Преди съвременните потребители да получат възможност да носят огромни количества музика в джоба си в плеър с големина на кибритена кутийка, на мода беше един далеч по-прост, но верен приятел – уокменът (walkman). Подбрахме най-интересните акценти от неговата история и решихме да ви ги представим.

Устройството Walkman TPS-L2 „вижда бял свят“ на 1 юли 1979 година и предизвиква революция. Тогава за пръв път на пазара в Япония се появява сиво-синята джаджа, която позволява на музикалните фенове да слушат любимите си изпълнители, без да им се налага да използват огромен касетофон. Значимостта й печели първото място в класацията на британския вестник The Telegraph за 50-те най-велики открития, свързани с музиката. Челната тройка се допълва от mp3 формата и първия модел на устройството на Apples iPod.

Откритието предизвиква бум и само за първите два месеца в Страната на изгряващото слънце са продадени повече от 50 хил. плеъра при очаквани продажби от 5 хил. на месец. Причините за успеха могат да се търсят на няколко места – малките размери, възможността за слушане на музиката на спокойствие и фактът, че плеърът използва 2 броя от миниатюрните и удобни АА батерии.

Преди да разкажем историята на устройството, нека се спрем на това как се стига до името walkman. Годината е 1980 и джаджата, която има два изхода за слушалки и позволява на двама души едновременно да слушат музика със, започва да се продава и извън Япония. За американския пазар е избрано името "Sound-About", а за британския – "Stowaway". В крайна сметка се утвърждава walkman. До решението се стига, тъй като Sony осъзнава, че изборът на уникално име, незащитено от авторското право, за всяка страна ще му струва прекалено скъпо.

Реклама на първия уокмен

Как се ражда идеята за революционното откритие... Оригиналният плеър е създаден за единия от двамата основатели на Sony - Акио Морита. Той иска да има възможност да слуша любимите си опери по време на дългите полети от Япония до САЩ. До момента това е възможно единствено с помощта на обемния касетофон Sony TC-D5, разказва в своя статия списание Time. Норио Ога, който тогава все още не заема позицията изпълнителен вицепрезидент, измисля слушалките, които правят слушането на музика лично преживяване.

Интересна функция присъства в първия модел: С помощта на оранжево копче човек може да говори на фона на мелодията, която звучи в съответния момент, без да спира музиката. Опцията, известна като „гореща линия“ (hotline), впоследствие е обявена за ненужна и отпада. В голямата си част TPS-L2 прилича на предшественика си TCM-600, който представлява диктофон с касета. Сред малкото разлики са премахването на бутона за записване, защитният лост срещу изтриване и главата за изтриване. 

Източник: Audioidiots.com

Следващото допълнение в серията SRF-80W може да бъде определено с една дума - странно. То се появява на пазара през 1980 г. и се състои от малък радио приемник, който влиза между две колони. Подобно на плеъра от предишната годината и тук уокменът не работи без слушалки. Джобното радио предлага интересни функции като тунер за FM и MW вълни и двоен концентричен бутон за контрол на звука.

Големите колони правят SRF-80W нещо повече от обикновено джобно радио. Комплектът съдържа два масивни високоговорителя, мощен усилвател, опция за настройка на тоновете и антена.

WM-2 или “Walkman II” е пуснат в продажба през 1981 година. Размерите отново са почти оптимално миниатюрни – плеърът е малко по-голям от аудио касета. Основната промяна с TPS-L2 се крие в начина, по който може да бъде вкаран музикалният носител – на широчина, а не на дължина.
 
Единственото, от което става видно, че джаджата е касетофон, е прозорецът, който показва вътрешната механична част. Там освен касетата при този модел е преместено и гнездото за батерията. Това се прави, за да не се нарушава общото впечатление за изчистен дизайн, както и за да не се разваля толкова лесно вратичката на плеъра.

При WM-2 са запазени двете гнезда за слушалки, отпадат опцията „гореща линия”, както и двата бутона за контрол на звука. В оригиналния модел те са разположени отляво и отдясно.

Източник: Wikipedia.org/Esa Sorjonen

Останалото е история... 80-те години на XX век спокойно може да бъдат наречени "десетилетието на уокмена". Популярността на устройството, вече произвеждано и от компании като Aiwa, Panasonic и Toshiba под други имена, подпомага „победата“ на аудио касетата над виниловата плоча. През 1986 година терминът „уокмен“ влиза в Оксфордския речник на английския език.

Sony прави редица подобрения по устройството си, които включват радио приемник, бас усилвател и автоматично превъртане на касетата в по-късните модели. Дори появата на водоустойчиви плеъри, такива, които се зареждат от слънцето, и разновидността с две гнезда не може да удължи до безкрай живота на аудио касетата. Тя е заменена на компактдиска в началото на XXI век.

Последните места, за които се произвежда уокменът с касети, се намират в Азия и развиващите се пазари. В края на 2010 година единият от говорителите на Sony обяснява: "Все още има търсене в някои региони, включително на развиващите се пазари. В Япония обаче се наблюдава изместване на интереса към други музикални плеъри". По този начин устройството спира да се продава и в родната си страна след 31 години и повече от 220 млн. продадени бройки. След като последните единици от произведените количества попадат при новите си собственици, джобният плеър с аудио касетата отива на заслуженото си място в музея.

Sony обаче не губи време. Скоро след появата на компактдисковете в началото на 80-те години по магазините се появява и първият портативен дискмен D-50. Тонове фоклор обграждат това откритие –  според един от разказите то не трябва да е по-голямо от три или четири кутии за CD-та, натрупани една върху друга. Според други цената на D-50 е била нарочно ниска, за да може бъде популяризиран компактдискът. 

 

Източник: Wikipedia.org

В крайна сметка за последните повече от 22 години Sony пуска на пазара над 300 модела във всички формати. В това число влизат MP3-плеърът-Sony Walkman, който се предлага в няколко серии – A, B, E, S и W. Буквата определя характеристиките на съответните модели – например w(ireless) или b(ass) и др.

Ако се чудите, понятието "walkman" остава запазена мярка на японската компания Sony. То продължава да се използва за различни музикални и видео плеъри, както и за мобилните телефони Sony Ericsson.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!