В наши дни онлайн банкирането се смята за идеалния метод за дистанционно управление на парите ни. Само с няколко клика можем да отменим широк кръг от ежедневните си платежни задачи – да направим изгодни електронни покупки, да платим някои неотложни сметки или да извършим обикновена справка.
Като всеки новоизлюпен метод за синтезиране и улесняване на битовите ни задължения, опиращ се на неограничените възможности на интернет, и този има две страни. Експерти смятат, че въпреки удобството и ефикасността на електронното банкиране, сляпото доверие в него е немислимо, тъй като сигурността на финансите ни винаги остава под въпрос.
Ето защо решихме да формулираме основните „за” и „против” интернет банкирането. За тази цел се обърнахме към Богомил Николов – изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители”. Мнението му допълнихме със съветите на три онлайн портала (Pro-und-kontra.info, Kapitalfokus.de и Buntesweb.de), както и с характеристиките на метода, които банките „ДСК”, „Райфайзенбанк” и „Пощенска банка” са поместили в сайтовете си.
Предимства
Предимствата са повече от недостатъците, категоричен е Николов. Основно той формулира следните:
Цена
Може би най-същественото предимство на електронното банкиране е, че чрез него можем да спестим една малка част от средствата си заради преференциите при таксуването на транзакциите. По правило всяка онлайн услуга е по-евтина, уточнява експертът. Ако например един превод в клон на банката струва един лев, същата електронна услуга е, да кажем, 70-80 стотинки.
Многократното извършване на периодични преводи може да сумира и по-съществено спестяване, смятат от своя страна немските журналисти. Те допълват, че няколко посещения на банката по-малко отменят и някои транспортни разходи.
Удобство
Лесно можем да се досетим, че интернет услугата е много удобна за потребителите. Чрез нея се пренебрегва посещаването на банков клон или банкомат. Вместо да чакаме на досадни опашки и да попълваме ръчно серия от формуляри, можем с минимум усилия да отметнем набелязаната задача. При това – независимо къде се намираме, подчертава Николов.
Той добавя, че удобството важи най-вече за периодичните преводи, които правим. Можем да си позволим да използваме шаблонни съобщения („макети”), като само сменяме датата и часа им.
Спестява време и нерви
Освен обективната бързина на услугата, време ни спестява и пренебрегването на нуждата да ходим до банков клон всеки път, щом искаме да извършим определена транзакция.
В допълнение, избягваме въпросните опашки и сякаш безкрайни „бюрокращини”, които, освен време, често ни костват и много нерви.
Денонощна услуга
Това е предимството, върху което акцентират и банките, и съветите на порталите. Най-вече, защото времевите ограничения, обусловени от фиксираното работно време на банковите клонове, често създават проблеми. Посредством банкомат можем да преодолеем тези ограничения, само ако става въпрос за теглене на пари или отделни справки.
Електронното банкиране осигурява работен цикъл, както и нареждане на трансфери в реално време. С други думи – независимо по кое време на денонощието въведете промяна в статуса на сметката си, тя се отразява веднага.
Преференции
За да популяризират модерния метод и да се справят с конкуренцията, все повече банки предлагат определени промоционални услуги за клиентите, избрали именно онлайн банкирането.
Недостатъци
Няма доказателство, че транзакцията е извършена успешно
Да, ние сме направили, каквото се изисква от нас, за да дадем ход на желаната операция. Получили сме и потвърждение от системата. Нищо обаче не ни гарантира, че транзакцията е извършена не само виртуално, но и реално.
Липса на междуличностен контакт
Според проучванията на немските портали, голяма част от клиентите държат на контакта „очи в очи” с банковия служител, който се оказва излишен при електронното банкиране.
Докато някои смятат това за старомодно, други ценят възможността да получат от банката експертен съвет за финансите, които са й поверили, в частност - за операцията, която смятат да извършат. Освен това можем веднага да получим отговори и разяснения при възникнали въпроси. Това важи най-вече за извършването на по-сложни операции (например – издаването на ценни книжа), за успеха на които е необходимо да сме запознати с всички рискове.
От друга страна, за част от клиентите собственоръчното управление на сметката не спестява време. Точно обратното – ако не сме достатъчно "грамотни" в електронната система на банката или просто предпочитаме някой друг да се занимае с това, лавирането в изскачащите прозорци се превръща в досадно лутане из интернет пространството. Поне така се възприема от някои потребители.
Вируси и сривове в системата
Богомил Николов очерта риска от атаки на т. нар. "троянски коне" като единствения по-съществен недостатък на услугата. Всички аналогични вируси, както и вероятността от срив в системата на банката в момента, в който оперираме със сметката си, немските портали причисляват към „неприятните изненади“, които можем да очакваме винаги, когато сърфираме.
Въпреки всичко, споделя Николов, в Асоциацията няма подадени много оплаквания от такъв проблем. Освен това вирусите не засягат само банковите потребители.
"Фишинг" атаки
В действителност най-сериозната опасност, която ни "дебне", докато боравим дистанционно с финансите си, са именно "фишинг" (phishing) атаките от съответните "фишинг" сайтове.
Интернет страниците от този тип служат за кражба на лична информация, по-специално на данните от сметката ни. В повечето случаи авторите на "фишинг" сайтовете ги проектират така, че да изискват от нас собственоръчно да въведем данните си в определено поле. Целта е да се заблудим, че това поле е част от електронната система на банката.
Какво прави банката, за да ни защити?
За да запази доверието на клиентите си – не само що се отнася до електронната услуга, но и като цяло за поверяването на финансите си – банката се стреми да сведе рисковете до минимум.
Преди всичко разбира се тя използва подходящ софтуер с подсилена защита, за да предпази себе си и потребителите си от „злонамерен“ софтуер.
Директорът на Асоциация "Активни потребители" изброи основните мерки за сигурност, които банките са въвели за по-добра защита.
Електронният подпис е най-новото въведение за електронна сигурност. С помощта на тази технология използваната система разпознава само един потребител, който удостоверява самоличността си със създадения от него уникален подпис.
За да бъде подписан един електронен документ с универсален електронен подпис, клиентът трябва да притежава удостоверение за универсален електронен подпис, технически носители (смарт карта и карточетец) и специален софтуер за управление на карти и за работа с електронни документи.
- Уникална парола
Методът „уникална парола“ всъщност представлява списък от определен брой различни пароли, които банковият служител предоставя на клиента лично. Целта е потребителят да въвежда различна парола при всеки достъп до системата, а банката да я разпознава и да го индентифицира.
- Генератори за пароли
Много банки си служат с програми за генериране на пароли. При всяко влизане те използват метод, подобен на своеобразен шифър, с помощта на който ни измислят сигурна парола, базирана на личните ни данни.
- SMS за всяка извършена транзакция
Този тип услуга е пригодена най-вече, за да ни предпази от риска от вируси в системата и от „фишинг“ атаки. Така получаваме информация за всяка извършена транзакция от сметката ни и имаме възможност да разберем веднага, ако някой неправомерно борави с финансите ни. При някои банки изпращането на SMS е безплатна услуга, при други съобщението се таксува.
Как да се предпазим сами?
Въпреки всичко, има някои елементарни правила, които трябва да познаваме и спазваме, ако решим да управляваме сметката си по електронен път.
Източниците, които потърсихме, очертаха следните съвети:
- Никога не извършвайте онлайн банкиране на компютър или друго устройство с операционна система без налична антивирусна система
- Не съхранявайте на едно място данните за достъп до системата и личните си данни (например – парола и банкова сметка)
- Не запаметявайте данните си на документ в компютъра или на лист в близост до него
- Сменяйте редовно паролата си – минимум веднъж на два месеца
- Винаги проверявайте дали отворената страница на банката ви е автентична
