Близо 1 милион души в България не могат да си позволят дори едноседмична почивка - това съобщиха от КНСБ, като се позоваха на анализ на данни от ЕС, изготвен от Европейския синдикален институт към Европейската конфедерация на профсъюзите, оповестен вчера.

Броят на работниците, които не могат да си позволят едноседмичен отпуск, се е увеличил с повече от два милиона, показват още данните. 

През 2022 г. приблизително 39,7 милиона работещи (15% от всички) не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома – в собствената си страна или в чужбина – в сравнение с 37,6 милиона (14%) през 2021 г.

България също попада в списъка на държавите с най-голямо увеличение на броя на хората, за които ваканцията е лукс. Според данните през 2022 г. за 957 473 работещи българи едноседмичната почивка е мираж. Спрямо предходната година увеличението им е с 2,2%.

Най-голям ръст на бедността по отношение на почивките има във Франция, където почти един милион повече работещи хора са принудени да си останат у дома. Най-големите промени в процентни пунктове са настъпили в Ирландия (+3,8 %) и Франция (+2,5 %).

В Италия все още има най-голям брой работници, които не могат да си позволят почивка (6 074 387), въпреки намалението там, а държавите с най-голям дял работници, които не могат да си позволят почивка, са Румъния (36%), Кипър (25%) и Гърция (25%). Ситуацията в Румъния вероятно се е подобрила оттогава насам, тъй като впоследствие правителството въведе 23% увеличение на минималната работна заплата и укрепи правомощията на работниците да водят колективни преговори за по-добри заплати, посочват от ЕКП.

Данните за 2023 г. могат да бъдат още по-лоши след рекордното увеличение на цените на почивките през миналото лято, съчетано с намаляването на реалните заплати в целия ЕС през миналата година поради инфлацията, предупреждават от конфедерацията.

От там подчертават, че изводите показват, че е необходимо ЕС и държавите членки да гарантират, че всички работници се ползват от колективното договаряне. Колективното договаряне не само осигурява по-справедливо заплащане, но и работниците, които са обхванати от него, се радват на до две седмици повече отпуск всяка година.

От 2000 г. насам най-малко три милиона работници са били лишени от предимствата на колективното договаряне, отчасти в резултат на политиките на строги икономии, като най-големият спад е в страните с най-високи равнища на бедност по отношение на отпуските, подчертават още от ЕКП. Оттам напомнят, че приетата Директива за адекватните минимални работни запалти изисква от всички държави членки да насърчават колективното договаряне и да гарантират, че поне 80% от работниците са обхванати от колективни трудови договори.

Въпреки това в нов доклад на Eurofound се казва, че „конкретни действия за насърчаване на обхвата на колективното договаряне са открити само в малък брой държави“.

Европейската конфедерация на профсъюзите предупреждава държавите членки, че крайният срок за въвеждане на Директивата за минималните работни заплати в националното законодателство е 15 ноември 2024 г. КНСБ алармира повече от година, че този краен срок наближава и настоява за бързото ѝ транспониране.

Генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира констатаците в доклада: 

„След като са работили усилено през цялата година, работещите хора трябва да могат да си позволят почивка. Почивката не е лукс, времето, прекарано със семейството, е от ключово значение за опазване на физическото и психическото здраве на работещите, както и за осигуряване на ценен опит за децата. Нарастването на броя на семействата, които могат да си позволят почивка, е един от най-големите социални успехи на Европа през 20-ти век. То подобри здравето и благосъстоянието на милиони хора и допринесе за усещането за напредък и оптимизъм. Тези цифри показват как социалният прогрес се обръща в обратна посока в резултат на увеличеното икономическо неравенство.

Докато богатите изпълнителни директори, които предизвикаха инфлация, движена от печалбите, се излежаваха в луксозни курорти в разгара на кризата с разходите за живот, една седмица почивка беше непосилна за 40 милиона трудолюбиви хора и техните семейства, които се бореха само за да сложат храна на масата. Едва ли е изненадващо, че в този контекст в нашите общества нараства гневът.

Твърде много хора вече не виждат ползите от мощната европейска икономика в ежедневието си. Спешно трябва да повишим равнището на работниците, обхванати от колективни трудови договори. Това е най-добрият начин да се гарантира, че работещите хора получават справедлив дял от богатството, което създават, и могат да се радват на нещо толкова елементарно като едноседмична почивка, а не просто да се борят за оцеляване.“