Данните на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета показват, че с края на годината излишъкът в бюджета намалява. Към края на октомври консолидираната фискална програма (в която освен държавният бюджет влиза още бюджетите на висшите училища, на съдебната власт идр.) е с превишението на приходите над разходите е 0.6 % от прогнозния БВП, а към края на ноември се очаква този показател да е 0.4% от прогнозния БВП. Причината за това е и че към края на годината нараства темпът на разходите заради плащания по проекти, мерки, свързани с коронавируса и др.

В същото време ведомството очаква заради ръста на разходите бюджетът да излезе реално на дефицит в края на ноември. В актуализацията на бюджета е записано, че бюджетът ще завърши годината с дефицит от 4.6 млрд. лв., или 3.6% от БВП.

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на ноември да бъде положително от около 570 млн. лв. (0.4 % от прогнозния БВП). На месечна база за ноември се очаква салдото по КФП да бъде дефицит в размер на близо 160 млн. лева.

Приходите от данъци и осигуровки през ноември са със значителен ръст спрямо същия месец на предходната година, като основен принос имат авансовите вноски за корпоративен данък, предвид променения краен срок за подаване на декларациите за промени на авансовите вноски през 2021 г.

От друга страна, разходите също нарастват значително, основно поради по-високите социални плащания, разходи за субсидии, здравноосигурителни плащания и други. Поради тази причина за месеца се очаква превишение на разходите над приходите и дефицит по КФП на месечна база.

Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември се очаква да бъдат 47.790 млрд. лв. (94.5 % от актулизирания годишен разчет), като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 7.4 млрд. лева на данъчните и неданъчните приходи и ръст на постъпленията от помощи с 0.7 млрд. лева.

Разходите се очаква да бъдат 47.220 млрд. лв., което е 85.6 % от годишния разчет. За сравнение, разходите за същия период на 2020 г. са били 39.912 млрд. лева, посочва министерството. Значителният ръст министерството обяснява с повишението на разходите за антикризисни мерки спрямо година по-рано и също с политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в Закона за бюджета за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 1.4 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците октомври и ноември). Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други.

Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други.

Дефицитът в бюджета за следващата година не трябва да надхвърля 3% от БВП, обяви в своя позиция наскоро Фискалният съвет по повод възстановяването на икономиките от първоначалния шок в резултата на пандемията. Тъкмо заради нея бяха нарушени редица правила на ЕС и държавите масово влязоха в прекомерни дефицити. При преговорите между коалиционните партньори миналата седмица бе договорено в бюджета за 2022 г., който се очаква да бъде приет до края на януари, да има дефицит в границите 3.5-4.5% от БВП. За по-смели харчове по време на разговорите настояваше БСП като се позоваваше и на практиките в другите страни.

Министерството на финансите е изготвило проект на бюджет за догодина, но параметри от него са оповестявани публично досега.