Преди няколко часа се състоя откриването на XXX Летни олимпийски игри. В следващите около 2 седмици светът ще се интересува от това, което се случва по различните спортни съоръжения в английската столица Лондон. Тя ще е домакин на Олимпиада за трети път в най-новата история на спортното събитие след 1908 г. и 1948 г.
И все пак - колко струва на всеки един от участниците олимпийската слава? Ако състезателят е започнал да се подготвя на по-ранна възраст, цената може да бъде много висока.
Някои от кандидатите за място в отбора по тенис на маса на САЩ например са се занимавали със спорта между 8 и 12 г. преди да станат достатъчно добри, за да участват на Олимпиадата. През това време те са плащали по 15 хил. долара годишно за треньори и спаринг партньори. Същевременно цената на една качествена хилка достига и надхвърля 300 долара. Много състезатели пък пътуват до Китай, за да намерят по-добра конкуренция, информира „Форбс“.
Американският щангист Кендрик Фарис (Kendrick Farris) в момента е на 26 години. Той е започнал да вдига тежести на 11-годишна възраст в родния си град. Година по-късно атлетът взима участие в различни национални състезания.
Фарис не успява да се класира за Олимпиадата в Атина през 2004 г. Впоследствие той удвоява времето си за тренировка до около 4 часа дневно. Също така харчи по около 1000 долара годишно, за да може да пътува поне по 4-5 пъти. В крайна сметка през 2010 г. Фарис поставя рекорд за САЩ в двете движения – изхвърляне и изтласкване. Какво ще направи атлетът в английската столица предстои да разберем.
32-годишната Мая Лоурънс (Maya Lawrence) е посветила 16 години от живота си на фехтовката. Тя започва да се занимава със спорт във втори курс на гимназията и продължава през следващите периоди от образованието си. Американката има участие на няколко световни първенства и Панамерикански игри, но Олимпиадата ѝ се „изплъзва“ в първите два опита.
Лоурънс си спомня, че в началото екипировката и тренировките не са били особено скъпи. Проблемът бил няколкото пътувания всяка година за участие в големи надпревари, които стрували хиляди долари.
Американката, която е от град Тийнек, щата Ню Джърси, разказва, че семейството й я е подкрепило финансово, въпреки че е изпитвало затруднения.
В днешни дни фехтовачката плаща около 20 хил. долара годишно за участия, тренировки (обикновено четири часа на ден – 6 пъти в седмицата), тренировъчни лагери и екипировка.
По-голямата част от тази сума се покрива от Нюйоркския атлетически клуб, който поддържа болшинството от американските фехтовачи. „По-високата“ цена, която дамата плаща, касае кариерата й. Тя разказва, че избягва да работи на пълен работен ден, тъй като това пречи на тренировките й.
В следващите няколко реда ще ви запознаем с това с колко пари и време трябва да се разделят семействата на потенциалните бъдещи олимпийски шампиони:
Гребане – годишните разходи са малки. За да стигне до олимпийския отбор, на съответния атлет са необходими около 1-2 години. В американския случай често най-добрите млади гребци в колежите са канени в тренировъчни центрове. Там атлетите получават покрив над главата, за който не трябва да плащат. Единственото, което се иска от тях, е да помагат на домакините си. Повечето атлети живеят с по-малко от 1000 долара на месец.
Хандбал – и в този спорт годишните разходи са пренебрежимо малки. Необходимото време за "ошлайфане" на уменията варира между 2 и 4 години. За разлика от повечето други спортове, хандбалистите започват да тренират в колежа. Големият минус при изключително известния в Европа спорт е по-скоро, че той води до забавяне на израстването в професионален план, тъй като тренировките трудно се комбинират с ходенето на работа.
Колоездене – в този спорт някои успяват да направят големия си пробив по-бързо от други. В този случай големият разход е колелото. Неговата цена може да достигне 10 хил. долара, дори повече. Отборът на САЩ по колоездене разполага с годишен бюджет от 3,4 млн. долара. В неговата тренировъчна програма всяка година попадат между 250 и 300 атлети.
Вдигане на тежести – разходите тук като цяло са малко. В тях обаче се включват специалните обувки за 200 долара, които трябва да се сменят поне по веднъж в годината. Останалите средства до 5000 долара състезателите често харчат за участия в различни регионални и национални състезания.
Гимнастика - момичетата обикновено започват да се занимават с този спорт на 10-11-годишна възраст. Момчетата - няколко години по-късно. Ако семейството реши, че детето ще се състезава на най-високо ниво, трябва да си подготви около 1000 долара месечно. Сумата расте, ако състезателят успее да достигне елитен статус. Като цяло годишната издръжка може да достигне 15 хил. долара.
Фехтовка - този прецизен спорт изисква много време за овладяване. Повечето разходи на състезателите за екипировка, пътуване и лагери се покриват от клубовете им. По-младите фехтовачи, които искат да попаднат на Олимпиадата, харчат по-малко средства. Те обаче идват от собствените им джобове. Годишните разходи могат да достигнат 20 хил. долара.
Тенис на маса - колкото и да ви се струва странно, този спорт е много скъп. Разходите на потенциалните бъдещи олимпийски медалисти за тренировки и спаринг партньори може да достигнат 10 хил. долара годишно. Отделно, качествените хилки вървят на цена около 300 долара.
Стрелба с лък - пълна платформа с оборудване струва около 2 хил. долара. Пътуванията за различни състезания също са доста скъпи. Това е само началото обаче... Треньорите по стрелба взимат по 100 долара на час. А ако състезателят реши да изпробва уменията си на някой полигон, трябва да си приготви 9 долара на час. Размерът на тази „инвестиция“ расте доста бързо. Това е така, защото ако иска да участва на олимпиада, на съответния стрелец ще му се наложи да тренира поне 6 пъти в седмицата.
