По-рано днес премиерът Бойко Борисов подаде оставката на правителството пред Народното събрание. Какво предвижда Конституцията оттук нататък в институционално отношение?

След като оставката на кабинета е депозирана, Народното събрание трябва да я гласува. Както вече стана ясно, това ще се случи утре сутринта като първа точка от дневния ред на депутатите. Решението трябва да се приеме с гласовете на повече от половината депутати в пленарната зала.

Процедурата, която трябва да се изпълни след подаване на оставка от правителството е разписана в чл. 99 на Конституцията на България. Тя е обект на решение на Конституционния съд от края на 1992 г., влязло в сила през януари 1993 г.

Когато правителството подаде оставка, държавният глава трябва да възложи сформирането на нов кабинет на най-голямата парламентарно представена партия. Това означава, че президентът Росен Плевнелиев трябва да възложи отново на Бойко Борисов сформирането на правителство. Ако обаче след възлагането на новия мандат партия ГЕРБ не успее да го реализира в 7-дневен срок, следващата по големина политическа сила получава мандат отново от президента Росен Плевнелиев. Тогава започва да тече отново 7-дневен срок за съставяне на правителство. Ако и този втори опит за съставяне на правителство не успее, то следват и останалите парламентарно представени партии, коментира iNews.bg.

В началото на тази процедура по връчване на проучвателен мандат президентът е обвързан от съотношението на политическите сили, изразено в големината на парламентарните групи по численост, както и от определена от Конституцията поредност.

Тази поредност, според която възлагането е най-напред на кандидат, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, а впоследствие - на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група, не може да бъде нарушена. Президентът не разполага с възможност да преценява в тази фаза кому да възложи проучвателен мандат.

Не така обаче стоят нещата в случай на неспособност на първите две парламентарни групи да образуват правителство. В този случай съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията президентът възлага посочването на кандидат за министър-председател на някоя от "следващите парламентарни групи", т.е. при третото възлагане на проучвателен мандат той не е обвързан от следващото по численост парламентарна група, доколкото в ролята си на обединител трябва да положи усилия "да намери изход в ситуация".

В случай че парламентарните политически сили не успеят да излъчат кабинет, държавният глава трябва да разпусне парламента, да назначи служебно правителство и да насрочи парламентарни избори.

Функцията на служебното правителство е да подготви предсрочните парламентарни избори.

Ако парламентарно представените политически сили постигнат единодушие по въпроса за разпускане на парламента и сформиране на служебно правителство, въртележката на консултациите при президента може да премине много бързо и предсрочни избори да се организират за края на април месец. От ДПС дори вече предложиха и дата.

След началото на демократичния преход на България на 10 ноември 1989 г. два пъти страната е имала служебно правителство. Служебните премиери бяха Ренета Инджова и Стефан Софиянски, а целта на кабинетите им беше да подготвят парламентарните избори.

Ренета Инджова е министър-председател на България в 81-то служебно правителство, назначено от Желю Желев от октомври 1994 г. до 26 януари 1995 г. Тя е първата и засега единствена жена министър-председател на България. Тогава се провеждат парламентарните избори за 37-то Народно събрание. Правителството на Инджова успява да овладее и спре тенденцията на продължителното обезценяване на лева и макар и минимално, увеличава заплатите и пенсиите, извършва приватизационни сделки на стойност 3 милиарда стари лева и приключва тримесечния си мандат с по-високо доверие, отколкото го започва. Сред министрите в кабинета са Ивайло Трифонов (вицепремиер), Иван Станчов (на външните работи), Чавдар Червенков (на вътрешните работи), Христина Вучева, Бойко Ноев, Ивайло Знеполски и други.

Стефан Софиянски е министър-председател на България в 83-то правителство на България, служебно, през 1997 г., след което става кмет на София (1995-2005). Неговото правителство управлява от 12 февруари 1997 до 21 май 1997. То е назначено служебно от президента Петър Стоянов след разпускането на 37-ото Народно събрание и подготвя парламентарните избори за 38-то Народно събрание. Министри при Софиянски са Стоян Сталев, Богомил Бонев, Румен Христов, Александър Божков, Светослав Гаврийски и други, припомня Агенция "Фокус".

По закон подалият оставка Министерскт съвет трябва да изпълнява функциите си до избирането на нов кабинет.