От години България има проблем с т. нар. "изтичане на мозъци". В същото време във Великобритания набират все по-голяма популярност антиевропейските виждания и особено негативните настроения спрямо имигранти от България и Румъния. Ако сега обаче страната изгони чужденците от трудовия си пазар, какво ще прави, когато трябва да "внася" кадри от чужбина? Трябва ли да накараме хората да видят положителни страни на "повече Европа"?

Кристалина Георгиева:

Това, че в Европа има повече евроскептицизъм и повече почва за антиевропейски партии, не е случайно. Тази тенденция има своите обективни причини. Трудни пет години, дълга криза - особено за тези, които са най-засегнати от нея - хората, останали без работа. За тях това, че ЕС се връща към растеж ще има значение, само ако това връщане се транслира в работа за тях. Това изисква време.

Ние не трябва да чакаме да се върнем към растеж и по-висока заетост, а трябва сега да казваме на хората две простички неща. Първо, какво би било, ако ние не сме в ЕС, ако всяка една страна в условията на тази криза трябва да се справя сама с нейните последици. Същестуват анализи, които показват, че поотделно в условията на засилена глобална конкуренция, дори Германия ще има трудности да е на равна нога с големите икономически сили. 500 млн. европейци, това е много по-добър шанс за всеки един от тях, отколкото ако вървим поотделно.

Второ, ние имаме активна политика за създаване на работни места, за младежка заетост и е много важно да се показват реалните придобивки от тази активна политика на място. И тук се сблъскваме с един интересен човешки феномен - на национално ниво е за предпочитане проблемите да се приписват на Съюза, а успехите на национлното ръководство. Това за съжаление подкопава основите за успех на Европа, защото светът извън нас смята, че Европейският съюз е най-голямото постижение на следвоенния свят. Където и да ходя, в региони, които се стремят към повече интеграция, да кажем Африканския съюз, интересът към това колко много ние сме постигнали е изключително голям.

Много е важно за националните правителства да разберат колко е важно за всеки гражданин да укрепваме и задълбочаваме Съюза в името на тяхното благоденствие.

Същевременно това, че във Великобритания има повече скептицизъм, отколкото на други места, има своите исторически и природно-географски условия, но да ви кажа, аз мисля, че британците са много рационални хора и те едва ли ще тръгнат срещу своя собствен интерес, а техният интерес е да са в Европейския съюз.

Европейците по принцип са съгласни с оказването на помощ за бежанци извън ЕС. Може ли обаче да се каже, че когато тези бежанци са в Европа, те се превръщат в проблем?

Кристалина Георгиева:

В света има някъде около 18 млн. души, които са бежанци извън границите на собствените си страни и около 28-29 млн. души, които са бежанци в собствената си страна. От тези, които пресичат границите, за да избягат от конфликт или бедствие в своята държава, 85% бягат от една бедна в друга бедна страна. Именно затова ние помагаме толкова много, защото Йемен - една много бедна държава, има някъде около 750 хил. бежанци. Хората там ги приемат много добре. Затова Европа традиционно е голям източник на средства за бежанци в трети страни. Освен това, като помагане на бежанците там, ние намаляваме потока към Европа, т.е. това има и елемент на защита на интереса на нашите граждани.

Да вземем сирийската криза - 2,2 млн. бежанци, огромната част от които са в 5-те страни, граничещи със Сирия - най-много в Ливан, Йордания, Турция, Ирак и Египет. Досега Комисията и страните членки са дали 2 млрд. евро за помощ на Сирия. Около 40% от тези средства се дават, за да не се налага на хората вътре в страната да бягат, а други 40% - на бежанците в страните около Сирия. Това до голяма степен помага днес в Европа да имаме 50 хил. сирийци. Но това не значи, че ЕС затваря границите си за най-тежките хуманиратни случаи.

По принцип Европа има славата на континент, който не е много гостоприемен. Това е така, защото са много силни гласовете на ксенофобите в Европа. Но каква е реалността. Да вземем например една Германия - там има 600 хил. бежанци, не само от Сирия. 5-те страни, които в исторически план са приемали и до ден днешен приемат най-много бежанци, са Германия, Швеция, Франция, Белгия. Половината от сирийците са в Германия и Швеция. И там хората ги приемат. Но, разбира се, истина е и това, че в много страни има антиимигрантски настроения, включително и към българи и румънци, не само към сирийци или хора от Еритрея и Сомалия.

Ние имаме много интересен проблем - гласовете на омразата са силни, гласът на разума - тих. И е много важно да намерим начина да повишим гласа на разума. Ако следвате логиката, ние помагаме на бежанците извън Европа с хуманитарна цел, защото извън Европа те са най-много и са в много бедни страни. Но помагаме и на държавите в ЕС, които приемат бежанци. През миналия 7-годишен период имахме 8 млрд. евро за страните членки за укрепване на границите, приемане на бежанци, тяхното интегрираране и доброволно връщане в страните, от които идват. За следващия бюджетен период увеличаваме парите за бежанци и укрепване на външните граници на Съюза. Важното е, че имаме финансиране, а кой се възползва най-много от него - разбира се, страните, които приемат най-много бежанци.

За българите това е нов проблем и за съжаление ксенофобите го грабнаха и го вдигнаха като знаме. Но като се има предвид географското положение на България и колко е огромна и страшна сирийската криза, много трудно ще можем завинаги да избегнем този проблем. За съжаление не виждаме края на тази криза, както и на движението на сирийци от Сирия и съседните страни към Европа. Това, което може да направи ЕС, е да работи повече към обща политика за бежанците. В момента тя е национална - някои са по-добронамерени, други са по-малко отзивчиви.

Много е важно България, поглеждайки напред във времето, да реши дали иска повече бежанци. Какво ще правим с тях? Много е важно да се мисли сега. Някои от тях ще потърсят път другаде, но други ще останат в България с месеци и години. Това са важни въпроси, те трябва да се решават спокойно, не емоционално. И при нас се получи това, че на страхът очите са големи. Може ли 10-15 хил. души за нашата страна да са непоносим товар? Още повече, че европейското семейство няма да ни изостави и разбира се, че ще помогне на България.