ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ
УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 23 МАРТ 1974 Г.
Обн. ДВ. бр. от 19 Април 1974г.,
изм. ДВ. бр. от 23 Декември 1980г.,
изм. ДВ. бр. от 17 Октомври 1989г.,
изм. ДВ. бр. от 29 Декември 1989г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Септември 1990г.,
изм. ДВ. бр. от 18 Декември 1990г.,
изм. ДВ. бр. от 1 Октомври 1991г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Януари 1992г.,
изм. ДВ. бр. от 17 Ноември 1992г.,
изм. ДВ. бр. от 12 Август 1994г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Юли 1995г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Ноември 1995г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Юни 1996г.,
изм. ДВ. бр. от 7 Април 1998г.,
попр. ДВ. бр. от 14 Април 1998г.,
изм. ДВ. бр. от 4 Август 1998г.,
доп. ДВ. бр. от 2 Декември 1998г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Юли 2000г.,
изм. ДВ. бр. от 27 Юли 2001г.,
изм. ДВ. бр. от 31 Август 2001г.,
доп. ДВ. бр. от 23 Май 2002г.,
изм. ДВ. бр. от 7 Юни 2005г.
изм. ДВ. бр. от 23 Декември 1980г.,
изм. ДВ. бр. от 17 Октомври 1989г.,
изм. ДВ. бр. от 29 Декември 1989г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Септември 1990г.,
изм. ДВ. бр. от 18 Декември 1990г.,
изм. ДВ. бр. от 1 Октомври 1991г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Януари 1992г.,
изм. ДВ. бр. от 17 Ноември 1992г.,
изм. ДВ. бр. от 12 Август 1994г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Юли 1995г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Ноември 1995г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Юни 1996г.,
изм. ДВ. бр. от 7 Април 1998г.,
попр. ДВ. бр. от 14 Април 1998г.,
изм. ДВ. бр. от 4 Август 1998г.,
доп. ДВ. бр. от 2 Декември 1998г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Юли 2000г.,
изм. ДВ. бр. от 27 Юли 2001г.,
изм. ДВ. бр. от 31 Август 2001г.,
доп. ДВ. бр. от 23 Май 2002г.,
изм. ДВ. бр. от 7 Юни 2005г.
Глава първа.
ОСНОВНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от
1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Съгласно и , наричан по-нататък "закона", всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване в публично здравно заведение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Медицинското обслужване по ал. 1 включва:
1. амбулаторни и домашни прегледи;
2. оперативни интервенции, манипулации и изследвания, извършвани с диагностична, лечебна и профилактична цел;
3. лечение и рехабилитация в амбулаторна и домашна обстановка, включително и домашен стационар;
4. консултации и лечение в болнични заведения по медицински показания и по предписание на медицински специалисти, оказващи извънболнична помощ;
5. (доп. - ДВ, бр. 142 от 1998 г.) профилактика и лечение на зъбите и заболяванията на устната кухина, с изключение на зъбните протези, за които се заплаща само стойността на употребените материали;
6. задължителни имунизации и противоепидемични мероприятия по предписание на органите на държавния санитарен контрол;
7. получаване на лекарствени средства за домашно лечение безплатно или срещу частично заплащане на лица, страдащи от определени заболявания;
8. експертиза на временната и трайната нетрудоспособност, както и трудоустрояването без група инвалидност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.,
отм. - ДВ, бр. 100 от 1995 г., нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Публичните здравни заведения извършват профилактични прегледи, изследвания и диспансерно наблюдение на лица от различни групи на населението, на лица с повишен риск за здравето, с хронични заболявания, както и в други случаи по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването.
(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.,
изм. - ДВ, бр. 100 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредба списъци на заболявания и на лекарствени средства, отпускани безплатно или срещу частично заплащане за домашно лечение, които се изплащат съответно от бюджетите на публичните здравни заведения към общините и от Министерството на здравеопазването на основание , приета с Постановление № 208 от 1995 г., както и диференциран ред и условия за тяхното предписване, получаване и изплащане.
(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.,
изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Получаването на безплатни или частично платени лекарствени средства и храни за домашно лечение от всички аптеки в страната и изплащането на средствата за тях се извършват по реда, установен с наредбата по предходната алинея.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министерството на здравеопазването (МЗ) чрез своите звена на централно подчинение осъществява организационно и методическо ръководство и контрол на здравните органи и заведения и на други звена, осъществяващи здравеопазна дейност, по отношение на:
1. планирането, организацията, координацията и интеграцията на дейностите по профилактиката, диагностиката, лечението и медицинската рехабилитация;
2. опазването и укрепването на общественото здраве и хигиенно-противоепидемичното осигуряване;
3. определянето на обема и съдържанието на дейността на здравните заведения, както и на организацията по прилагането и внедряването на нови методи и технологии;
4. териториалното разпределение и ефективното използване на ресурсите в здравеопазването;
5. следдипломното обучение и квалификацията на висшите, полувисшите и средните медицински кадри и немедицински специалисти в системата на здравеопазването.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) По отношение на здравните органи и заведения на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Главното управление на Строителните войски МЗ упражнява методично ръководство, което се свежда предимно по:
1) (изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) следдипломното обучение на кадрите в системата на здравеопазването;
2) (изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) методи на профилактиката, диагностиката, лечението и медицинската рехабилитация;
3) санитарно-хигиенните и противоепидемиологичните дейности, когато те имат отношение към хигиенно-епидемиологичното осигуряване на населението и територията на страната.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването организира и ръководи експертизата на трудоспособността на гражданите. Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на труда и социалните грижи съгласувано с централните ръководства на синдикалните организации разработват принципите и критериите за определяне трудоспособността на гражданите.
(2) Експертизата на трудоспособността е неразделна част от лечебно-профилактичната дейност и включва определянето на временна или трайна загуба на трудоспособността.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.)
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.)
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.)
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.)
Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2005 г.)
Глава втора.
ОСИГУРЯВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА ЖИЗНЕНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Съгласно от закона държавните учреждения, общините, други юридически и физически лица осъществяват дейността си по начин, осигуряващ опазването на жизнената среда от вредно действащи върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори с цел осигуряване на здравословни условия за труд, бит и почивка на населението и предотвратяване на заболявания.
(2) Органите, организациите и лицата по ал. 1 провеждат със собствени средства комплексни профилактични мероприятия за:
1. оздравяване и оптимизиране параметрите на работната, учебната и битовата среда и осигуряване на физиологичната организация на труд;
2. опазване на околната среда от замърсяване;
3. подобряване хигиенното състояние на селищата, комунално-битовите обекти, транспорта, промишлеността, заведенията за обществено хранене и търговия с хранителни продукти, учебно-възпитателните, детските и здравните заведения и кабинети;
4. недопускане интензивност на шума над границите на хигиенните норми;
5. осигуряване на безвредна и достатъчна по количество питейна вода;
6. осигуряване на качествени, пълноценни и безвредни хранителни продукти;
7. осигуряване на качествени и безвредни стоки, имащи значение за здравето на населението;
8. осигуряване на оптимални условия за отглеждане, хранене, възпитание, обучение и почивка на децата и учащите се;
9. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) недопускане внасянето от други страни и ограничаване на разпространението на заразните и паразитните болести в страната;
10. укрепване на здравето чрез мерки, насочени към:
а) създаване и развитие на здравни знания, умения и навици у личността, семейството и обществото за формиране на здравословен начин на живот;
б) въздействие върху окръжаващата среда за стимулиране на положителни и премахване на неблагоприятни фактори, влияещи върху начина на живот.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването чрез органите на държавния санитарен контрол наблюдава системно факторите на работната, учебната, битовата и околната среда и тяхното влияние върху здравето на населението, оценява и здравния риск и предписва мерки за отстраняване на допуснатите нарушения и отклонения от установените хигиенни норми и изисквания, както и необходимите профилактични мероприятия.
(2) Националните програми за подобряване на здравно-екологичната обстановка в страната се разработват, координират и контролират от Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на околната среда.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването чрез органите на държавния санитарен контрол анализира и оценява:
1. общественото здраве по статистическите параметри, отразяващи демографското, физическото, социалното и здравното състояние на населението;
2. влиянието на новите производства и технологии върху здравето на хората.
(2) За предотвратяване на вредните последици по ал. 1 Министерството на здравеопазването предписва профилактични мерки.
Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава:
1. норми, правила и изисквания за всички фактори на околната, работната, учебната и битовата среда, на трудовия и учебния процес;
2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) норми и изисквания за безопасността на храните, питейните води и всички стоки, имащи значение за здравето на населението;
3. норми и режим на здравословно хранене;
4. (нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) норми, изисквания и санитарни правила по всички въпроси на радиационната защита.
Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Общините се грижат и отговарят за чистотата и санитарно-хигиенното състояние на населените места.
Чл. 12в. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Детските градини, училищата и обслужващите системата на образованието звена осигуряват здравно-хигиенни условия за правилно физическо и нервно-психическо развитие, обучение, възпитание, почивка и хранене на децата и учащите се.
(2) Учебните планове и промените в тях за основните и средните учебни заведения се съгласуват предварително с Министерството на здравеопазването по отношение на възрастовите физиологични особености и възможности на учащите се и хигиенните изисквания към учебно-възпитателния процес.
Чл. 12г. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерството на здравеопазването съвместно с другите държавни органи в рамките на определената със закон компетентност разрешава и контролира вноса, износа и транзита на стоки, имащи значение за здравето на населението, както и производството, използването, съхраняването, транспортирането, търговията и обезвреждането на опасните химични вещества и препарати, ядрени материали и други източници на йонизиращи лъчения.
(2) Министерството на здравеопазването разрешава и контролира използването на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели. Условията и редът за използването на йонизиращи лъчения за медицински цели се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лицата, които внасят, произвеждат, използват, съхраняват и транспортират опасни химични вещества и препарати и източници на йонизиращи лъчения и отпадъци, носят отговорност за спазване на утвърдените норми и изисквания.
(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на околната среда и водите определя правилата и реда за класификация, опаковка и маркировка на химичните вещества и препарати.
Чл. 12д. (Нов - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случай на радиационен инцидент или радиационна авария министърът на здравеопазването установява необходимите допълнителни радиационно-хигиенни норми и изисквания в съответствие с обстановката и с цел защита на населението и участниците в ликвидирането на радиационния инцидент или авария.
Чл. 12е. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., предишен чл. 12д - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерството на здравеопазването чрез средствата за масово осведомяване информира населението за резултатите от контрола на факторите, влияещи върху здравето на човека.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) За предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразни и паразитни болести и за ликвидирането им министърът на здравеопазването определя:
1. групите от населението, подлежащи на задължителни имунизации по чл. 18, ал. 1 от закона, реда и начина на извършването им и медицинските противопоказания за тях;
2. списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на задължително съобщаване, регистрация и отчет;
3. сроковете и начините на изолация при заразните и паразитните болести и профилактичните и противоепидемиологичните мерки, които трябва да се вземат при всяка отделна болест;
4. (нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) изискванията за входящ граничен медико-санитарен контрол.
(2) Министерството на здравеопазването координира дейността на министерствата и ведомствата, здравните заведения и другите юридически и физически лица за предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразните и паразитните болести сред населението, както и за тяхното ликвидиране.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При епидемични ситуации общините по предложение на съответните директори на районните центрове по здравеопазване и хигиенно-епидемиологичните инспекции осигуряват на публичните здравни заведения допълнителни материални, транспортни и финансови средства. Те провеждат оздравителни мероприятия, разпоредени от органите на държавния санитарен контрол, като координират мерките, провеждани от различните служби, учреждения, стопански и обществени организации на територията на общината.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При поява на единични случаи от особено опасни инфекции или при епидемично разпространяване на други заразни заболявания въвеждането на специални условия на работа, обучение и движение на населението и други ограничителни мерки съгласно се извършва:
1. със заповед на кмета на общината по предложение на директора на съответната ХЕИ, когато са засегнати или застрашени отделни населени места в общината или цялата община;
2. със заповед на министъра на здравеопазването, когато са засегнати или застрашени населени места в повече от една община;
3. с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, когато е засегната или застрашена цялата страна или се изисква съдействието на други министерства и ведомства по отношение на една или повече застрашени или засегнати общини.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 1992 г.) (1) Държавният санитарен контрол се ръководи и се извършва от Министерството на здравеопазването. Непосредственото ръководство се осъществява от главен държавен санитарен инспектор.
(2) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници.
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 4 от 1992 г.) (1) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: Дирекцията "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" и Инспекцията по курортните ресурси и курортите при Министерството на здравеопазването и социалните грижи; контролния орган на Националния институт по лечебните средства; хигиенно-епидемиологичните инспекции.
(2) Държавен санитарен контрол се извършва и от амбулаторно-поликлиничните участъци към градските и селските лечебно-профилактични заведения.
Чл. 18. На санитарен контрол подлежат:
1) планирането и изграждането на населените места, обществените и културните заведения и транспортът;
2) трудовата обстановка и промените на профила и технологията на производството, които имат значение за здравето на работниците;
3) въздухът, водите и почвата;
4) изпълнението на мерките против шума и вибрациите;
5) проектирането, строителството, реконструкцията и разширението на производствени, комунално-битови, хранителни, учебно-възпитателни, физкултурни, спортни и други предприятия, заведения, обекти, машини и съоръжения;
6) създаването и изменението на държавните стандарти, нормали, технически правила, норми и условия;
7) производството, съхраняването, транспортът и търговията с хранителни продукти, напитки, синтетични материали, пластмаси и всякакви други продукти и изделия, които могат да оказват влияние върху здравето на населението, както и самите продукти и изделия;
8) производството, прилагането, съхраняването и транспортирането на източници на йонизиращи лъчения и отстраняването на радиоактивните отпадъци;
9) производството, вносът, транспортирането, съхраняването и прилагането на отровни вещества и средства за растителна защита;
10) лекарствените средства, диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;
11) медико-санитарната охрана на страната;
12) ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести;
13) опазването на курортните ресурси и курортите.
Чл. 19. (1) Държавният санитарен контрол е предварителен и текущ и цели спазването на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При предварителния санитарен контрол се дават заключения за съответствието на документите, проектните документации, новите химични и биологични вещества, продукти, радиоактивни вещества, суровини, храни, питейни води, стимулатори, средства и методи за производство, новите технологични процеси, оборудване, прибори и работни инструменти и други обекти, посочени в чл. 21, т. 1 и 2 от закона, с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, както и заповеди за спиране строителството и недопускане експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаването им.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При текущия санитарен контрол се извършва санитарно-хигиенна оценка на обектите, намиращи се в редовна експлоатация, и на разрешените по установения ред за производство и внедряване машини, съоръжения, продукти, изделия, източници на йонизиращи лъчения, химични и биологични средства.
Чл. 20. (1) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица - държавни санитарни инспектори, които се определят от министъра на народното здраве.
(2) Държавните санитарни инспектори при изпълнение на службата си са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелства, които имат поверителен характер или съставляват тайна с оглед на интересите на стопанските организации и на гражданите.
Чл. 21. Органите и лицата, които упражняват държавния санитарен контрол, се основават на Закона за народното здраве и другите действуващи закони, хигиенни норми и изисквания, на санитарните правила, на приетите в хигиенната наука положения и на указанията на МНЗСГ.
Глава трета.
ДЪРЖАВЕН САНИТАРЕН КОНТРОЛ
Раздел I.
Организация на държавния санитарен контрол
Раздел II.
Ред за извършване на предварителния санитарен контрол
Раздел III.
Санитарно одобрение на обектите преди пускането им в експлоатация
Раздел IV.
Ред за извършване на текущия санитарен контрол
Раздел V.
Лабораторни анализи и изследвания
Раздел VI.
Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други стоки, имащи значение за здравето на населението
Раздел VII.
Спиране експлоатацията на обекти
Раздел VIII.
Взаимодействие и методическо ръководство за провеждане на държавния санитарен контрол (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Глава трета.
ДЪРЖАВЕН И САНИТАРЕН КОНТРОЛ
Раздел I.
Организация на държавния санитарен контрол
Раздел II.
Ред за извършване на предварителния санитарен контрол
Раздел III.
Санитарно одобрение на обектите преди пускането им в експлоатация
Раздел IV.
Ред за извършване на текущия санитарен контрол
Раздел V.
Лабораторни анализи и изследвания
Раздел VI.
Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други стоки вещества, имащи значение за здравето на населението
Раздел VI.
Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други стоки и лечебни средства и вещества, имащи значение за здравето на населението (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Раздел VII.
Спиране експлоатацията на обекти
Раздел VIII.
Взаимодействие и методическо ръководство за провеждане на държавния санитарен контрол (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Глава трета.
ДЪРЖАВЕН САНИТАРЕН КОНТРОЛ
Раздел I.
Организация на държавния санитарен контрол
Раздел II.
Ред за извършване на предварителния санитарен контрол
Раздел III.
Санитарно одобрение на обектите преди пускането им в експлоатация
Раздел IV.
Ред за извършване на текущия санитарен контрол
Раздел V.
Лабораторни анализи и изследвания
Раздел VI.
Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други изделия
Раздел VII.
Спиране експлоатацията на обекти
Раздел VIII.
Съдействие при упражняване на държавния санитарен контрол
Глава четвърта.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Раздел I.
Общи разпоредби
Раздел II.
Задължително лечение
Раздел III.
Лечение на български граждани в чужбина
Раздел IV.
Лечение на чужденците в Република България (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, 66 от 2001 г.)
Раздел IV.
Лечение на чужди граждани в Република България (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Раздел V.
Трудово лечение
Раздел VI.
Трансплантация и обмен на органи, тъкани и биоматериали с човешки произход (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г.)
Раздел VI.
Медицинско обслужване на работниците и служителите (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Глава четвърта.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕТО
Раздел I.
Организация на държавния санитарен контрол
Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)
Раздел I.
Общи разпоредби
Раздел II.
Задължително лечение
Раздел III.
Лечение на български граждани в чужбина
Раздел IV.
Лечение на чужди граждани в лечебните заведения на Народна република България
Раздел V.
Трудово лечение
Раздел VI.
Издръжка на работнически здравни заведения
Глава пета.
КУРОРТНИ РЕСУРСИ И КУРОРТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 65 ОТ 1994 Г.)
Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) За опазване на курортните ресурси и курортите се определят охранителни зони и охранителен режим.
(2) Изискванията и редът за определяне на охранителните зони и охранителния режим се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.
(3) В охранителните зони се забраняват, спират или ограничават дейности на гражданското и промишленото строителство, геологопроучвателни и минни работи, комуникационно, хидроенергийно и хидромелиоративно строителство, дърводобив, нарушение на естествените, ландшафтните и релефните условия, замърсявания на въздуха, водите и почвата, както и всички други дейности, които водят до изменение на екологичните, климатичните и санитарно-хигиенните условия, променят и увреждат курортните ресурси, природната среда и курортите.
Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Условията и редът за утвърждаване на експлоатационните запаси на находищата на минерални води или лечебни калонаходища се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Министерството на здравеопазването води регистър на минералните води и лечебните калонаходища с утвърдени експлоатационни запаси.
Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Организациите, които проучват находищата на минерални води или лечебни калонаходища, внасят в Министерството на здравеопазването докладите с резултатите от извършените проучвания с предложение за експлоатационните запаси на находищата не по-късно от шест месеца след приключване на работата на терен.
(2) Физически и юридически лица, които разкрият находища на минерална вода и лечебни калонаходища, уведомяват писмено в едномесечен срок Министерството на здравеопазването.
Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Контролът по стопанисването и експлоатацията на минералните води и лечебните калонаходища по се извършва от длъжностни лица в Министерството на здравеопазването, определени от министъра на здравеопазването.
Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)
Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Публичните здравни заведения, които ползват за осъществяване на своята лечебна дейност минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска ивица, ежегодно до 30 ноември представят в Министерството на здравеопазването мотивирана заявка за необходимите им количества.
(2) Министерството на здравеопазването ежегодно до 31 декември уведомява Министерския съвет за необходимите количества минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска плажна ивица за ползване от публичните здравни заведения.
Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Изграждането на обекти и съоръжения, при които се ползват курортни ресурси, се извършва по проект, съгласуван от министъра на здравеопазването.
(2) Министърът на здравеопазването определя длъжностните лица, които участват в комисиите за приемане на обектите и съоръженията, свързани с използването на курортни ресурси.
Чл. 120 - 123 (отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)
Глава пета.
КУРОРТНИ РЕСУРСИ И КУРОРТИ (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Строителството и разкриването на санаториално-курортни комплекси и други почивни домове в курортите се съгласуват с Министерството на здравеопазването.
Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването утвърждава охранителни зони и охранителен режим за опазване на минералните води, лечебните калонаходища, морските плажове и курортите.
(2) В охранителните зони се забраняват, спират или ограничават безусловно дейности на гражданското и промишленото строителство, геологопроучвателни и минни работи, комуникационно, хидроенергийно и хидромелиоративно строителство, дърводобив, нарушение на естествените ландшафтни и релефни условия, замърсявания на въздуха, водите и почвата, както и всички други дейности, които водят до изменение на екологичните, климатичните и санитарно-хигиенните условия, променят и увреждат курортните ресурси, природната среда и курортите.
Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министерството на здравеопазването упражнява специализиран контрол върху проучването, опазването, стопанисването и експлоатацията на минералните води, лечебните калонаходища и морските плажове и върху планирането, изграждането и дейностите в курортите.
Глава пета.
САНИТАРНО-КУРОРТНО ЛЕЧЕНИЕ
Глава шеста.
ОПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО НА БРЕМЕННИТЕ, МАЙКИТЕ И ДЕЦАТА
Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Здравните заведения решават въпросите на майчинството и детското здравеопазване с предимство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Женските и детските консултации са основни профилактични звена на майчиното и детското здравеопазване. Задачата им е да решават медицински и социални въпроси, свързани с опазване здравето на бременната жена, плода и детето. Те оказват съдействие и имат право на контрол при трудоустрояването на бременните, охраната на женския труд, настаняването на децата в детски заведения, осигуряването на полагащите се отпуски и материални помощи на майката и други привилегии и поощрения, признати от законите.
Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) За подпомагане на семействата при отглеждане на малките деца за осигуряване нормалното им физическо и психическо развитие в общините се създават постоянни и сезонни детски ясли.
(2) За осъществяване на дейностите по ал. 1 могат да се създават и частни постоянни и сезонни детски ясли по реда на .
Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава правилник за устройството и дейността на детските ясли.
Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Търговските дружества, фирми, предприятия и други юридически лица могат да участват в издръжката на яслите по договор със собственика.
Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В детските ясли към общините се заплащат такси, определени съгласно , а в частните детски ясли - определени от собственика.
Чл. 129. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Детските кухни и комплексите по детско хранене се организират и издържат от общините. Изискванията, на които трябва да отговарят детските кухни и комплекси и рецептурниците, по които се приготвя храната за деца до 3-годишна възраст, се определят в наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Бюджетни организации и предприятия могат да поемат от фондовете си изплащането на част или цялата стойност на храната по ал. 2.
(3) Детските заведения могат да приготвят храна за обяд за деца до 3-годишна възраст, отглеждани в домашна обстановка, по цени за детските кухни.
Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Глава седма.
МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР НАД ФИЗКУЛТУРАТА, СПОРТА И ТУРИЗМА
Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) МЗ ръководи, организира и осъществява медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма чрез Републиканския център по спортна медицина, чрез специализираните спортно-медицински заведения, лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции. Длъжностните лица при тези заведения, които упражняват надзор върху физическата култура и спорта, се определят от министъра на здравеопазването.
Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма контролират работата на лечебно-профилактичните заведения, спортните организации, съюзи и клубове, предучилищните и учебните заведения за изпълнение на разпоредбите на закона, които се отнасят до физическата култура, спорта и туризма.
Чл. 134. (1) Медицинският надзор обхваща физкултурните, спортните и туристическите прояви на:
1) децата от предучилищните детски заведения;
2) учащите се от всички видове и степени учебни заведения;
3) (изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) спортисти от спортни клубове, организации и съюзи, служещи и селяни-кооператори;
4) лицата в напреднала възраст, включени в групи за физкултурни занимания;
5) спортистите от представителните отбори на организациите и спортните съюзи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Медицинският надзор по т. 1-4 на ал. 1 се упражнява от съответните лечебно-профилактични заведения. Медицинският надзор по т. 5 на ал. 1 се упражнява от спортно-медицински заведения, а където няма такива заведения - от лечебно-профилактичните заведения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Медицинският надзор обхваща държавните, общинските и частните физкултурни и спортни терени, зали, басейни и съоръжения. Над тях се упражнява надзор от спортно-медицинските и лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции.
Чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Всяка масова физкултурна и туристическа проява и всяко спортно състезание съгласно се провежда само ако е осигурена съответна медицинска помощ.
Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Организаторите на спортни състезания уведомяват най-малко 3 дни предварително спортно-медицинските заведения, а там, където няма такива - лечебно-профилактичните заведения, за датата, часа и мястото на провежданото състезание.
(2) На спортни състезания с международен, републикански, регионален и градски характер медицинска помощ може да се осигурява само от лекари, завършили успешно квалификационен курс в спортно-медицинско заведение.
Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Собствениците на спортни обекти (стадиони, зали, басейни, колодруми, хиподруми, ски- и други спортни съоръжения), на които се провеждат тренировки и спортни състезания, задължително оборудват лекарски кабинет в обекта, като заплащат и разходите за медикаменти за спешна медицинска помощ, необходимите инструменти и консумативи. Кабинетите се ползват от медицински специалисти, които осигуряват медицинска помощ при тренировки и състезания.
Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Профилактичните медицински прегледи по чл. 53, ал. 1 от закона се извършват в спортно-медицинските заведения, а където няма такива - в лечебно-профилактичните заведения, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В изпълнение на служебните си задължения органите на медицинския надзор имат право на свободен достъп до спортните обекти в района, който обслужват, по време на състезания и тренировки. За тази цел те получават служебни карти за свободен вход от съответните спортни съюзи и организации.
Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Въз основа на държавните органи и другите организации са длъжни да съгласуват с Министерството на здравеопазването наредбите, инструкциите и указанията, които издават във връзка с физическото възпитание, спортно-оздравителната, учебно-тренировъчната и състезателната дейност.
Глава осма.
СОЦИАЛНО-ПРАВНА ПОМОЩ В ЗДРАВНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Чл. 141. МЗ организира безплатна социално-правна помощ на бременните, майките, децата, психично болните, алкохолиците и наркоманите, която се дава от кабинети за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството и за социално-правна помощ на психично болните, алкохолиците и наркоманите.
Чл. 142. Кабинетите за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството се организират към определени здравни заведения от МЗ. Те имат следните задачи:
1) Подпомагат бременните и майките с малки деца за упражняване на правата им.
2) Осигуряват защита на правата на самотните майки и техните деца и ако бъдат упълномощени, завеждат искове за установяване произхода на децата, за издръжка и др.
3) Съдействуват за укрепване на семейства с малолетни деца, брачната връзка в които е разстроена.
4) Съдействуват за настаняване на деца с тежки телесни недъзи в детски здравни заведения.
5) Оказват консултативна и методична помощ на всички женски и детски консултации по реализиране на правата и задълженията им, свързани със защитата на майчинството и детството;
6) Популяризират мероприятията по охрана на майчинството и детството.
7) Съдействуват при осиновяването на децата, предоставени за отглеждане в обществени заведения, и водят делата, като представляват тези заведения.
8) Следят за опазване тайната на осиновяванията, извършени със съдействието на социално-правните кабинети, съхраняват документите по тях и упражняват контрол за опазване тайната от здравните заведения при извънбрачно бременните.
Чл. 143. Кабинетите за социално-правна помощ на психично болните, алкохолиците и наркоманите се организират към психиатричните здравни заведения. Те имат следните задачи:
1) Оказват социално-правна помощ на недееспособните психично болни, като съдействуват за поставянето им под запрещение и за учредяване на настойничество (попечителство); подпомагат настойниците и попечителите в изпълнението на техните задължения и защищават интересите на лицата, поставени под тяхна опека.
2) Подпомагат психично болните за трудово устрояване на подходяща работа и се грижат за правата им, които произхождат от трудовоправни отношения.
3) Съдействуват за осигуряване издръжка на нетрудоспособните психично болни, подпомагат ги за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи.
4) Оказват социално-правна помощ на семействата на психично болните, алкохолиците и наркоманите.
5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Подпомагат психично болните за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи.
Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Трудовите договори с юрисконсултите, завеждащи социално-правните кабинети на здравните заведения към общините, се сключват от директорите на здравните заведения.
Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При сигнали или оплаквания завеждащите социално-правните кабинети могат да извършват проверки в рамките на възложените им задачи в здравните заведения, общините и кметствата и в семействата.
Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) За безплатното явяване на завеждащите социално-правни кабинети по дела в съдилищата като пълномощници по съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на здравното заведение, към което е открит кабинетът.
(2) Сумите по предходната алинея се използуват по нареждане на ръководителя на заведението, към което е открит кабинет, за разходи по дела на нуждаещи се без достатъчно доходи или за други нужди, свързани с дейността на кабинета.
Чл. 147. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Глава девета.
КОНТРОЛ НА ЛЕЧЕБНИТЕ СРЕДСТВА
(Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)
Чл. 148. - 158. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)
Глава девета.
КОНТРОЛ НА ЛЕЧЕБНИТЕ СРЕДСТВА (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)
Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Предписанията, указанията и заключенията, издадени от НИЛС и ХЕИ в рамките на тяхната компетентност, отнасящи се до качеството и условията за производство и съхранение на лечебните средства по чл. 148, ал. 1, т. 1 - 4, са задължителни за всички, които се занимават с тяхното производство и снабдяване.
Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Контролът върху качеството на лечебните средства по чл. 148 се осъществява чрез проверки на място, оценка на данните от сертификатите за качество, издавани от производителите, или чрез лабораторни анализи и изпитвания.
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Анализите и изпитванията по чл. 150 се извършват по преценка на органите по чл. 148, ал. 1 в техните лаборатории.
(2) Подлежащите на лабораторен контрол лечебни средства се изпитват по методите, посочени в действащата Фармакопея или в съответните стандартизационни документи, утвърдени при регистрацията им.
Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Контролните органи вземат проби за извършване на лабораторни анализи и изпитания по ред и начин, определени в действащата Фармакопея, БДС, ОН или други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или негов представител.
(2) При вземането на проби се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 1 - 5 и ал. 7.
Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Контролните органи дават писмено заключение за резултатите от извършените изпитвания по реда на чл. 37а.
Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) При оспорване на резултатите от анализите, извършени от ХЕИ, заинтересуваното лице може в срока и по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 да поиска контролен анализ.
(2) При оспорване на резултатите от анализите, извършени от НИЛС, заинтересуваното лице прави писмено искане за извършване на контролен анализ до директора на НИЛС в срока по чл. 38, ал. 1. Контролният анализ се извършва от друг състав, определен от директора на НИЛС.
(3) При контролните анализи се прилагат разпоредбите на чл. 38, ал. 3 - 6 и чл. 39.
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) При установени данни за влошаване на условията за производство на лечебни средства директорът на НИЛС предлага на министъра на здравеопазването или на главния държавен санитарен инспектор прилагането на мерките по .
(2) При установени данни за отклонение от качеството на лечебните средства директорът на НИЛС ги поставя под санитарна възбрана съгласно от закона и предлага на министъра на здравеопазването или на главния държавен санитарен инспектор прилагането на мерките по чл. 21, т. 4 от закона.
Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При установени данни за отклонение от качеството на лечебните средства, получавани, съхранявани, приготвяни и отпускани от аптеките, аптечните складове и галеново-фасовъчните лаборатории, директорът на съответната ХЕИ ги поставя под санитарна възбрана по чл. 22, т. 5 от закона и прилага мерките по чл. 41, за което уведомява незабавно НИЛС.
Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато лечебните средства са поставени под санитарна възбрана от контролните органи, се прилага разпоредбата на чл. 39, ал. 3.
Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Предприятията производители откриват собствени лаборатории за контрол върху качеството на произвежданите от тях лечебни средства след получаване на разрешение от НИЛС при условия и по ред, определени в наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Лабораториите по ал. 1 се контролират от НИЛС.
Глава девета.
КОНТРОЛ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА
Глава десета.
ЛЕКАРСКА КЛЕТВА
Чл. 159. (1) Съгласно при връчване на дипломите за завършено висше образование лекарите-български граждани, задължително полагат лекарска клетва.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Лекарската клетва има следния текст:
"Като пристъпвам към изпълнението на лекарските си задължения, тържествено обещавам пред своите учители и колеги, пред целия български народ да работя честно и добросъвестно за опазване и укрепване здравето и щастието на всеки човек, на всеки гражданин на България, на цялото човечество.
В своята професионална дейност винаги ще се ръководя от общочовешките принципи и идеали, от хуманизма и всеотдайността на моите предшественици.
В името на моя Бог и моята религия ще лекувам безкористно всички болни, ще се отнасям грижливо и с любов към тях без оглед на тяхната национална, религиозна, политическа и социална принадлежност. Ще ги изследвам цялостно, с високо чувство за отговорност, с такт и умение и винаги ще създавам обстановка на сърдечност, съчувствие и взаимно доверие.
Обещавам да запазя за своите учители уважението и признателността, които им дължа.
И занапред ще изучавам медицинската наука и с всички сили ще съдействам за нейното процъфтяване. Задължавам се да лекувам въз основа на научни медицински знания и с помощта на съвременни лечебни средства до пълното оздравяване на болния. Няма да се отказвам от лечение даже и тогава, когато не е останала никаква надежда за успех, и няма да прекъсна живота на болния дори и да съм помолен да извърша това.
В интерес на болните ще търся съветите на моите колеги по професия и самият аз никога няма да им отказвам помощ и съдействие.
Обещавам да не предприемам без медицински и социални показания изкуствено прекъсване на бременността.
Заклевам се да не давам гласност на сведенията, които болните ми доверяват, освен ако те представляват опасност за обществото и държавата.
Непрестанно ще подобрявам квалификацията и професионалното умение, ще предавам своя опит и знания на сътрудниците и помощниците си, активно ще участвам в повишаването на здравната култура на населението, в профилактиката на заболяванията и в усъвършенстването на здравеопазването.
Аз всякога ще помня своя лекарски дълг и високата си отговорност пред народа и държавата.
Тържествено, свободно и с чест полагам тази клетва и обещавам да й бъда верен до края на живота си!
В името на Бога, на моите уважавани учители и моя обичан народ - заклех се!"
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Клетвата се полага в тържествена обстановка в присъствието на ръководния преподавателски персонал на висшите медицински училища, на представители на обществени и здравни организации и на близки на полагащите клетва.
Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Положилите лекарска клетва са длъжни да проявяват изключителна добросъвестност, медицинска етика, хуманност и висока професионална отговорност при изпълнение на професията си, както и да полагат постоянни грижи за своята квалификация.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Този правилник се издава въз основа на и отменя:
1) , утвърден с Разпореждане № 481 на МС от 13.V.1957 г. и изменен с Решение № 460 на МС от 28.IX.1966 г.;
2) Правилника за лечение на чужди граждани в лечебните заведения в НРБ, утвърден с Разпореждане № 266 на МС от 1.VII.1968 г. и допълнен с Разпореждане № 32 на МС от 30.I.1970 г.;
3) ;
4) ;
5) Постановление № 54 на МС от 29.II.1960 г. за създаване единен санитарен надзор над хранителните предприятия и заведения;
6) , утвърден с Разпореждане № 638 на МС от 16.IV.1951 г.;
7) , утвърден с Разпореждане № 2102 на МС от 17.X.1956 г.;
8) Постановление № 75 на МС от 10.IV.1961 г. относно подобряване психоневрологичната помощ в страната;
9) Решение № 265 на МС от 23.VI.1966 г. относно одобряване нова номенклатура за здравните заведения в страната;
10) Разпореждане № 2076 на МС от 23.XII.1959 г. относно реда за осигуряване медицинското обслужване на излизащите извън страната групи;
11) Разпореждане № 1274 на МС от 23.IV.1952 г. относно одобряване "Правила за санитарна охрана на курортите и местностите с лечебно значение";
12) Постановление № 821 на МС от 12.XII.1953 г. относно преустройство на аптечната мрежа;
13) , утвърдена с Постановление № 39 на МС от 16.IV.1949 г.
