Тютюнът ще остане само в едноименния роман на големия български писател Димитър Димов. Последните официални данни сочат, че славата на тази техническа култура е останала в миналото и тя все по-малко се отглежда у нас. През целия 20 век България беше един от световните лидери по производство на висококачествени тютюни, като преди 9 септември 1944 г. той формираше почти 60% от износа ни, превръщайки ни в монокапиталистическа държава. В социалистическата епоха възходът на тютюна продължи, като приходите от него достигаха до 1,2 милиарда валутни лева от износ в средата на 80-те години, а страната ни беше на между 5-7 място в света по неговото производство.

Като цяло намаляват общите земеделски площи със засадена продукция, сочи годишният аграрен доклад за развитието на земеделието през 2018 г. на Министерството на земеделието и храните.

Най-осезаемо е намалението при засаждането на площи с тютюн, като ако през 2013 г. те са били 19 265 хектара, то през 2017 г. спадат почти двойно до 10 506 хектара.

Намаляват площите, засети с пшеница /1 197 768 хектара през 2017 г. срещу 1 328 062 ха през 2013 г./, ечемик /138 122 ха през 2017 срещу 182 457 ха през 2013/; и царевица /461 085 през 2017 г. срещу 518 471 ха през 2013 г./.

Ръст има при насажденията на индустриални маслодайни култури /123 544 ха през 2013 г. срещу 181 067 през 2017 г./. Впечатляващ е ръстът на засаждането на грах, боб, леща, бакла, фасул и други варива, които за периода от 2013 до 2017 г. са отбелязали почти десетократен ръст – от 8 263 хектара преди 5 години, на 78 389 през миналата година.

Ръст има и в овощните насаждения, които от 66 824 хектара през 2013 г. нарастват до 84 320 през 2017 г.

Площите със селскостопанско значение намаляват, като за петгодишния период са по-малко с близо 34 хиляди хектара, а общо през 2017 г. са 5 224 402.

Расте, обаче, броят на регистрираните земеделски стопани, които от 70 776 през 2013 г. достигат 93 012 души през 2017 г.

Продукцията от растениевъдството продължава да е водещ фактор в структурата на стойността на брутната продукция в селското стопанство за периода 2015-2017 г. Така през 2017 г. растениевъдството заема 68.3% от отрасъла, 23.1% дава продукцията от животновъдството, а селскостопанските услуги са на трето място с 5.8%.

През 2017 г. земеделците са вложили над 516 милиона лева в семена, посадъчен материал и фуражи.

Реализирани са 99% от произведените плодове от реколтата през 2017. За търговската мрежа са насочени 46%, за преработвателната промишленост – 30,5%, а за собствена консумация – 3,3%.

Водещо място в производството на плодове заема Югоизточният район на страната – 27,4% от общото производство за годината, следван от Южен централен район с 22,4%, и Северен централен район с 19,9%. В Югоизточния район е съсредоточено производството на праскови (49,5%) и череши (42,0%), в Южния централен район – производството на круши (39,4%), ябълки (34,6%) и сливи и джанки (29,7%), а в Северния централен район са произведени 86,2% от кайсиите за страната.

Най-голям дял от общото производство на плодове през 2017 г. заемат сливите и джанките – 22,4%, следвани от черешите – 22%, ябълките – 20,4%, и прасковите и нектарините – 15,7%. Най-голям спад при производството се отбелязва на орехите, които намаляват с близо 30% само за две години.

При зеленчуците през 2017 г. най-голямо е производството на картофи – 227,8 хил. тона (27,4% от общото производство на зеленчуци), домати – 158,8 хил. тона (19,1%), дини – 108,1 хил. тона (13%) и пипер (сладък и лют) – 54,8 хил. тона (6,6%).

През 2017 г. се наблюдава намаление на броя на млечните крави и млечните овце-майки, съответно със 7,1% и с 3,3% спрямо предходната година. Производството на мляко през 2017 г. е в размер на 1 059 376 хил. литра, с 5% под нивото от предходната година.

Към края на 2017 г. общият брой свине в страната намалява с 3,8% на годишна база, до 593,2 хил. броя. Стопанствата, отглеждащи свине, общо са с 26,4% по-малко в сравнение с предходната година.

През 2016 и 2017 г. България е изнесла над 25 млн. литра вино, като най-много бутилки са изнесени за Полша – над 16.5 млн. литра.; а износът извън страни от ЕС е близо 6 млн. литра, като 3.650 млн. литра са изнесени в Русия. България е внесла над 6 млн. литра вина, като те са предимно от Италия и Испания.

През 2017 г. земеделското министерство е подпомогнало над 88 хил. бенефициенти с помощи за ликвидирането на болести по животните – с над 23.6 млн. лв. Най-голяма сума за помощ е била разпределена за помощ при „реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ – над 33 млн. лв.

Земеделските стопани у нас разполагат със 7443 трактора, с 3518 почвообработващи машини, и над 2500 фуражообработваща техника.

По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури през 2017 г. общият улов на риба и други водни организми от стопански риболов в страната намалява с 0,8% спрямо предходната година. Общият улов възлиза на 8 520.6 тона, от които 8 467,1 тона – в Черно море и 53,52 тона – в река Дунав. В сравнение с 2016 г., уловът в Черно море намалява с 0,9%, докато този в река Дунав нараства с 2,5%.

Според данни за вноса на риба и рибни продукти през 2017 г. България внася най-много замразена риба – 44% от общия внос, а на второ място се нареждат водните безгръбначни – 12.4%. Пресните и охладени риби съставят едва 9.9% от целия внос. Износът от България към други страни се съставя от 22.9% консервирани ракообразни и мекотели; 12.7% живи риби; мекотели – 24.7%, и пресни и охладени риби – 11.1%.