Експерти на ООН проучиха последствията от копаене на биткойн по време на бума на копаене през 2020-2021 година. Според тях, производството на криптовалута е довело до отделянето на над 85.8 милиона тона въглероден диоксид в атмосферата, докато човечеството е загубило достъп до 1.65 милиарда тона чиста питейна вода.

Това съобщиха от пресслужбата на Университета на ООН (UNU) – мозъчният тръст и академичното звено на ООН, който се намира в Шибуя, Токио, Япония. С дипломатически статут на институция на ООН, неговата мисия е да помага за решаването на глобални проблеми, свързани с човешкото развитие и благосъстоянието чрез съвместни изследвания и образование. Изследването е публикувано в научното списание Earth’s Future.

“Глобалната мрежа за копаене на биткойн консумира около 173 теравата електроенергия по време на бума на копаене. Ако тази мрежа беше държава, тогава тя щеше да бъде на 27-мо място в света по потребление на енергия и щеше да бъде сравнима в това отношение с Пакистан. Над 67% от електроенергията е произведена от топлоелектрически централи, чиито общи емисии в атмосферата надхвърлят 85.8 милиона тона CO2“, се казва в доклада.

Това е заключението на група климатолози и еколози, ръководени от професора на UNU Кавех Мадани, които изучаваха последствията от бума в копаенето на криптовалута, който започна през 2020 г. и приключи в края на 2021 г. – началото на 2022 година. През този период цената на биткойн, ключовата криптовалута, се учетвори, предизвиквайки „бърза криптовалута“ на глобално ниво.

Експертите на ООН проучиха какви ресурси са били използвани след това за получаване на биткойни в 76 страни по света, където активно се извършва тяхното копаене. Анализът показа, че добивът на биткойни е свързан не само с високи разходи за енергия, но и с изпускането на 85.8 милиона тона CO2 в атмосферата, както и загубата на 1.65 милиарда тона чиста питейна вода.

Около половината от тези емисии, 40 милиона тона CO2 и обемите загубена вода идват от Китай, преди китайското правителство да започне да въвежда ограничения върху копаене на криптовалута през май 2021 година. Десетте лидери по отношение на емисиите на криптовалута също включват Съединените щати, където значителна част от капацитета за копаене беше транспортиран след въвеждането на забрани в Китай, както и Казахстан, Русия, Малайзия, Канада, Сингапур и някои други страни.

Професор Мадани и колегите му изчисляват, че десетте най-големи държави, произвеждащи биткойни, представляват около 92-94% от емисиите на въглероден диоксид и загубите на вода, свързани с генерирането на криптовалута. Поради тази причина експертите на ООН предлагат регулаторните органи на тези държави да разработят мерки, които да вземат предвид въздействието на копаенето върху климата и околната среда и да гарантират, че производителите на криптовалута компенсират щетите, които причиняват на околната среда.