На месечна база се отчита подобрение заради по-високите постъпления от данъци. Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на ноември 2023 г. е отрицателно в размер на 980.3 млн. лв., или 0.5% от прогнозния БВП, при планиран в разчетите към Закона за държавния бюджет за 2023 г. дефицит за годината в размер на 4.58 млрд. лева. Това показват данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители, обявиха от Министерството на финансите. 

На месечна база за ноември се отчита подобрение на бюджетното салдо, като приходите за месеца превишават разходите с 459.9 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция през ноември се дължи на приходната страна на бюджета, като основен принос имат по-високите постъпления от данъци.

По-високият размер на данъчните приходи през единадесетия месец се дължи главно на постъпленията от авансови вноски за корпоративен данък и прилагането на мярката за надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на България. Тази мярка беше приета по-рано през годината с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.10.2023 г.). Действието й започна след приемането на Наредба № Н-5 за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на България (oбн., ДВ, бр. 83 от 3.10.2023 г., в сила от 3.10.2023 г.).

Приходите, помощите и даренията по КФП  към ноември са в размер на 60.12 млрд. лв., което представлява 86.5% от разчетите към Закона за държавнвия бюджет за 2023 година. Постъпленията нарастват с 3.65 млрд. лв. спрямо отчетените към ноември 2022 година.

Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 47.78 млрд. лв., което представлява 89.9% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5.03 млрд. лв. (11.8%) спрямо отчетените за същия период на 2022 година, като формират 79.5% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 10.51 млрд. лв., което представлява 90.4% от разчета за 2023-а.

Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 20.62 млрд. лв., което представлява 88.1% от предвидените в Закона за държавния бюджет за 2023 година. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са за 2.57 млрд. лв. (в т. ч. 892.2 млн. лв. целеви вноски във Фонд “Сигурност на електроенергийната система”), което представлява 96.6% от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 14.06 млрд. лв. или 90.9% от разчета за 2023 година.

Неданъчните приходи са в размер на 10.20 млрд. лв., което е 91.5% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2.14 млрд. лева.

Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към ноември възлизат на 61.10 млрд. лв., което е 82.5% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо същия период на 2022 г. с 4.23 млрд. лв. (7.4%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други. 

Нелихвените разходи са в размер на 58.78 млрд. лв., което е 83% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са 53.49 млрд. лева. Капиталовите разходи (включително нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5.23 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са за 53.5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 791.3 млн. лв. (96.1% от планираните за 2023 година).

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 ноември от централния бюджет, възлиза на 1.53 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.

Размерът на фискалния резерв към края на ноември е 17.4 млрд. лв., в т.ч. 15.2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2.2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.