Българският износ на стоки ще се възстанови по-бавно от очакваното, за туризма (основният износител на услуги) и тази година ще е много трудна, а инвеститорите изчакват повече яснота на политическото поле. Малка част - при оптимистичен сценарий - от милиардите евро от помощните фондове на ЕС за излизане от ковид кризата и по т.нар. Зелена сделка ще пристигнат до края на годината. Така ръстът на икономиката зависи силно от вътрешното търсене.

Тези параметри за България през 2021 г. описват през последните месеци анализатори от банки и рейтингови агенции. Евростат показа този месец и колко ниски са цените на основни стоки и услуги на българския пазар. Но ключовият въпрос е колко могат да си позволят да купуват българските домакинства. И отговорът не е приятен.

Клишето "най-бедната страна в ЕС" означава за чужденците, а и за немалко български предприемачи, че и тук е евтино. Не всичко е най-евтино в България.

Според данните на "Евростат" у нас са най-ниските в ЕС и страните от Европейската икономическа зона (ЕЕА) цени за алкохол, цигари, наркотици, баров и ресторанти, нами и разходи за жилище, стоки за вътрешно обзавеждане, дрехи и обувки, транспорт.

- Храната обаче е по-евтина в Румъния и в Полша.

- Аудио-визуална техника, фото оборудване, вестници и книги са по-достъпни в Румъния, Полша и Унгария.

- Телефонни, мобилни и интернет услуги са с по-ниски цени в Латвия, Литва, Полша и Румъния.

- Коли и мотори са по-евтини в цели 7 държави: Румъния, Естония, Кипър, Чехия, Словакия, Унгария и Полша.

Можете да направите сравнение с тази интерактивна графика,в която средната за ЕС цена е обозначена със 100 единици, а по-високите или по-ниските цени са в отклонение в проценти от този показател. Хотели и ресторанти, например, са 53% по-евтини у нас в сравнение със средното за ЕС.

В друго свое съобщение "Евростат" показа този месец и къде е България по т.нар. действително лично потребление (actual individual consumption). Известен със съкращението AIC, този показател се отнася до всички стоки и услуги реално и пряко потребявани от домакинствата.

Данните не включват спестяванията, но и в случая, когато се говори за консумация, те реално са "замразени" в банковите сметки. AIC включва и разходите за такива услуги като здравопазване и образование. Показателят често е свързван тясно с БВП на глава от населението, но се смята за по-точен показател за икономическото благосъстояние на домакинствата.

По AIC за миналата година България е не само на дъното, но и би трябвало да е сама в отделна категория. За 2020 г. индивидуалното лично потребление на българите е било с 39% по-ниско от средното за ЕС. Съседните Румъния и Гърция са с практически еднакъв резултат - 21-22% под средното за ЕС.

Статистиците, обработили данните, са разделили 27-те страни членки на 3 категории: всички над средното за ЕС ниво, тези с до 25% под средното и останалите с повече от 25% под средното ниво (но тази група спира на -35%, докато България е и отвъд този праг).

Девет страни са в пъвата група, 13 са във втората и 5 са в тази от минус 25 до минус 35% от средното ниво в ЕС (това са Словакия, Латвия, Унгария и Хърватия плюс България).

Националният статистически институт на България показа, че в края на 2019 г. - точно преди избухването на пандемията - българите са доходи, които са повишили за 10 години, но не драматично (общо малко под 58%).

При средно 3731 лв доход, частта на този от самостоятелна заетост са били само 421 лв - нарастване с 84.6% спрямо 2010 година. От трудова дейност извън работната заплата доходът намалява до 28.2%, а от социални преводи са получени 194 лв. Като се има предвид и ръстът на разходите за миналото десетилетие, в неговия край средно на член на домакинство свободни са оставали около 380 лв. Въпросът е в ръцете на колко български домакинства реално е концентрирана тази разлика и колко едва свръзват двата края.

Показателно за структурата на икономиката и инвестиционните възможности за български граждани, че при десетилетието на управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ заплатата в общия доход средно на лице от домакинство се е удвоила спрямо 2010 г. Но също така се е увеличил делът на работната заплата - до 56.6% от доходите. Т.е. намалява делът на доходи от наеми, дивиденти, инвестиции и подобни източници, за които човек трябва да разполага със свободни средства и свободна воля да се разпределя.