От няколко дни в интернет пространството се обсъжда информацията, според която известната от социалистическото минало марка компютри „Правец“ може да бъде възродена под формата на съвременен лаптоп с редица екстри.

Темата предизвика сериозен интерес и сред читателите на Econ.bg. Затова решихме да я продължим, правейки кратък обзор на българските компютърни разработки във времената на зрелия социализъм.

От сайта, посветен на култовата марка „Правец“, научаваме, че началото на българските микрокомпютри е поставено през 1979 г. Първоначалните модели ИМКО (Индивидуален Микро КОмпютър) са разработени и произведени от Институт по Техническа Кибернетика и Роботика към БАН през 1980 само в 3 броя.

През 1981 г. са произведени още около 50 броя от ИМКО-1 – с процесор Intel 8080A на 2Mhz оперативна памет от 16 Kb. Моделът, разработка на инж. Иван Марангозов (смятан за бащата на българските компютри) и инж. Кънчо Досев, не се е продавал и е бил предназначен единствено за демострации.

След добрите отзиви от потребителите, които ги намират моделите ИМКО-1 за лесни за работа, през 1982 г. е произведен вторият персонален компютър ИМКО-2. Моделът е с архитектура, копираща на тази на Apple II, като през следващата година той става отправна точка за масово производство на 8 битовите компютри от серията „Правец“.

През 1984 г. започва и производството на професионалните компютри от серията Правец 16, базирани на архитектурата на IBM PC.

В онези години на планова икономика България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално за СССР. Най-големият пик е, когато България произвежда 40% от компютрите, използвани в страните от социалистическият блок (60 000 компютъра годишно). По това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 работници, а произвежданата продукция е на стойност 13.3 млрд. долара годишно (8 милиарда рубли).

Благодарение на този бум в производството, през 80-те години на XX век, България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението.

Също така голяма част от електрониката, използвана от руската космическа програма, също е българска (напр. модулът за автоматично приземяване на руската космическа совалка), което в онези години нарежда България на трето място в света на база развити космически програми (след СССР и САЩ).

И така, кои са моделите, с които родната хай-тек индустрия от последните години социализма ще бъде запомнена: