Задоволството, че бюджетът отново е с излишък, трая само един месец. През август финансите на държавата отново излязоха на червено, като "заслуга"  за това имат не само нарасналите разходи тази година, но и намалелите постъпления от ДДС.

ДДС е основен приходоизточник за бюджета, а финансовият министър Асен Василев е заложил тази година с почти 2 млрд. лева по-висока събираемост от тях. По неговите думи точно заради това приходната част е "силно напрегната". Реална е обаче опасността дупката в бюджета в края на годината да се окаже по-голяма от планираната заради неизпълнение на приходите от този налог вследствие на забавяне на икономиката.

По-подробни данни за данъчните постъпления към края на август ще бъдат публикувани от финансовото министерство в края на септември, но разбивката за първите седем месеца на годината показва сериозно изоставане на постъпленията от ДДС от внос.

Нетният размер на приходите от ДДС от внос към юли 2023 г. е 3,410  млрд. лв., което е с 14,5% по-малко (576,2 млн. лв.) спрямо същия период на предходната година.

От обясненията на МФ става ясно, че този чувствителен спад се дължи от една страна, на намалените количества на вноса, а от друга - на по-ниските средни борсови цени в долари на суровините, които влизат в страната и които формират основна част от вноса у нас от трети страни. На първо място това е суровият петрол, който внася за преработка "Лукойл Нефтохим". Понижение на постъпленията от ДДС при внос за първите седем месеца на годината се наблюдава при всички групи стоки, посочва МФ. (В отчета на финансовото министерство не е споменат ефектът върху данъчните приходи от забраната за внос на украинско зърно през последните пет месеца, но покрай споровете за вдигане на забраната стана ясно, че тя е нанесла щети на хазната в размер на 146 млн. лв. от невнесен ДДС.)

Спадът на постъпленията от ДДС от внос е причина общите приходи от този налог за първите седем месеца на годината да изостават от миналогодишните, въпреки че за сделките в страната постъпленията от ДДС нарастват.

Нетните постъпления от ДДС от сделки в страната към юли 2023 г. са 5,223 млрд. лв. и сравнени с данните за същия период на предходната година те нарастват с 10,8 % (507,8 млн. лв.), посочва МФ. Причината е очевидна - инфлацията продължава да е сравнително висока, въпреки спада ѝ в сравнение с миналата година, а повишените пенсии и заплати в голяма част от секторите дърпат вътрешното потребление. "Напрегнатата" приходна част на бюджета обаче поставя въпроса за отказ от временно намалените ставки ДДС за някои стоки и услуги. Премиерът Николай Денков вече анонсира, че няма причина ресторантьорските услуги да продължават да бъдат с 9% ДДС и вероятно от 2024 г. те отново ще се облагат със стандартната 20% ставка.

За първите седем месеца НАП са разкрили и внесли в хазната допълнителни 122,4 млн. лв. при данъчни ревизии, отчита още МФ. В сравнение с миналата година обаче този допълнително начислен ДДС е с  68,2 млн. лв. по-малко и може да очакваме засилване на контрола от страна на данъчните инспектори, за да осигурят повече приходи в бюджета.

Пореден месец продължава ръстът на ДДС, който се възстановява на фирмите за износ и извършени инвестиции. За периода януари-юли сумата е 6,445 млрд. лв. - с 236 млн. лв. (3,8 %) над сумата към юли миналата година.

Невъзстановеният данъчен кредит към 31 юли е в размер на 109,5 млн. лева.