От 2005 г. над три пъти са поскъпнали цигарите
Средната ефективна акцизна ставка се повиши около 4.6 пъти за периода 2005-2013 (т.е. към момента), което доведе до 3.3 пъти ръст на средните цени на цигарите за периода от края на 2004 до момента, при положение, че инфлацията за този период е около 50%.
Влизането в ЕС задължи правителството да увеличи облагането, като двата „шока” през 2006 и 2010 г. допринасят в значителна степен за промените. В периода 2009-2010 г. икономическата криза, ръстът на безработица и по-високите цени рязко свиха легално продаваните обеми цигари.
В сравнение с 2008 г., държавата събира около 7% повече приходи, при 45% спад в обема на обложените цигари в продажба, като тежестта на облагане нарасна за този период 2 пъти. Изискванията за нови увеличения на минималните акцизи ще наложат допълнително увеличение на продажните цени. Това пък ще повиши и данъчната тежест от крайната цена като тя ще се разшири от сегашните 83%, допълват от Industry Watch.
Всички горепосочени фактори трябва да бъдат разглеждани в контекста на слабото вътрешно потребление, все още високата безработица и минималния растеж на заетостта, които също оказват влияние върху продажбите на цигари, а оттам и върху потенциалните постъпления в хазната.
Пушим най-евтините цигари в ЕС
В 23 от 27 страни-членки на ЕС има повишение на специфичния компонент на акцизите през 2013 г. според данните на Европейската комисия. Страната ни обаче не е сред тези държави и цигарите остават най-евтините ни в общността.
Според данните у нас има най-малко повишение на цените в целия ЕС, като от декември 2012 г. до юли 2013 г. цигарите са се увеличили едва с 0.2% при средно повишение от 4% за общността. В Румъния цените на цигарите са скочили с 8%, в Гърция с 4%, а в Турция с 16%.
Задържането на ръста на цените в България не може да продължи дълго. Повишаването на производствените разходи, както и вдигането на акцизите неизбежно ще доведе и до увеличаване на цените на тютюневите изделия в България. Факт, за който българските потребители трябва да се готвят от сега.
Европейски регламенти
Освен подготвяното повишаване на акцизите Европейската комисия предвижда и още по-строги мерки за тютюневия бранш за в бъдеще. От Брюксел планират от догодина да се забрани продажната на ментоловите и на слим цигарите, което ще бъде сериозен удар върху целия сектор. Това до момента са част от луксозните цигари, които се предлагат от бранша и със сигурност част от потребителите ще потърсят алтернативна форма, за да поддържат нуждите си.
Проблем за сектора са и масово навлезлите през последните години електронни цигари. Те са предимно внос от Китай и се приемат с противоречив ефект от потребителите. Факт е, че част от хората се пренасочват към тях най-малкото, защото нямат ограничение да пушат на затворени места. Вредитте за тютюневия бранш от тази иновация обаче те първа ще се разширяват, прогнозират анализаторите.
От ЕК също смятат да ограничат продажбите на елеткронни цигари, като ги обявят за медицински изделия. Вносителите на тази стока остро се противопоставиха на идеята, а дебатите в Европейския парламент за новите правила в тютюневия бранш те първа предстоят.
Къде е родното производство?
За успокоение на пушачите може да се каже, че част от произвежданите тютюни у нас все пак наистина стигат до цигарите по щандовете. На този етап само малка част се продава директно от производителите на хората, които да си правят сами цигарите.
Основният изкупвач на тютюна продължава да е „Булгартабак Холдинг“, като освен него у нас има прекупвачи и от някои от междунаордно известните фирми. Цената на килограм тютюн варира в зависимост от сорта и качеството като най-търсени и скъпи са сортовете „Басма“. През тази година те се изкупуват на цени от над 6 лв. на килограм. Другият известен сорт „Виржиния“ се изкупува на нива от около 4 лв. за килограм. „Бърлей“ се взима от търговците на цени от до 3,30 лв. на килограм, а „Каба Кулак“ се изкупува от 3,90 до 4,60 лв. за килограм.
Досега нашите тютюнопроизводители получаваха известни помощи от Европа за труда си, но занапред Брюксел категорично отказва да субсидира тази дейност. Така земеделците, които решат да отглеждат тютюн ще могат да разчитат само на държавни субсидии, които за тази година са определени на 11,5 млн. лв.
Българските сортове обаче се търсят все по-малко, а и Европа продъжава да е на мнение, че трябва да се забрани производството на ориенталски тютюни. Това е и основния поминък на нашите тютюнопроизводители, които все повече намаляват през последните години.
Планираните евроограничения за включването на оринеталски тютюни в цигарите няма да навредят на бизнеса на „Булгартабак“, който отдавна купува качетвени тютюни за цигарите си и от външни доставчици. Подготвяната промяна в акцизите обаче със сигурност ще ограничи продажбите на дружеството, защото хората ще търсят евтини стоки, в които се слага нискокачествен тютюн.
