Мнението е изпратено на Econ.bg от нашия читател Атанас Махлелиев, който представя себе си като психолог-теолог

Кризата в Гърция не е икономическа, а психологическа. С тези думи искам да започна краткия си анализ, който не цели да бъде многословен, а по-скоро ясен, кратък и с лека нотка хумор.

Ето, че още един ден от Гръцката икономическа епопея отмина. Сега са на ход "окупаторите" от Европа, както ги нарича мнозинството гърци. Тези дни станахме свидетели на поредна доза гръцка драма, описана от най-авторитетните медии като не просто драматична, а по-скоро епична и историческа.

Но каквото и да си говорим, кризата си остава само на думи и взаимни нападки. Как изведнъж стана така, че дори и най-висшата форма на гръцка демокрация се превърна във филма "Моята голяма гръцка сватба" с постоянното крещене, паника, лутане и национализъм? Гръцкият парламент в последно време започва да ми прилича на една типично гръцка маса в таверна, от която никой не ще да става и да плати сметката, защото последното "сиртаки" още не е изиграно.

Защо психологията на гърците се върти около оплакването? Отговорът на този въпрос може би се крие в националната гордост на една страна, която се счита за основоположник на европейската демокрация и която страда от типичния комплекс на "малкия" в семейство, в което трябва само да се подчинява и в което неговото мнение постоянно се подлага на съмнение. В доказателство на моите думи искам да дам един пример: Нима малкото дете не се глези пред родителите си, метафорично погледнато, за да получи нещо, което му е нужно - сега и на момента; нима страданието в очите на гръцките политици не може да се сравни с прищявка?...

Винаги за да получат нещо, гърците са лавирали между чука и наковалнята, неуморно и непрестанно - може би това е въпрос на манталитет и на национално съхранение, в което няма нищо лошо, но не трябва да бъде за сметка на другите. Като за пример на постоянно лавиране бих дал гръцкия финансов министър Евангелос Венизелос, който в обективите на камерите постоянно влиза и излиза от преговори, качва се и слиза нагоре-надолу по стълбите на фалита и спасението. Това в краткосрочен план не би довело до нищо значимо, а в дългосрочен може да доведе само до свалянето на няколко килограма от пищната осанка на горепосочения политик.

Време е вечният курортист на Европа - Гърция, да спре тази психовойна със света, защото това ще бъде облекчение не само за Европа, но и за самите гърци.

И в заключение искам да кажа: Дано отговорните европейски институции не спрат командното дишане на финансово мъртвата Гърция, защото на никому не е нужен беден съсед, особено на България в този момент, в който българите се опитват да излязат от психологическата дупка на финансовите несгоди.