При запориране на банкова сметка на длъжник от публичен изпълнител на НАП, няма да пипат 1368 лв. от работната заплата. С предложени промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Министерство на финансите искат да направят по-ясни текстовете, точно какви суми може да остават в ръцете на длъжниците.

Публичните изпълнители няма да имат право да взимат получените пари от заплата в размер на минималната заплата плюс 50 на сто от разликата между средната брутна работна заплата в страната за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на НСИ, и минималната работна заплата, гласят новите текстове.

В момента минималната заплата е 780 лв. Последните официални данни на НСИ са за средната заплата за второто тримесечие на годината - 1957 лв. Така публичните изпълнители няма да пипат общо 1368 лв. от заплатата на длъжниците към държавната хазна.

Подобна промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс беше направена още с приемането на бюджета за 2023 г. Но поради бързото гласуване на текстовете в парламента те са неясни и има противоречия при прилагането им, гласят мотивите на Министерство на финансите за предложената промяна.

В новата редакция на текста специално е посочено, че само за доходите от заплати публичните изпълнители няма да пипат по една минимална заплата плюс 50% от разликата между средната заплата и минималната. За доходите от пенсии и стипендии публичните изпълнители, както и през миналата година, няма да пипат само сумите в размер до минималната заплата. Предишният вариант на текста в ДОПК можеше да се тълкува, че и за доходи от пенсии не трябва да бъдат пипани до 1368 лв.

Ако човек има просрочени задължения не към бюджета, а към частни фирми или други граждани, има други правила за доходите, които не може да бъдат пипани от частни съдебни изпълнители за покриване на просрочените дългове. Като има значение дали длъжникът има деца или не.