Според българския политолог Иван Кръстев голямата надежда на оптимистите в България преди 20 години е била, че страната ни може да стане като Гърция - така да се каже "умерено демократична, но и умерено корумпирана". Сега, посочва той, те се надяват, че Гърция може да стане като България: "бедна, но финансово дисциплинирана и без да създава големи проблеми на другите страни". Това пише американското финансово-политическо списание The Economist в свой анализ за страната ни със заглавие: "В неприветлив регион: Някога България се надяваше да стане като Гърция, сега просто се надява да оцелее".

Досега България устоя на икономическата криза и проблемите с еврото, се посочва в статията. Безработицата нарасна до 12%, но това е половината от нивата на показателя в Гърция и Сърбия. Смята се, че над един милион българи живеят в чужбина, особено в Испания и Гърция. Някои са изгубили работните си места и се прибират у дома, но стойността на паричните преводи, изпращани чрез банки, всъщност е нараснала. През 2008 година паричните преводи са 694 млн. евро, докато за миналата година те са били 774 млн. евро, показват официалните данни.

Брутният вътрешен продукт на България е нараснал със скромните 1,7% през 2011 г. и се очаква да се забави тази година. Скорошно проучване показва, че 30% от икономиката е в сивия сектор.

Българите от друга страна водят мизерен живот. Анкета на Института “Отворено общество” показва, че повече от две трети от хората в страната очакват икономиката да остане на същото ниво или да се влоши през следващите 12 месеца. За 56,7% от анкетираните ситуацията в страната е "непоносима".

България е най-бедната страна в ЕС. Средната заплата е от 3,50 евро на час, средната месечна заплата е 360 евро. 10% от българския износ е предназначен за Гърция, а гръцките банки държат 40% от всички заеми, затова едва ли е изненадващо, че българите са на ръба. Това, което ги прави особено нервни, по-думите на бизнесмена Васил Василев, е миналият им опит, че каквото става в Западна Европа "идва тук с една-две години закъснение".

Василев изпраща организирани групи работници към други страни от ЕС, особено за сезонна работа. Той се притеснява, че политическият натиск върху компаниите да заменят неговите работници с местни безработни може да засегне сериозно бизнеса му, както и икономиката на България като цяло. Василиев смята, че страната трябва да се отдалечи от прекомерната си зависимост от еврозоната.

В една област пазарът в страната вече се променя. Катастрофалната 2008 г. остави огромен брой непродадени ваканционни апартаменти по българското Черноморие. Когато строителите започнаха да фалират, много от тези апартаменти се оказаха в ръцете на банките. От тогава насам руснаци от средната класа ги изкупуват, посочва банкерът Цветелина Бориславова.

Много българи, които не харесват правителството на популисткия премиер Бойко Борисов, който някога е живял с Цветелина Бориславова, се борят за демокрация. Парламентът се е превърнал в бюрократщина, институция без собствено мнение, оплаква се анализаторът Борислав Цеков, подхващайки твърдението, че бизнесът лобира сигурни закони, благоприятни само за него.

Няколко хиляди души излязоха по улиците наскоро, за да протестират срещу Закона за горите, който даваше широк достъп на строителите на ски курортите. От своя страна парламентът трябваше да направи отстъпки.   

Може би най-тревожно е състоянието на медиите. Основните вестници в България са собственост на банки или мощни предприятия. Има твърде малко разследваща журналистика в страната. Рекламата, идваща от правителството и от държавните фирми, е голям източник на приходи за вестниците, заради което те си налагат самоцензура, твърди, редакторът Валери Ценков.

Николай Младенов, външен министър на България, казва, че това, което той намира за най-досадно, е "непрекъснатия спад в качеството на журналистиката". Въпреки това той не вижда връзка между нейното влошаване и наличието на автоцензура.