Хората обичат идеята за това, че биха могли да бъдат много по-интелигентни или по-креативни, ако впрегнат в действие неизползваните части на мозъка си. За съжаление обаче този мит се развенчава в научна статия, публикувана в сайта на "Би Би Си".

Невероятно е сред колко много медицински митове може да избираме, пише британската авторка Клаудия Хамонд в своята статия за медията. В случая обаче мозъкът привлича най-голямо внимание в сравнение с останалите части на човешкото тяло.

Един от любимите ми митове е идеята, че използваме само 10% от нашия мозък, казва Хамонд. Тази представа е доста привличаща, защото е приятно да знаем, че може да бъдем много по-интелигентни, успешни или креативни, ако използваме останалите 90%. Това може да ни накара да работим по-усилено, но за съжаление не значи, че идеята е в каквото и да е степен вярна.

Първо е хубаво да се зададе въпросът – 10% от какво? Ако става дума за 10% от обема на мозъка, то това твърдение може много лесно да се обори. При сканиране с магнитен резонанс учените могат да видят кои части от мозъка се активират при извършване на различни действия или мислене за различни неща. Например простото действие на стискане на дланта в юмрук изисква доста по-голяма активност на мозъка от „известните“ 10%. Дори ако си мислите, че нищо не правите, вашият мозък продължава да работи, контролирайки функции като дишане или сърцебиене.

Дали 10-те процента означават броя на клетките в мозъка ви? И в този случай обаче предположението не може да отговори на истината. Когато някоя мозъчна клетка, наричана неврон, загуби функциите си, тя или дегенерира и умира, или е погълната от намиращите се наблизо клетки. Ние не оставяме невроните си да се мотаят безцелно. Те са твърде ценни за това, пише Хамонд. Всъщност нашият мозък се нуждае от много ресурси. Според невролога Сержо Дела Сала живата мозъчна тъкан се нуждае от 20% от кислорода, който дишаме.

Вярно е, че еволюцията си прави номера и създава наистина причудливи вариации. Въпреки това би изглеждало твърде странно да имаме 10 пъти по-голям мозък от този, от който се нуждаем, при положение, че големината му понякога пречи на нашето оцеляване – възможна е смъртта на майката при раждане.

И все пак има хора, които се хващат за идеята, че използваме само 10% от мозъка си. Пример за полулярността на мита е случката, която имала невроложката от University College London Софи Скот по време на курс за оказване на първа помощ, който посетила. Преподавателят там уверил класа, че нараняванията по главата не са много опасни, тъй като „фактът на 10-те процента е в сила". Грешим обаче не само за процентите, но и за негативното влияние на ударите по главата. Дори много малко нараняване би могло да има огромен ефект върху способностите на един човек. В нашия случай преподавателят е имала нещастието да говори пред професор по неврология, коментира Хамонд.

Но все пак, откъде е дошла тази идея, базирана толкова малко на биологични и психологически данни? Трудно е да се проследи оригиналният източник, казва Хамонд.

През 1908 г. американският психолог и философ Уилям Джеймс споменава в една от разработките си, че „ние използваме само малка част от евентуалните си психически и физически възможности“. Той е оптимистично настроен за това, че хората могат да постигнат повече, но все пак не споменава проценти и не назовава брой клетки и обем на мозъка.

10-те процента се споменават в бестселъра на Дейл Карнеги от 1936 г. „Как да печелим приятели и да влияем на другите“. Смята се, че източникът на идеята в Алберт Айнщайн. Професор Дела Сара се е опитал да намери цитата от известния физик, но дори и тези, които работят в архива на Алберт Айнщайн, не са могли да намерят запис на подобно изказване. Оказва се, че и това е мит.

Съществуват други два феномена, които биха могли да са причина за създаването на мита за 10-те процента. Девет десети от клетките в мозъка са т.нар. глиални клетки. Освен от неврони, нервната тъкан е изградена от тези глиални клетки. Това са помощни клетки ("бялото вещество" на мозъка), които обслужват невроните, т.е. останалите 10% от клетките. Глиалните клетки изпълняват опорна, хранителна, секреторна и защитна функция, а невроните, съставляващи "сивото вещество", са отговорни за мисленето. Може би хората са научили, че само 10% от клетките в мозъка „вършат трудната работа“ и затова са си помислили, че може да впрегнем в работа и глиалните клетки, смята Хамонд. Проблемът е, че това са напълно различни видове клетки и не може изведнъж от едни те да станат други.

Наистина съществува рядката група от пациенти, при които сканирането на мозъка разкрива нещо необикновено. През 1980 г. британският педиатър Джон Лабор посочва, че има пациенти с хидроцефалия*, чиито мозък функционира, въпреки че те почти нямат мозъчна тъкан. Този факт обаче не означава, че останалата част от хората могат да постигнат същото. Просто тези хора са успели да се приспособят и да живеят при едни необикновени обстоятелства, пише Хамонд.

Със сигурност е вярно, че ако положим усилия, може да научим нови неща. Има нови изследвания, които показват, че това всъщност променя нашия мозък. Ние обаче не навлизаме в неизследвана му част, а просто създаване нови връзки между невроните. От друга страна, може да изгубим стари нервни връзки, от които не се нуждаем.

*Хидроцефалията представлява състояние, причинено от акумулиране на абнормно голямо количество церебро–спинална течност в черепа. Хидроцефалията възниква при дисбаланс между продукцията и абсорбцията на течност. Увеличеното количество на церебро-спинална течност причинява увеличаване размерите на вентрикулите и повишаване на вътречерепното налягане, което потенциално може да увреди мозъчната тъкан.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!