Международната рейтингова агенция "Фич" потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива.

Рейтингът на България е подкрепен от нейната силна външна и фискална позиция, спрямо държавите със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет, съобщават от Министерството на финансите.

От друга страна, неблагоприятните демографски фактори тежат на потенциалния растеж и на публичните финанси в дългосрочен план.

Положителната перспектива отразява плановете за членство в еврозоната, което може да доведе до по-нататъшни подобрения във външната позиция на страната. Властите остават ангажирани с приемането на еврото до 2024 г., като рисковете около времевия хоризонт произлизат главно от външни фактори. От рейтинговата агенция не очакват забавяне с повече от една година на приемането на еврото, в случай, че страната не успее да изпълни критериите за конвергенция през 2023 г., тъй като смятат, че на ниво ЕС има ясен ангажимент за ускоряване на този процес - уточняват от министерството на Асен Василев.

"Фич" прогнозират, че растежът на БВП ще се забави до 3% през 2022 г. от 4.2% през 2021 г., тъй като по-високата инфлация и по-слабото външно търсене влияят съответно на потреблението и външната търговия на страната. Икономическото развитие през първото тримесечие на 2022 г. се задържа изненадващо добре, като частното потребление остана устойчиво, но от рейтинговата агенция очакват активността да отслабне с нарастването на инфлационния натиск през годината.

"Фич" продължават да очакват умерено ускоряване на растежа през 2023 г. (до 3.8%), дължащо се до голяма степен на по-силните инвестиции, свързани с фондовете на Европейския съюз. Но според "Фич" политическата несигурност остава важен негативен риск. Отново възникналите перспективи за нови избори могат да забавят усвояването на Плана за възстановяване и устойчивост, който беше окончателно одобрен през април. Въпреки това, рисковете около по-съществено забавяне изглеждат ограничени в момента, подчертавайки устойчивостта на икономиката през последните няколко години както към вътрешни, така и към външни шокове.

Правителството предложи актуализация на закона за бюджета за 2022 г., като реакция срещу инфлацията и шока в цените на енергията. Предвиждат се мерки за подкрепа на стойност около 2.1 млрд. лв. (2.0% от БВП). Освен намаляване на ставките на ДДС за някои стоки, увеличаване на данъчните облекчения за семейства с деца и фиксирани компенсации за цените на течните горива, планът предвижда двустепенно увеличение на пенсиите през юли и октомври.

"Фич" прогнозират, че бюджетният дефицит ще се увеличи до 4.9% от БВП през 2022 г., от 4.1% през 2021 г., движен предимно от мерките за подкрепа. Те очакват, че дефицитът ще намалее до 2.9% от БВП през 2023 г., с намаляване на натиска върху разходите. Въпреки по-големите дефицити, нивото на държавния дълг на България ще остане много ниско в сравнение със страните от ЕС и тези с рейтинг „ВВВ“.

Основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга са напредък към присъединяването към еврозоната, включително по-голямо доверие в България да отговаря на критериите за членство и подобряване на потенциала за растеж на икономиката. Фактори, които биха могли да доведат до понижаване на рейтинга, са значително забавяне на присъединяването към еврозоната или голям неблагоприятен макроикономически шок, което би намалило значително средносрочните перспективи за растеж в сравнение с текущите очаквания на рейтинговата агенция.