11,43 млрд. евро е европейското и национално финансиране за следващия програмен период 2021-2027 г. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект на споразумение за партньорство на България за този период.

В многогодишната финансова рамка, която бе одобрена през юли на Европейски съвет, е записано, че България ще получи 16,7 млрд. евро. А общо спрямо предишния програмен период сумата е двойно повече, похвали се тогава премиерът Борисов.

В публикувания за обсъждане проект на споразумение, в който са парите по отделните програми, не са записани сумите по програмата за развитие на селските райони. Финансирането с допълнителен ресурс от 200 млн. евро за слабо развитите региони, което беше гордостта на премиера, ще бъде разпределено по програми по-късно, уточняват от екипа на вицепремиера Томислав Дончев. Най-вероятно е то да се насочи към Северозападния и Северния централен район, другият вариант е към всички райони без София.

Политиките, които ще насърчават с тези над 11 милиарда евро, са:

– иновативен и интелигентен икономически преход чрез иновации и приложна наука;

– чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика;

– подобряване на мобилността и регионалната свързаност;

– развитие на човешките ресурси и образование;

– устойчиво и интегрирано развитие на регионите в страната.

Основният приоритет за следващите години е осигуряване на растеж на икономиката на база на иновациите.

Диагнозата не е добра – страната ни продължава да е в групата на “скромните” иноватори, иновационното ни представяне е 49% от средноевропейското. Секторът не е достатъчно финансиран – на 27-о място сме в ЕС по дял на публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност – 0,75% от БВП. Отчита се работа на парче при внедряване на иновации от бизнеса, наука за самата наука, слаба връзка с бизнеса, преобладаващ износ на ниско и средно ниско технологични продукти.

Това е и мотивът при преговорите с ЕК да се създаде нова програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация с бюджет от 1,041 млрд. евро.

За програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията са предвидени 1,555 млрд. евро. За текущия програмен период в нея са записани 2,58 млрд. лв.

Така че, ако съберем сумите от двете програми, излиза, че бизнесът ще разполага до 2027 г. с двойно повече пари – с 2,55 млрд. евро заедно с парите за наука.

По политиката за чист и справедлив енергиен преход, която ще се финансира от не една програма, се предвижда увеличаване на дела на предприятията с въведени нисковъглеродни, енерго- и ресурсноефективни технологии. Към 2035 г. се очаква до 60% увеличаване на рециклираните битови отпадъци и най-малко 70% от теглото на всички отпадъци от опаковки и до 78% нарастване на вторичното пречистване на отпадъчните води. Друга цел е 50% намаляване на дела на населението, което живее при нива на замърсяване с фини прахови частици над допускимите норми спрямо 2017 г., както и намаляване с 35% на дела на хората, които живят в риск от бедствия.

Инвестициите в програмата “Транспортна свързаност” от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд общо са 1,9 млрд. евро. От кохезионния са 739 млн. евро, което е намаление спрямо предишния период, но това се компенсира с инвестиции от регионалния фонд.

С тези 739 млн. евро ще се финансира модернизацията на жп линията от сръбската граница, за да се завърши жп коридорът до турската граница. Ще се изгражда и жп линията София – Радомир – Гюешево – граница със Северна Македония, което да осигури свързването на мрежите на България и Северна Македония.

В следващите години фокусът ще бъде доизграждането на магистралните връзки в Северна България, за преминаването на трафика от/към Варна (магистрала “Хемус”) и в посока север – юг, е записано в проекта за споразумение. Вложенията са по направленията Дунав мост – Русе – Велико Търново – тунел под Шипка – Южна България и Дунав мост 2 – Видин – София – Южна България.

Парите за транспортна свързаност, които са от Европейския фонд за регионално развитие, са 1,162 млрд. евро, те са за развитие на метрото, за системи за управление на транспорта.