Правителственият дълг на държавите от Европейския съюз е скочил в първата година на пандемията с 1.234 трилиона евро, сочат данни, разпространени от Евростат. От тях малко над 1 трилион евро са на държави от еврозоната.

България е сред страните с най-ниско ниво на задлъжнялостта, измерена като дял от Брутния вътрешен продукт (БВП) - от 20.2% през 2019 г. на 25% през миналата година, или от 24.212 млрд. лв на 29.703 млрд. лв.

Разходите на правителството на Бойко Борисов са се увеличили - като дял от БВП от 36.3% на 42.9%. Излишъкът от 2.559 млрд. лв през 2019 г. е преминал в дефицит от 4.056 млрд. лв през миналата година. Иначе казано, промяната е от излишък от 2.1% от БВП на дефицит от 3.4% от БВП.

В ЕС има държави с по-малък дефицит (Дания, например, е с 1.1% от БВП, но и дълг, който е скочил от 33.3% на 42.2% от БВП), но повечето са с чувствително по-високи показатели от България.

На фона на задлъжнялост преди кризата новите данни показват увеличаване на това бреме. Гърция е типичен пример - миналата година тя е увеличила взетите заеми с 25%, поемайки задължения за 341 млрд. евро или 205.6% от БВП. По задлъжнялост я следва Италия с дълг, равен на 155.8% от БВП или увеличаване с 21.2 процентни пункта спрямо 2019 г. Това е и най-задлъжнялата европейска страна в абсолютни измерения - 2.57 трилиона евро.

Германия друга от големите икономики, е увеличила дела на правителствения дълг с 10 пункта до 69.8%, а Франция - с 18 пункта до 115.7% от БВП.

В ЕС има правила да не се надхвърлят бюджетните дефицити, но те са замразени покрай пандемията. Все пак препоръката е държавите да не поемат дългове над 60% от БВП.