По силата на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се прехвърля правото на собственост върху притежаван от прехвърлителя  имот на друго лице, което се задължава да издържа и гледа прехвърлителя, обикновено до смъртта му. Този вид договор е допустим, той е ненаименуван и алеаторен, като чрез него може да се прехвърля както недвижим имот, така и друго имуществено право. В практиката този договор се използва най-често от възрастни хора, нуждаещи се от грижи. Допустимо е също така да се уговори приобретателят да предоставя издръжка и гледане не на прехвърлителя, а на друго, трето лице, което обаче не е страна по този договор. Приобретателят на имуществото се задължава да предоставя средства (парични и в натура) за съществуването на прехвърлителя и да полага лични грижи за него. Именно поради това му задължение договорът е възмезден. Със сключването му се прехвърля правото на собственост върху имуществото. Приобретателят придобива собствеността веднага и може да продава, залага, ипотекира, заменя и пр. имуществото, при това без да се нуждае от нечие съгласие, но задължението му за "гледане и издръжка" към прехвърлителя си остава в пълен размер и до смъртта на последния. Допустимо е със съгласието на прехвърлителя задължението за "гледане и издръжка" да се прехвърли към новия собственик. Задължението за "гледане и издръжка" е единно и неделимо съгласно чл. 128 от ЗЗД и ако прехвърлителите (или правоимащите по договора) са повече от един, грижите и издръжката се дължат на всеки един от тях, а ако единият почине, договорът не се прекратява по отношение на останалите, освен ако няма изрична уговорка за това. Приобретателят трябва да полага дължимите грижи непрекъснато, в уговорения обем и по отношение на всички правоимащи съгласно договора - частично неизпълнение на това задължение се счита за пълно неизпълнение и прехвърлителят има право да развали изцяло договора. Препоръчително е в договора да се конкретизират в максимална степен дължимите грижи и издръжка - къде да се полагат, как да се осъществяват тези грижи - лично или чрез трети лица, в какво да се изразяват грижите (предоставяне на храна, светлина, топлина) и т.н. Обемът и вида на тази грижи зависят от нуждите на прехвърлителя и възможностите на лицата, полагащи грижите. Тези уговорки предпазват от бъдещи недоразумения. Така например ако не е уточнено къде ще се полагат грижите, съдебната практика приема, че те ще се полагат в обекта, който се прехвърля, а това може да е склад, гараж или имот в друг град, различен от местонахождение на прехвърлителя, или да е движима вещ, което е предпоставка за сериозни спорове в един бъдещ момент.Ако прехвърлителят постъпи в специализирано заведение (болница, старчески дом и пр.), задълженията на приобретателя не отпадат, а той продължава да е задължен да се грижи за прехвърлителя - например да заплаща такси, да го посещава, да купува лекарства и други подобни. Обикновено при сключване на подобен вид договори, прехвърлителят си запазва правото на ползване върху. Това право е до настъпване на смъртта на прехвърлителя, т.е. то е пожизнено и е безвъзмездно. В този случай приобретателят придобива правото на ползване върху имота след настъпване смъртта на прехвърлителя. Когато предмет на договора е недвижим имот/идеална част върху недвижим имот, сделката се осъществява пред нотариус с нотариален акт. Когато предмет е движима вещ или някакво друго имуществено право се спазва съответната форма за прехвърлянето му. Съществува и особена хипотеза на прехвърляне на имущество срещу издръжка и гледане - в производство по доброволна делба, т.е. с договор за делба един от съделителите поема задължението да издържа и гледа друг съделител, срещу което получава в реална собственост имущество. Ако става въпрос за недвижим имот, делбата трябва да е извършена писмено, с нотариална заверка на подписите.

            Договор за прехвърляне на имущество срещу задължение за гледане и издръжка могат да сключват от една страна като прехвърлители едно или повече физически лица, които са собственици на имуществото. Приобретател на имущество по такъв договор обикновено също е физическо лице - едно или повече. Това произтича от обстоятелството, че много често такива договори се сключват с оглед личността, т.е. поради определени качества, притежавани от физическото лице, което в последствие ще полага грижите. Все пак пред вид възможността фактически грижите да се полагат и от трето физическо лице, наето от приобретателя на имуществото, не е недопустимо приобретател да е юридическо лице. Задължението на приобретателя се състои не само от полагане на грижи за прехвърлителя, но и от предоставяне на издръжка - парична или в натура.

За да се сключи действителен договор за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане според действащата нормативна уредба и съдебната практика по прилагането и е необходимо да са налице следните предпоставки:

-         лицето, което ще прехвърля имущество срещу издръжка и гледане да е собственик на имота/вещта и да може да докаже собствеността си със съответните документи.

-         лицето, което ще прехвърля срещу издръжка и гледане свое имущество, действително и реално да се нуждае от уговаряните грижи при сключване на договора;

-         ако имотът/вещта е съсобственост на няколко лица всички да са съгласни да го/я прехвърлят срещу издръжка и гледане (ако се нуждаят и желаят) или нуждаещият се от грижи съсобственик да прехвърли идеалните си части, като преди това ги предложи на другите съсобственици при същите условия, съгласно правилата на чл. 33 от ЗС.

-         при сключване на договора лицето, което прехвърля имуществото да не е в състояние, което предполага по недвусмислен начин близката му смърт и да не е налице знание у приобретателя за това обстоятелство;

-         страните по договора да не са съпрузи;

Когато срещу задължението за гледане и издръжка се прехвърля недвижим имот прехвърлянето се осъществява пред нотариус с нотариален акт. Нотариалният акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се извършва от нотариус, в района на който се намира имота - чл. 570 от ГПК. Нотариалното производство започва с писмена молба на страните до нотариуса. Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта за нотариален акт, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да изготви акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Изготвянето на подлежащи на вписване нотариални актове става само в канцеларията на нотариуса в рамките на работното време.

Необходими документи, които следва да бъдат представени пред нотариуса:

1.      проект на нотариален акт за дарение на недвижим имот в 5 екземпляра (в случай, че нотариалният акт не се изготвя от самия нотариус);

2.      Документи, удостоверяващи и доказващи собствеността на прехвърлителя;

3.      Скица на имота - необходима е, когато обекта, който се прехвърля, включва земя или идеални части от земя;

4.      Данъчна оценка на имота - в данъчната оценка се отбелязва дали всички дължими местни данъци и такси за имота са заплатени, а ако не са заплатени и това се отбележи в данъчната оценка, същата не може да послужи за прехвърляне. Ако имотът има няколко собственици, достатъчно е един от тях да извади данъчна оценка, но в нея трябва да са вписани всички останали.

5.      Декларация/декларации от собственика (или съсобствениците) по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че няма/т непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения. Декларацията се подписва пред нотариуса, но няма пречка да бъде подготвена преди изповядване на сделката и пред нотариусът да се положи само подписа.

6.      Декларация за гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от всички физически лица, участващи в сделката. С тази декларация страните удостоверяват гражданското си състояние към момента на извършване на сделката.

7.      Нотариално заверени пълномощни, когато лицата в производството участват чрез пълномощници. Пълномощните точно и изчерпателно следва да посочват правомощията на упълномощеното лице, да съдържат точно описание на имота, който се прехвърля, при посочване на граници и съседи, така както са описани съответно в акта за собственост и съобразно актуалната скица на имота; уточнение за задълженията на страните и др. При участието на пълномощници, декларациите посочени по-горе в т.4 и 5 следва предварително да са подписани лично от упълномощителите с нотариална заверка на подписите им;

8.      Удостоверение за вписване в ТР/Удостоверение за актуално състояние и Решение на управителен орган на ЮЛ за придобиване на имота при договорените условия за издръжка и гледане - в случаите, при които приобретателят е ЮЛ;

9.      Удостоверение за вещни тежести - в интерес на приобретателят е да разполага с такова преди изповядване на сделката пред нотариус;

Нотариалния акт освен данни за страните по сделката съдържа и подробно описание на имота, който се прехвърля. Нотариусът изчита на участниците проекта за нотариален акт, уверява се в дееспособността на страните и при липса на възражения пристъпва към подписване на съпътстващите сделката декларации и др. документи.

За изповядването на нотариалния акт, с който се учредява право на ползване се заплащат и дължимите такси и данъци, както следва:

-         местен данък на основание чл. 44 и сл. от ЗМДТ;

-         такса за вписване на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията;

-         нотариална такса на основание т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Нотариалната такса се заплаща на нотариуса. Останалите две такси могат да се заплатят предварително, като на нотариуса се представят документите за плащане или  да се платят на нотариуса при осъществяване на сделката, който ги внася в съответните сметки. Ако страните не са уговорили друго, обикновено тези такси и данъци са за сметка на лицето, в полза на което се прехвърля имота.В деня, в който е изповядана сделката, нотариусът представя акта за вписване в службата по вписванията (чл. 25, ал. 4 от ЗННД). Нотариусът снабдява страните по сделката с препис от нотариалния акт, след като същият бъде вписан.

Собствеността на имота преминава от прехвърлителя към приобретателя в деня на изповядване на сделката, като в замяна на това приобретателят се задължава да издържа и полага грижи за прехвърлителя до смъртта му. След прехвърлянето на собствеността местните данъци за имота се дължат от приобретателя, но ако прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху имота, съгласно правилата чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ продължава да е задължен за местни данъци. Все пак съгласно уговорките в самия договор приобретателя в повечето случай следва да осигурява и средствата за заплащане данъците на имота.

Ако прехвърлителят надживее приобретателя, задължението за гледане и издръжка преминава върху наследниците на последния. Но ако договорът е сключен с оглед         на личността и за това има изрична клауза, прехвърлителят може да иска прекратяване на договора и връщане на имуществото в неговия патримониум. Това, обаче, би следвало да се осъществи или по съдебен ред, или след споразумение с наследниците, тъй като прехвърлянията не стават автоматично и подлежат на вписване в Агенцията по вписванията.

При неизпълнение на задълженията по договора, същият може да бъде развален по съдебен ред. Това е възможно както приживе на прехвърлителя, така и след смъртта му чрез предявяване на иск от неговите наследници. В последния случай, ако искът да е основателен, договорът се разваля само за частта, която наследникът би получил, наследявайки наследодателя си. Договорът се разваля, в случай, че се докаже (най-често с помощта на свидетелски показания) неизпълнение на задълженията на едната или и на двете страни на уговорени в договора към момента на неговото подписване.

В случай, че договорът бъде развален по съдебен ред и собствеността се върне обратно на прехвърлителя (наследниците му), всяка от страните има правото да търси обезщетения, които обикновено се предявяват като искания още в хода на съдебното производство по разваляне на договора.