Русия е спечелила 93 милиарда евро (98 милиарда долара) от износ на изкопаеми горива през първите 100 дни от войната си в Украйна, като повечето са от износ за Европейския съюз и на средна експортна цена с около 60% по-висока от миналата година.
Около 2.5 млрд. долара от тях са от внос в България, което изглежда се равнява на цялата руска издръжка за малко повече от 3 дни от войната. Почти 900 милиона долара са от руски петрол за рафинерията на "Лукойл" в Бургас.
Разходите на Русия за войната в Украйна се оценяват на средно 840 милиона долара на ден, т.е. в първите сто дни са били достатъчни само печалбата от руски износ на изкопаеми горива - вкл. този за българския пазар - за да се покрива тази сума.
Това твърди ново проучване на финландския неправителствен Център за изследване на енергията и чистия въздух (Centre for Research on Energy and Clean Air или CREA). Авторите показват, че на ЕС се падат 61% от руския износ на изкопаеми горива през първите 100 дни на войната на обща стойност около 57 милиарда евро (60 милиарда долара).
Най-големите вносители за изследвания период са:
Китай - 12.6 млрд. евро,
Германия -12.1 млрд.
Италия - 7.8 млрд. евро
Нидерландия - 7.8 млрд. евро
Турция - 6.7 млрд. евро
Полша - 4.4 млрд. евро
Франция - 4.3 млрд. евро
Индия - 3.4 млрд. евро
Приходите на Русия от изкопаеми горива идват на първо място от продажбата на суров петрол и петролни продукти (46 млрд. долара или 63%), следвани от 32% от газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) и 5% от въглища.
Износът на Русия спадна като обем рязко през май, защото още от средата на месеца, т.е. преди обявяването на петролно ембарго, страните и компаниите спряха нови поръчки заради инвазията в Украйна. Но глобалното покачване на цените на изкопаемите горива продължи да пълни хазната на Кремъл, като приходите от износ достигаха рекордно високи нива.
Средните експортни цени на Русия са с около 60% по-високи от миналата година, според CREA.
Някои страни са увеличили покупките си от Москва, включително Китай, Индия, Обединените арабски емирства и Франция, се добавя в доклада.
През май Русия измести Саудитска Арабия от второто място в списъка с петролни доставчици на Индия (номер едно си остава Ирак). Миналия месец са пристигали средно по 819 хил. барела на ден (исторически рекорд) срещу 277 хил. барела през април, посочва "Ройтерс". Причината са атрактивните остъпки, предлагани за руския петрол.
Индия стана значителен вносител на руски суров петрол, купувайки 18% от износа на страната. Значителен дял от суровия петрол се реекспортира като рафинирани петролни продукти, включително за САЩ и Европа, което е важна вратичка за заобикаляне на санкциите.
Това, че индийците и ОАЕ увеличиха вноса си на руски петрол, на практика доведе до отсъствие на нетна промяна в обемите на износа на нефт от Русия.
Европейските купувачи във Франция, Белгия и Холандия закупиха повечето от краткосрочните доставки с отстъпка, купувайки LNG и суров петрол на спотовия пазара. Тези покупки се извършват извън вече съществуващи договори, следователно винаги представляват активно решение за покупка, а не реализиране на поети ангажименти.
Но анализаторът на CREA Лаури Миливирта казва, че докато ЕС обмисля по-строги санкции срещу Русия, Франция съзнателно е увеличила вноса си, за да стане най-големият купувач на LNG в света. "Тъй като повечето са покупки на място, а не дългосрочни договори, Франция съзнателно решава да използва руската енергия след нахлуването на Москва в Украйна."
В първите два месеца се открояваха 23 големи световни компании, продължаващи са купуват от Русия, а през май те са останали 15:
петролно-газовите гиганти Exxon, Shell, Total, Repsol, Lukoil, Neste и Orlen;
производителите на енергия Taipower, Chubu Electric Power, TEPCO и ТЕЦ в Триест;
промишлени корпорации като Nippon Steel, POSCO, Formosa Petrochemical Corporatio и JFE Steel; през май се включи и TNB, националната електрическа компания на Малайзия.
На страните от ЕС се падат 61% от руския енергиен износ с категорично доминиране на европейските покупки във всички продуктови ниши без въглищата:
85% от износа по газопроводи
75% от износа на петролни продукти
75% от износа на LNG
50% от износа на суров петрол
30% от износа на въглища
Частичното ембарго на ЕС ще доведе до края на годината до спиране на 75% от руските доставки за съюза и 93% от продажбите. Унгария, Чехия и Словакия (общо около 300 000 барела на ден по петролопровода "Дружба) получиха отсрочка. Заедно с дерогацията за България общият обем на продължаващия внос ще е в рамките на не повече от 17% (вероятно около 14.2 млрд. евро за цялата 2022 г. при средна цена на сорта Brent от 113.34 долара през май и на руския сорт Urals с 35% по-ниска). Това означава, че четирите страни ще осигуряват не повече от една четвърт от печалбите, които Владимир Путин имаше от петролен износ за ЕС през миналата година, когато Brent струваше около 70 долара за барел.
Във финландския институт смятат, че петролът по "Дружба" е с цена, приблизително колкото са котировките на Brent, докато България внася с кораби и в Бургас цената е с 35 щатски долара на барел по-ниска.
200 млн. евро на ден по-малко е получавала Русия през май от износа на горива.
CREA подканва всички правителства и корпоративни купувачи на руски изкопаеми горива:
● да се прекратят всички покупки, за да се засили ефектът от санкциите и да се помогне за спиране на войната и престъпленията срещу човечеството, извършени от руските военни
● санкциониране на всяко участие в транспортирането на руски изкопаеми горива до трети страни
● в процеса на прекратяване или в преходен период (или ако пълната забрана не е непълноценна), да се наложат мита върху вноса от Русия. Достатъчно високите тарифи не биха отказали търговците да купуват от Русия, когато е възможно, и да ограничават цената, платена на руски доставчици на спот пазарите.
● създаване на план за замяна на руските изкопаеми горива с чиста енергия; мерки за енергийна ефективност и енергоспестяване възможно най-скоро. Това ще бъде много по-въздействащо от едно просто пренареждане на глобалните търговски потоци на изкопаеми горива, и ще има много по-големи ползи за икономиката, здравето и националната сигурност.