На 19 май 2011 г. в унгарския град Гьодьоло ще се проведе неформална среща на министрите от Европейския съюз, отговорни за пространственото планиране и териториалното развитие.

Договорът от Лисабон въвежда териториалното сближаване в Европа като нова цел на Европейския съюз. Състоянието и перспективите на териториите на ЕС и заключенията от Петия доклад на ЕК за икономическо, социалното и териториалното сближаване, Стратегията „Европа 2020" налагат необходимостта от нова Териториална програма на Европейския съюз 2020 г. (ТА2020).

Позицията на България за заседанието беше одобрена от правителството на 18 май.

Българската страна споделя и подкрепя виждането, че е необходима стратегическа ориентация по отношение на териториалното развитие в рамките на ЕС, тъй като това ще обедини усилията на държавите-членки за постигане на общи цели и насочване на финансовите инструменти в едни и същи приоритетни области. По този начин ще се осигурят по-добро въздействие и резултати от прилаганите политики както на европейско, така и на национално и регионално ниво. Засилването на териториалния подход и измерение в планирането на развитието на регионите в ЕС ще осигури по-реалистична база за определяне на средносрочните цели и приоритети на кохезионната политика и по-значими резултати от прилагането й. Постигането на хармония и ефективно взаимодействие между секторните политики и политиката за регионално развитие, респективно кохезионната политика, е възможно само ако се прилага интегриран подход и се засилят и отчетат териториалните аспекти на развитието. В този контекст очертаването на териториален дневен ред 2020 е реално път за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

За укрепване на териториалното сближаване е необходима ефективна координация на различните политики, участници и механизми на планиране. Необходими са формати на многостепенното управление, за да се управляват различни функционални територии и да се гарантира балансирано и координирано участие на местните, регионалните, националните и европейските участници в съответствие с принципа на субсидиарност. За целта е необходима вертикална и хоризонтална координация между органите, вземащи решения на различните равнища, и отрасловите политики с цел осигуряване на последователност.

Считаме, че участието на страните и регионите в реализацията на макрорегионални стратегии - като Дунавската и Балтийската стратегия на ЕС, ще стимулират процеса за отчитането и интегрирането на приоритетите на териториалния дневен ред на ЕС в стратегическите документи - планове, програми разработвани на регионално и местно ниво.