Стремглавият ръст на цените на торовете поставя много въпроси и неизвестни пред земеделските стопани. „През последните 6 месеца цените на торовете излетяха в небесата със 150-160% спрямо миналата година по това време. От доставчици става ясно, че дори няма торове. Как ще се справяме?“, пита Кристиян Петков, производител от добруджанското село Градини. Фермерът отглежда близо 20 000 дка земя в селища до румънската граница в Добричка област. 

„Имаме много високи производствени разходи и ако ние не сложим химичен продукт, няма как да изкараме максимума от даден хибрид. Царевицата или слънчогледът няма как да ти пуснат максимума, ако не им дадеш оптималните храна, вода и светлина. Това е скъпо производство“, обобщава още стопанинът. 

Изчисленията за производство на декар пшеница – една от основните култури в Златна Добруджа, също показват сериозно оскъпяване на производството. „До настоящата стопанска година излизаше по 120-160 лв. на декар без рента производството на пшеница. От тази сума една четвърт по принцип отива за торове. При цени към 2020 г. само за азотни торове давахме 28-32 лв./дка. Сега ако го сметнем по 150% , сметките показват до 80 лв./дка. Ако тръгнем да вкарваме сложни торове – NPK, фосфор, калий, става още по-скъпо“, разяснява разходите по производството Кристиян Петков.

Фермерът допълва, че сега се изкарва продукция, заложена през настоящата стопанска година и направена с по-малко разходи, на предишните цени. В момента обаче стопаните трябва да инвестират в новата реколта, т.е. вече се подготвят за сеитбата на есенни култури. Цените на всичко скачат, конкретизира Кристиян и дава пример в горивата: „На всеки 5-6 дни получаваме гориво с нова цена. В момента имаме много мероприятия, правим обработки, жънем, транспортираме и на всеки 5-6 дни правим заявки и цената е все по-висока“. 

Младият земеделец е откровен, че в земеделското производство всички разходи и инвестиции се правят предварително без никаква гаранция какво ще стане в следващите месеци или година, т.е. докато излезе новата реколта и стане ясен балансът "печалба – загуба".

„Ние залагаме производствените разходи предварително и ако нямаме благоприятни условия за развитие, наливаме един големи пари в земята, а никой не ни гарантира, че ще можем да си ги възвърнем. Ако всичко е ОК, ще можем да си покрием инвестицията, но къде е гаранцията за това? В следващите месеци всичко може да се промени!“, коментира Кристиян Петков.