Глобалното дългово бреме се е раздуло до рекордните 296 трлн. долара в края на второто тримесечие след постепенното отпадане на противопандемичните ограничения, сочи доклад на Института за международни финанси. Като основни причини за ударното натрупване на задължения се сочат ниските ипотечни лихви, които съблазняват домакинствата да инвестират в имоти и да купуват собствени жилища, както и усилията на правителствата да съживят поразените от пандемията стопанства чрез нови заеми.
Глобалният дълг се е увеличил с 4.8 трлн. щ. долара, пресмятат експертите на Института за международни финанси. Най-голям "принос" за допълнителната задлъжнялост през първото полугодие имат домакинствата с 1.5 трлн. долара, като най-много кредити са ползвали САЩ, Китай и Бразилия. Правителствените и корпоративните задължения са нараснали съответно с 1.3 и 1.2 трлн. щ. долара през първия шестмесечен период на тази година.
Същевременно, съотношението на количеството дълг към обема на глобалния икономически продукт е намаляло за първи път от избухването на пандемията благодарение на възстановяването на стопанството. То е било в размер на 353% от световния БВП - с 9% под върховото равнище през първото тримесечие на 2021-а.
"Възстановяването не беше достатъчно силно, за да сведе дълговите равнища под предпандемичните в повечето случаи", пише в доклада Емре Тифтик - директор на звеното за изследване на устойчивостта на икономиката в Института за международни финанси. С изключение на финансовия сектор, само Мексико, Аржентина, Дания, Ирландия и Ливан са успели да понижат съотношението дълг към БВП под нивата отпреди пандемичния взрив, констатира анализът.
Другите по-интересни находки на доклада са, както следва:
- дългът на развиващите се пазари без Китай е скочил до рекордните почти 36 трлн. долара, натрупан основно под формата на правителствени заеми в Бразилия, Южна Корея и Русия;
- глобалните емисии на облигации и на кредити за устойчива икономика се предвижда да достигнат 1.2 трлн. долара през 2021-а. Те вече са достигнали 800 млрд. долара, надхвърляйки общия им размер за цялата 2020-а;
- скоростта на натрупване на задължения в Китай е много по-висока отколкото в другите държави, пишат експертите на Института за международни финанси. Те са се увеличили с 2.3 трлн. долара - до общо 55 трлн. долара в края на второто тримесечие, като делът на секторите извън финансовия е над 40% от ръста.