За поредна година Институтът за пазарна икономика представя в България международния индекс „Право на собственост”, разработван от Алианс „Право на собственост”. Индексът оценява защитата на интелектуалната собственост по света, а в изданието за 2015 г. са включени 129 държави.

Резултатите са формирани въз основа на представянето на държавите в три различни области: 1) правна и политическа среда; 2) право на физическа собственост и 3) право на интелектуална собственост.

Средният резултат в света е 5,3 т. от максималните 10 точки. На първо място в класацията отново е Финландия, следвана от Норвегия, Нова Зеландия, Люксембург и Сингапур.

Право на собственост и благосъстояние

Докладът измерва и как защитата на правото на собственост влияе върху благосъстоянието. При съпоставката на резултатите от индекса и икономическото представяне  на различните държави се забелязват сериозни разлики. Държавите са разделени на пет групи (квинтили) по реда на резултата си. Първенците в класацията (първите 20% от включените държави) се радват на 24 пъти по-висок доход на човек от населението в сравнение със страните на дъното (последните 20% от включените държави).

Анализът ясно показва, че по-добрата защита на правото на собственост води до по-високи доходи.

Къде е България

През последните пет години резултатът на България се колебае незначително, но в тазгодишното издание оценката на защитата на правото на собственост отбелязва рязък спад. България получава 4,9 т. от максималните 10 т., което е с 0,4 т. по-малко от резултата през 2014 година. Този резултат е по-нисък от средния на света и нарежда България на 68-мо място (от общо 129) в света  между Свазиленд и Тайланд, и на 12-то място (от общо 19) в региона Източна Европа и Централна Азия между Македония и Хърватска.

Основната причина за резултата на България в доклада е сериозното намаление на оценката за „независимост на съдебната власт” – индикаторът, при който традиционно България има изключително ниски резултати. Този спад (с 1,5 точки) не е учудващ, като се имат предвид скандалите в съдебната власт по общественозначими казуси и дела. През последната година редица медии публикуваха информация за съмнения в коректното извършване на случайното разпределение на делата в едно от най-важните съдилища в страната – Софийски градски съд. Беше изнесена информация, включително от посланици на европейски страни, за наличието на сериозни данни за „купуване на правосъдие” или конфликт на интереси при решаването на конкретни търговски дела с голям интерес. Също така обществото бе свидетел на няколко немотивирани и непоследавателни решения на Висшия съдебен съвет по казуси с особена важност за системата – като например процедурата по избор на административни ръководители, дисциплинарни производства или липса на такива при явно уронване престижа на съдебната власт. В общественото пространство изтекоха и различни аудио записи, в които висши магистрати твърдят, че изпълнителната власт упражнява пряко влияние върху съдебната система чрез различни лобита във Висшия съдебен съвет.

Всичко това предопределя и ниските резултати по индикаторите „върховенство на закона” и „контрол над корупцията”.

Липсата на напредък (и дори влошаване) на оценките на България по отношение на правната среда води до липсата на ефективни механизми за защита на правото на физическата и на интелектуалната собственост. Така например, най-ниската оценка при индикаторите, измерващи правото на интелектуална собственост, за поредна година е при пиратството на авторски права. Резултатът показва, че то продължава да е широкоразпространено и по никакъв начин правораздаването не може да му повлияе.

Независимостта на съдебната власт не е обективна и формална величина. Тя се измерва чрез общественото мнение и доверие към съдебната власт, както и по действията, които органите на съдебната власт извършват при изпълнение на своите функции. При липсата на доверие и бавенето на всякакви реформи в съдебната система, България ще продължава да изостава от Европа и по-голямата част от света. Както показва индексът „Право на собственост” и тази година, това води до по-малко инвестиции, по-ниски доходи и по-бавен икономически растеж.

Зорница Славова, И.П.И