Технологизацията на глобалното общество породи и всъщност все още поражда множество улеснения под формата на електроника и машини, които да правят бита на съвременния човек по-удобен. В този смисъл, информационната ни и технологична епоха е революционна, и революцията ѝ продължава с бързи темпове, разпростирайки се във всяко поле на нашето битуване.

Времето, в което живеем обаче, е повратно не само в иновационен аспект, но и за самите нас, защото се формира първото и пълноценно интернет поколение. Съставна негова част са най-вече младите хора. То има своите порядки, своя жаргон, своя начин на изразяване на мнение, своя активизъм, своите борби и начини да ги води, като цяло – своите особености. Те са тотално различни от предишните генерации, диктуват се от социалните мрежи, възможността за относителна анонимност и лесния достъп до всякакъв тип информация.

Налице са идоли за техно-генерацията, обвързани с нейните порядки и особености. В последните години, и най-вече от около година насам, в мейнстрийм медийния и интернет отзвук, един от тях е Anonymous. Определяна суховато като "интернационална хакерска групировка, базирана в рамките на виртуалното пространство и подклаждаща гражданско неподчинение на основа на анонимността на членовете си", Anonymous е далеч от това. Не е и организация, каквато е ширещата се друга нейна дефиниция, защото организациите вплитат в себе си йерархична структура.

Anonymous е идея.

Преди обаче да бъде проследено еволюирането на Anonymous в обществено-медиен план и стигането им до тази известност, която имат за средностатистическия гражданин и интернет потребител в момента, са нужни малко уточнения.

Едно от тях е, че в редиците на "анонимните", действително има хакери, макар те да не са хакерска групировка официално. Anonymous е общество без йерархичност, съставено от хора на всякаква възраст и с всякакви занимения – в този смисъл, освен хакерите, които осъществяват някои от операциите, в този социум на виртуалната мрежа има множество потребители с базисно до средно ниво на компетентност при боравене с компютъра, които могат да бъдат от офис-асистент, през продавач в супермаркет до адвокат от кантора. Именно това е идеята на Anonymous – всеки е някой в реалния си живот, но в рамките на идеята това няма значение. Пропагандата за свободно интернет пространство и свобода на хората пред манипулациите на правителства и политически лидери също е крайъгълен камък при дефинирането на това какви виждания точно имат членовете на виртуалното безкласово общество, често определяни като анархисти и престъпници.

Второто е самата дефиниция на понятието "хакер”, която не е еднозначна, въпреки че масовото ѝ възприемане е такова. Условно, хакерите се разделят на три типа.

"Белите шапки” (white hats) са етични, изискани и дисциплинирани. Пример за white hat дейност е влизането в сайт посредством разбиване на кода или друг вид проникване с цел подобряване на сигурността. Получената информация относно пробойните се използва за подсилване на стабилността на сайт срещу зложелателни хакери – тоест, "белите шапки” са по-особен вид тестъри, които често работят на договор и срещу заплащане за извършваната дейност от съответната компания.

"Черните шапки” (black hats) са типичните хакери в очите на средностатистическия човек. Това са интернет престъпниците, които често са преследвани от различни организации, правителства или други ощетени от дейността им физически или юридически лица. Краденето на даден софтуер, блокирането на сайтове, трансферът на финанси посредством онлайн кредитна система от едно място на друго без регламентация са само част от "black hat"-дейностите.

"Сивите шапки” (grey hats) са неутралните интернет активисти, които не завиват в нито една от двете крайности. Дейността им е много трудно подвластна на оценка и дефиниция в общия случай, но като цяло лавира между "доброто” и "злото” в порядките на интернет етиката.

В този трицветен план, дейността на Anonymous реално включва хактивисти от трите типа, макар в масовостта си членовете да се базират на лични вярвания за справедливост, свобода и възмездие и да практикуват "сива" дейност.

Какво бяха Anonymous преди?

Anonymous започва през далечната 2003 година в рамките на 4chan.org – най-масивният imageboard и форум в рамките на виртуалното пространство в момента; място, чиито потребители медийният гигант The Guardian (а и всеки запознат базисно с интернет реалностите) определя като "побъркани младежи с на моменти детински уклон, които съумяват да са едновременно възхитителни, нелепо абсурдни и обезпокоителни в своето държание". Името произхожда от това, че при комуникацията си в рамките на 4chan, потребителите могат да не използват стандартните за интернет прякори, а да оставят полето "Име” непопълнено. По този начин системата отчита коментарите като написани от потребител с името "anonymous", като за страничния наблюдател би се създала илюзията, че едно и също лице пише и отговаря само на себе си.

Истината е, че анонимните не са особено известни за масовата аудитория – била тя интернет или реална такава, поне докъм края на 2007 година. Следват няколко операции през 2008, 2009 и 2010 година, които правят Anonymous в медийното пространство това, което са към настоящия момент.

2008 г. и "Проект Чанология” (Project Chanology)

На 14 януари 2008 година в сайта YouTube е качено известното интервю на Том Круз относно сциентологията – система от религиозни вярвания и философски идеи. В рамките на видеото актьорът говори нескрито хвалебствено относно религиозното движение, което взривява медийното пространство. The Daily Telegraph определя представянето на Круз като "маниакално, налудничаво", The Times споменава величаенето на сциентологичните порядки, което по мнението на вестника също е с налудничав привкус. В резултат Църквата на сциентологията настоява, че видеото е обработено и изисква незабавното сваляне на материала от YouTube, както и от други страници, които са го споделили. Под опасност от съдебен процес, YouTube премахва интервюто, въпреки че някои странични сайтове като Gawker.com отказват да го свалят. В отговор Anonymous прави своя ответен удар, подготовката на който се извършва в различни чат канали и форуми (4chan, 711chan).

В рамките на месеците януари и февруари 2008 година, Anonymous осъществява двупластови атаки срещу сциентолозите – във виртуалното пространство сайтовете на Църквата на сциентологията са заляти от DoS/DDoS* атаки, което води до изчезването на страниците от интернет пространството поне за седмица, било то на регионално или глобално ниво. Официалният сайт Scientology.org е залят от DoS/DDoS трафик от 220 мегабита, но обявената война срещу сциентологията не се ограничава до това – членовете на Anonymous флудят** интернет пространството по такъв начин, че при търсене на "промиващ мозъка култ", Google да изкарва на първи позиции връзка към сайта на сциентологията.
Извън интернет, в началото на февруари се организират протести, които събират 7000 души в над 100 града по света. Протестите продължават до края на 2008 година, включително през януари 2009 г., когато се отбелязва "годишнина” от началото на събитията. Това е и първата широко отразена акция на Anonymous.

2009 г. и изборите в Иран

На 12 юни 2009 година в Иран са проведени президентски избори, които разтърсват света. Победата на преизбрания Махмуд Ахмадинежад е в следствие на съмнителни машинации според неговите опоненти и голяма част от народа, като официалните изборни резултати биват оспорени от Мир Хусеин Мусави – негов основен конкурент. По улиците на следващия ден – 13 юни, излизат хиляди ирански граждани, като движението се увеличава и на 14 юни, нощно време, паравоенната групировка, близка до Ахмадинежад – "Басидж", осъществява нахлуване в Техеранския университет. В страната се ширят арести, брутално смазване на политическата съпротива, цензуриране на интернет пространството и дори убийства, които пораждат гневен международен отзвук.

Anonymous, в колаборация с известния пиратски торент сайт The Pirate Bay, както и ирански хакери, борещи се за свобода и прозрачност на виртуалната мрежа, създават сайта Anonymous Iran (вляво, източник Wikimedia.org), който е в пряка подкрепа на възникналото "Зелено движение". Това отново фокусира немалко медийно внимание върху "анонимните", а сайтът привлича 22 хиляди поддръжници, които помагат на иранското население с информация и с каквото могат.

2010 – годината на Джулиан Асандж, WikiLeaks и "Операция Отмъщение за Асандж” (Operation Avenge Assange)

През есенно-зимния период на 2010 г. избухва скандалът с WikiLeaks. Множество секретни документи на различни правителства, най-вече – американското, са пуснати в интернет пространството и могат да бъдат прегледани от всеки, който се интересува от тях. Взривяването на медийната обстановка – виртуална и реална, както и разцеплението сред хактивисти и интернет потребители относно случващото се, води до, както много определят ситуацията, "първата световна кибер война”.

Участието на Anonymous в случващото се е "Операция Отмъщение за Асандж" (Джулиан Асандж е създателят на WikiLeaks - бел.ред.), която е прикрепена към по-мащабната "Операция Разплата”, започнала преди това като удар срещу американската звукозаписна индустрия поради съпротивата й срещу безплатното разпространяване и "пиратстване” на музика в интернет (снимка вляво, източник: Wikimedia.org). В началото на декември 2010 г. множество корпорации спират работния си процес с WikiLeaks поради натиск от страна на правителствата. Amazon, PayPal, Mastercard, Visa, BankAmerica, PostFinance и други спират или временно замразяват възможността да бъдат прехвърлени дарения, които да помагат за функционирането на сайта на Асандж. Цензурата на виртуалното пространство е една от главните причини за дейността на "анонимните" и поради това активистите издигат "Операция Отмъщения за Асандж” в бърз отговор на ситуацията.

Способът отново са DoS/DDoS атаки, които блокират достъпа до сайтовете на Mastercard и Visa, а ударът по страницата на PayPal забавя обслужването на клиентите на компанията. Хактивисткото общество се разделя на две, като едните подкрепят операцията, както и личността на Джулиан Асандж като цяло, а другите минават в опозиция. Зимата на 2010 г. се превръща в зима на хаос във виртуалното пространство, в зима на първата световна кибер война.

Какво са Anonymous сега?

Вече изтeклата 2011 година не бе лишена от дейности на "анонимните", ширещи се от участие и предприети операции в Арабската пролет, масивна атака срещу корпоративния гигант Sony, проекти, борещи се срещу цензурата на интернет, участие в текущите окупаторски движения на глобално ниво и още много други. Колаборацията им с хакерската групировка LulzSec води до "Операция Антисек" (идва от "Anti-security”), чиито цели са множество правителствени и корпоративни сайтове и "лийкване” на информация от тях, като през юли месец Anonymous изкарва наяве два .pdf-файла, взети от НАТО. Част от "Anti-security" са фалшива новина за смъртта на магната Рупърт Мърдок, публикувана в сайтовете на The Sun и The Times, хакерско проникване в Twitter акаунта на "Фокс Нюз", което огласява поръчковото убийство на президента на САЩ Барак Обама, половин гигабайт данни от телекомуникационната компания AT&T, имейл, телефонна и IP информация относно служители на компании като Sony, Disney, EMI, Viacom, както и свалянето на правителствени сайтове по света. Не е за забравяне и "Операция Darknet", в рамките на която са свалени 40 детски порно сайта и са публикувани имената на 1500 чести техни посетители, които са директно подсъдими. Същевременно се увеличават и арестуваните във връзка с дейността на Anonymous – само на 13 юни 2011 г. в Турция са арестувани 32 лица във връзка с анти-правителствена онлайн дейност, блокирала правителствени сайтове, десетки пък са задържаните в глобален мащаб след зимната "Операция Отмъщение за Асандж”.

Припомняме ви, преди два дни Anonymous проведоха акция и в България. Te хакнаха сайта на ПРОФОН - организацията, която отговаря за събирането, разпределянето и изплащането възнаграждения за артистите - изпълнители и музикални продуценти, когато тяхната музика се използва от страна на редица бизнеси у нас. ПРОФОН предизвика гнева на "анонимните" със своята позиция в подкрепа на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement).

Всички гореописани действия доведоха до постепенно ставащото по-централно място на "анонимните" в медийното отразяване.

Мненията относно активистите са разделени на две, защото, както всяко явление, и Anonymous не може да бъде еднозначно оценено. За някои те са кибер-войните на свободата и отхвърлянето на цензурата; потребители, които се борят за връщането на реалната стойност на мнението на индивида пред лицето на властващите правителства и корпорации. За други Anonymous и асоциираните с тях групировки и хора е идея, издигната от потребителите с прекалено много свободно време и липса на реални занимания, от тийнейджъри, които оползотворят гнева си и недоволството си, атакувайки всеки и всичко, което не ги устройва, без задълбоченост на мотивите. Естествено оправдана е и рязката негативна оценка на явлението от страна на корпорациите и правителствата, както и институциите, които често са засегнати от хактивистката дейност на "анонимните". Децентрализацията води до липса на пряко формулирани порядки и реална програма, в която да са изложени техните вярвания и цели, за които да се борят, вместо мъглявото определение за "свобода на хората и свободата на интернет". Множество потребители обвиняват анонимните в открит реваншизъм спрямо нещата, които не им харесват, независимо дали се говори за корпоративен елемент или просто за изявено негативно мнение от даден човек, който след това е нападнат от Anonymous-обществото.

Нещо обаче остава неоспорим факт – докато за немалко маската, която е символ на Anonymous, а вече и на бунта на младото поколение, е клоунско изображение, то за други това е модерният символ на контракултурата. Редиците на "анонимните" се увеличават, по протестните събирания на младите по цял свят все по-често и по-често се виждат носещи лика на Гай Фоукс, културното наследство за активистите от култовия филм "V For Vendetta". Това говори само за едно – Anonymous остава и ще остане идея, а тази идея започва да бъде попивана от все повече и повече хора като численост – за лошо или добро. А безглавата костюмирана фигура, която представлява безкласовата и лишена от лидери идея (горе, източник: Wikimedia.org), ще се среща по-често във виртуалното пространство, заедно с лозунга на анонимните:

Ние сме Анонимните.
Ние сме легион.
Ние не прощаваме.
Ние не забравяме.
Очаквайте ни.***


*DoS/DDoS атаките най-общо казано правят даден сайт неактивен, забавят изключително много трафика му или просто изцяло режат достъпа до какъвто и да е уебсайт от страна на атакувания компютър.
**флудене/флуудене/флъдене е масово въвеждане на една и съща информация отново и отново, било то в рамките на някакво съобщение във форум, или опит да се блокира дадено съдържание на сайт.
*** We are Anonymous. We are Legion. We do not forgive. We do not forget. Expect us.