В края на октомври 2019 г., за десети пореден месец, натрупаният касов бюджетен баланс е положителен, като излишъкът достига 0.9% от прогнозния БВП. Бюджетните постъпления са се увеличили с 11.4% на годишна база, а данъчните приходи - с 8.7 на сто. Това показва месечният обзор за развитието на българската икономика, публикуван от Министерството на финансите.

Непреките данъци представляват почти половината от всички данъчни постъпления, а осигурителните вноски – 30%. При неданъчните приходи бе отчетен ръст от 25.1%, с което техният дял достигна 15% от общите бюджетни постъпления. На годишна база помощите са били с 18.9% по-високи, а разходите - с 18.4% повече. Това в най-голяма степен е заради по-високите капиталови разходи и тези за персонал. Инвестиционните разходи са формирали 14.6% от бюджетните плащания за периода януари-октомври 2019 г., при 8% година по-рано. Социалните разходи и субсидиите също са се повишили, докато разходите за лихви са били по-ниски.

Съотношението на държавния дълг към БВП е намаляло до 20% към октомври, при 21.8% година по-рано.

Финансов сектор

Кредитът за частния сектор продължи да се ускорява през октомври 2019 г., нараствайки със 7.3% на годишна база. При нефинансовите предприятия, както и при домакинствата бе отчетен по-висок растеж, докато лошите и преструктурирани кредити продължиха да намаляват с по-голям темп. Повишението при кредитите за нефинансови предприятия възлезе на 5.2% към края на октомври 2019-а и се дължеше на значително увеличение при краткосрочното финансиране. Нарастването на дългосрочните корпоративни кредити леко се забави, в синхрон с понижението на показателя за бизнес климата. По-високият растеж на жилищните кредити (с 14.1% при 13.6% през септември) доведе до положителната динамика при кредита за домакинствата. Темпът на нарастване на потребителските кредити беше близък до този от предходния месец – 10.8% на годишна база.

Претегленият лихвен процент по кредитите за нефинансови предприятия продължи да се понижава и през октомври 2019 г., след като през предходния месец достигна исторически минимум. В същото време цената на потребителските и жилищните кредити се повиши минимално.

Брутен вътрешен продукт

По-ниският принос на вътрешното търсене е довел до забавяне на растежа на БВП през третото тримесечие на 2019 г. до 3.1% на годишна база, при 3.8% през второто. Нарастването на частното потребление се забави, в съответствие с по-ниското увеличение на компенсациите на един нает, докато публичното потребление се е повишило значително. Инвестициите в основен капитал са се увеличили с 0.9%, което е отразило по-голямата несигурност сред ръководителите на фирми и по-ниските оценки за бизнес климата през третото тримесечие на 2019 г. В същото време износът се е върнал към растеж, повишавайки се с 1.8%, и довеждайки до известно възстановяване на вноса. Въпреки това приносът на нетния износ остана положителен за второ поредно тримесечие.

От страна на предлагането, брутната добавена стойност (БДС) се е увеличила с 3.1%. Най-голям принос са имали промишлеността и операциите с недвижими имоти.

Краткосрочна бизнес статистика

През октомври растежите на производството и оборота в промишлеността са се ускорили, но не и при строителната продукция и търговията на дребно, където се отчита забавяне. Повишението на показателите в промишлеността бе подкрепено от нарастване на продажбите за износ, основно при производството на хранителни продукти и на основни метали, и при добива на метални руди.

През ноември 2019 г. общият показател за бизнес климата се увеличи за първи път от май, докато доверието на потребителите намаля. Подобрението се дължеше на търговията на дребно и строителството, докато бизнес климатът в промишлеността и услугите остана почти непроменен. Ръководителите във всички сектори имат оптимистични очаквания относно бизнес състоянието на предприятията.

Пазар на труда и производителност

От страна на производствените фактори заетост и производителност на труда, растежът на БДС през третото тримесечие на 2019 година беше формиран в по-голяма степен от производителността. Нарастването на добавената стойност на един зает запази дългосрочният си тренд от кризата насам и възлезе на 3%, при увеличение на заетите лица от 0.1%. За разлика от предходното тримесечие, индустрията регистрира по-висока икономическа активност в сравнение с услугите и селското стопанство, в резултат на ускорения растеж на производителността на труда до 3.9%, подкрепен от индустрия без строителство (5.3%).

Стабилният темп на нарастване на производителността на труда, съчетан със забавянето на растежа на компенсацията на един нает, обусловиха по-слабото нарастване на номиналните разходи за труд на единица продукция (РТЕП) през трето тримесечие на изминалата година. Номиналният растеж на компенсацията на един нает се забави до 4.2% на годишна база, спрямо 7.6% през второто тримесечие на 2019 г. По-слабото нарастване при услугите, 0.6% през третото тримесечие спрямо 5.3% през второто, отразяваше преди всичко отрицателния принос от страна на търговия, транспорт и хотели и ресторанти.

Инфлация

Инфлацията за ноември 2019 г. спрямо съответния месец на 2018 г. достигна 2.2%, при 1.6% през октомври. Повишението в цените на услугите и на неенергийните промишлени стоки достигна съответно 2.5 и 0.4% на годишна база, като се ускори с 0.1 пр.п. спрямо октомври. Инфлацията при преработените храни бе 4.5%, ускорявайки се с 0.4 пр.п. Инфлацията през ноември 2019 г. спрямо предходния месец беше 0.3%.

През ноември, според данни на Световна банка, повечето суровини, търгувани на международните пазари, поскъпнаха в доларово изражение спрямо предходния месец. Най-високо бе повишението при енергийните и хранителните стоки, съответно с 5.2 и 4.1%.

Външен сектор

Салдото по текущата сметка бе положително през септември 2019 г., с което натрупаният от началото на годината излишък се увеличи до 8% от прогнозния БВП. Продължаващото подобрение се дължеше на по-доброто представяне на износа на стоки спрямо вноса. По-високите входящи трансфери от ЕС и по-ниският изплатен доход на инвеститори също допринесоха за нарастването на излишъка през септември, докато балансът на услугите остана почти непроменен спрямо същия месец на 2018 г.

Външната дългова позиция на страната се подобри през септември спрямо година по-рано. Брутният дълг се понижи до 56.4% от прогнозния БВП, а нетният достигна - 4.1%, което показва превишение на брутните външни активи над чуждестранните пасиви.

От ведомството на Владислав Горанов посочват още, че структурата на външните задължения е останала благоприятна, с основен дял на кредитирането в рамките на ПЧИ (38.8%). По отношение на новодекларираните заеми, в периода януари – септември повече от 95% са били деноминирани в евро, почти 72% са били дългосрочни, около 43% – с фиксиран лихвен процент, а 34% – с плаващ.

Среднопретегленият лихвеният процент на заемите и в щатски долари, и в евро се понижи през 2019 г. до съответно 2.1 и 1.5%, спрямо 3.3 и 2.4% за периода януари-септември 2018 г.