Нарастване до 10-годишен връх на световните цени на храните през септември отчита Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Индексът на продоволствените цени на FAO, който проследява месечните промени в международните цени на често търгуваните хранителни стоки, е нараснал до 130 пункта, най-високото ниво от септември 2011 година, което представлява повишение с 1.2% спрямо август 2021 година и с 32.8% повече в сравнение със септември 2020 година, това става ясно от публикувания на интернет страницата на базираната в Рим световна организация.

А рекордното 10-годишно повишение се дължи най-вече на значителното поскъпването на зърнените храни и растителните масла. Цените на млечните продукти и захарта също са се повишили, докато цените на месото са останали непроменени, до нивото от август.

Да припомним, че от доклада на FAO за август 2021 г., след преразглеждане, става ясно, че индексът на храните се е повишил до 128.5 пункта, докато първоначалната августовска стойност е била 127.4 пункта.

Базираната в Рим организация на ООН предвижда и рекордно производство на зърнени храни в света през 2021 година, но смята, че прогнозираното потребление ще е по-голямо.

FAO прогнозира рекордна реколта от 2.800 милиарда тона при зърнените храни през 2021 година, което е леко увеличение спрямо очакваните преди месец 2.788 милиарда тона. Това ще е по-малко от световната консумация на зърнени храни от 2.811 милиарда тона, като тази прогноза бе преразгледана нагоре с 2.7 милиона тона спрямо предходния месец и отразява основно по-голямото потребление на пшеница за изхранване на животни.

Индексът на зърнените храни на FAO

през септември възлиза на 132.5 пункта, което е с 2.6 пункта (2.0 процента) по-високо от показателя през август и с 28.5 пункта (27.3 процента) по-високо от нивото от септември 2020 г.

Сред основните зърнени култури най-голям ръст показват световните цени на пшеницата, почти 4% по -високи от данните за предходния месец и 41% по-високи от данните за съответния период на миналата година. Повишаването на международните цени на пшеницата се дължи на по -нататъшното намаляване на експортното предлагане на фона на силно търсене в световен мащаб.

Цените на ориза през септември са над многогодишното дъно, регистрирано през август 2021 г., което се обяснява с леко възстановяване в търговията.

Международните цени на ечемика също се повишават през септември (с 2.6%), главно поради силно търсене. От друга страна, световните цени на царевицата остават практически непроменени, като се увеличават само с 0.3 % в сравнение с август и с близо 38% над нивата от септември 2020 г.

Индексът за растителните масла на FAO

през септември възлиза на 168.6 пункта, което е с 2.9 пункта (1.7%) по-високо в сравнение с предходния месец и с около 60 процента нарастване в сравнение със същия период на миналата година. Този ръст се дължи главно на увеличаване на борсовите котировки за палмови и рапични масла, докато котировките за соеви и слънчогледови масла са намалели.

Международните цени на палмовото масло се повишивата за трети пореден месец до десетгодишен връх, подкрепени от стабилното търсене на фона на опасенията за по-ниско от потенциалното производство в Малайзия, където все още има недостиг на работници мигранти.

Глобалните цени на рапично масло също се повишиха значително, предизвикани от подължаващото намаляване на предлагането. От друга страна, световните цени на соевото и слънчогледовото масло спадат през септември, което от една страна се обяснява с несигурността относно търсенето на соево масло от производителите на биодизел, а от друга – заради запазване на предлагане на слънчогледово масло и през новия сезона 2021–2022 г.

Индексът на цените на млечните продукти на FAO

през септември нараства до 117.9 пункта, което е с 1.7 пункта (1.5%) по-високо от показателя за август и с 15.6 пункта (15.2%) по -високо от същия период на миналата година. През септември международните котировки за всички видове млечни продукти, включени в този индекс, са нараснали, но цените на обезмаслено мляко на прах и масло показват много рязко увеличение, което се обяснява със силното търсене в световен мащаб и ограничено износно предлагане, особено в Европа, където има намаляване на запасите и сезонен спад на производството на мляко. Ограниченото производство на мляко в началото на новия сезон в Океания, съчетано с ниски нива на запаси, също повиши световните цени на маслото и обезмасленото мляко на прах. В същото време цените на пълномасленото мляко на прах и сиренето показват умерен ръст, дължащ се на комбинация от фактори като ограничено производство, ниски запаси и стабилно вътрешно търсене в Европа.

Индексът на цените на месото на FAO

през септември възлиза на 115.5 пункта и практически не се променя в сравнение с ревизираната стойност за август, но надвишава съответния показател от септември на предходната година с 24.1 пункта (26.3%). През септември международните котировки на овнешко месо са продължили да се покачват, което е подкрепено от стабилното глобално търсене при ограничено износно предлагане. Цените на говеждото месо също са продължили да растат, като глобалните доставки са били засегнати от намаляването на броя на кланичните животни в Океания и Южна Америка. Цените на птиците, от друга страна, са спаднали след девет месеца на стабилен растеж поради увеличеното предлагане на световно ниво, докато спадът в цените на свинското месо в световен мащаб се дължи на слабото търсене на внос от Китай и забавното вътрешно търсене, предимно в Европа.

Индексът на цените на захарта на FAO

през септември възлиза на 121.2 пункта, което е с 0.6 пункта (0.5%) по-високо от показателя за август и с 42.2 пункта (53.5%) по-високо от показателя за съответния период на миналата година. Глобалните цени на захарта продължават да растат на фона на опасенията за съкращаване на производството в Бразилия, най-големият износител на захар в света, поради продължителната суша, а преди това на замръзване. В допълнение, по-високите цени на етанол са увеличили използването на захарна тръстика в Бразилия за производство на етанол. В същото време намаленото търсенето на захар в световен мащаб и добрите перспективи за реколтата в ключови страни износителки като Индия и Тайланд са помогнали за ограничаване на повишаването на цените.