В качеството си на обикновен потребител, влизайки в магазина, човек не знае кой кой е...Единствената сигурна промяна е в цените. Високите цени обаче не означават, че това, което си купуваш е това, за което си платил?

Асен Ненов:

Значи спираш да пазаруваш. Започваш да пазаруваш от локални производители - баби и дядовци от село. Правиш си сам кисело мляко.

Ако погледнем малко по-широко на антиконсумеризма - има ли антиконсумеризъм на идеи?

Асен Ненов:

Да отказваш да ползваш нещо като концепция? Да, има. Например продуктите на Apple. Тези продукти първо са достатъчно скъпи. За един iPad например, ако нямаш кредитна карта не можеш да се регистрираш. Тоест човек, който не притежава кредитна карта, не може да придобие продукт, който се продава на пазара. Един вид компанията прави бариера срещу собствените си потребители - някакво класово разделение. Говорейки за цялостната концепция на Apple, те не обичат отворени стандарти - всичко е дълбоко заключено. Аз например отказвам да приема такъв начин на заключване на информация. Обичам отворените стандарти и прозрачност. Всеки да погледне дали в този код има нещо нередно, когато всичко е отворено, аз се чувствам ок. С Android системите съм о.к.. Ползвам Linux, Android и т.н.

В един блогпост говориш за това, че младите хора се отказват не само от храната, която само външно изглежда добре, но е фалшива и вредна, но и от някои услуги на държавата като здравните услуги. Възможно ли е да има подобно антиконсумеристко отношение към държавата?

Асен Ненов:

Да, някои от младежите осъзнават, а други не, но също реагират по такъв начин, защото държавата е толкова разраснала се, толкова забравила смисъла си, че се държи като компания. Тя (държавата) твърди, че трябва да има ръст, че трябва да се развива, планира бюджет и т.н. Обаче не е ясно каква е целта. Много по-добре ще бъде вместо държавата да се държи като отделен субект, да се държи като обществен обект.

Това е някакво наше общо сдружение, компания, в която ние всички сме съдружници и тогава ще е много по-смислено. Тогава вече като се говори за АЕЦ “Белене”, тогава всеки ще си каже: “Добре ти и искаш сега това аз да го платя, всички ние, които сме съдружници да го платим, но какво получаваме след това”. Получава се така, че всички ние ще платим, а един ще се възползва след това. Извинете, хайде да помислим по друг начин.

Младите хора правят бойкот, изборен бойкот. Въобще здравните осигуровки, абсурдните закони, които касаят особено здравните осигуровки. ако работиш на едно, две, три, пет работни места. Все пак повечето млади хора работят на повече от едно работно място, защото имат нуждата от това, не защото имат нужда от парите, а защото имат нужда да направят много различни неща. Те трябва да се осигуряват на всичките работни места. Съответно се осигурява предпоставка за сива икономика, което изкривява статистиката за България в Евростат. Ние след това се чудим защо сме последни. Ние въобще не сме на последно място по никой параметър.

А къде сме според вас?

Асен Ненов:

Не е ясно. По енергийна интензивност на икономиката сме най-зле. Това е абсолютно ясно. Относно заплатите е тотално сбъркана статистиката, за интернет, също. Като говорим за интернет - ние сме на едно от първите места по скорост. Иползваме 32-42 МВ, а в Западна Европа и САЩ на 1-2МВ се радват.

Антиконсумеризмът се проповядва от  хора с активна гражданска позиция. Според вас хората, които заливат улиците на Европа, а в България, окупираха Орлов мост. Разпознавате ли новите протестиращи като антиконсумеристи?

Асен Ненов:

Да. Три месеца преди протестите на хората, които през септември окупираха Уолстрийт и се кръстиха Occupy Wall Street, това нещо беше инициирано от една неправителствена организация, която издава списание Adbusters. Хората в това списание от 90-та година се занимават с подиграване на реклами. Тези хора са в основата на антиконсумеризма.

Дори антиконсумацията е в основата на организацията Occupy – тоталната промяна на системата, не просто някои нейни правила, а тотално обръщане на начина, по-който се мисли за всичко. Тъй като това беше инициирано без никаква политика, политическите партии не знаеха въобще как да го възприемат. Това се повтори както в Ню Йорк, така и в София. На Орлов мост, въпреки че никой не каза думичката Occupy, всъщност хората излязоха, застанаха в нарушение на един куп закони, блокираха улици  и заявиха: „Ние не искаме такава промяна, каквато вие ни давате”, демек те бяха от другата страна. Вместо да искат промяна, те не искаха промяна. В България държавата е носител нa промяната, която обществото не желае. Това е абсурдното.