Един от популярните лафове за програмисти е, че те са машини, способни да преобразуват кофеина в компютърен код. И наистина, мнозина от тях признават, че предпочитат да работят в малките часове на нощта, пиейки кафе след кафе.

Проучвания показват, че една от част от разработчиците предпочитат да започнат работния ден наистина в ранни зори. Те предпочитат да станат към 4 сутринта и да поработят, преди да започне дневната суматоха. Други пък работят в малките часове пак до към 3-4 ч. на следващия ден, след което си отспиват до ранния следобяд.

Основният мотив в това поведение на програмистите е, че в този момент на денонощието те могат да се концентрират и така да избегнат разсейващите фактори през деня. "Бизнес инсайдър" обобщава няколко фактора, които превръщат създателите на компютърен код в нощни птици.

1. Личния работен график на разработчиците. Според британския писател и програмист Пол Греъм (Paul Graham) на този свят съществуват основно два типа работни графици. Единият е традиционният мениджърски график, при който денят ви е „нарязан" на часове и десет минути разсейване може ви костват един част непродуктивност през работния ден.

Другият начин, по който можете да работите, е по графика, който Греъм нарича график на творците (maker’s schedule). Това е личният работен график на тези, които произвеждат сами реален продукт.

В случая с програмистите работата по големи абстрактни системи, каквито са компютърните програми, изисква от вас способността да вкарате цялата необходима информация за конструкцията на програмата в главата си. Това е сложно и изискващо много енергия упражнение, при което пропускането на някой от съществените компоненти би увредило цялата система.

Поради тази причина програмистите решават да работят през нощта, когато нивата на разсейване от външния свят са минимални.

2. Ефектът на „спящия“ мозък. Дори програмистите са хора и като повечето от нас са настроени да спят през нощта и да бодърстват през деня. Тогава защо не използват дневните часове, когато мозъците им са най-остри и продуктивни?

Отговорът тук е на пръв поглед парадоксален. Оказва се, че когато мозъкът ни е уморен, той не хаби енергия за странични дейности, а я оползотворява единствено в една насока. Този феномен помага на програмистите да не се разсейват през нощта с други дейности пред екрана и те остават максимално концентрирани над задачата да пишат код.

3. Ярките компютърни екрани

Действието на този фактор може да се обясни сравнително просто (макар самият механизъм въобще да не е елементарен). Ако често се взирате в яркия компютърен екран през нощта, то това определено ще изнесе напред във времето режима ви на будуване и сън и така ще забравите, че сте изморени до 3 часа сутринта. След това ще се събудите в 11 и ако продължите по същия начин, то ритъмът ви ще се повтори отново и отново, докато накрая не се преместите в „друга часова зона“.

Най-интересното в случая е, че цикълът ви на бодърстване/сън няма да се завърти напълно. Щом стигнете до часовете между 3 и 4 ч. сутринта, то в повечето случаи ви се доспива тогава и оставате в тази зона на будуване.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!