарен инспектор или на представител на санитарния контрол. В останалите случаи лицето, отговарящо за продукта, е длъжно да представи в седемдневен срок на държавния санитарен инспектор акт за унищожаване на продукта или документ за предаването му за преработване.

Чл. 44. Не могат да се определят цени на нови асортименти хранителни продукти и други стоки, посочени от МНЗСГ без предварително заключение за хигиенната им годност от органите на държавния санитарен контрол.

Раздел VII.

Спиране експлоатацията на обекти

Чл. 45. (1) Министърът на народното здраве и социалните грижи, главният държавен санитарен инспектор и директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции спират експлоатацията на предприятия, заведения и обекти (или на част от тях), ако са налице сериозни нарушения на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила, докато се вземат необходимите мерки.

(2) Ако са налице санитарни неблагополучия, които крият рискове за разпространение на заразни заболявания или на възникване на хранителни отравяния, санитарните инспектори могат да предписват на заведенията за обществено хранене и търговия с хранителни продукти да преустанови работата си до отстраняване на неблагополучията.

Чл. 46. (1) Експлоатацията на обектите може да се спре незабавно в случаите, когато се създава непосредствена опасност за здравето или за живота на хората.

(2) Спирането на експлоатацията се разпорежда със заповед. То може да бъде за постоянно или временно до отстраняване на причините, които са го наложили. В заповедта се посочват условията, при които може да се възстанови работата на обекта.

(3) Заповедта се изпраща до ръководителя на обекта, който е длъжен да я приведе в изпълнение в указания срок, и до ръководството на съответната по-горна инстанция.

(4) Ако бъдат изпълнени предписаните мерки за възстановяване експлоатацията на обекта, органът, издал заповедта за спиране, я отменя писмено.

Чл. 47. Всички предписания и заповеди на органите на държавния санитарен контрол могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за административното производство.

Раздел VIII.

Съдействие при упражняване на държавния санитарен контрол

Чл. 48. Санитарният контрол върху хранителните продукти от животински произход се извършва от санитарните и ветеринарно-санитарните органи съгласно наредба, одобрена от министъра на народното здраве и социалните грижи и от министъра на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 49. Органите на държавния санитарен контрол работят в тясно сътрудничество с органите на Комитета за държавен контрол и с другите контролни органи и се подпомагат от органите на професионалните съюзи и от други обществени организации съгласно техните устави.

Чл. 50. (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да уведомят прокуратурата, когато при проверките установят извършено престъпление, и да й изпратят намиращите се при тях материали, свързани с престъплението.

(2) Държавните санитарни инспектори могат да предлагат на ръководствата на ведомствата, обединенията, организациите, учрежденията и обектите налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения по изпълнение на разпоредбите на закона и други нормативни актове относно държавния санитарен контрол.

Чл. 51. Органите на държавния санитарен контрол дават задължителни методични указания на контролните лаборатории към предприятията и организациите по дейността им, която има санитарноконтролен характер. Лабораториите представят получените резултати на органите на държавния санитарен контрол.

Глава четвърта.

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕТО

Раздел I.

Организация на държавния санитарен контрол

Чл. 52. (1) Медицинската помощ на гражданите се оказва от здравните заведения по местоживеенето, местоработата или местопребиваването им.

(2) Специализирана и консултативна медицинска помощ се оказва от здравни заведения, които разполагат със специализирани звена, по ред, установен от МНЗСГ.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 1992 г.) (1) Държавният санитарен контрол се ръководи и се извършва от Министерството на здравеопазването. Непосредственото ръководство се осъществява от главен държавен санитарен инспектор.

(2) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 4 от 1992 г.) (1) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: Дирекцията "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" и Инспекцията по курортните ресурси и курортите при Министерството на здравеопазването и социалните грижи; контролния орган на Националния институт по лечебните средства; хигиенно-епидемиологичните инспекции.

(2) Държавен санитарен контрол се извършва и от амбулаторно-поликлиничните участъци към градските и селските лечебно-профилактични заведения.

Раздел I.

Общи разпоредби

Чл. 52. (1) Медицинската помощ на гражданите се оказва от здравните заведения по местоживеенето, местоработата или местопребиваването им.

(2) Специализирана и консултативна медицинска помощ се оказва от здравни заведения, които разполагат със специализирани звена, по ред, установен от МНЗСГ.

Раздел II.

Задължително лечение

Чл. 53. (1) На задължителна изолация и лечение в болнично заведение по чл. 36, ал. 1 от закона подлежат болните от следните заразни болести: амебна дизентерия, антракс, бруцелоза, ботулизъм, бяс, вариола, вирусен хепатит, дифтерия, епидемичен менингит, епидемичен енцефалит, жълта треска, коремен тиф, възвратен тиф, полиомиелит, сап, тетанус, туларемия, хеморагични трески, холера, чума, шап и мелиодоза.

(2) На задължителна изолация и лечение в болнично заведение или в домашна обстановка по епидемични, социални и клинични показания подлежат и болни от брусница, бактериална дизентерия, епидемичен паротит, колиентерити, лещенка, кутреска, салмонелози и скарлатина.

Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Болните от СПИН подлежат на задължително лечение, включително и чрез настаняване в специализирано болнично заведение по местоживеене, по нареждане на главния лекар на заведението, който определя и срока на лечението.

(2) Лицата, заразени от вируса на СПИН, подлежат на задължително диспансерно лечение от кожно-венерологичния диспансер по местоживеене. Наблюдението включва контролни прегледи, изследвания и лечение, определени от лекуващия лекар. Срокът на диспансерното наблюдение се определя от главния лекар на диспансера.

(3) Носителите на вируса на СПИН се уведомяват писмено от здравните органи, че са заразени и че са длъжни да спазват препоръките на здравните органи с цел опазване от заразяване с вируса на СПИН на близките им и на останалите граждани.

(4) Лице - носител на вируса на СПИН, чието поведение и начин на живот представляват опасност за разпространение на заразата сред населението и членовете на семейството му, се настанява задължително в специализирано болнично заведение по реда на ал. 1 със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи или на народните съвети.

Чл. 54. (1) Всички новооткрити болни от белодробна туберкулоза във фаза на разпадане и всички болни от кавернозна туберкулоза се настаняват незабавно и задължително на лечение в стационарни противотуберкулозни заведения. Престоят им в тези заведения продължава до трайно обезбациляване и стабилизиране на състоянието на болните.

(2) Туберкулозно болните се изпращат на задължително лечение в противотуберкулозните диспансери и болници.

Чл. 55. Отклонилите се от задължително лечение болни по чл. 54, предсрочно напусналите стационарното заведение, както и тези, чието поведение и начин на живот представляват опасност за разпространяване на заразата сред населението и семейството им, се настаняват на задължително лечение в съответните здравни заведения със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи или на народните съвети.

Чл. 56. Болните с кавернозна туберкулоза без оглед на положителната или отрицателната бактериологична находка подлежат на периодична проверка в противотуберкулозните диспансери. При неявяване в определен срок и след трикратно писмено повикване тези болни се довеждат на контролен преглед със съдействието на органите на народните съвети.

Чл. 57. Болните от венерически заболявания подлежат на задължително амбулаторно или стационарно лечение в лечебно-профилактичните заведения.

Чл. 58. Всички болни от заразни форми сифилис не по-късно от 24 часа от откриването им задължително се настаняват на лечение в стационарите на кожно-венерологичните заведения.

Чл. 59. На задължително стационарно лечение подлежат и болните от гонорея, за които има данни или основателно съмнение, че могат да се отклонят от амбулаторно лечение или да разпространят заразата.

Чл. 60. На задължителни прегледи и изследвания подлежат и всички източници и контактни лица с венерично болни.

Чл. 61. Издирването на болните от венерически болести, на техните източници и контактни лица се извършва от лечебно-профилактичните заведения. Всеки лекар, установил венерическо заболяване, е длъжен да го съобщи със съответната учетна форма на районното кожно-венерологично заведение, като съобщи и източника и контактните лица, подлежащи на изследване.

Чл. 62. Вместо диагнози "сифилис" и "гонорея" в документите, издавани от лечебно-профилактичните заведения, се вписват диагнози, отговарящи ма морфологичната и клиничната картина без определенията "сифилистичен" и "гонококов".

Чл. 63. Лечение на венерично болните може да се извършва от заведенията, в които болните са се явили за преглед, независимо от местожителството и местоработата им.

Чл. 64. Болните от лепра подлежат на задължително лечение, а лицата, които са били в контакт с тях - на задължителни изследвания и профилактично лечение.

Чл. 65. Болните от лепра се задържат на лечение в стационара до клиничното им подобряване и до получаване на отрицателни резултати от бактериологичните изследвания.

Чл. 66. Кожно-венерологичните диспансери извършват текущо наблюдение и контрол на лепрозно болните, когато не са на стационарно лечение, и на контактните лица от съответните райони.

Чл. 67. На задължително лечение в съответни здравни заведения по чл. 36, ал. 3 от закона се настаняват болните от шизофрения, параноя, циклофрения, епилепсия, от сенилни, пресенилни, травмени, съдови и органично-мозъчни психични разстройства, от инфекциозни, соматогенни, психогенни и интоксикационни психози, от олигофрения и тежка психопатия, които поради заболяването си могат да извършат престъпление от значителна обществена опасност или представляват опасност за близките си или за околните, или застрашават сериозно здравето си.

Чл. 68. (1) Сигнали до прокурора за задължително настаняване на лечение психично болни могат да дават държавни или обществени органи, здравни заведения, роднини и граждани.

(2) Сигналите и предложенията на здравните заведения за задължително лечение се придружават от медицинска документация, която мотивира нуждата от лечението.

Чл. 69. Главният лекар на психиатричното заведение може да прави предложение до прокурора за задължително задържане на лечение и на доброволно постъпил психично болен, който в хода на лечението настоява за изписване, ако са налице изискванията на чл. 67 от правилника.

Чл. 70. (1) В случаите, когато поради състоянието на психично болния се е наложило да се вземат незабавни мерки и той е бил временно настанен на лечение в здравното заведение съгласно чл. 36, ал. 5 от закона, главният лекар е длъжен да уведоми районния прокурор в срок от 24 часа от настаняването.

(2) когато прокурорът откаже да направи предложение в случаите по чл. 69 и по предходната алинея, здравното заведение е длъжно да освободи болния незабавно.

Чл. 71. Решението на съда за задължително настаняване на лечение се привежда в изпълнение от съответното психоневрологично диспансерно звено по местоживеене на болния, а в случаите на неподчинение - със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 72. Психиатричното заведение уведомява незабавно близките на болния след постъпването му на задължително лечение.

Чл. 73. (1) Когато задължителното лечение вече не е необходимо, главният лекар на психиатричното заведение изпраща до районния прокурор предложение за прекратяването му със съответна медицинска експертиза.

(2) Във всички случаи преди изтичане на първата и всяка следваща година от задължителното настаняване на лечение главният лекар изпраща мотивирано мнение до районния прокурор за прекратяване или за продължаване на задължителното лечение със съответната медицинска експертиза. Мнението се изпраща своевременно, за да може съдът да се произнесе относно прекратяването или продължаването на лечението преди изтичането на годишния срок.

(3) Когато съдът реши да се прекрати принудителното лечение, здравното заведение е длъжно да освободи незабавно настанения.

Раздел III.

Лечение на български граждани в чужбина

Чл. 74. Български граждани могат да се изпращат на лечение в чужбина по решение на комисия, назначена от министъра на народното здраве и социалните грижи.

Чл. 75. Предложения за изпращане на лечение в чужбина правят Медицинската академия и други лечебно-профилактични заведения, определени от министъра на народното здраве и социалните грижи. В чужбина се изпращат само тези граждани, за лечението на които няма в страната достатъчно ефикасни средства, методи на лечение и специалисти.

Чл. 76. Придружаването на болни, изпращани за лечение в чужбина, се допуска по преценка на комисията и с разрешение на министъра на здравеопазването или негов заместник само когато се налагат особени грижи и медицинско обслужване на болните при пътуването им, когато болните сами не могат да пътуват и когато те са малки деца.

Чл. 77. Придружаването на болните трае от деня на отпътуването им до деня на настаняването им в лечебно заведение в чужбина, а по изключение, по преценка на комисията и с разрешение на министъра на здравеопазването или негов заместник - и по време на лечението им.

Чл. 78. Министерството на вътрешните работи издава задгранични паспорти и изходни визи, след като получи от МНЗСГ потвърдително писмо, че лицето може да замине на лечение в чужбина.

Чл. 79. (1) Разходите в левове за лечение на болните в лечебните заведения в чужбина и за пътни на болните и придружителите им са за сметка на МНЗСГ, в чийто бюджет ежегодно се предвиждат необходимите суми. Разходите в левове за лични нужди на болните и на придружителите им са за тяхна сметка.

(2) Когато изпращането за лекуване в чужбина става по реда на конвенциите и съглашенията за взаимна размяна, заплащането се урежда съобразно условията в тях.

Чл. 80. (1) Средствата за лечение в чужбина във валута се отпускат от МНЗСГ в рамките на определения лимит за лечение в чужбина по валутния му план.

(2) За лични разходи на болните, когато са настанени в лечебно заведение, се отпуска валута до 15% от ниския размер на дневните пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. При амбулаторно лечение болните получават валута по ниския размер за дневни и квартирни пари, определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. На придружителите се осигурява валута също по ниския размер.

(3) Размерът на необходимите средства и валута за самото лечение се определя от МНЗСГ.

Чл. 81. МНЗСГ уведомява чрез Министерството на външните работи съответните дипломатически представителства за какъв срок се изпращат българските граждани на лечение в чужбина.

Чл. 82. (1) Министерството на външните работи чрез своите органи в чужбина е длъжно да вземе всички възможни мерки за незабавно настаняване на българските граждани в съответните лечебни заведения.

(2) Когато се провежда амбулаторно лечение, българското дипломатическо представителство задължително се произнася за времето на престоя на болния в съответната страна след изясняване времетраенето на лечението.

Чл. 83. Болните при завръщането си представят епикриза от лечебното заведение, където са се лекували, от която да се вижда какво лечение е проведено, неговата продължителност и препоръките за по-нататъшното лекуване.

Чл. 84. (1) Гражданите са задължени да спазват най-строго определените им срокове за лечение в чужбина. Граждани, които изразходват отпуснатата им валута не по предназначение или своеволно продължават срока на престоя си, се отзовават незабавно в България със съдействието на дипломатическите представителства.

(2) Когато отпуснатите средства за лечение в чужбина са изразходвани не по предназначение, изразходваната валута се връща в български левове в троен размер.

Чл. 85. Продължаване срока за престоя я чужбина се разрешава по изключение от Комисията за лечение в чужбина при МНЗСГ поотделно за всеки случай. За целта лекуващите се в чужбина граждани уведомяват съответните дипломатически представителства, които изискват от лечебните заведения необходимата медицинска документация и я изпращат своевременно на МНЗСГ.

Чл. 86. Когато на болния гражданин се налага да бъде придружаван по време на пътуването му обратно за България, Министерството на външните работи уведомява МНЗСГ най-малко 10 дни преди изтичане на определения срок за лечение, за да уреди своевременно заминаването на придружителя.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Внасянето на лекарства, препарати и специалитети от чужбина, които не са предвидени по вносната листа, но са необходими за лечението на отделни болни, се извършва от МНЗСГ чрез вносните предприятия на Министерството на външноикономическите връзки в рамките на определения за годината лимит за лекуване в чужбина. Те се отпускат на нуждаещите се граждани по преценка на Комисията за лечение в чужбина и се заплащат в левове, когато лечението се провежда извън лечебно-профилактичното заведение.

Чл. 87. Внасянето на лекарства, препарати и специалитети от чужбина, които не са предвидени по вносната листа, но са необходими за лечението на отделни болни, се извършва от МНЗ чрез вносните предприятия на Министерството на външната търговия в рамките на определения за годината лимит за лекуване в чужбина. Те се отпускат на нуждаещите се граждани по преценка на Комисията за лечение в чужбина и се заплащат в левове, когато лечението се провежда извън лечебно-профилактичното заведение.

Раздел IV.

Лечение на чужди граждани в лечебните заведения на Народна република България

Чл. 88. Амбулаторно-поликлинични прегледи и стационарно лечение на чужди граждани и на лица без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в НРБ, се извършват както за българските граждани.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.) (1) Амбулаторно-поликлинични прегледи и стационарно лечение на чужди граждани и на лица без гражданство, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в страната, се извършват във всички лечебни заведения в страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.) При спешни заболявания и злополуки чуждите граждани могат да получат медицинска помощ, включително и стационарно лечение, в най-близкото лечебно заведение до мястото на заболяването или злополуката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.) Чуждите граждани и лицата без гражданство, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в страната, заплащат лечението си в съответното лечебно заведение по такси и ред, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 89. (1) Амбулаторно-поликлинични прегледи и стационарно лечение на чужди граждани и на лица без гражданство, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в страната, се извършват в лечебни заведения, определени със заповед на министъра на народното здраве и социалните грижи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.) При спешни заболявания и злополуки чуждите граждани могат да получат медицинска помощ, включително и стационарно лечение, в най-близкото лечебно заведение до мястото на заболяването или злополуката.

(3) Чуждите граждани и лицата без гражданство, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в страната, заплащат лечението си в лечебните заведения на Народна република България. Заплащането се извършва с обменена за целта чужда валута по такси, определени от министъра на народното здраве и социалните грижи съгласувано с министъра на финансите. Валутата се внася от чуждите граждани по специална сметка в Българската народна банка.

(4) При постъпване в лечебно заведение чуждите граждани представят бордеро от Българската народна банка за обменена валута за лечение и внасят необходимата сума в левове за ориентировъчния срок на престоя в здравното заведение.

Чл. 89. (1) Амбулаторно-поликлинични прегледи и стационарно лечение на чужди граждани и на лица без гражданство, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в страната, се извършват в лечебни заведения, определени със заповед на министъра на народното здраве.

(2) При спешни заболявания и злополуки чуждите граждани могат да получат медицинска помощ, включително и стационарно лечение, в най-близкото лечебно заведение до мястото на заболяването или злополуката. В тези случаи оказаната медицинска помощ до отстраняване на опасността за живота им е безплатна.

(3) Чуждите граждани и лицата без гражданство, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в страната, заплащат лечението си в лечебните заведения на НРБ. Заплащането се извършва с обменена за целта чужда валута по такси, определени от министъра на народното здраве съгласувано с министъра на финансите. Валутата се внася от чуждите граждани по специална сметка в Българската народна банка.

(4) При постъпване в лечебно заведение чуждите граждани представят бордеро от Българската народна банка за обменена валута за лечение и внасят необходимата сума в левове за ориентировъчния срок на престоя в здравното заведение.

Чл. 90. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.).

Чл. 90. При особени случаи министърът на народното здраве и социалните грижи може да разрешава по изключение лечение на чужди граждани срещу заплащане в български левове без обмен на чужда валута или безплатно.

Чл. 91. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 91. При остри заболявания и злополуки чуждите граждани - участници в делегации, международни конгреси, конференции, съвещания, сесии, спортни срещи и състезания и др., провеждани в НРБ, се лекуват безплатно.

Чл. 92. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 92. Политемигрантите, техните семейства (майка, баща, съпруга, съпруг и деца) и чуждите студенти - стипендианти и нестипеднианти, учащите се и специализиращите във висшите и други учебни заведения в страната се ползуват с безплатна медицинска помощ.

Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.).

Чл. 93. Чужди граждани, които идват в НРБ за лечение по предложение на чуждестранни учреждения, организации и здравни заведения, се настаняват в подходящо лечебно заведение от Комисията за лечение в чужбина при МНЗСГ.

Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.).

Чл. 94. Амбулаторните и домашните прегледи в курортните поликлиники на чуждестранните туристи, които са на почивка в страната по договор с Комитета за отдих и туризъм, са безплатни. Предписаните лекарства за амбулаторно лечение се заплащат.

Чл. 95. Лечението на чужди граждани от страни, с които НРБ има сключени спогодби за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика, се извършва съгласно тези спогодби.

Чл. 96. Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и другите постоянни представителства на чуждите страни у нас, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби, а ако такива спогодби не са сключени, прилагат се правилата на взаимност съответно с разпоредбите на този раздел.

Чл. 97. При взаимна договореност между НРБ и други заинтересувани страни таксите за лечение на чуждите граждани могат да бъдат определени в зависимост от таксите, които нашите граждани плащат в съответната страна.

Раздел V.

Трудово лечение

Чл. 98. За трудово лечение на болни при стационарни и амбулаторни условия към здравните заведения могат да се организират трудоволечебни стопанства и работилници.

Чл. 99. (1) Трудоволечебните стопанства и работилници са на бюджетна издръжка или на стопанска сметка, без да са отделна юридическа личност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Трудоволечебните стопанства и работилници при здравните заведения на народните съвети се обособяват на стопанска сметка с решение на изпълнителните комитети на общинските народни съвети, а организираните към заведенията, пряко подчинени на МНЗСГ - със заповед на министъра на народното здраве и социалните грижи.

(3) Ръководителят и главният счетоводител на трудоволечебното стопанство на стопанска сметка се назначават от ръководителя на здравното заведение, а останалият персонал - от ръководителя на стопанството.

Чл. 99. (1) Трудоволечебните стопанства и работилници са на бюджетна издръжка или на стопанска сметка, без да са отделна юридическа личност.

(2) Трудоволечебните стопанства и работилници при здравните заведения на народните съвети се обособяват на стопанска сметка с решение на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, а организираните към заведенията, пряко подчинени на МНЗ - със заповед на министъра на народното здраве.

(3) Ръководителят и главният счетоводител на трудоволечебното стопанство на стопанска сметка се назначават от ръководителя на здравното заведение, а останалият персонал - от ръководителя на стопанството.

Чл. 100. (1) При създаване и разширяване на трудоволечебните стопанства и работилници необходимите суми за основни и оборотни средства се предвиждат в бюджета на съответното здравно заведение.

(2) При нужда окръжните народни съвети предоставят на стопанствата необходимата им земя за организиране на трудово лечение.

Чл. 101. Трудоволечебните стопанства и работилници се освобождават от данък върху оборота за произвежданите от тях стоки и за извършваните услуги.

Чл. 102. Трудоволечебните стопанства и работилници продават произведената от тях промишлена продукция по ред и цени, определени съгласно Наредбата за цените. Произведената селскостопанска продукция се продава с предимство на здравните заведения и столове по цени на заготвител, а останалите количества - на държавните и кооперативните организации по изкупни цени.

Чл. 103. В трудоволечебните стопанства и работилници към психоневрологичните заведения могат да работят и приети на лечение болни с втора и трета група инвалидност. В тях могат да се назначават като постоянни работници психично болни с трета група инвалидност.

Чл. 104. (1) Видовете работа, която може да се извършва от болните, се определя от лекаря, отговарящ за трудовото лечение в здравното заведение.

(2) Работното време на болните, които участвуват в трудовото лечение, е до 6 часа при определен режим от лекаря, назначил трудовото лечение.

Чл. 105. (1) За труда на болните, подложени на трудово лечение, се начислява трудово възнаграждение по утвърдените трудови норми и разценки за съответното производство или съответно по щатните таблици, ако работят по домакинството и санитарно-хигиенното обслужване. Трудовите норми на болните могат да се понижават по преценка на ръководителя на здравното заведение.

(2) Болните, подложени на трудово лечение, които преди настаняването им в здравното заведение не са били осигурени за всички осигурителни случаи, подлежат на осигуряване за трудова злополука. Осигуровката на болните, които дотогава са били осигурени за всички осигурителни случаи, продължава и през време на трудовото им лечение. Редът за осигуряването, случаите и сроковете за изплащане на парични обезщетения за временна нетрудоспособност и на другите обезпечения по общественото осигуряване се уреждат с наредбата по чл. 110.

(3) Болните, на които се изплащат парични обезщетения за временна нетрудоспособност, получават за трудовото си участие поощрително възнаграждение.

Чл. 106. Болните, които участвуват в трудовото лечение, получават безплатно работно облекло съгласно наредбата за работното облекло.

Чл. 107. Болните, приети на трудово лечение при амбулаторни условия, получават дневно едно безплатно хранене (обяд или вечеря) и безплатни лекарства по време на участието им в трудоволечебната дейност. Средствата се осигуряват от бюджета на здравното заведение.

Чл. 108. (1) Реализираният доход от произведената продукция на трудоволечебните стопанства и работилници на бюджетна издръжка, след като се приспаднат стойността на вложените материали, изплатеното възнаграждение на болните и чистият доход, получен от дейността на трудоволечебните стопанства и работилници на стопанска сметка, се разпределя за:

1) разширяване на работилниците и стопанствата и набавяне на основни и оборотни средства;

2) отчисления за заведението за купуване на апаратура, пособия и др.;

3) строеж на сгради, стопански помещения и обзавеждане;

4) подобряване на културно-битовите условия на болните и персонала;

5) подпомагане на болни, поддържащо лечение, патронаж и други;

6) поощрителни възнаграждения на работниците и служителите, които участвуват в организирането и провеждането на трудоволечебната дейност;

7) покриване част на разходите на заведението за храната и лекарствата на амбулаторно болните;

8) вноски в приход на бюджета.

(2) Неизразходваните средства от дохода остават като преходни остатъци за следващата година по съответното предназначение и не могат да се използуват за други цели.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) За организиране трудовото лечение на болните в трудоволечебните стопанства и работилници се разрешава да се наемат от Министерството на народното здраве и социалните грижи, Министерството на финансите и от Министерството на икономиката и планирането определен процент здрави производственици, които работят по трудови норми.

Чл. 109. За организиране трудовото лечение на болните в трудоволечебните стопанства и работилници се разрешава да се наемат от Министерството на народното здраве, Министерството на финансите и от Министерството на труда и социалните грижи определен процент здрави производственици, които работят по трудови норми.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Министърът на народното здраве и социалните грижи, председателят на Централния съвет на Българските професионални съюзи и министърът на икономиката и планирането издават наредба за прилагането на този раздел.

Чл. 110. Министърът на народното здраве, председателят на Централния съвет на Българските професионални съюзи и министърът на труда и социалните грижи издават наредба за прилагането на този раздел.

Раздел VI.

Издръжка на работнически здравни заведения

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Издръжката на здравните заведения и служби, организирани към стопанските организации, се осигурява, както следва:

1) Стопанските организации осигуряват за своя сметка необходимите сгради, помещения и средства за твърд и мек инвентар, за осветление и отопление, за всички домакински услуги, за поддържане и ремонт на сградите и помещенията, както и разходите за телефонни връзки и транспорта на медицинския персонал, когато обектът е извън населеното място и няма възможност да се предоставят квартири в самото предприятие.

2) Общинските народни съвети осигуряват средствата за заплатите на целия персонал, за необходимия инструментариум и медицинска апаратура, за издръжката на леглата, за лекарствените средства, за храната на лежащо болните и на персонала, който се ползува с безплатна храна, както и за лекарствата за първа медицинска помощ в здравните пунктове и поликлиниките. Средствата за храната в профилакториумите се осигуряват от Централния съвет на Българските професионални съюзи - Държавно обществено осигуряване.

Чл. 111. Издръжката на здравните заведения и служби, организирани към стопанските организации, се осигурява, както следва:

1) Стопанските организации осигуряват за своя сметка необходимите сгради, помещения и средства за твърд и мек инвентар, за осветление и отопление, за всички домакински услуги, за поддържане и ремонт на сградите и помещенията, както и разходите за телефонни връзки и транспорта на медицинския персонал, когато обектът е извън населеното място и няма възможност да се предоставят квартири в самото предприятие.

2) Отделите "Народно здраве" при окръжните народни съвети осигуряват средствата за заплатите на целия персонал, за необходимия инструментариум и медицинска апаратура, за издръжката на леглата, за лекарствените средства, за храната на лежащо болните и на персонала, който се ползува с безплатна храна, както и за лекарствата за първа медицинска помощ в здравните пунктове и поликлиниките. Средствата за храната в профилакториумите се осигуряват от Централния съвет на Българските професионални съюзи - Държавно обществено осигуряване.

Чл. 112. Министерствата, ведомствата и държавните стопански организации осигуряват средства и лимит за строителство на работнически здравни заведения и служби.

Глава трета.

ДЪРЖАВЕН И САНИТАРЕН КОНТРОЛ

Раздел I.

Организация на държавния санитарен контрол

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Непосредственото ръководство на държавния санитарен контрол се осъществява от главен държавен санитарен инспектор на Република България.

(2) Министър-председателят по предложение на министъра на здравеопазването определя за главен държавен санитарен инспектор един от заместник-министрите на здравеопазването.

(3) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, Националният институт по лечебните средства (НИЛС), Националният център по радиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

(2) Хигиенно-епидемиологичните инспекции са специализирани здравни заведения за опазване и укрепване на общественото здраве и регионални органи на държавния санитарен контрол. Тяхната дейност и устройство се регламентират с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването.

(3) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица - държавни санитарни инспектори, които се определят от ръководителите на органите по ал. 1.

(4) Главният държавен санитарен инспектор може да възлага и на други здравни заведения и длъжностни лица да извършват държавен санитарен контрол.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) На държавен санитарен контрол подлежат:

1. планирането и изграждането на населените места, обществените заведения и транспортната мрежа;

2. проектирането, строителството, реконструкцията, разширението, въвеждането и спирането от експлоатация на всички видове обекти;

3. създаването и изменението на стандартизационни документи, нормали, технически правила, норми и указания;

4. работната среда, трудовият процес и промените в профила и технологията на производството, които имат значение за здравето на работещите;

5. изпълнението на мерките за предотвратяване на здравния риск от наднормения шум и вибрациите и от замърсяването на атмосферния въздух, водоприемниците и почвата;

6. питейните води;

7. хранителните продукти и напитки, суровините и добавките за тях при тяхното добиване, производство, внос, съхранение, транспорт и реализация, без добива и производството на суровини от животински произход - месо, мляко, риба и яйца;

8. вносът, производството, съхранението, транспортът и търговията с всички стоки, които имат значение за здравето на населението, включително суровините и технологичните добавки за тях;

9. всички видове дейности, свързани с йонизиращи лъчения;

10. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на токсични и силнодействащи вещества, средства за растителна защита, изкуствени торове, растежни регулатори, препарати за ветеринарни и ветеринарномедицинските цели;

11. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества и опаковъчните материали за тяхното производство, билките и лечебните растения, превързочните, хирургичните, шевните и стоматологичните материали, медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и такива, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм;

12. диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;

13. граничните пунктове по отношение на медико-санитарната охрана на страната;

14. дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите и препаратите, произвеждани и внасяни за тях;

15. мерките по ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести.

(2) Държавният санитарен контрол се осъществява върху всички обекти в страната независимо от тяхната собственост.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавните санитарни инспектори при изпълнение на служебните си задължения са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелствата, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с оглед интересите на физическите и юридическите лица.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите и лицата, които упражняват държавния санитарен контрол, се основават на Закона за народното здраве и другите действуващи закони, хигиенни норми и изисквания, на санитарните правила, на приетите в хигиенната наука положения и на указанията на МЗ.

Раздел II.

Ред за извършване на предварителния санитарен контрол

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) С органите на държавния санитарен контрол се съгласуват:

1. проектите на нормативни актове, норми и стандарти по проектирането и строителството;

2. териториалноустройствените и градоустройствените планове;

3. проектните документации за:

а) обекти в строеж;

б) нови технологични процеси;

в) прототипи на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти;

4. българските държавни стандарти (БДС), отрасловите нормали (ОН), техническите спецификации и технологичните регламенти за хранителни и други стоки, имащи значение за здравето на населението;

5. хранителните продукти и други стоки, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;

6. вносът и производството на лекарствените средства по т. 11 и 12 на ал. 1 от чл. 18;

7. новите химични и биологични вещества, средства и методи за производство на хранителните продукти, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;

8. учебните програми и средствата, с които те се реализират.

(2) Съгласуването по ал. 1 се извършва от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол". Съгласуването по т. 2 и по буква "а" на т. 3, когато обектите са от местно значение, се извършва от съответната ХЕИ.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Териториалноустройствени и градоустройствени планове се съгласуват чрез участието на органите на държавния санитарен контрол в експертните съвети на централните ведомства и на общините, като се предоставя едноседмичен срок за запознаване с проектните материали.

(2) В експертните съвети представителите на държавния санитарен контрол дават заключения за съответствието на разглежданите проектни разработки с хигиенните норми, изисквания и правила, които са задължителни.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъка на стоките, имащи значение за здравето на населението, за чието производство и прилагане се изисква разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

(2) Разрешенията по ал. 1 се издават от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" на Министерството на здравеопазването или от упълномощени от главния държавен санитарен инспектор здравни заведения по реда на чл. 17, ал. 1.

(3) Условията и редът за издаване на санитарни разрешения и за провеждане на държавния санитарен контрол върху стоките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя списъците на стоките от внос, имащи значение за здравето на населението, които се допускат в страната след регистрация и издаване на санитарно разрешение.

(2) Условията и редът за извършване на регистрацията, за издаване на разрешителни и за реализация на стоките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Органите на митническия контрол допускат внасянето на стоките по ал. 1 след представяне на документ за извършена регистрация и разрешение за внос.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол дават разрешения и заключения в писмена форма в срок до 25 дни - за стандартизационните документи, проектите за строителните обекти, нормативните актове и норми по проектиране и строителство, и до 10 дни - за останалите случаи.

(2) Сроковете по ал. 1 започват да текат след представянето на пълния комплект от документи и представяне на допълнителни данни, ако са поискани такива.

(3) В случаите, когато се налагат продължителни проучвания и изследвания по предписание на органите на държавния санитарен контрол, срокът се удължава, за което се уведомяват писмено заинтересуваните лица.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол извършват санитарен контрол при изпълнение на строителството.

(2) Когато установят нарушения на хигиенните норми, изисквания и правила, органите на държавния санитарен контрол дават предписания, които са задължителни за инвеститора, проектанта и строителя, а при опасност за вредно въздействие върху здравето на хората спират строителството на обекта.

Раздел III.

Санитарно одобрение на обектите преди пускането им в експлоатация

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите се въвеждат в експлоатация с писмено разрешение на органите на държавния санитарен контрол, ако при изграждането им са спазени установените санитарни норми, правила и изисквания.

(2) Органите на държавния санитарен контрол участват в държавните приемателни комисии съгласно чл. 280 от Кодекса на труда.

(3) Обектите, които не подлежат на приемане от държавните приемателни комисии и имат значение за здравето на населението, се въвеждат в експлоатация след даване на писмено разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите, в които има технологични линии и/или технически съоръжения, се въвеждат в експлоатация след провеждане на комплексни изпитвания и 72-часови проби при работа в пълна проектна мощност за установяване на съответствие с хигиенните норми и изисквания.

(2) Провеждането на единичните и комплексните изпитвания по ал. 1 се допуска след разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Не се допуска приемането на обект и въвеждането му в експлоатация, когато при комплексните изпитвания и 72-часовите проби се констатират нарушения на хигиенните норми и правила, водещи до опасност от вредно въздействие върху здравето на хората.

(2) Не се допуска приемането на обекти от държавната приемателна комисия при мотивиран писмен отказ от органите на държавния санитарен контрол.

Раздел IV.

Ред за извършване на текущия санитарен контрол

Чл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Обектите, които подлежат на текущ санитарен контрол, се проверяват периодично, съобразно тяхното състояние и значимост, но не по-малко от един път в годината. За тази цел директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция, Националния институт по лекарствените средства и Националния център по радиология и радиационна защита с писмена заповед разпределя тези обекти между държавните санитарни инспектори.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При явяването си в обекта държавният санитарен инспектор се представя със служебната си карта и извършва проверка в присъствието на ръководителя или на упълномощено от него лице. Когато това не се осигури, той извършва проверката сам.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато санитарният инспектор не бъде допуснат в обекта, той извършва проверката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавният санитарен инспектор има право да изисква сведения и документи, които са необходими за изясняване на санитарната обстановка.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол имат право да дават предписания за необходимите санитарно-хигиенни мероприятия за обекта.

(2) Срокът за изпълнение на предписаните мероприятия се определя според опасността от увреждане на здравето, като се вземат предвид и възможностите на предприятието (обекта).

Раздел V.

Лабораторни анализи и изследвания

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Лабораторни анализи и изследвания се извършват по преценка на органите на държавния санитарен контрол в лабораториите на ХЕИ, НИЛС и НЦРРЗ.

(2) Органите на държавния санитарен контрол могат да възлагат анализи и изследвания и на други лаборатории независимо от тяхната ведомствена подчиненост.

(3) Анализите и изследванията се извършват по единни методи съгласно БДС или по методи, утвърдени от министъра на здраве-опазването.

(4) За извършване на лабораторни анализи и изследвания се вземат проби от държавния санитарен инспектор по ред и начин, утвърдени с БДС или с други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или на негов представител.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Когато има съмнения, че някои продукти и стоки не са годни за консумация и употреба, за лабораторен анализ се взема двойна проба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) По искане на заинтересуваното лице може да се вземе и тройна проба. Първите две проби се изпращат в лабораториите на ХЕИ или НЦРРЗ, за изследване, а третата проба се съхранява при подходящи условия и отговорно пазене в контролирания обект.

(3) За взетите проби се съставя протокол, подписан от държавния санитарен инспектор, взел пробата, и от заинтересуваното лице или от негов представител.

(4) Пробите се опаковат, пломбират и подпечатват по начин, запазващ оригиналността им.

(5) Когато в лабораторията постъпят двойна или двете проби от тройната, едната се запазва за контролно изследване.

(6) Проби от вода за пиене за текущ санитарен контрол могат да се вземат самостоятелно от органите на държавния санитарен контрол без представител на заинтересуваното лице.

(7) Повторно вземане на проби се допуска при неясни лабораторни резултати и/или при необходимост от разширени изследвания по нареждане на следствените или съдебните органи, на главния държавен санитарен инспектор или на неговите заместници.

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) За резултата от извършеното изследване органът на държавния санитарен контрол изготвя писмено хигиенно заключение, като го връчва на заинтересуваното лице или го изпраща по пощата с обратна разписка.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) В случаите на взета проба по реда на чл. 37 заинтересуваното лице може в срок до два работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа да поиска контролна експертиза. Искането се прави пред УЗПДСК при Министерството на здравеопазването чрез органа, извършил анализа.

(2) Ако след изтичане на срока по ал. 1 не се поиска контролна експертиза, вторите проби се унищожават.

(3) Главният държавен санитарен инспектор или неговите заместници разпореждат извършването на контролна експертиза в специализирани лаборатории на специализирани национални центрове към Министерството на здравеопазването.

(4) При контролната експертиза се извършва изследване на втората проба. При наличие на трета проба тя се изследва успоредно с втората, ако това е поискано от заинтересуваното лице.

(5) По желание на заинтересуваното лице контролният анализ се извършва в присъствието на негов представител.

(6) Заключението от контролната експертиза е окончателно и не подлежи на обжалване.

(7) Собственикът на стоката е отговорен за правилното й съхраняване до получаването на заключението от контролната експертиза.

(8) Когато продуктите (стоките) са поставени под санитарна забрана от органите на държавния санитарен контрол, вземането на проба и извършването на анализи и изследвания от други контролни органи или физически и юридически лица се забранява.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато контролната експертиза потвърди първоначалното заключение на органите на държавния санитарен контрол, лицето, поискало експертизата, заплаща всички разходи по нея.

Раздел VI.

Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други стоки и лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато държавният санитарен инспектор се съмнява в годността на продуктите и другите стоки, лечебните средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, той издава писмено предписание за поставянето им под санитарна забрана и взема или организира вземането на проби за лабораторен анализ. На основата на данните от анализа или от извършената експертиза държавният санитарен инспектор взема окончателно решение, като преди вдигане на забраната извършва проверка на продуктите, за да установи дали не са настъпили изменения по време на тяхното съхраняване. За бързоразвалящите се продукти тези действия се извършват в законните най-кратки срокове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато хранителните продукти и другите стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, са явно негодни за консумация или употреба и заинтересуваното лице няма възражения по това заключение на държавния санитарен инспектор, лабораторни анализи и изследвания не се извършват.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато заинтересуваното лице оспорва заключението по ал. 1, държавният санитарен инспектор е длъжен да вземе проба и да осигури извършването на лабораторни анализи и изследвания.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато държавният санитарен инспектор установи сам или след извършени лабораторни анализи и изследвания, че хранителните продукти и другите стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, са негодни за консумация или употреба, той предлага на съответния орган по чл. 42 да издаде заповед за тяхното унищожаване или преработка за други цели, а ако стойността им не надвишава 2000 лв., сам предписва това.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Заповеди за унищожаване или преработване за други цели на хранителни продукти и други стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, и за забрана за съхраняването или ползването им се издават от:

1. министъра на здравеопазването - за хранителни продукти и стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, на стойност над 10 000 000 лв.;

2. главния държавен санитарен инспектор - за хранителни продукти и стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 1 000 000 до 10 000 000 лв.;

3. директорите на ХЕИ, НИЛС и НЦРРЗ - за хранителни продукти, стоки, лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 2000 до 1 000 000 лв.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 42 се връчва срещу подпис на отговорното лице.

(2) Продуктите и стоките, лечебните средства и веществата, имащи значение за здравето на населението, се унищожават задължително в присъствието на държавен санитарен инспектор.

(3) Когато е разпоредено преработване на продуктите и стоките, лечебните средства и веществата, имащи значение за здравето на населението, отговорното лице е длъжно в 7-дневен срок да представи на съответния орган, издал заповедта по чл. 42, документ за предаването им за преработване.

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Раздел VII.

Спиране експлоатацията на обекти

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването, главният държавен санитарен инспектор и директорите на ХЕИ и НЦРРЗ спират със заповеди експлоатацията на обекти или части от тях завинаги или временно, ако органите на държавния санитарен контрол установят нарушения на хигиенните норми и изисквания.

(2) Експлоатацията на обектите се спира незабавно, когато установените нарушения създават непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на хранителни отравяния.

(3) При временно спиране на експлоатацията на обектите органите по ал. 1 предписват мерки за отстраняване на нарушенията и срокове за изпълнението им.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 45, ал. 1 се изпраща до отговорното лице, което е длъжно да я приведе в изпълнение в определения срок.

(2) Когато бъдат изпълнени предписаните мерки по ал. 3 на чл. 45, органът, издал заповедта за спиране експлоатацията на обекта, я отменя с писмена заповед и разрешава възстановяване на дейността на обекта.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При отказ да се изпълнят разпорежданията на органите на държавния санитарен контрол по чл. 45 те могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

Раздел VIII.

Взаимодействие и методическо ръководство за провеждане на държавния санитарен контрол (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол извършват контрол върху производството на хранителните продукти, върху хранителните продукти от животински произход и върху тяхната реализация.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол работят във взаимодействие с другите държавни контролни органи в рамките на определената им от закона компетентност.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да уведомяват прокуратурата, когато при проверките установят данни за извършено престъпление, и да изпращат намиращите се при тях доказателствени материали.

(2) Държавните санитарни инспектори могат да предлагат на ръководствата на ведомствата, организациите, учрежденията, фирмите и обектите налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения по изпълнение на разпоредбите на закона и други нормативни актове относно държавния санитарен контрол.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол ръководят методически лабораториите към предприятия, ведомства, организации, фирми и др., които извършват санитарноконтролни изследвания.

(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 органите на държавния санитарен контрол дават задължителни указания.

Глава четвърта.

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Раздел I.

Общи разпоредби

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Медицинската помощ на гражданите се оказва от правоспособни медицински специалисти в държавни и частни здравни заведения и кабинети, както и в домовете на болните.

(2) Специализираната и консултативната болнична помощ се оказва от здравни заведения, които отговарят на изискванията, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В държавните здравни заведения извън безплатната медицинска помощ, определена в чл. 2, ал. 1 от закона и в чл. 1, ал. 2 от този правилник, се извършват и платени здравни услуги, като получените средства се набират в извънбюджетни сметки на здравните заведения. Условията и редът за извършване на платените здравни услуги, както и за набиране и изразходване на средствата от тях се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на финансите.

Раздел II.

Задължително лечение

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителна изолация и лечение в болнично заведение по чл. 36, ал. 1 от закона подлежат болните от следните заразни болести: амебна дизентерия, антракс, бруцелоза, ботулизъм, бяс, вирусен хепатит, дифтерия, менингит, енцефалит, жълта треска, коремен тиф, паратифозни заболявания, лептоспирози, малария, орнитоза, петнист тиф, възвратен тиф, полиомиелит, сап, тетанус, туларемия, хеморагични трески, холера, чума, шап и мелиоидоза.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителна изолация и лечение в домашна обстановка или в болнично заведение по епидемични, социални и клинични показания подлежат болни от брусница, бактериална дизентерия, епидемичен паротит, колиентерити, лаймска болест, лещенка, ку-треска, салмонелози и скарлатина.

Чл. 53. (1) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) На задължително изследване за заразеност с вируса на СПИН подлежат чуждестранни граждани и лица без гражданство, идващи на обучение или работа за повече от един месец, както и незаконно пребиваващите в страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., предишна ал. 1 - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) На задължителна изолация и лечение в болнично заведение по чл. 36, ал. 1 от закона подлежат болните от следните заразни болести: амебна дизентерия, антракс, бруцелоза, ботулизъм, бяс, вирусен хепатит, дифтерия, менингит, епидемичен енцефалит, жълта треска, коремен тиф, възвратен тиф, полиомиелит, сап, тетанус, туларемия, хеморагични трески, холера, чума, шап и мелиодоза.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., предишна ал. 39 от 1998 г.) На задължителна изолация и лечение в домашна обстановка или в болнично заведение по епидемични, социални и клинични показания подлежат болни от брусница, бактериална дизентерия, епидемичен паротит, колиентерити, лаймска болест, лещенка, ку-треска, салмонелози и скарлатина.

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителна изолация и лечение в болнично заведение по чл. 36, ал. 1 от закона подлежат болните от следните заразни болести: амебна дизентерия, антракс, бруцелоза, ботулизъм, бяс, вирусен хепатит, дифтерия, менингит, епидемичен енцефалит, жълта треска, коремен тиф, възвратен тиф, полиомиелит, сап, тетанус, туларемия, хеморагични трески, холера, чума, шап и мелиодоза.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителна изолация и лечение в домашна обстановка или в болнично заведение по епидемични, социални и клинични показания подлежат болни от брусница, бактериална дизентерия, епидемичен паротит, колиентерити, лаймска болест, лещенка, ку-треска, салмонелози и скарлатина.

Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1989 г., изм., бр. 65 от 1994 г., попр. - ДВ, бр. 42 от 1998 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) На задължително изследване за заразеност с вируса на СПИН подлежат чуждестранни граждани и лица без гражданство, идващи на обучение или работа за повече от един месец, както и незаконно пребиваващите в страната.

(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Болните от Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) подлежат на задължително лечение в инфекциозни клиники и отделения по нареждане на ръководителя на съответното здравно заведение.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Болните от СПИН или носителите на неговия вирус със соматични заболявания се лекуват в здравни заведения по профила на соматичното заболяване. Жени, болни от СПИН или носителки на неговия вирус, на които предстои раждане, гинекологично лечение или аборт, се обслужват в акушеро-гинекологичните звена на здравните заведения.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Здравите носители на вируса на СПИН задължително се диспансеризират от кожно-венерологичните звена, а болните от СПИН и СПИН-свързващ комплекс - от инфекциозните клиники и инфекциозните отделения на здравните заведения.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Здравите носители на вируса на СПИН и болните от СПИН се уведомяват от диспансеризиращия ги лекар за задълженията им да спазват препоръките на здравните органи с цел опазване от заразяване с вируса на СПИН на близките им и други лица.

Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1989 г., изм., бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Болните от Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) подлежат на задължително лечение в инфекциозни клиники и отделения по нареждане на ръководителя на съответното здравно заведение.

(2) Болните от СПИН или носителите на неговия вирус със соматични заболявания се лекуват в здравни заведения по профила на соматичното заболяване. Жени, болни от СПИН или носителки на неговия вирус, на които предстои раждане, гинекологично лечение или аборт, се обслужват в акушеро-гинекологичните звена на здравните заведения.

(3) Здравите носители на вируса на СПИН задължително се диспансеризират от кожно-венерологичните звена, а болните от СПИН и СПИН-свързващ комплекс - от инфекциозните клиники и инфекциозните отделения на здравните заведения.

(4) Здравите носители на вируса на СПИН и болните от СПИН се уведомяват от диспансеризиращия ги лекар за задълженията им да спазват препоръките на здравните органи с цел опазване от заразяване с вируса на СПИН на близките им и други лица.

Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1989 г., изм., бр. 65 от 1994 г.) (1) Болните от Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) подлежат на задължително лечение в инфекциозни клиники и отделения по нареждане на медицинския директор на съответното здравно заведение.

(2) Болните от СПИН или носителите на неговия вирус със соматични заболявания се лекуват в здравни заведения по профила на соматичното заболяване. Жени, болни от СПИН или носителки на неговия вирус, на които предстои раждане, гинекологично лечение или аборт, се обслужват в акушеро-гинекологичните звена на здравните заведения.

(3) Здравите носители на вируса на СПИН задължително се диспансеризират от кожно-венерологичните звена, а болните от СПИН и СПИН-свързващ комплекс - от инфекциозните клиники и инфекциозните отделения на здравните заведения.

(4) Здравите носители на вируса на СПИН и болните от СПИН се уведомяват от диспансеризиращия ги лекар за задълженията им да спазват препоръките на здравните органи с цел опазване от заразяване с вируса на СПИН на близките им и други лица.

Чл. 54. (1) Всички новооткрити болни от белодробна туберкулоза във фаза на разпадане и всички болни от кавернозна туберкулоза се настаняват незабавно и задължително на лечение в стационарни противотуберкулозни заведения. Престоят им в тези заведения продължава до трайно обезбациляване и стабилизиране на състоянието на болните.

(2) Туберкулозно болните се изпращат на задължително лечение в противотуберкулозните диспансери и болници.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Отклонилите се от задължително лечение болни по чл. 54, предсрочно напусналите стационарното заведение, както и тези, чието поведение и начин на живот представляват опасност за разпространяване на заразата сред населението и семейството им, се настаняват на задължително лечение в съответните здравни заведения със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи или на общините.

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните с кавернозна туберкулоза без оглед на положителната или отрицателната бактериологична находка подлежат на периодична проверка в противотуберкулозните диспансери. При неявяване в определен срок и след трикратно писмено повикване тези болни се довеждат на контролен преглед със съдействието на органите на общините.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните от сифилис и гонококция подлежат на задължително амбулаторно или стационарно лечение в лечебно-профилактичните заведения.

Чл. 58. Всички болни от заразни форми сифилис не по-късно от 24 часа от откриването им задължително се настаняват на лечение в стационарите на кожно-венерологичните заведения.

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължително стационарно лечение подлежат и болните от гонококция, за които има данни или основателно съмнение, че могат да се отклонят от амбулаторно лечение или да разпространят заразата.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителни прегледи и изследвания подлежат и всички източници и контактни лица с болни от сифилис и гонококция.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Издирването на болните от сифилис и гонококция, на техните източници и контактни лица се извършва от лечебно-профилактичните заведения. Всеки лекар, установил венерическо заболяване, е длъжен да го съобщи със съответната учетна форма на районното кожно-венерологично заведение, като съобщи и източника и контактните лица, подлежащи на изследване.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Вместо диагнози "сифилис, гонорея и СПИН" в документите, издавани от лечебно-профилактичните заведения, се вписват диагнози, отговарящи на морфологичната и клиничната картина без определенията "сифилистичен" и "гонококов".

Чл. 63. Лечение на венерично болните може да се извършва от заведенията, в които болните са се явили за преглед, независимо от местожителството и местоработата им.

Чл. 64. Болните от лепра подлежат на задължително лечение, а лицата, които са били или са в контакт с тях - на задължителни изследвания и профилактично лечение.

Чл. 65. Болните от лепра се задържат на лечение в стационара до клиничното им подобряване и до получаване на отрицателни резултати от бактериологичните изследвания.

Чл. 66. Кожно-венерологичните диспансери извършват текущо наблюдение и контрол на лепрозно болните, когато не са на стационарно лечение, и на контактните лица от съответните райони.

Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Сигнали до прокурора за задължително настаняване на лечение психично болни могат да дават държавни общински органи, здравни заведения, роднини и граждани.

(2) Сигналите и предложенията на здравните заведения за задължително лечение се придружават от медицинска документация, която мотивира нуждата от лечението.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Ръководителят на психиатричното заведение може да прави предложение до прокурора за задължително задържане на лечение и на доброволно постъпил психично болен, който в хода на лечението настоява за изписване, ако са налице изискванията на чл. 36, ал. 3 от закона.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Ръководителят на психиатричното заведение може да прави предложение до прокурора за задължително задържане на лечение и на доброволно постъпил психично болен, който в хода на лечението настоява за изписване, ако са налице изискванията на чл. 67 от правилника.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случаите, когато поради състоянието на психично болния се е наложило да се вземат незабавни мерки и той е бил временно настанен на лечение в здравното заведение съгласно чл. 36, ал. 5 от закона, ръководителят на заведението е длъжен да уведоми районния прокурор в срок до 24 часа от настаняването.

(2) Когато прокурорът откаже да направи предложение в случаите по чл. 69 и по предходната алинея, здравното заведение е длъжно да освободи болния незабавно.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В случаите, когато поради състоянието на психично болния се е наложило да се вземат незабавни мерки и той е бил временно настанен на лечение в здравното заведение съгласно чл. 36, ал. 5 от закона, медицинският директор на заведението е длъжен да уведоми районния прокурор в срок от 24 часа от настаняването.

(2) когато прокурорът откаже да направи предложение в случаите по чл. 69 и по предходната алинея, здравното заведение е длъжно да освободи болния незабавно.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Решението на съда за задължително настаняване на лечение се привежда в изпълнение от съответното държавно или общинско психиатрично заведение по местоживеене на болния, а в случаите на неподчинение - със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 72. Психиатричното заведение уведомява незабавно близките на болния след постъпването му на задължително лечение.

Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато задължителното лечение вече не е необходимо, ръководителят на психиатричното заведение изпраща до районния прокурор предложение за прекратяването му със съответна медицинска експертиза.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Във всички случаи преди изтичане на първата и всяка следваща година от задължителното настаняване на лечение ръководителят изпраща мотивирано мнение до районния прокурор за прекратяване или за продължаване на задължителното лечение със съответната медицинска експертиза. Мнението се изпраща своевременно, за да може съдът да се произнесе относно прекратяването или продължаването на лечението преди изтичането на годишния срок.

(3) Когато съдът реши да се прекрати принудителното лечение, здравното заведение е длъжно да освободи незабавно настанения.

Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато задължителното лечение вече не е необходимо, медицинският директор на психиатричното заведение изпраща до районния прокурор предложение за прекратяването му със съответна медицинска експертиза.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Във всички случаи преди изтичане на първата и всяка следваща година от задължителното настаняване на лечение медицинският директор изпраща мотивирано мнение до районния прокурор за прекратяване или за продължаване на задължителното лечение със съответната медицинска експертиза. Мнението се изпраща своевременно, за да може съдът да се произнесе относно прекратяването или продължаването на лечението преди изтичането на годишния срок.

(3) Когато съдът реши да се прекрати принудителното лечение, здравното заведение е длъжно да освободи незабавно настанения.

Раздел III.

Лечение на български граждани в чужбина

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Български граждани, за лечението на които в страната няма достатъчно ефикасни средства, апаратура, методи за лечение и специалисти, може да се изпращат на лечение в чужбина със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на Централната комисия за лечение в чужбина (ЦКЛЧ), назначена от него.

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Български граждани, за лечението на които в страната няма достатъчно ефикасни средства, апаратура, методи за лечение и специалисти, може да се изпращат на лечение в чужбина със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на централна комисия, назначена от него.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Предложение за лечение в чужбина до ЦКЛЧ правят профилни комисии, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Предложение за лечение в чужбина до Централната комисия правят профилни комисии, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 76. Придружаването на болни, изпращани за лечение в чужбина, се допуска по преценка на комисията и с разрешение на министъра на здравеопазването или негов заместник само когато се налагат особени грижи и медицинско обслужване на болните при пътуването им, когато болните сами не могат да пътуват и когато те са малки деца.

Чл. 77. Придружаването на болните трае от деня на отпътуването им до деня на настаняването им в лечебното заведение в чужбина, а по изключение, по преценка на комисията и с разрешение на министъра на здравеопазването или негов заместник - и по време на лечението им.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министерството на вътрешните работи издава задгранични паспорти и изходни визи, след като получи от МЗ потвърдително писмо, че лицето може да замине на лечение в чужбина.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Разходите за лечение на болните в лечебните заведения в чужбина и за пътни на болните и придружителите им са за сметка на МЗ, в чийто бюджет ежегодно се предвиждат необходимите суми. Разходите за лични нужди на болните и на придружителите им са за тяхна сметка.

(2) Когато изпращането за лекуване в чужбина става по реда на конвенциите и съглашенията за взаимна размяна, заплащането се урежда съобразно условията в тях.

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Средствата за лечение в чужбина във валута се отпускат от МЗ в рамките на одобряваните за тази цел средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При амбулаторно лечение болните получават валута за дневни и квартирни пари в размер, определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1990 г., бр. 70 от 1991 г. и бр. 52 от 1992 г.).

(3) Размерът на необходимите средства и валута за самото лечение се определя от МЗ.

Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лица, които желаят Министерството на здравеопазването служебно да уреди издаването на задграничен паспорт и визи за лечението им в чужбина със собствени или предоставени им от фирми или други организации средства, представят в ЦКЛЧ на Министерството на здравеопазването епикриза от обединената районна болница, от университетска болница или от специализирани болници, молба-декларация и документ за наличните средства. По преценка на ЦКЛЧ може да се изиска и протокол от съответната профилна комисия. Окончателното решение се взема от ЦКЛЧ, въз основа на което се изготвя заповед за лечение в чужбина.

Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Лица, които желаят Министерството на здравеопазването служебно да уреди издаването на задгранични паспорти и визи за лечението им в чужбина със собствени или предоставени им от фирми или други организации средства, представят в Централната комисия на Министерството на здравеопазването протокол от ЛКК на здравното заведение, в което се лекуват, молба-декларация и документ за наличните средства. Комисията дава писмено заключение, въз основа на което се изготвя заповед за лечение в чужбина.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) МЗ уведомява чрез Министерството на външните работи съответните дипломатически представителства за какъв срок се изпращат българските граждани на лечение в чужбина.

Чл. 82. (1) Министерството на външните работи чрез своите органи в чужбина е длъжно да вземе всички възможни мерки за незабавно настаняване на българските граждани в съответните лечебни заведения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато се провежда амбулаторно лечение, българското дипломатическо представителство задължително уведомява Министерството на здравеопазването за времето на престоя на болния в съответната страна след изясняване времетраенето на лечението.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Изпратените на лечение в чужбина със средства на Министерството на здравеопазването при завръщането си представят в ЦКЛЧ документ за изразходваните средства, епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, и препоръки за по-нататъшното лечение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Изпратените на лечение по реда на чл. 80а при завръщането си представят в ЦКЛЧ епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, с препоръки за по-нататъшно лечение.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Изпратените на лечение в чужбина със средства на Министерството на здравеопазването при завръщането си представят в Централната комисия документ за изразходваните средства, епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, и препоръки за по-нататъшното лечение.

(2) Изпратените на лечение по реда на чл. 80а при завръщането си представят в Централната комисия епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, с препоръки за по-нататъшно лечение.

Чл. 84. (1) Гражданите са задължени да спазват най-строго определените им срокове за лечение в чужбина. Граждани, които изразходват отпуснатата им валута не по предназначение или своеволно продължават срока на престоя си, се отзовават незабавно в България със съдействието на дипломатическите представителства.

(2) Когато отпуснатите средства за лечение в чужбина са изразходвани не по предназначение, изразходваната валута се връща в български левове в троен размер.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Продължаване срока за престоя в чужбина се разрешава по изключение от Комисията за лечение в чужбина при МЗ поотделно за всеки случай. За целта лекуващите се в чужбина граждани уведомяват съответните дипломатически представителства, които изискват от лечебните заведения необходимата медицинска документация и я изпращат своевременно на МЗ.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато българското дипломатическо представителство в чужбина получи искане от здравното заведение, осъществило лечение на български гражданин, за необходимостта от придружител на болния по време на пътуването му за България, то следва да уведоми Министерството на здравеопазването чрез Министерството на външните работи най-малко 10 дни преди изтичане срока на лечение за своевременно заминаване на придружител.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Нерегистрирани в страната лекарствени средства и храни с лечебни свойства, необходими за амбулаторно лечение, се внасят по ред, определен от министъра на здравеопазването.

Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Централната комисия за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването по предложение на републиканските специалисти или профилните комисии при професионална и икономическа целесъобразност може да разреши поканването на консултант или лекар-хирург от чужбина за сметка на средствата на ЦКЛЧ.

(2) От средствата за лечение в чужбина по чл. 80 могат да се изплащат и възнагражденията на чуждестранни висококвалифицирани лекари, извършили лечение на български граждани в Република България по покана на Министерството на здравеопазването.

Раздел IV.

Лечение на чужденците в Република България (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, 66 от 2001 г.)

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Чужденците и лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, са задължително здравноосигурени и се ползват от извънболнична и болнична медицинска помощ наравно с българските граждани.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Извънболнична и болнична медицинска помощ на чужденци и на лица без гражданство, които пребивават краткосрочно в страната, се оказва във всички лечебни и здравни заведения в страната.

(2) (Ал. 2 - отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лицата по ал. 1 заплащат лечението си в публичното здравно заведение по такси за оказаната медицинска помощ, определени от министъра на здравеопазването, и цени за лекарствени средства, консумативи, храни и други хотелски разходи по пазарни стойности.

(4) (Зал. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.)

Чл. 90. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2001 г., в сила от 01.12.2001 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2001 г.) Чужденците и лицата без гражданство, които пребивават краткосрочно в страната, когато влизат в Република България или преминават транзитно през нея, трябва да притежават медицинска застраховка.

Чл. 90. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2001 г., в сила от 01.09.2001 г.) Чужденците и лицата без гражданство, които пребивават краткосрочно в страната, когато влизат в Република България или преминават транзитно през нея, трябва да притежават медицинска застраховка.

Чл. 91. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 92. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.).

Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.).

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Лечението на чужденци от страни, с които Република България има сключени спогодби за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика, се извършва съгласно тези спогодби.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и на други постоянни представителства на чуждите страни у нас и на акредитираните към Министерството на външните работи на Република България постоянни представители и експерти на международни организации, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби и договори, а ако такива не са сключени, прилагат се правилата на взаимност, съответно разпоредбите на този раздел. Правилата на взаимност се съгласуват с министъра на здравеопазването.

Чл. 97. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г.)

Раздел IV.

Лечение на чужди граждани в Република България (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 88. Амбулаторно-поликлинични прегледи и стационарно лечение на чужди граждани и на лица без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в НРБ, се извършват както за българските граждани.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.) (1) Амбулаторно-поликлинични прегледи и стационарно лечение на чужди граждани и на лица без гражданство, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в страната, се извършват във всички лечебни заведения в страната.

(2) (Ал. 2 - отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лицата по ал. 1 заплащат лечението си в публичното здравно заведение по такси за оказаната медицинска помощ, определени от министъра на здравеопазването, и цени за лекарствени средства, консумативи, храни и други хотелски разходи по пазарни стойности.

(4) (Зал. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.)

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.) (1) Амбулаторно-поликлинични прегледи и стационарно лечение на чужди граждани и на лица без гражданство, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в страната, се извършват във всички лечебни заведения в страната.

(2) (Ал. 2, отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г., бр. 65 от 1994 г.) Лицата по ал. 1 заплащат лечението си в съответното лечебно заведение по такси за оказаната медицинска помощ, определени от министъра на здравеопазването, и цени за лекарствата, консумативите и храната по тяхната действителна стойност.

(4) (Зал. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.)

Чл. 90. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.).

Чл. 91. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 92. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.).

Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.).

Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.).

Чл. 95. Лечението на чужди граждани от страни, с които НРБ има сключени спогодби за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика, се извършва съгласно тези спогодби.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и на други постоянни представителства на чуждите страни у нас и на акредитираните към Министерството на външните работи на Република България постоянни представители и експерти на международни организации, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби и договори, а ако такива не са сключени, прилагат се правилата на взаимност, съответно разпоредбите на този раздел. Правилата на взаимност се съгласуват с министъра на здравеопазването.

Чл. 96. Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и другите постоянни представителства на чуждите страни у нас, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби, а ако такива спогодби не са сключени, прилагат се правилата на взаимност съответно с разпоредбите на този раздел.

Чл. 97. При взаимна договореност между НРБ и други заинтересувани страни таксите за лечение на чуждите граждани могат да бъдат определени в зависимост от таксите, които нашите граждани плащат в съответната страна.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Трудоволечебните стопанства и работилници са в щата и структурата на съответните здравни заведения на бюджетна издръжка.

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При създаване и разширяване на трудоволечебните стопанства и работилници необходимите суми за основни и оборотни средства се предвиждат в бюджета на съответното здравно заведение.

Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Трудоволечебните стопанства и работилници могат да реализират произведената от тях продукция.

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В трудоволечебните стопанства и работилници към психоневрологичните заведения могат да работят и приети на лечение болни с втора и трета група инвалидност.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Видовете работа, която може да се извършва от болните, се определя от лекаря, отговарящ за трудовото лечение в здравното заведение съгласувано с ръководителя на здравното заведение.

(2) Работното време на болните, които участвуват в трудовото лечение, е до 6 часа при определен режим от лекаря, назначил трудовото лечение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните участват в трудовото лечение с тяхно съгласие, а ако болните са недееспособни - със съгласието на техните настойници или попечители.

Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Реализираните приходи от дейността на трудоволечебните стопанства и работилници се набират в специални извънбюджетни сметки на здравните заведения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, подложени на трудово лечение, които преди настаняването им в здравното заведение не са били осигурени за всички осигурителни случаи, подлежат на осигуряване за трудова злополука. Осигуровката на болните, които дотогава са били осигурени за всички осигурителни случаи, продължава и през време на трудовото им лечение.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, които участвуват в трудовото лечение, получават безплатно работно облекло.

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) За организиране на трудовото лечение на болните в трудоволечебните стопанства и работилници се разрешава да се наемат здрави специалисти по съответната трудова дейност.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалните грижи съгласувано с Министерството на финансите издават наредба за прилагането на този раздел.

Раздел V.

Трудово лечение

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За трудово лечение на болни при стационарни и амбулаторни условия към здравните заведения могат да се организират спомагателни стопанства и трудоволечебни работилници.

Чл. 98. За трудово лечение на болни при стационарни и амбулаторни условия към здравните заведения могат да се организират трудоволечебни стопанства и работилници.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници са в щата и структурата на съответните здравни заведения на бюджетна издръжка.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Трудоволечебните стопанства и работилници са в щата и структурата на съответните здравни заведения на бюджетна издръжка.

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При създаване и разширяване на трудоволечебните стопанства и работилници необходимите суми за основни и оборотни средства се предвиждат в бюджета на съответното здравно заведение.

Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници могат да реализират произведената от тях продукция.

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Трудоволечебните стопанства и работилници могат да реализират произведената от тях продукция.

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници към психоневрологичните заведения могат да работят и приети на лечение болни с втора и трета група инвалидност.

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В трудоволечебните стопанства и работилници към психоневрологичните заведения могат да работят и приети на лечение болни с втора и трета група инвалидност.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Видовете работа, която може да се извършва от болните, се определя от лекаря, отговарящ за трудовото лечение в здравното заведение съгласувано с ръководителя на здравното заведение.

(2) Работното време на болните, които участвуват в трудовото лечение, е до 6 часа при определен режим от лекаря, назначил трудовото лечение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните участват в трудовото лечение с тяхно съгласие, а ако болните са недееспособни - със съгласието на техните настойници или попечители.

Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, подложени на трудово лечение, които преди настаняването им в здравното заведение не са били осигурени за всички осигурителни случаи, подлежат на осигуряване за трудова злополука. Осигуровката на болните, които дотогава са били осигурени за всички осигурителни случаи, продължава и през време на трудовото им лечение.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Реализираните приходи от дейността на трудоволечебните стопанства и работилници се набират в специални извънбюджетни сметки на здравните заведения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, подложени на трудово лечение, които преди настаняването им в здравното заведение не са били осигурени за всички осигурителни случаи, подлежат на осигуряване за трудова злополука. Осигуровката на болните, които дотогава са били осигурени за всички осигурителни случаи, продължава и през време на трудовото им лечение.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, които участвуват в трудовото лечение, получават безплатно работно облекло.

Чл. 107. Болните, приети на трудово лечение при амбулаторни условия, получават дневно едно безплатно хранене (обяд или вечеря) и безплатни лекарства по време на участието им в трудоволечебната дейност. Средствата се осигуряват от бюджета на здравното заведение.

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За организиране на трудовото лечение на болните в спомагателните стопанства и трудоволечебни работилници се разрешава да се наемат здрави специалисти по съответната трудова дейност. Средствата за възнаграждението на тези специалисти се осигуряват от извънбюджетните сметки на спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници, открити по реда на чл. 46 от Закона за устройството на държавния бюджет.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) За организиране на трудовото лечение на болните в трудоволечебните стопанства и работилници се разрешава да се наемат здрави специалисти по съответната трудова дейност.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалните грижи съгласувано с Министерството на финансите издават наредба за прилагането на този раздел.

Раздел VI.

Трансплантация и обмен на органи, тъкани и биоматериали с човешки произход (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г.)

Чл. 111. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) Износ на органи и тъкани, годни за трансплантация, се допуска само за страни, с които Република България има сключени международни договори за взаимен обмен.

(2) Международни договори за износ или обмен на органи и тъкани, годни за трансплантация, могат да се сключват от министъра на здравеопазването със съответните органи на други държави по решение на Министерския съвет.

Чл. 111а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2002 г., в сила от 01.06.2002 г.) Износ или международен обмен на биоматериали и съставки за тяхното производство, включително на роговица и роговична тъкан се извършва с разрешение от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него лице.

(2) Разрешения по ал. 1 се издават по международни програми с цел привеждане на биоматериалите в състояние на годност за по-нататъшно използване, за реимпорт в страната, за технологичен обмен и в други случаи по конкретна преценка на министъра на здравеопазването.

Чл. 111а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) (1) Износ или международен обмен на биоматериали и съставки за тяхното производство се извършва с разрешение от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него лице.

(2) Разрешения по ал. 1 се издават по международни програми с цел привеждане на биоматериалите в състояние на годност за по-нататъшно използване, за реимпорт в страната, за технологичен обмен и в други случаи по конкретна преценка на министъра на здравеопазването.

Чл. 112. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2001 г.) Условията и редът за удостоверяване на отказ на гражданите за даряване на органи и тъкани след смъртта им се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Раздел VI.

Медицинско обслужване на работниците и служителите (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Медицинското обслужване на работниците и служителите се осигурява в здравни заведения и служби, открити от държавни органи и предприятия. Взаимоотношенията между здравните заведения и държавните органи и предприятия се уреждат с договор.

(2) Бюджетни организации и предприятия могат да осигуряват допълнителна медицинска помощ за своите работници и служители и по договор със здравни заведения срещу заплащане.

Чл. 112. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Глава пета.

КУРОРТНИ РЕСУРСИ И КУРОРТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 65 ОТ 1994 Г.)

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) За опазване на курортните ресурси и курортите се определят охранителни зони и охранителен режим.

(2) Изискванията и редът за определяне на охранителните зони и охранителния режим се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.

(3) В охранителните зони се забраняват, спират или ограничават дейности на гражданското и промишленото строителство, геологопроучвателни и минни работи, комуникационно, хидроенергийно и хидромелиоративно строителство, дърводобив, нарушение на естествените, ландшафтните и релефните условия, замърсявания на въздуха, водите и почвата, както и всички други дейности, които водят до изменение на екологичните, климатичните и санитарно-хигиенните условия, променят и увреждат курортните ресурси, природната среда и курортите.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Условията и редът за утвърждаване на експлоатационните запаси на находищата на минерални води или лечебни калонаходища се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(2) Министерството на здравеопазването води регистър на минералните води и лечебните калонаходища с утвърдени експлоатационни запаси.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Организациите, които проучват находищата на минерални води или лечебни калонаходища, внасят в Министерството на здравеопазването докладите с резултатите от извършените проучвания с предложение за експлоатационните запаси на находищата не по-късно от шест месеца след приключване на работата на терен.

(2) Физически и юридически лица, които разкрият находища на минерална вода и лечебни калонаходища, уведомяват писмено в едномесечен срок Министерството на здравеопазването.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Контролът по стопанисването и експлоатацията на минералните води и лечебните калонаходища по чл. 47, ал. 1 от Закона за народното здраве се извършва от длъжностни лица в Министерството на здравеопазването, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Публичните здравни заведения, които ползват за осъществяване на своята лечебна дейност минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска ивица, ежегодно до 30 ноември представят в Министерството на здравеопазването мотивирана заявка за необходимите им количества.

(2) Министерството на здравеопазването ежегодно до 31 декември уведомява Министерския съвет за необходимите количества минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска плажна ивица за ползване от публичните здравни заведения.

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Изграждането на обекти и съоръжения, при които се ползват курортни ресурси, се извършва по проект, съгласуван от министъра на здравеопазването.

(2) Министърът на здравеопазването определя длъжностните лица, които участват в комисиите за приемане на обектите и съоръженията, свързани с използването на курортни ресурси.

Чл. 120 - 123 (отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Глава пета.

КУРОРТНИ РЕСУРСИ И КУРОРТИ (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) За опазване на курортните ресурси и курортите се определят охранителни зони и охранителен режим.

(2) Изискванията и редът за определяне на охранителните зони и охранителния режим се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.

(3) В охранителните зони се забраняват, спират или ограничават дейности на гражданското и промишленото строителство, геологопроучвателни и минни работи, комуникационно, хидроенергийно и хидромелиоративно строителство, дърводобив, нарушение на естествените, ландшафтните и релефните условия, замърсявания на въздуха, водите и почвата, както и всички други дейности, които водят до изменение на екологичните, климатичните и санитарно-хигиенните условия, променят и увреждат курортните ресурси, природната среда и курортите.

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Курортни ресурси са минералните води, лечебните калища и глини, морските плажове и морската вода в техните граници, както и местностите с благоприятни фактори за почивка, възстановяване, профилактика и лечение.

(2) Министерството на здравеопазването планира, организира и ръководи търсенето и проучването на курортните ресурси със съдействието на общината, на чиято територия се намират.

(3) Геологопроучвателните работи за минерални води и лечебна кал, изграждането на експлоатационни съоръжения - сондажи и каптажи за минерални води, се извършват по утвърден от Министерството на здравеопазването проект.

(4) Геологопроучвателните работи за търсене и проучване на минерални води и лечебна кал се възлагат чрез конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

(5) Изградените проучвателни, експлоатационни и други съоръжения за минерални води и отчетът за извършените геологопроучвателни работи се предават на Министерството на здравеопазването.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Условията и редът за утвърждаване на експлоатационните запаси на находищата на минерални води или лечебни калонаходища се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(2) Министерството на здравеопазването води регистър на минералните води и лечебните калонаходища с утвърдени експлоатационни запаси.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Геологопроучвателните и други организации уведомяват писмено в едномесечен срок Министерството на здравеопазването и съответната община, когато при търсене на други полезни изкопаеми и при други дейности разкрият минерални води.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Организациите, които проучват находищата на минерални води или лечебни калонаходища, внасят в Министерството на здравеопазването докладите с резултатите от извършените проучвания с предложение за експлоатационните запаси на находищата не по-късно от шест месеца след приключване на работата на терен.

(2) Физически и юридически лица, които разкрият находища на минерална вода и лечебни калонаходища, уведомяват писмено в едномесечен срок Министерството на здравеопазването.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Минералните водоизточници, минералните води и лечебните калонаходища не могат да се използват без утвърдени експлоатационни запаси.

(2) Министърът на здравеопазването утвърждава експлоатационните запаси на минералните води и лечебните калонаходища въз основа на докладите на геологопроучвателните и други организации по резултатите от проведените проучвания и оценъчни работи.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Контролът по стопанисването и експлоатацията на минералните води и лечебните калонаходища по чл. 47, ал. 1 от Закона за народното здраве се извършва от длъжностни лица в Министерството на здравеопазването, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Проучването на наличните курортни ресурси с оглед на лечебно, стопанско и друго използване се организира от Министерството на здравеопазването.

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Минерални води от национално значение са тези, които се използват за балнеолечение, бутилиране в натурално състояние, профилактика и за други цели с оглед задоволяване нуждите на няколко общини или на цялата страна, както и минерални води с уникални качества, произход и условия на формиране.

(2) Минералните води от национално значение се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Публичните здравни заведения, които ползват за осъществяване на своята лечебна дейност минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска ивица, ежегодно до 30 ноември представят в Министерството на здравеопазването мотивирана заявка за необходимите им количества.

(2) Министерството на здравеопазването ежегодно до 31 декември уведомява Министерския съвет за необходимите количества минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска плажна ивица за ползване от публичните здравни заведения.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването предоставя безвъзмездно на държавните здравни заведения необходимите им количества минерални води с национално значение и лечебна кал за осъществяване на тяхната лечебна дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1996 г.) Министерството на здравеопазването отдава минералните водоизточници с минерални води с национално значение и лечебните калонаходища, извън тези по ал. 1, възмездно за стопанисване и ползване чрез конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1996 г.) Приходите от отдаването на минералните водоизточници и лечебните калонаходища се събират в специална извънбюджетна сметка към Министерството на здравеопазването и се разпределят по ред, установен с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на финансите.

Чл. 118. (Изм> - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването предоставя безвъзмездно на държавните здравни заведения необходимите им количества минерални води с национално значение и лечебна кал за осъществяване на тяхната лечебна дейност.

(2) Министерството на здравеопазването отдава минералните водоизточници с минерални води с национално значение и лечебните калонаходища, извън тези по ал. 1, и морските плажове възмездно за стопанисване и ползване чрез конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Приходите от отдаването на минералните водоизточници, лечебните калонаходища и морските плажове се събират в специална извънбюджетна сметка към Министерството на здравеопазването и се разпределят по ред, установен с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на финансите.

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Изграждането на обекти и съоръжения, при които се ползват курортни ресурси, се извършва по проект, съгласуван от министъра на здравеопазването.

(2) Министърът на здравеопазването определя длъжностните лица, които участват в комисиите за приемане на обектите и съоръженията, свързани с използването на курортни ресурси.

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването определя изискванията и дава разрешение за изграждане на водоналивни предприятия.

(2) Министерството на здравеопазването определя изискванията за бутилиране на минерални води в натурално състояние и издава сертификат на бутилираната минерална вода.

Чл. 120 - 123 (отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Курортите се подразделят на курорти от национално значение и курорти от местно значение съобразно с качеството и количеството на курортните ресурси, равнището на изградената материална база и инфраструктура, степента на урбанизация, индустриализация и други обществено-икономически фактори.

(2) Курортите от национално значение задоволяват потребностите от почивка, възстановяване, профилактика и лечение на лица от цялата страна, а курортите от местно значение - потребностите преимуществено на определена община.

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Строителството и разкриването на санаториално-курортни комплекси и други почивни домове в курортите се съгласуват с Министерството на здравеопазването.

Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването утвърждава охранителни зони и охранителен режим за опазване на минералните води, лечебните калонаходища, морските плажове и курортите.

(2) В охранителните зони се забраняват, спират или ограничават безусловно дейности на гражданското и промишленото строителство, геологопроучвателни и минни работи, комуникационно, хидроенергийно и хидромелиоративно строителство, дърводобив, нарушение на естествените ландшафтни и релефни условия, замърсявания на въздуха, водите и почвата, както и всички други дейности, които водят до изменение на екологичните, климатичните и санитарно-хигиенните условия, променят и увреждат курортните ресурси, природната среда и курортите.

Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министерството на здравеопазването упражнява специализиран контрол върху проучването, опазването, стопанисването и експлоатацията на минералните води, лечебните калонаходища и морските плажове и върху планирането, изграждането и дейностите в курортите.

Глава пета.

САНИТАРНО-КУРОРТНО ЛЕЧЕНИЕ

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Министерството на народното здраве и социалните грижи издирва и проучва курортните ресурси по текущи и дългосрочни програми, съгласувани с народните съвети и с Комитета по геология.

(2) Към курортните ресурси спадат: минералните води, лечебните калища и глини и местностите с благоприятни фактори за лечение и профилактика.

(3) Сондажни проучвания за минерална вода извън програмите по ал. 1 се извършват само с разрешение на МНЗСГ.

(4) Когато геологопроучвателните организации открият минерални води при търсене на други полезни изкопаеми, те уведомяват МНЗСГ и общинския народен съвет, на чиято територия са открити.

Чл. 113. (1) Министерството на народното здраве издирва и проучва курортните ресурси по текущи и дългосрочни програми, съгласувани с народните съвети и с Министерството на енергетиката.

(2) Към курортните ресурси спадат: минералните води, лечебните калища и глини и местностите с благоприятни фактори за лечение и профилактика.

(3) Сондажни проучвания за минерална вода извън програмите по ал. 1 се извършват само с разрешение на МНЗ.

(4) Когато геологопроучвателните организации открият минерални води при търсене на други полезни изкопаеми, те уведомяват МНЗ.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Разкритите и проучените минерални извори, минерални води и лечебни калонаходища се стопанисват от общинските народни съвети, на чиято територия се намират. Минералните извори и води, които не са ефективни за експлоатация, се изолират без нарушаване на естествените условия на находището и по задължителни предписания на Министерството на народното здраве и социалните грижи и за сметка на инвеститора на обекта.

Чл. 114. Разкритите и проучените находища на минерални води и други балнеологични суровини с изградените съоръжения се предават на МНЗ безвъзмездно. Минералние води, които не са ефективни от курортна или стопаска гледна точка за експлоатация, се изолират без нарушение на естествените условия на находището по задължителни предписания на МНЗ и за сметка на инвеститора на обекта.

Чл. 115. МНЗСГ упражнява контрол върху режима за охрана и експлоатация на курортните ресурси.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Проучването на наличните курортни ресурси във веществено, енергетично, физиологично и клинично отношение се извършва от Министерството на народното здраве и социалните грижи, Медицинската академия и други научни институти със сътрудничеството на заинтересуваните общински народни съвети.

Чл. 116. Проучването на наличните курортни ресурси във веществено, енергетично, физиологично и клинично отношение се извършва от Медицинската академия със сътрудничеството на заинтересуваните ведомства и научни организации.

Чл. 117. (1) Курортите се подразделят на курорти от национално и международно значение и на курорти от местно значение съобразно качеството и количеството на курортните ресурси, степента на разработването им, изградената лечебна база, урбанизацията, индустриализацията и други обществено-икономически фактори.

(2) Курортите от национално и международно значение задоволяват потребностите от санаторно-курортно лечение на болни от цялата страна и от чужбина, курортите от местно значение - потребностите на определен район.

Чл. 118. (1) Министърът на народното здраве и социалните грижи утвърждава охранителните зони и охранителния режим на курортите и курортните ресурси.

(2) В охранителните зони се забраняват безусловно някои стопански дейности или се определя режим при изпълнението им, а именно: гражданско и промишлено строителство; прокарване и използуване на пътища и жп линии; геологопроучвателни и минни работи; хидроенергийно и хидромелиоративно строителство; дърводобив, нарушаване на естествените ландшафтни и релефни условия; дейности, които водят до изменяне на екологичните, климатичните и санитарно-хигиенните условия.

Чл. 119. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Министърът на народното здраве и социалните грижи утвърждава експлоатационните запаси на минералните извори, минералните води и лечебните калонаходища въз основа на докладите на проучвателните организации и научните институти.

(2) Минералните извори, минералните води и лечебните калонаходища не може да се използуват без утвърдени експлоатационни запаси.

Чл. 119. (1) Министърът на народното здраве утвърждава експлоатационните запаси на балнеологичните ресурси въз основа на хидрогеоложките доклади от геологопроучвателните организации и научни институти.

(2) Данните, които трябва да се съдържат в докладите и методите за оценка на експлоатационните запаси на всеки тип балнеологични суровини, се регламентират с инструкция, утвърдена от министъра на народното здраве, съгласувана с министъра на енергетиката и с министъра на горите и опазване на природната среда.

Чл. 120. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Количествата минерални води и лечебна кал, необходими за нуждите на лечебните и санаторно-курортните заведения, се определят от министъра на народното здраве и социалните грижи. Те се предоставят от общинските народни съвети безплатно. Останалите количества минерални води общинските народни съвети предоставят за стопански и други цели срещу заплащане по установените цени.

Чл. 120. Минералните води и лечебната кал, които не се използуват за здравни нужди, се предоставят от МНЗ на други ведомства за стопански цели в определени количества, за определен срок и срещу заплащане по цени, утвърдени по установения ред.

Чл. 121. Почивните домове и спортно-туристически обекти в балнеоложките курорти могат да се строят със съгласие на МНЗСГ.

Чл. 122. МНЗСГ осигурява медицинското обслужване на местното население и на всички лекуващи се и почиващи в курортите.

Чл. 123. Таксите за санаторно-курортно лечение се определят от министъра на народното здраве и социални грижи съгласувано с Министерството на финансите.

Глава шеста.

ОПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО НА БРЕМЕННИТЕ, МАЙКИТЕ И ДЕЦАТА

Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Здравните заведения решават въпросите на майчинството и детското здравеопазване с предимство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Женските и детските консултации са основни профилактични звена на майчиното и детското здравеопазване. Задачата им е да решават медицински и социални въпроси, свързани с опазване здравето на бременната жена, плода и детето. Те оказват съдействие и имат право на контрол при трудоустрояването на бременните, охраната на женския труд, настаняването на децата в детски заведения, осигуряването на полагащите се отпуски и материални помощи на майката и други привилегии и поощрения, признати от законите.

Чл. 124. (1) Здравните заведения и органи решават въпросите на майчинството и детското здравеопазване с предимство, като се ползуват от съдействието на стопанските и обществените организации.

(2) Женските и детските консултации са основни профилактични органи на майчиното и детското здравеопазване. Задачата им е да решават медицински и социални въпроси, свързани с опазване здравето на бременната жена, плода и детето. Те оказват съдействие и имат право на контрол при трудоустрояването на бременните, охраната на женския труд, настаняването на децата в детски заведения, осигуряването на полагащите се отпуски и материални помощи на майката и други привилегии и поощрения, признати от законите.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) За подпомагане на семействата при отглеждане на малките деца за осигуряване нормалното им физическо и психическо развитие в общините се създават постоянни и сезонни детски ясли.

(2) За осъществяване на дейностите по ал. 1 могат да се създават и частни постоянни и сезонни детски ясли по реда на чл. 25в ЗНЗ.

Чл. 125. За подпомагане на семействата по отглеждане на малките деца и за осигуряване нормалното им физическо и психично развитие се създават постоянни и сезонни детски ясли.

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава правилник за устройството и дейността на детските ясли.

Чл. 126. Постоянните детски ясли се организират от общинските народни съвети с активното съдействие на здравните органи. Издръжката им се осигурява от общинските народни съвети.

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Търговските дружества, фирми, предприятия и други юридически лица могат да участват в издръжката на яслите по договор със собственика.

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) (1) Сезонните детски ясли се организират от общинските народни съвети съвместно с аграрно-промишлените комплекси, държавните земеделски стопанства и държавните горски стопанства. Те се откриват за срок до 6 месеца през годината и функционират през периода на усилената полска работа.

(2) Общинските народни съвети осъществяват административно ръководство на сезонните ясли и осигуряват издръжката на висшия и средния медицински персонал - заплати и други възнаграждения.

(3) Селскостопанските организации осигуряват:

1) помещения за сезонните детски ясли;

2) обзавеждане в съответствие с определените нормативи от МНЗСГ;

3) продукти за храна на децата в съответствие с определените хранителни оклади;

4) средства за текуща издръжка и средства за заплати на персонала извън този по алинея втора. Средствата се превеждат по сметка на съответния народен съвет не по-късно от 2 месеца преди откриването на яслата.

Чл. 127. (1) Сезонните детски ясли се организират от общинските народни съвети съвместно с аграрно-промишлените комплекси, трудово-кооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и държавните горски стопанства. Те се откриват за срок до 6 месеца през годината и функционират през периода на усилената полска работа.

(2) Общинските народни съвети осъществяват административно ръководство на сезонните ясли и осигуряват издръжката на висшия и средния медицински персонал - заплати и други възнаграждения.

(3) Селскостопанските организации осигуряват:

1) помещения за сезонните детски ясли;

2) обзавеждане в съответствие с определените нормативи от МНЗ;

3) продукти за храна на децата в съответствие с определените хранителни оклади;

4) средства за текуща издръжка и средства за заплати на персонала извън този по алинея втора. Средствата се превеждат по сметка на съответния народен съвет не по-късно от 2 месеца преди откриването на яслата.

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В детските ясли към общините се заплащат такси, определени съгласно Закона за местните данъци и такси, а в частните детски ясли - определени от собственика.

Чл. 128. За децата в постоянните детски ясли се заплащат такси, чийто размер се определя с наредба, издадена от министъра на финансите и от министъра на народното здраве и социалните грижи.

Чл. 129. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 129. (1) При изграждане и разширяване на промишлени обекти в генералната им сметка задължително се предвиждат лимити за изграждане и обзавеждане на детски ясли за нуждите на семействата на работниците и служителите, които ще работят при експлоатацията на обекта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Броят на местата в детските ясли, които трябва да се изградят по ал. 1, се определя в зависимост от броя на работниците и служителите, съгласно норматив, определен от Министерството на икономиката и планирането, МНЗСГ, Министерството на строителството, архитектурата и благоустройството и ЦС на БПС.

(3) Детските ясли към новостроящи се обекти се изграждат едновременно с обектите, за които са предназначени. Тяхното завършване трябва да се осигури не по-малко от 3 месеца преди пусковия срок на обекта.

(4) Когато съгласно норматива предприятието не може да изгради самостоятелна детска ясла, определеният за тази цел лимит се предоставя на съответния народен съвет за кооперирано строителство. В построените по този начин детски ясли народният съвет осигурява на предприятието определен брой места в съответствие с дадените средства.

Чл. 129. (1) При изграждане и разширяване на промишлени обекти в генералната им сметка задължително се предвиждат лимити за изграждане и обзавеждане на детски ясли за нуждите на семействата на работниците и служителите, които ще работят при експлоатацията на обекта.

(2) Броят на местата в детските ясли, които трябва да се изградят по ал. 1, се определя в зависимост от броя на работниците и служителите, съгласно норматив, определен от Държавния комитет за планиране, МНЗ, Министерството на строежите и архитектурата и ЦС на БПС.

(3) Детските ясли към новостроящи се обекти се изграждат едновременно с обектите, за които са предназначени. Тяхното завършване трябва да се осигури не по-малко от 3 месеца преди пусковия срок на обекта.

(4) Когато съгласно норматива предприятието не може да изгради самостоятелна детска ясла, определеният за тази цел лимит се предоставя на съответния народен съвет за кооперирано строителство. В построените по този начин детски ясли народният съвет осигурява на предприятието определен брой места в съответствие с дадените средства.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Детските кухни и комплексите по детско хранене се организират и издържат от общините. Изискванията, на които трябва да отговарят детските кухни и комплекси и рецептурниците, по които се приготвя храната за деца до 3-годишна възраст, се определят в наредба на министъра на здравеопазването.

(2) Бюджетни организации и предприятия могат да поемат от фондовете си изплащането на част или цялата стойност на храната по ал. 2.

(3) Детските заведения могат да приготвят храна за обяд за деца до 3-годишна възраст, отглеждани в домашна обстановка, по цени за детските кухни.

Чл. 130. (1) Детски млечни кухни се организират от общинските народни съвети като звено на съответното здравно заведение: болница, поликлиника, селско лечебно-профилактично заведение, ясла. Те работят целогодишно и приготвят храна за деца на възраст до 3 години. Съставът, количеството и качеството на храната се определят по нормативи, разработени и утвърдени от МНЗСГ. Родителите заплащат само стойността на вложените продукти в храната без надценка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1980 г.) Цялостната издръжка на детските млечни кухни в градовете и селата се поема от бюджета на здравното заведение, към което са причислени.

(3) (Заличена, предишна ал. 4 - ДВ, бр. 99 от 1980 г., изм., бр. 101 от 1989 г.) Аграрно-промишлените комплекси, трудово-кооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства в градовете и селата могат да поемат за сметка на своите фондове частично или пълно изплащане стойността на храната за децата на своите работници, служители или кооператори. Заплащането се извършва ежемесечно срещу фактура и поименен списък на децата, които са се ползували от храната.

Чл. 130. (1) Детски млечни кухни се организират от общинските народни съвети като звено на съответното здравно заведение: болница, поликлиника, селско лечебно-профилактично заведение, ясла. Те работят целогодишно и приготвят храна за деца на възраст до 3 години. Съставът, количеството и качеството на храната се определят по нормативи, разработени и утвърдени от МНЗСГ. Родителите заплащат само стойността на вложените продукти в храната без надценка.

(2) В градовете цялостната издръжка на детските млечни кухни се поема от бюджета на здравното заведение, към което те са причислени.

(3) В селата и селищата от градски тип издръжката на детските млечни кухни се осигурява от аграрно-промишлените комплекси, трудово-кооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства, държавните горски стопанства и предприятията, които се намират в района на населеното място. Нужните средства се превеждат ежегодно на съответното здравно заведение, към което е прикрепена кухнята, не по-късно от 20 декември на предходната година. Тази разпоредба се прилага и за селата, включени в състава на градските общини.

(4) Аграрно-промишлените комплекси, трудово-кооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства в градовете и селата могат да поемат за сметка на своите фондове частично или пълно изплащане стойността на храната за децата на своите работници, служители или кооператори. Заплащането се извършва ежемесечно срещу фактура и поименен списък на децата, които са се ползували от храната.

Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 131. В детските млечни кухни и в детските консултации могат да се откриват щандове за продажба на детски млека на прах, детски брашна и готови детски храни. В този случай храните се продават по установените в търговската мрежа цени на дребно, а персоналът получава за труда си допълнително възнаграждение, равно на търговската отстъпка за продадените храни.

Глава седма.

МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР НАД ФИЗКУЛТУРАТА, СПОРТА И ТУРИЗМА

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) МЗ ръководи, организира и осъществява медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма чрез Републиканския център по спортна медицина, чрез специализираните спортно-медицински заведения, лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции. Длъжностните лица при тези заведения, които упражняват надзор върху физическата култура и спорта, се определят от министъра на здравеопазването.

Чл. 132. (1) МНЗСГ ръководи, организира и осъществява медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма чрез Републиканския център по спортна медицина, чрез специализираните спортно-медицински заведения, лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции. Длъжностните лица при тези заведения, които упражняват надзор върху физическата култура и спорта, се определят от министъра на народното здраве и социалните грижи.

(2) МНЗСГ планира научноизследователската и научно-приложната дейност по отношение на медицинските проблеми на физическата култура, спорта и туризма.

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма контролират работата на лечебно-профилактичните заведения, спортните организации, съюзи и клубове, предучилищните и учебните заведения за изпълнение на разпоредбите на закона, които се отнасят до физическата култура, спорта и туризма.

Чл. 133. Органите на медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма имат право да контролират работата на лечебно-профилактичните заведения, физкултурните организации и учебните заведения за изпълнение на разпоредбите на закона, които се отнасят до физическата култура, спорта и туризма.

Чл. 134. (1) Медицинският надзор обхваща физкултурните, спортните и туристическите прояви на:

1) децата от предучилищните детски заведения;

2) учащите се от всички видове и степени учебни заведения;

3) (изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) спортисти от спортни клубове, организации и съюзи, служещи и селяни-кооператори;

4) лицата в напреднала възраст, включени в групи за физкултурни занимания;

5) спортистите от представителните отбори на организациите и спортните съюзи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Медицинският надзор по т. 1-4 на ал. 1 се упражнява от съответните лечебно-профилактични заведения. Медицинският надзор по т. 5 на ал. 1 се упражнява от спортно-медицински заведения, а където няма такива заведения - от лечебно-профилактичните заведения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Медицинският надзор обхваща държавните, общинските и частните физкултурни и спортни терени, зали, басейни и съоръжения. Над тях се упражнява надзор от спортно-медицинските и лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

Чл. 134. (1) Медицинският надзор обхваща физкултурните, спортните и туристическите прояви на:

1) децата от предучилищните детски заведения;

2) учащите се от всички видове и степени учебни заведения;

3) активно спортуващите работници, служещи и селяни-кооператори;

4) лицата в напреднала възраст, включени в групи за физкултурни занимания;

5) спортистите от представителните отбори на организациите и спортните съюзи.

(2) Медицинският надзор по т. 1-4 на ал. 1 се упражнява от съответните лечебно-профилактични заведения. Медицинският надзор по т. 5 на ал. 1 се упражнява от специализираните спортно-медицински заведения, а където няма такива заведения - от лечебно-профилактичните заведения.

(3) В обсега на медицинския надзор се включват и физкултурните и спортните площадки, стадионите, басейните и всички спортни съоръжения и екипировки. Медицинският надзор над тях се упражнява от спортно-медицинските и лечебно-профилактичните заведения и от хигиенно-епидемиологичните инспекции.

Чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Всяка масова физкултурна и туристическа проява и всяко спортно състезание съгласно чл. 53 от закона се провежда само ако е осигурена съответна медицинска помощ.

Чл. 135. (1) Всяка масова физкултурна и туристическа проява и всяко спортно състезание съгласно чл. 53 от закона се организира само ако е осигурена съответна медицинска помощ. Медицинската помощ се осигурява от специализираните спортно-медицински заведения, а където няма такива заведения - от лечебно-профилактичните заведения.

(2) Не се разрешава на органите на Димитровския комунистически младежки съюз, Българският съюз за физическа култура и спорт, Съюза на българските автомобилисти, учебните заведения и други организации без съгласието на спортно-медицинските и лечебно-профилактичните заведения да привличат медицински лица за осигуряване на състезания, организирани от тях.

Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Организаторите на спортни състезания уведомяват най-малко 3 дни предварително спортно-медицинските заведения, а там, където няма такива - лечебно-профилактичните заведения, за датата, часа и мястото на провежданото състезание.

(2) На спортни състезания с международен, републикански, регионален и градски характер медицинска помощ може да се осигурява само от лекари, завършили успешно квалификационен курс в спортно-медицинско заведение.

Чл. 136. Органите на Българския съюз за физическа култура и спорт, Българските професионални съюзи, Българския туристически съюз, Ловно-рибарския съюз, Съюза на българските автомобилисти, Димитровския комунистически младежки съюз, учебните заведения и други организации, които организират масови физкултурни и туристически прояви или спортни състезания, са длъжни да представят заявки за осигуряването им с медицинска помощ в съответните здравни заведения най-малко 3 дни преди провеждането им.

Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Собствениците на спортни обекти (стадиони, зали, басейни, колодруми, хиподруми, ски- и други спортни съоръжения), на които се провеждат тренировки и спортни състезания, задължително оборудват лекарски кабинет в обекта, като заплащат и разходите за медикаменти за спешна медицинска помощ, необходимите инструменти и консумативи. Кабинетите се ползват от медицински специалисти, които осигуряват медицинска помощ при тренировки и състезания.

Чл. 137. (1) Към спортните бази (спортни комплекси, стадиони, колодруми, хиподруми, спортни зали, басейни и др.) се организират лекарски кабинети, които се ползуват от лекарите на отборите през време на тренировки и от дежурните медицински лица при състезания.

(2) Ведомствата или организациите - собственици на спортните обекти, осигуряват помещения за лекарските кабинети, заплащат разходите за осветление, отопление и др. и набавят необходимата апаратура за усъвършенствуване на учебно-тренировъчния процес.

(3) Медицинският инструментариум и медикаментите за лекарските кабинети се набавят от медико-физкултурните диспансери, а където няма такива диспансери - от съответните лечебно-профилактични заведения по нормативи, утвърдени от МНЗСГ.

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Профилактичните медицински прегледи по чл. 53, ал. 1 от закона се извършват в спортно-медицинските заведения, а където няма такива - в лечебно-профилактичните заведения, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 138. За задължителните начални, периодични и предсъстезателни прегледи по чл. 53, ал. 1 от закона се извършват в специализираните спортно-медицински заведения, а където няма такива заведения - в съответните лечебно-профилактични заведения, съгласно инструкция, утвърдена от министъра на народното здраве и социалните грижи.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В изпълнение на служебните си задължения органите на медицинския надзор имат право на свободен достъп до спортните обекти в района, който обслужват, по време на състезания и тренировки. За тази цел те получават служебни карти за свободен вход от съответните спортни съюзи и организации.

Чл. 139. В изпълнение на служебните си задължения органите на медицинския надзор имат право на свободен достъп до спортните обекти в района, който обслужват, по време на състезания и тренировки. За тази цел те получават служебни карти за свободен вход от съответните физкултурни и туристически организации.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Въз основа на чл. 51, ал. 2 от закона държавните органи и другите организации са длъжни да съгласуват с Министерството на здравеопазването наредбите, инструкциите и указанията, които издават във връзка с физическото възпитание, спортно-оздравителната, учебно-тренировъчната и състезателната дейност.

Чл. 140. Въз основа на чл. 51, ал. 2 от закона държавните и обществените органи и организации са длъжни да съгласуват с МНЗСГ наредбите, инструкциите и указанията, които издават, свързани с физическото възпитание, физкултурно-оздравителната, учебно-тренировъчната и спортно-състезателната дейност.

Глава осма.

СОЦИАЛНО-ПРАВНА ПОМОЩ В ЗДРАВНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 141. МЗ организира безплатна социално-правна помощ на бременните, майките, децата, психично болните, алкохолиците и наркоманите, която се дава от кабинети за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството и за социално-правна помощ на психично болните, алкохолиците и наркоманите.

Чл. 142. Кабинетите за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството се организират към определени здравни заведения от МЗ. Те имат следните задачи:

1) Подпомагат бременните и майките с малки деца за упражняване на правата им.

2) Осигуряват защита на правата на самотните майки и техните деца и ако бъдат упълномощени, завеждат искове за установяване произхода на децата, за издръжка и др.

3) Съдействуват за укрепване на семейства с малолетни деца, брачната връзка в които е разстроена.

4) Съдействуват за настаняване на деца с тежки телесни недъзи в детски здравни заведения.

5) Оказват консултативна и методична помощ на всички женски и детски консултации по реализиране на правата и задълженията им, свързани със защитата на майчинството и детството;

6) Популяризират мероприятията по охрана на майчинството и детството.

7) Съдействуват при осиновяването на децата, предоставени за отглеждане в обществени заведения, и водят делата, като представляват тези заведения.

8) Следят за опазване тайната на осиновяванията, извършени със съдействието на социално-правните кабинети, съхраняват документите по тях и упражняват контрол за опазване тайната от здравните заведения при извънбрачно бременните.

Чл. 142. Кабинетите за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството се организират към определени здравни заведения от МНЗСГ. Те имат следните задачи:

1) Подпомагат бременните и майките с малки деца за упражняване на правата им.

2) Осигуряват защита на правата на самотните майки и техните деца и ако бъдат упълномощени, завеждат искове за установяване произхода на децата, за издръжка и др.

3) Съдействуват за укрепване на семейства с малолетни деца, брачната връзка в които е разстроена.

4) Съдействуват за настаняване на деца с тежки телесни недъзи в детски здравни заведения.

5) Оказват консултативна и методична помощ на всички женски и детски консултации по реализиране на правата и задълженията им, свързани със защитата на майчинството и детството.

6) Популяризират мероприятията по охрана на майчинството и детството.

7) Съдействуват при осиновяването на децата, предоставени за отглеждане в обществени заведения, и водят делата, като представляват тези заведения.

8) Следят за опазване тайната на осиновяванията, извършени със съдействието на социално-правните кабинети, съхраняват документите по тях и упражняват контрол за опазване тайната от здравните заведения при извънбрачно бременните.

Чл. 143. Кабинетите за социално-правна помощ на психично болните, алкохолиците и наркоманите се организират към психиатричните здравни заведения. Те имат следните задачи:

1) Оказват социално-правна помощ на недееспособните психично болни, като съдействуват за поставянето им под запрещение и за учредяване на настойничество (попечителство); подпомагат настойниците и попечителите в изпълнението на техните задължения и защищават интересите на лицата, поставени под тяхна опека.

2) Подпомагат психично болните за трудово устрояване на подходяща работа и се грижат за правата им, които произхождат от трудовоправни отношения.

3) Съдействуват за осигуряване издръжка на нетрудоспособните психично болни, подпомагат ги за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи.

4) Оказват социално-правна помощ на семействата на психично болните, алкохолиците и наркоманите.

5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Подпомагат психично болните за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи.

Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Трудовите договори с юрисконсултите, завеждащи социално-правните кабинети на здравните заведения към общините, се сключват от директорите на здравните заведения.

Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.) Трудовите договори с юрисконсултите, завеждащи социално-правните кабинети на здравните заведения към народните съвети, се сключват от председателите на изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети.

Чл. 144. Социално-правните кабинети се завеждат от юристи, които са прекарали установения стаж и са положили държавен изпит. Завеждащите социално-правните кабинети към здравните заведения на народните съвети се назначават от началниците на отделите "Народно здраве" при окръжните народни съвети, а към здравните заведения на МНЗ - от техните ръководители.

Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При сигнали или оплаквания завеждащите социално-правните кабинети могат да извършват проверки в рамките на възложените им задачи в здравните заведения, общините и кметствата и в семействата.

Чл. 145. При сигнали или оплаквания завеждащите социално-правните кабинети могат да извършват проверки в рамките на възложените им задачи в здравните заведения, народните съвети, учрежденията и организациите и в семействата.

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) За безплатното явяване на завеждащите социално-правни кабинети по дела в съдилищата като пълномощници по чл. 20, б. "г" от Гражданския процесуален кодекс съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на здравното заведение, към което е открит кабинетът.

(2) Сумите по предходната алинея се използуват по нареждане на ръководителя на заведението, към което е открит кабинет, за разходи по дела на нуждаещи се без достатъчно доходи или за други нужди, свързани с дейността на кабинета.

Чл. 146. (1) За безплатното явяване на завеждащите социално-правни кабинети по дела в съдилищата като пълномощници по чл. 20, б. "г" от Гражданския процесуален кодекс съдът присъжда възнаграждение, което страната би платила в полза на здравното заведение, към което е открит кабинетът.

(2) Сумите по предходната алинея се използуват по нареждане на ръководителя на заведението, към което е открит кабинет, за разходи по дела на нуждаещи се без достатъчно доходи или за други нужди, свързани с дейността на кабинета.

Чл. 147. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 147. Завеждащите социално-правните кабинети от различните окръзи могат да се преупълномощават за явяване пред съдилищата.

Глава девета.

КОНТРОЛ НА ЛЕЧЕБНИТЕ СРЕДСТВА

(Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 148. - 158. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Глава девета.

КОНТРОЛ НА ЛЕЧЕБНИТЕ СРЕДСТВА (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването чрез НИЛС и ХЕИ извършва предварителен и текущ контрол върху:

1. готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества, опаковъчните материали и технологиите за тяхното производство;

2. билките и лечебните растения;

3. превързочните, хирургичните шевни и стоматологичните материали;

4. медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и стоките, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм.

(2) Хигиенно-епидемиологичните инспекции упражняват контрол върху получаваните, съхраняваните, приготвяните и отпусканите от аптеките, аптечните складове и галеново-фасовъчните лаборатории лечебни средства по т. 1 - 4 от ал. 1 по ред, определен от министъра на здравеопазването.

(3) Хигиенно-епидемиологичните инспекции могат да извършват и други дейности, свързани с контрола на лечебните средства, със съгласието на НИЛС и при условие, че разполагат с необходимите условия за това.

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Предписанията, указанията и заключенията, издадени от НИЛС и ХЕИ в рамките на тяхната компетентност, отнасящи се до качеството и условията за производство и съхранение на лечебните средства по чл. 148, ал. 1, т. 1 - 4, са задължителни за всички, които се занимават с тяхното производство и снабдяване.

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Контролът върху качеството на лечебните средства по чл. 148 се осъществява чрез проверки на място, оценка на данните от сертификатите за качество, издавани от производителите, или чрез лабораторни анализи и изпитвания.

Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Анализите и изпитванията по чл. 150 се извършват по преценка на органите по чл. 148, ал. 1 в техните лаборатории.

(2) Подлежащите на лабораторен контрол лечебни средства се изпитват по методите, посочени в действащата Фармакопея или в съответните стандартизационни документи, утвърдени при регистрацията им.

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Контролните органи вземат проби за извършване на лабораторни анализи и изпитания по ред и начин, определени в действащата Фармакопея, БДС, ОН или други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или негов представител.

(2) При вземането на проби се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 1 - 5 и ал. 7.

Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Контролните органи дават писмено заключение за резултатите от извършените изпитвания по реда на чл. 37а.

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) При оспорване на резултатите от анализите, извършени от ХЕИ, заинтересуваното лице може в срока и по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 да поиска контролен анализ.

(2) При оспорване на резултатите от анализите, извършени от НИЛС, заинтересуваното лице прави писмено искане за извършване на контролен анализ до директора на НИЛС в срока по чл. 38, ал. 1. Контролният анализ се извършва от друг състав, определен от директора на НИЛС.

(3) При контролните анализи се прилагат разпоредбите на чл. 38, ал. 3 - 6 и чл. 39.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) При установени данни за влошаване на условията за производство на лечебни средства директорът на НИЛС предлага на министъра на здравеопазването или на главния държавен санитарен инспектор прилагането на мерките по чл. 21, т. 3 от закона.

(2) При установени данни за отклонение от качеството на лечебните средства директорът на НИЛС ги поставя под санитарна възбрана съгласно чл. 22, т. 5 от закона и предлага на министъра на здравеопазването или на главния държавен санитарен инспектор прилагането на мерките по чл. 21, т. 4 от закона.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При установени данни за отклонение от качеството на лечебните средства, получавани, съхранявани, приготвяни и отпускани от аптеките, аптечните складове и галеново-фасовъчните лаборатории, директорът на съответната ХЕИ ги поставя под санитарна възбрана по чл. 22, т. 5 от закона и прилага мерките по чл. 41, за което уведомява незабавно НИЛС.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато лечебните средства са поставени под санитарна възбрана от контролните органи, се прилага разпоредбата на чл. 39, ал. 3.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Предприятията производители откриват собствени лаборатории за контрол върху качеството на произвежданите от тях лечебни средства след получаване на разрешение от НИЛС при условия и по ред, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

(2) Лабораториите по ал. 1 се контролират от НИЛС.

Глава девета.

КОНТРОЛ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА

Чл. 148. МНЗСГ посредством Държавния институт за контрол на лекарствените средства (ДИКЛС) извършва предварителен и текущ контрол върху лекарствата, субстанциите и спомагателните суровини за тяхното производство, върху билките, превързочните материали, опаковъчните материали и медицинската техника.

Чл. 149. Оперативните разпореждания и указания и заключенията по качеството на лекарствата, субстанциите и спомагателните суровини за тяхното производство, на превързочните и стоматологичните материали, издадени от ДИКЛС, са задължителни за ведомствата, организациите и предприятията, които се занимават с лекарствопроизводство и лекарствоснабдяване.

Чл. 150. Подлежащите на контрол материали по правило се изследват лабораторно по съответните методи, посочени в българските държавни стандарти, отрасловите нормали и фармакопеята, в зависимост от тяхното естество и състав.

Чл. 151. Пробите за контрол се вземат според изискванията на фармакопеята, ако няма по-подробни указания в българските държавни стандарти, отрасловите нормали и др.

Чл. 152. (1) ДИКЛС дава писмено заключение за резултатите от извършените изследвания в срокове, определени от министъра на народното здраве и социалните грижи.

(2) Срокът започва да тече след комплектуването на всички документи и мостри, които трябва да се представят от съответните държавни стопански организации.

Чл. 153. При резултати, които налагат повторно извършване на анализа, ДИКЛС уведомява заинтересуваната страна и извършва ново изследване, като спазва сроковете по чл. 152.

Чл. 154. (1) При оспорване на резултатите се правят контролни изследвания. Те се извършват при писмено поискване от заинтересуваната страна, направено в седемдневен срок от датата на получаване на резултата от първоначалното изследване.

(2) Контролните изследвания се извършват от друг състав, определен от директора на ДИКЛС, в присъствието на упълномощен представител на заинтересуваната страна.

Чл. 155. При установени данни за влошаване качеството на лекарствата, субстанциите и суровините за тяхното производство, на превързочните и стоматологичните материали директорът на ДИКЛС има право съгласно чл. 22, т. 5 от закона да ги постави под санитарна възбрана.

Чл. 156. (1) Директорът на ДИКЛС и длъжностните лица от института, определени със заповед на министъра на народното здраве и социалните грижи, имат права на държавни контрольори по качеството на лекарствата съгласно Правилника за качеството на продукцията.

(2) Комитетът по качеството, стандартизацията и метрологията при Министерския съвет осъществява методично ръководство върху ДИКЛС.

Чл. 157. За осигуряване по-близък контрол на качеството на лекарствата, субстанциите и суровините за тяхното производство, на превързочните и стоматологичните материали ДИКЛС може след съгласуване със съответната стопанска организация да открива филиални лаборатории към производствените предприятия. Ръководствата на производствените предприятия се задължават да осигуряват необходимите помещения за лаборатории и да им оказват съдействие.

Чл. 158. Контролните органи от системата на Държавното аптечно обединение при МНЗСГ упражнява контрол върху лекарствата и други материали, които се получават, съхраняват и приготвят в складовете, аптечната мрежа и галеново-фасовъчните лаборатории.

Глава десета.

ЛЕКАРСКА КЛЕТВА

Чл. 159. (1) Съгласно чл. 89 от закона при връчване на дипломите за завършено висше образование лекарите-български граждани, задължително полагат лекарска клетва.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Лекарската клетва има следния текст:

"Като пристъпвам към изпълнението на лекарските си задължения, тържествено обещавам пред своите учители и колеги, пред целия български народ да работя честно и добросъвестно за опазване и укрепване здравето и щастието на всеки човек, на всеки гражданин на България, на цялото човечество.

В своята професионална дейност винаги ще се ръководя от общочовешките принципи и идеали, от хуманизма и всеотдайността на моите предшественици.

В името на моя Бог и моята религия ще лекувам безкористно всички болни, ще се отнасям грижливо и с любов към тях без оглед на тяхната национална, религиозна, политическа и социална принадлежност. Ще ги изследвам цялостно, с високо чувство за отговорност, с такт и умение и винаги ще създавам обстановка на сърдечност, съчувствие и взаимно доверие.

Обещавам да запазя за своите учители уважението и признателността, които им дължа.

И занапред ще изучавам медицинската наука и с всички сили ще съдействам за нейното процъфтяване. Задължавам се да лекувам въз основа на научни медицински знания и с помощта на съвременни лечебни средства до пълното оздравяване на болния. Няма да се отказвам от лечение даже и тогава, когато не е останала никаква надежда за успех, и няма да прекъсна живота на болния дори и да съм помолен да извърша това.

В интерес на болните ще търся съветите на моите колеги по професия и самият аз никога няма да им отказвам помощ и съдействие.

Обещавам да не предприемам без медицински и социални показания изкуствено прекъсване на бременността.

Заклевам се да не давам гласност на сведенията, които болните ми доверяват, освен ако те представляват опасност за обществото и държавата.

Непрестанно ще подобрявам квалификацията и професионалното умение, ще предавам своя опит и знания на сътрудниците и помощниците си, активно ще участвам в повишаването на здравната култура на населението, в профилактиката на заболяванията и в усъвършенстването на здравеопазването.

Аз всякога ще помня своя лекарски дълг и високата си отговорност пред народа и държавата.

Тържествено, свободно и с чест полагам тази клетва и обещавам да й бъда верен до края на живота си!

В името на Бога, на моите уважавани учители и моя обичан народ - заклех се!"

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Клетвата се полага в тържествена обстановка в присъствието на ръководния преподавателски персонал на висшите медицински училища, на представители на обществени и здравни организации и на близки на полагащите клетва.

Чл. 159. (1) Съгласно чл. 89 от закона при връчване на дипломите за завършено висше образование лекарите-български граждани, задължително полагат лекарска клетва.

(2) Лекарската клетва има следния текст:

"Като получавам високото звание "лекар" и пристъпвам към лекарска дейност, кълна се тържествено: да посветя всичките си знания и сили за опазване и подобряване на човешкото здраве, за лекуване и предпазване от заболявания, добросъвестно да работя там, където изискват интересите на народа; да бъда винаги готов да окажа медицинска помощ, да се отнасям с болните внимателно и грижливо и да пазя лекарската тайна; постоянно да усъвършенствувам медицинските си знания и лекарското си майсторство, да способствувам чрез труда си за развитието на медицинската наука и практика; ако интересите на болния изискват, да търся съвет от другарите си по професия и самият аз никога да не отказвам съвет и помощ; да пазя и развивам благородните традиции на родната медицина, във всичките си действия да се ръководя от принципите на комунистическия морал, винаги да помня за високото призвание на българския лекар, за отговорността пред българския народ и Народна република България. Кълна се да пазя верността на тази клетва през целия си живот."

(3) Клетвата се полага в тържествена обстановка в присъствието на ръководния преподавателски персонал на Медицинската академия и медицинския факултет, на представители на обществени и здравни организации и на близки на полагащите клетва.

Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Положилите лекарска клетва са длъжни да проявяват изключителна добросъвестност, медицинска етика, хуманност и висока професионална отговорност при изпълнение на професията си, както и да полагат постоянни грижи за своята квалификация.

Чл. 160. (1) Положилите лекарска клетва се задължават да се придържат строго към нормите на утвърдения от министъра на народното здраве и социалните грижи "Морален кодекс на лекаря в НРБ" и да проявяват изключителна добросъвестност, медицинска етика, хуманност и висока професионална отговорност при изпълняване на професията си, както и да полагат постоянни грижи за своята квалификация.

(2) Когато медицински работник допуска груби диагностични, лечебни и профилактични грешки и показва недостатъчна подготовка и квалификация, министърът на народното здраве и социалните грижи може да взема задължителни мерки за повишаване на квалификацията му.

Заключителни разпоредби

Параграф единствен. Този правилник се издава въз основа на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве и отменя:

1) Правилника за реда и начина за изпращане на български граждани на лечение в чужбина, утвърден с Разпореждане № 481 на МС от 13.V.1957 г. и изменен с Решение № 460 на МС от 28.IX.1966 г.;

2) Правилника за лечение на чужди граждани в лечебните заведения в НРБ, утвърден с Разпореждане № 266 на МС от 1.VII.1968 г. и допълнен с Разпореждане № 32 на МС от 30.I.1970 г.;

3) Разпореждане № 1411 на МС от 13.VII.1951 г. относно реда на откриването, обзавеждането и поддържането на медико-санитарните части при предприятията;

4) Постановление № 666 на МС от 10.X.1953 г. за организиране спомагателни трудово-лечебни стопанства и работилници към психоневрологичните заведения и заведенията за социални грижи;

5) Постановление № 54 на МС от 29.II.1960 г. за създаване единен санитарен надзор над хранителните предприятия и заведения;

6) Правилника за контрол над лекарствените средства, утвърден с Разпореждане № 638 на МС от 16.IV.1951 г.;

7) Правилника за упойващите вещества, утвърден с Разпореждане № 2102 на МС от 17.X.1956 г.;

8) Постановление № 75 на МС от 10.IV.1961 г. относно подобряване психоневрологичната помощ в страната;

9) Решение № 265 на МС от 23.VI.1966 г. относно одобряване нова номенклатура за здравните заведения в страната;

10) Разпореждане № 2076 на МС от 23.XII.1959 г. относно реда за осигуряване медицинското обслужване на излизащите извън страната групи;

11) Разпореждане № 1274 на МС от 23.IV.1952 г. относно одобряване "Правила за санитарна охрана на курортите и местностите с лечебно значение";

12) Постановление № 821 на МС от 12.XII.1953 г. относно преустройство на аптечната мрежа;

13) Наредбата за откриване, обзавеждане, издръжка и ръководство на селските родилни домове, утвърдена с Постановление № 39 на МС от 16.IV.1949 г.