Поддръжниците на либертарианството набират все повече популярност.

Основата на движението е, че всеки индивид трябва да бъде третиран като отделна личност, да получи възможно най-много свобода на действията си и най-вече – да бъде възможно най-малко под влиянието на правителството.

Всеки човек трябва да бъде самостоятелен, да се грижи за семейството и имота си, а единствената цел на правителството е да му оказва помощ. Това поне обяснява Либертарианската партия, една от най-влиятелните парии в САЩ.

Набирайки все повече поддръжници, движението привлича все повече внимание от страна на медиите и гражданите.

Представяме ви пет от митовете, свързани с политическата философия на либертарианството, предадени от „Вашингтон Поуст“.

1. Либертарианците са просто "десни хипита"

Често привържениците на либетарианството са считани за пацифисти, които са против войните и са за еднополовите бракове. Често в представите на хората те използват забранени субстанции и слушат подходяща за целта музика.

Е, всъщност това не е съвсем вярно. Либертарианците имат много общо, както с леви, така и с десни политически партии.

Най-ранен пример за либертарианска активност е в края на деветнадесети век, в САЩ. Тогава партия на Антиимпериалистките демократи се опълчва срещу държавната структура и войните. Те вярват в свободната търговия и равенството между представителите на различни раси. И това във времена, когато никое от двете не е особено популярно.

Либертарианците невинаги са членове на определена партия, те могат да бъдат срещнати във всяка една от по-известните. През септември 2012 г. проучване разкрива, че една-четвърт от всички американски граждани имат либетарианска нагласа по един или друг въпрос. Най-често хората са съгласни, че ролята на правителството в живота на обикновения човек трябва да бъде ограничена – една от основите на движението.

2. Либертарианците не се вълнуват от живота на бедните

Идеята, че всеки трябва да се грижи най-вече за себе си и дома си може да бъде интерпретирана, като че либетарианците не се вълнуват от живота на другите. Все пак, една от най-изявените мисли на Айн Ранд, една от основните фигури в модерното либертарианство, е: „Никога няма да живея в името на другиго“.

И въпреки това, част от основните послания на движението са насочени именно към по-бедните. Например, една от идеите на философията е всеки да има право сам да избира училището си. С други думи, хората от малцинствата да получат възможност за по-добро образование.

Либертарианците са и за намаляване на бюрокрацията и скъпите процеси по създаването на нови предприятия – нещо, което би облагодетелствало по-ощетените.

3. Либертарианството е основно мъжка игра

Въпреки, че повечето привърженици на движението, или поне така изглежда, са мъже, това не е вярно. Истината е, че цялата философия на либертарианството се крепи основно върху написаното от три жени. Айн Ранд, известната писателка, е една от тях. Изабел Патерсън, литературен критик, и Лора Ингалс Уайлдър, писател, са другите две.

Съществуват и редица изцяло женски групи либетарианци, особено с навлизането на жените в политиката и бизнеса.

4. Либертарианците са за наркотиците, за абортите и против религията

Забранявайки нещо, правителството създава повече проблеми, отколкото решения. Това гласи една от основните идеи на либетарианството.

Това е и причината привържениците на движението често да подкрепят легализацията на наркотиците. Не защото искат да ги използват или подкрепят използването им, както мнозина незапознати смятат.

Либетарианците вярват, че високият морал и добрата информираност са значително по-ефективни от строгата забрана.

Философията на движението има подобно мнение и за религията – не тя е грешна, фанатизмът и налагането й върху околните е грешно.

5. Либертарианците превземат републиканците

През 1975 г. Роналд Рейгън, член на Републиканската партия, заявява: „Ако се замислите, вярвам, че в същината си консератизмът е либертарианство“.

Набирайки все повече популярност, мнозина републиканци приемат либертарианските идеи, опълчвайки се срещу правителствените програми за наблюдение, например.

Ставайки свидетели на това, не един консервативен републиканец се противи срещу навлизането на либетарианство в партията. Един от поводите са публичните изказвания на Ранд Пол, член на републиканците: 

„Трябва да бъдем бели, трябва да бъдем кафяви, да бъдем черни, с татуировки, с конски опашки, с бради, или пък без!“, заявява той. Пол влиза в заглавията на вестниците с идеята си бюджетът на САЩ да бъде съкратен с 500 млрд. долара, а отвъдокеанските военни мисии да бъдат прекратени.

И макар опълчването на войните и държавните разходи да е нещо строго против разбиранията на републиканците, то се харесва на по-младите.

Защото младите най-често искат точно това – едно правителство, което да бъде по-малко и с по-малко влияние върху държавата и света.