Досега се натрапваше мнението, че потребителят на бързи кредити е принуден, необразован възрастен човек с ниски доходи, който няма как да го върне.
Следва затруднена ситуация за него във финансов и житейски аспект, драма, която българските телевизии са винаги готови да преекспонират и често се представя или разбира погрешно, съобщават от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК).
Цялата тази постановка, обаче, вече едва ли съществува в реалността. На практика нещата стоят по различен начин, твърдят от асоциацията.
Както Комисията за защита на потребителите посочи ясно през изминалата седмица, че потребителите на потребителски кредити са все по-добре информирани както за същността на тези финансови услуги, така и за съответните рискове и възможности да си потърсят правата.
Компаниите от АОНК потвърждават, че през последните години профилът на потребителя на техните услуги се променя значително. Най-често това са хора от средната или близо до средната класа, които разполагат с достатъчно доходи за спокойното изплащане на кредита и имат ясен план за какво да го изтеглят и как да го погасят. Има и трайна тенденция за намаляване на средната възраст на потребителите на бързи кредити от членовете на АОНК, за което със значителен принос е и разширяващото се предлагане на кредити онлайн. Именно те се потребяват от млади хора под 30 години, които предпочитат да пазаруват онлайн и да използват онлайн услуги.
По-младите, по-информирани и с по-високи доходи потребители свалят значително и процента лоши кредити в сектора.
Николай Цветанов, председател на АОНК, посочва, че някои от членуващите в организацията дружества имат процент лоши кредити, който е значително под средния процент за банковата система – нещо, което надали може да се види често в друга европейска държава.
Според Цветанов, компаниите не печелят по никакъв начин от потребители, които не могат да управляват добре своя кредит и влизат в просрочие. Поради тази причина, членовете на АОНК от една страна проверяват в дълбочина профила на желаещите кредити потенциални клиенти, а от друга спазват по-високи от законоустановените норми и правила за отчетност и прозрачност, така че потребителите да бъдат максимално информирани за услугата.
Като цяло, в сектора на бързите потребителски кредити в България тече консолидация между дружествата, бързо „европеизиране“ на добрите практики и постепенна промяна на кредитополучателите. Наложилите се през годините етични компании изтласкват по-рисковите играчи, като се фокусират върху потенциални клиенти с добри доходи и висока информираност.
От своя страна, потребителите проактивно изучават условията на предлаганите услуги и се подготвят все по-добре преди да пристъпят към изтеглянето на бърз кредит.
Гореспоменатите положителни тенденции водят и до логичния добър положителен краен резултат – рекордно намаляване на процента лоши кредити и темп на растеж в кредитирането.