След като „Гражданската отговорност” стана задължителна и руснаците масово се запознаха със застрахователите, между двете страни започна война, продължаваща и до днес, а темата е кой кого ще излъже, пишат от руското електронно издание Avto25.ru.

Ако в следващия материал откриете прилика с практиките на българските автомобилни застрахователи, то тя е напълно случайна.

В надпреварата тон задават застрахователите и не е трудно да се обясни защо това е така. Стойността на задължителната полица се изчислява по специална формула и може да бъде само намалена, но не и да расте, като в същото време обезщетенията зависят от стойността на щетата. Тоест застрахователите не могат да заработват повече (ако не си увеличават продажбите). Но пък могат да харчат по-малко, манипулирайки ликвидираните щети. Мнозина вече са го изпитали на свой гръб, пише застрахователният сайт Insmarket.bg.

Впрочем, застрахователните компании трябва да съблюдават закона, затова машинациите с оценката на щетите се строи върху някакви нюанси на законовите норми. Ако потърпевшият ги знае, увеличава шансовете си да получи справедливо обезщетение. 

Скритите щети

Темата е чувствителна, защото този тип щети неслучайно се наричат скрити. При една оценка не се набиват на очи, а изскачат в процеса на ремонта, когато оценката е минала и размерът на компенсацията е определен.

Оценката на щетата зависи само от оценителя, който е зависим от застрахователя, а за искането на реална оценка само съдът може да изиска външен оценител.

Овехтяване

Вече всички шофьори, които са опирали до застрахователя си по повод обезщетения, знаят, че при ликвидиране на щетите компаниите отчитат т.нар. овехтяване. Това означава, че при смяна на какъвто и да е детайл, той в някаква степен е бил износен. Ако потребителят получава нов – не е справедливо според застрахователите. Затова човекът трябва да доплати разликата от собствения си джоб.

Не са редки случаите в които това се случва, а в съответния автомобил се поставя детайл втора ръка. Това пък най-често се случва в сервизите, с които застрахователите имат договори за обслужване на застрахованите автомобили. Това едва ли са го измислили руснаците. Случвало се е вече и на член на екипа на Insmarket.bg, коментират от застрахователния сайт.

Стойността на резервните части

По този въпрос вече е имало достатъчно съдебни битки. Ако автомобилът е в гаранция – то стойността на съответната част трябва да се вземе от ценоразписа на дилъра на съответната кола. Ако обаче возилото няма гаранция, проблемът става сериозен.

Колата остава в сервиза с месеци, докато се чака внос на съответния детайл. Нерядко се фактурира цена на детайл, надхвърляща дори и с пъти тази в официалната прайс-листа на вносителя. В някои географски ширини застрахователите просто не покриват риска за детайли по колата, които могат да се демонтират.

Боядисването

Недобросъвестните оценители и застрахователи могат сериозно да пестят по това перо. Въобще при боядисването им се откриват няколко възможности – най-често пари се отпускат за боядисване на конкретен детайл, а не за целия автомобил. Заради атмосферното въздействие върху останалите детайли, новобоядисаният най-често лъщи като кръпка.

Ако колата не се ремонтира във фирмен сервиз, застрахователите нерядко „забравят” да включат разходите по тонирането на боята, а когато става дума за металик, те съвсем не са малки.

Често не се включват и разходите за демонтаж/монтаж на съответния детайл, които също на са малки. Ясно е че приложените тук примери са една малка част от „торбата с хитрините” на застрахователите.

Но от другата страна на барикадата са клиентите им, които с охота биха изиграли фалшива сцена за нанесена им щета. Според статистиката при около  10-20 на сто от подадените искове за обезщетение става дума за опит за застрахователна измама.

Пълния материал и още за техниките на застрахователите може да видите тук.