На 03.12.2015 г. в емблематичната сграда за българския преход - „Партийния дом” , временната комисия за промени в Конституцията реши да преформатира „историческия компромис” за промени в конституцията. С 8 "за" и 4 "против" бе прието разпределението на квотите в прокурорската и съдийската колегии по начина, посочен от АБВ и подкрепен неколкократно от ДПС, а именно запазване на статуквото в прокуратурата и по-голяма политическа зависимост на съда. След разделянето на две колегии прокурорската ще се състои от главен прокурор, 5 членове, избрани от Народното събрание и 5 членове, избрани от прокуратурата, а съдийската колегия ще бъде в следния състав: председателите на ВКС и ВАС, 6 членове, избрани от Народното събрание и  6 членове, избрани от съдиите. Както знаем председателите на върховните съдилища се избират от изборните членове в съвета -  22 души (половината от които са политическа квота, т.е. избрани от НС), а след избора, се назначават от президента. Нещо повече, често председателите на ВКС и ВАС не са действащи съдии, а са експерти или преподаватели /например Лазар Груев/.

Членовете на временната комисия за промени в конституцията добре разбират, че така съдийската колегия ще има по-голяма политическа, отколкото съдийска квота и обратното – прокурорската колегия ще има по-голяма квота, зависима от главния прокурор, в сравнение с предложенията в т.нар. „исторически компромис”. Такова разпределение на квотите противоречи и на доклада на Венецианската комисия, в който се препоръчва независимостта на съда да бъде в основата на тази реформа, а от друга страна да бъде засилена отчетността на прокуратурата.  

Всички предложения за промени в прокуратурата бяха отхвърлени като излизащи извън принципите и обхвата на внесения законопроект. Интересно е, че не се даде никаква възможност на депутатите да се изказват по тези предложения. Аргументът на председателя Димитър Лазаров от ГЕРБ да не се обсъждат бе, че при първото заседание на комисията се е говорило за тези предложения. Напомняме, че на 26.11. комисията имаше първо заседание, от което отсъстваха 8 от 14 нейни членове. Други пък предложения, които се струваха „изключително важни” за председателя на комисията, бяха обсъждани по същество, защото предния път членовете, които защитават тези предложения, отсъствали или по други „важни причини”. Напомняме, че Венецианската комисия обяви българската прокуратура за една от постсоциалистическите институции, които все още работят по тоталитарен модел. Според доклада „..както в някои бивши социалистически страни, прокуратурата е останала твърде мощна структура, която застрашава независимостта на съда".

Комисията бе доста колеблива и при отхвърлянето на другото предложение на АБВ – след разделение на двете колегии, те да нямат същински правомощия по назначаването на председатели на съдилища и ръководители на прокуратури, а да могат само да предлагат номинации  на Пленума /всички 25/, който от своя страна да решава окончателно. Това предложение бе отхвърлено с 5 „против”, 2 – „за” и 6 „въздържали се”. Ако това Предложение на АБВ бъде гласувано в зала, това ще обезсмисли напълно разделянето на ВСС на две колегии, защото тези колегии няма да имат същински правомощия, а само консултативни. За сравнение двете колегии на Висшия съдебен съвет в Румъния не само, че избират съответните председатели на съдилища и ръководители на прокуратури, но прокурорската колегия избира сама главния прокурор, а съдийската колегия избира председателя на върховния съд, без пленумът да гласува тези назначения.

Предложението на Реформаторския блок за явно гласуване във Висшия съдебен съвет бе гласувано със 7 „за” и 7 „против”.  Основните аргументи против явното гласуване бяха, че по този начин членовете на ВСС може да не изразяват своето реално мнение и да им се оказва натиск. Аргументите „за” явното гласуване са, че магистратите постановяват своите решения и присъди публично, мотивирано и показвайки своята отговорност пред обществото, без да се страхуват от натиск. Според защитниците на явното гласуване, по такъв начин трябва да се държи и органът, който управлява човешките и финансови ресурси на системата.

Председателят на комисията Димитър Лазаров от ГЕРБ направи и едно допълнително предложение, което бе прието от комисията. Той поиска включване в преходните разпоредби на законопроекта да бъде посочено, че сегашният Висш съдебен съвет ще действа до изтичане на мандата му, тоест няма да бъде сменен с промените в Конституцията, както и че Висшият съдебен съвет в срок от 3 месеца ще реши кои членове от парламентарната квота ще се причислят към съдийската колегия и кои - към прокурорската. Последното разрешение принципно не отговаря на смисъла от парламентарна квота. Депутатите би трябвало да решат кои изпратени от тях членове отговарят по-добре на профила на едната колегия и кои - на другата. 

Решенията и докладът на временната комисия не са задължителни за депутатите, но показват до голяма степен настроенията в парламентарните групи.

Автор: Любомир Авджийски, ИПИ