Олимпийските игри винаги са се асоциирали с безпрецедентно по своите мащаби мероприятие, което освен чисто спортната надпревара, води след себе си ръст на икономиката на страната-домакин, бум на инвестициите и силен тласък на бизнеса.
В условията на глобалната заплаха от тероризъм и финансова нестабилност на световните пазари, недооценяването на рисковете, които са свързани с провеждането на Олимпийските игри, могат да бъдат фатални.
При недооценка на рисковете, най-малко страшното, което може да се случи, е игрите да излязат на загуба или на печалба, която е значително по-малка от прогнозната, уточнява застрахователният сайт Insmarket.bg.
Ярка илюстрация за това са Олимпийските игри в Атина през 2004 година. Именно с тази Олимпиада е свързано понятието застраховане на Олимпийските игри.
Надпреварата в гръцката столица беше застрахована за над 170 млн. долара. Тогава това беше продиктувано от засилените изисквания на МОК към сигурността във връзка със събитията от 11 септември 2001 година в САЩ. Трябва да се отбележи, че до този момент застраховането на Олимпиадите се правеше на индивидуална основа от организаторите – застраховката нито беше задължителна, нито се правеше винаги.
За да се стигне до следващата Олимпиада – в Солт Лейк Сити, за която просто не можа да се намери застраховател.
Затова МОК, заедно със застрахователната индустрия, разработи специална програма, която автоматично се възобновява за всеки следващи игри.
Условно рисковете за провеждането на надпреварата могат да се разделят по следния начин - гражданска отговорност, отмяна на събитието и материални щети. Това са специфични рискове, които в някои случаи се припокриват.
По-детайлно изглеждат така:
1. Риск от фалит – като пример може да се даде молбата на градския Съвет на Ванкувър, домакин на XXI зимна Олимпиада към властите на Канада за финансова помощ, тъй като заради тогавашната криза един от инвеститорите се оттегли в последния момент и нямаше кой да изгради Олимпийското село. Тогава домакините получиха помощ от 82 млн. канадски долара.
2. Геополитически рискове (бойкот, война, тероризъм). Печален пример са игрите в Мюнхен през 1972 година, когато членове на радикалната палестинска организация „Черният септември” убиха 11 израелски спортисти и един германски полицай.
3. Медицински рискове (пандемия, инфекциозни заболявания и т.н.). Трябва да се отбележи, че специалните медицински рискове могат да се отнесат към терористичните заплахи, но на практика досега подобни проблеми не е имало.
4. Репутационни рискове – свързани с неправомерно използване на символиката на олимпийското движение. Досега е имало няколко съдебни дела. Към такава символика се отнасят думи като олимпийски, Олимпиада и т.н., както и изображения на олимпийските кръгове, факли, флагове и др., основно използвани за нелегална сувенирна продукция.
Във Великобритания действа закон за олимпийските и параолимпийските игри, който защитава марката "Олимпиада" и официалните спонсори от конкуренцията. Част от закона е строгият контрол върху изразните средства - освен съответните символи, забранена за използване е и всякаква комбинация на две от думите (на английски): "игри, 2012, две хиляди и дванайсета, двайсет дванайсет" или комбинация на някоя от тях с "Лондон, медали, спонсори, лято, злато, сребро, бронз".
"Все още срещу никого не е повдигнато обвинение", заяви бившият министър на олимпийските игри Ричард Кранбърн в защита на закона, за приемането на който е отговорен.
5. Екологични рискове – замърсяване на околната среда на мястото на събитието.
6. Техногенни (аварии, срив в комуникациите и т.н.). Предишните летни Олимпийски игри от 2008 година в САЩ донесоха на МОК печалба от 894 млн. долара за транслация. В същото време американската медийна група NBC, която плати за правата, продаде реклама за 900 млн. долара. С напредването на технологиите някои вече нарекоха игрите в Лондон „смартфон Олимпиада”. Например, YouTube ще излъчва игрите наживо в Азия и Африка безплатно, като ще си партнира с NBC за пълно покритие в Съединените щати.
7. Природни рискове – стихийни бедствия, които могат да провалят игрите или някои отделни надпревари.
8. Застраховане на строителните работи в подготовката на игрите.
9. Застраховане на рисковете за отмяна на мероприятието или пренасянето му на друго място.
10. Застраховане срещу злополука на спортистите.
11. Гражданска отговорност на автомобилите, използвани от организаторите.
12. Гражданска отговорност на медицинските и охранителните екипи. Последното е особено важно, тъй като в Лондон в момента освен десетките хиляди частни охранители, е разположена армия, по-голяма на брой от войските на съюзниците в Афганистан.
13. Доброволни застраховки – тук могат да се включат най-разнообразни полици, сред които на спортисти, организатори и зрители.
Все пак – колко средства ще бъдат похарчени за застраховки на тези игри, никой не се наема да каже. Според водещия британски застрахователен брокер – Marsh, обикновено секторът не е склонен да даде подробна информация.
"Информацията, която получаваме от нашите клиенти, е строго поверителна", казва брокерът от Hiscox - Елизабет Сийгър.
По думите ѝ към застраховането на отделни рискове, свързани с провеждането на игрите, се пристъпва като към всяко друго голямо публично спортно събитие.
"Клиентите искат поверителност по редица причини. Това може да е нежелание да се направят обществено достояние сумите, които дават за застраховки, както и подробности за застрахователното покритие, което от своя страна е абсолютно изискване от страна на застрахователите”, казва Сийгър.
Публичността на подобни факти може да бъде използвана примерно за изнудване.
При бюджет от 9,3 милиарда паунда или 14,843 млрд. Долара, със сигурност огромна сума е била дадена за застраховане.
Според компанииите от сектора, застраховането на Олимпиада Лондон 2012 е херкулесовска задача, но пък пазарът в британската столица е най-големият в света. Затова и ще е в състояние да се справи с подобна нелека задача.
