1 млрд. eвро за здравеопазването, но ако се закриват болници

„Здравеопазването е изключително застрашено да остане без финансиране за следващия програмен период, защото реформи там не се провеждат“, заяви на обществена дискусия в Социално икономическия съвет началникът на дирекция „Проектиране на средствата от ЕС“ към МС Добринка Кръстева. Дори да договорим помощта от 1 млр. евро, можем нищо да не получим от нея, ако до година и половина не започнем да закриваме закъсалите общински болници, които не предлагат съвременни медицински услуги и лечение.

Всяка партия на власт през следващите 7 години, трябва да е наясно с тази висока цена на здравната реформа. Срещу закриване на неефективни здравни заведения ЕС ще финансира модернизирането на останалите болниците и медицински центрове, построяването на модерни частни клиники, университетските болници и спешната помощ.

Приоритети на реформата са здравната профилактика на населението, здравето на майките, децата и възрастните хора, достъпната медицинска помощ и изграждане на здравна култура на българите. Правилата на свободната пазарна конкуренция трябва да се задействат и в болничното обслужване с откриването на частни болници в общините, където губещите медицински заведения са закрити. В страната и в момента работят успешни частни клиники, които предлагат съвременно лечение и качествено медицинско обслужване по линия на Здравната каса.

Най-изпадналите болнични заведения всъщност сами ще се закрият, след като влязат в сила новите критерии на касата, обясниха от здравното министерство. Те предвиждат висококачествено лечение, високо квалифицирани лекари и съвременно медицинско оборудване. В страната функционират 339 държавни, общински и частни болници, а по-малко от една трета отговарят на критериите. Областните и специализираните заведения от социално значение едва ли ще бъдат закрити, но малките лечебници ще станат жертви на реформата. Броят им засега не е ясен, посочват от МЗ.

Посоката в образованието – професионално  обучение

Здравеопазването ще е приоритетен сектор през 2014 г заради социалната си и икономическа значимост, обяви през миналата седмица премиерът Пламен Орешарски. Освен духовния принос, образованието има и огромно икономическо значение за повишаване на конкурентността, подчерта министър-председателят. От догодина работодателите ще могат да кандидатстват по проекти за осигуряване на професионално обучение на кадри, за привличане на млади специалисти от професионални училища и от университети на работа, за задържането им в българския бизнес и за привличането им обратно от чужбина. Това са така наречените работодателски инициативи за професионално обучение и обучение през целия живот с възстановяване на част от разходите за специфично обучение на новите служители и постоянно обучение на старите кадри. Те ще бъдат финансирани от Европейския социален фонд.  

Секторната стратегия предвижда също така промени в областта на науката, реформиране на началната и основната образователни степени, както и мерки за задържане на децата от малцинствата в образователната система чрез целодневно обучение и насърчаване на родителите им да учат.

Предвижда се до 2020 г.  грамотността сред ромското население да се увеличи с 25%, като тези образовани и тясно специализирани сънародници да заемат 23% от общия пазар на труда в страната при под 1% към днешна.