За повечето от нас антиматерията е онова „магическо“ вещество, което изпълва научнофантастични филми и романи. Фантастите използват антиматерията, за да описват „огледални“ на нашия светове, в които всичко е обърнато наопаки. Те поставят антиматерията в космически кораби, които отвеждат човека до звездите, или в унищожителни бомби, пред които и най-мощните водородни заряди просто бледнеят.
Реалността, която физиците, изследващи антиматерията, описват, обаче се оказва малко по-различна. Теорията (а отскоро и експериментите) казва, че макар и странна, антиматерията е съставена от античастици, чиито свойства в голяма степен се припокриват със свойствата на обикновената материя. Така че спокойно можем да забравим за планети от антиматерия, в които всичко е обърнато наопаки като в роман на Луис Карол.
Що се отнася до идеите за създаването на мощни двигатели или оръжия, базирани на антиматерията, те могат да бъдат реализирани, но за момента единствено на теория. Защото както ще видим по-надолу, възможностите на човека да създава и контролира тази странна субстанция днес са повече от скромни.
В следващите редове ви представяме някои любопитни факти за антиматерията, които са открити (или поне предположени) от учените, а не са плод на въображението на някой писател-фантаст.
1. Големият взрив, при който според учените е родена нашата Вселена, на теория е произвел еднакви количества материя и антиматерия, които би трябвало взаимно да са се унищожили. Учените все още не могат да си обяснят напълно факта защо в днешната видима Вселена материята преобладава, а антиматерията почти напълно отсъства.
2. Съществуването на антиматерия било доказано на теория за първи път през 1928 г. от британският физик Пол Дирак. Наличието ѝ било установено експериментално през 1932 г. от американеца Карл Андерсън, който открива позитроните (антиелектроните).
Пол Дирак (1902-1984) - британски физик, доказал на теория съществуването на антиматерията. Снимка: Wikimedia Commons
3. Първите атоми от антиводород (най-простият химичен елемент) били създадени през 1995 г. от физици, работещи в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН). През 2002 г. били създадени милиони атоми антиводород, които се използват за високоенергийни сблъсъци в ускорителите на елементарни частици. Макар че тази бройка звучи внушително, всъщност количеството антиводород е нищожно малко. Чрез сега използваните методи на производството ще са необходими милиони години, преди да бъде създадено достатъчно количество антиводород за напълването на един балон.
4. Анихилациите (взаимното унищожаване) на електрони и позитрони с ниски енергии се използват в медицината. Тези сблъсъци са част от скенерите с позитрон-емисионна томография (ПЕТ), които се използват за създаването на триизмерни изображения на това, което се случва в живите тъкани в реално време.
Снимка: Wikimedia Commons
5. Производството на антиматерия е страшно неефективен процес, който изисква повече енергия за получаване, отколкото се отделя при анихилация. Към момента едва 0,0000000001 от енергията, вложена в производството на антиматерия, се освобождава при последвалата анихилация.
6. На теория е възможно съществуването на цели галактики от антиматерия в обозримата Вселена. Ако наистина ги има, те би трябвало да се намират в области, разположени далеч от обекти, изградени от обикновена материя, смятат учените.
Снимка: NASA
7. Ако цялата антиматерия, произведена до момента от ЦЕРН, се анихилира наведнъж, то ще бъде произведена достатъчно енергия за захранване на обикновена електрическа крушка в продължение на няколко минути.
8. Слънцето постоянно генерира антиматерия. Учените са открили огромни количества от нея в слънчевите изригвания. Изригване през 2002 г. например произвело антиматерия, чието количество би задоволило енергийните нужди на САЩ за два дни.
9. Създаването на един милиграм (една хилядна от грама) антиматерия със сегашните методи би струвало сто милиарда долара. Анихилирането на един грам антиматерия би довело до два пъти по-мощна експлозия от тази на атомната бомба, хвърлена над Хирошима.
10. Американската космическа агенция НАСА в момента работи върху захранван с антиматерия космически кораб. Ако се окаже успешна, разработката би позволила на бъдещите астронавти да достигат до Марс за 180 дни.
Илюстрация: NASA
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката,
предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!