Всички фирми, осигуряващи временна заетост, са предпочели сключването на групова застраховка пред възможността да изберат банкова гаранция. Това сочи проверката на застрахователния сайт Insmarket.bg, направена в Агенцията по заетостта, където фирмите задължително се регистрират, за да извършват такава дейност.

Дейността по осигуряване на временна работа е регламентирана в Закона за насърчаване на заетостта. Според нов член – 74е, ал. 2, т. 7, влязъл в сила от декември 2011 г., агенциите за временна заетост трябва да имат сключена групова застраховка в размер на 200 000 лв. или банкова гаранция в размер на 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа. Възможността за избор между банка и застраховател е дадена, за да не се установява монопол и фирмите за временна заетост да имат възможност за избор. 

Бенефициент по сключената групова застраховка са всички лица – работници по трудов договор с предприятието, което осигурява временна работа. Предмет на застраховане е рискът за работниците от неизпълнение на парично задължение от страна на предприятието, което осигурява временна работа, произтичащо от неплащане на работна заплата и осигуровка по трудов договор за извършване на работа. Компаниите могат да избират между застраховка „Професионална отговорност“ или „Обща гражданска отговорност“.

Към края на месец май в сайта на Агенцията по заетостта фигурират 9 компании, осигуряващи временна работа:

"Агенция за временна заетост" ЕООД
"Интерим Ест" ООД
"Баресса" ЕООД
"Менпауър България" ООД
"Мултипро ТМ" ООД
"Изи Консулт" ЕООД
"Бългерия Тийм" ЕООД
"Севън Сървис" ЕООД
"Ей Пи Строй" ЕООД

На запитване на Insmarket.bg, от ведомството са уточнили, че и деветте регистрирани фирми са избрали застраховката пред банковата гаранция.

Шест застрахователни компании са сключили договори с деветте фирми.

Временната заетост е решение на разнообразни оперативни проблеми, свързани с текущи нужди на фирмите от работна ръка. Тя е добър отговор на динамиката на пазара и средство за предоляване на някои проблеми на заетостта, породени от световната икономическа криза. По дефиниция предприятие, което осигурява временна работа, е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол.

Според Института по пазарна икономика (ИПИ), наложената гаранция намалява значително броя на фирмите, желаещи регистрация, а установеният размер от 200 000 лв. не е обвързан с никаква логика – като например изискуем брой наети, период за наемане, регистрация по ДДС и др. Според ИПИ, тези гаранции за ликвидност надали ще са нужни, при положение, че европейската директива специално позволява заплащането на работниците от страна на агенциите за временна заетост да става след заплащането на последната от страна на предприятието-ползвател на труд. По данни на института, около 2% от работната сила в Европейския съю (ЕС) е на разположение на агенции за осигуряване на временна заетост, като тази практика е по-широко разпространена в страни като Обединеното кралство, Нидерландия, Франция и Германия.

Към момента в България временната заетост все още е недооценена като добър работещ инструмент. Причините за това  са различни – от една страна е ниската цена на труда, която не създава достатъчно мотивация у евентуалните наети. От друга страна стоят особеностите на българския мениджмънт: слабости в планирането и разделението на труда, както и във формулирането на ясни задачи и функции за персонала.

Преди около месец представители на водещи компании за наемане на персонал поискаха спешни промени в Кодекса на труда, уреждащи ефективно временната заетост.

В настоящия си вид нормативната регулация не осигурява нито допълнителна сигурност на работниците, нито гъвкави възможности на работодателите, оплакаха се шефове на фирми. Сред проблемите, които откроиха те, са: наложеното ограничение на временна работа да бъдат наемани само 30% от състава на компаниите; облагането с по-тежки данъци на българите, които работят в чужбина по линия на командировки. Предложенията за промени в Кодекса на труда са внесени в деловодствата на ресорните институции. Очаква се диалогът между управляващите и бранша да се поднови.