Автор на коментара за Югозападна информационна агенция: Владимир Бабанов*

Акценти:

• Неконтролираното харчене от гръцка страна (включително и на европейски пари), масовото отпускане на евтини кредити и провала в осъществяването на финансови реформи бе сериозна индикация, че пред Гърция се задават тежки проблеми, допълнително усложнени от глобалната финансова криза.
• Следващите два месеца ще бъдат критични за Гърция, която ще трябва да намери 23 млрд. евро.
• Гърция вероятно няма да успее да събере тези пари и надеждите на Атина са свързани с външна помощ.
• В Берлин все по-ясно се говори за финансиране на Гърция, но не безусловно
• Гръцките дългове ще бъдат компенсирани с нови дългове
• Оказва се, че проблемът не е само гръцки, а общоевропейски
• Възможно е кризата да се превърне в политическа, което ще доведе до падане на правителството на Папандреу.
• Вероятните ефекти у нас ще са увеличаване на безработицата, намаляване на заплатите на работещи в гръцки предприятия, допълнително свиване на обема на търговията с Гърция, трудно получаване на кредити от гръцки банки при недобри условия, намаляване на туристическия поток, завръщане на наши емигранти, работещи в Гърция, както и други непредвидими ефекти.
• Ако Европа не съумее да разреши проблема с бюджетния дефицит на редица страни, ще станем свидетели на чисто европейска криза

Вече трети месец южната ни съседка е обхваната от масови стачки, обществено недоволство и социална несигурност. Финансовата политика, която гръцкото правителство води в продължение на години, доведе страната до ръба на банкрут. Неконтролираното харчене от гръцка страна (включително и на европейски пари), масовото отпускане на евтини кредити и провалът в осъществяването на финансови реформи бяха сериозна индикация, че пред Гърция се задават тежки проблеми, допълнително усложнени от глобалната финансова криза.

Сумата, която е нужна на Гърция, е близо 25 млрд. евро, около 12.7% от БВП. Гръцкото правителство започна хаотични действия по набавянето на тези пари, което доведе до нова вълна от протести в страната.

В сряда беше съобщено, че се налагат нови, по-високи такси за скъпи стоки и такива с висока добавена стойност, рязко вдигане на данъците върху горивото, цигарите и алкохола, замразяване на пенсиите и орязване на допълнителните доходи на работещите в публичния сектор.

Така тежестта на проблема е пренесена върху гръцкото общество, което не крие своето недоволство от това.

Според очакванията на правителството тези непопулярни мерки биха осигурили около 4.8 млрд. евро, което е крайно недостатъчно. С тези действия Гърция цели не толкова да изнамери тази откровено завишена сума, колкото да демонстрира решеност за справяне с проблема и да спре загубата на доверие на външните кредитори и инвеститори. Кредитният рейтинг на Гърция (способността на страната да изплаща своите дългове) се срина на последно място в еврозоната, превръщайки южната ни съседка в рисково място за капитала.

Това ще остави Атина с непосилната задача да се бори сама с изплащането на дълговете и лихвите по тях при продължаващо нарастващи разходи и отлив на чужд капитал от страната. Следващите два месеца ще бъдат критични за Гърция, която ще трябва да намери 23 млрд. евро, нужни да изплати дългове с краен срок на изплащане в края на май. Гърция вероятно няма да успее да събере тези пари и надеждите на Атина са свързани с външна помощ.

Правителството на Папандреу няма да може да се възползва от помощта на Международния валутен фонд (МВФ), тъй като това би било индикация за слабост в еврозоната и неспособност на европейците да се справят сами с проблемите си. Ако Гърция потърси помощ извън Европа, ефектът върху еврото би бил значителен и би довел до последващо обезценяване на европейската валута.

Страните от еврозоната, начело с Германия, не желаят подобен сценарий, така че те ще трябва да предложат решение на сегашната ситуация в Гърция. Правилата на ЕЦБ относно финансова помощ на членове от еврозоната са доста неясни, поставяйки евентуално решение извън рамките на ЕС на чисто двустранна основа. Най-вероятно решението ще дойде от Германия, която е най-мощната икономика в Европа, по същество тя е стожерът на еврото и е единствената страна, която е в състояние да помогне на нашите съседи. Германия не желае обезценяване на еврото и внасяне на съмнения в европейската финансова система. В Берлин все по-ясно се говори за финансиране на Гърция, но не безусловно.

Германците разглеждат решението на ситуацията като поредица от действия в по-широк времеви спектър. Финансирането на Гърция няма да се случи наведнъж, а на няколко етапа чрез изкупуване на държавните облигации, които Гърция подготвя да издаде. Също така Атина може да поиска заеми от европейските си партньори при преференциални условия.

Това значи, че гръцките дългове ще бъдат компенсирани с нови дългове, а Европа ще "купи време" в опита си да разреши комплексните проблеми, пред които е изправена.

От друга страна дефицитът в бюджета на Гърция достига 12.7% от БВП, което е огромно нарушение на изискванията за управление на бюджетния дефицит в страните от еврозоната. Проблемът е, че Португалия е в подобна ситуация, следвана от Испания с близо 18% безработица, Ирландия с падащ кредитен рейтинг, както и италианската буксуваща икономика.

Оказва се, че проблемът не е само гръцки, а общоевропейски и Гърция е само първото блокче от доминото, което може да доведе до верижна реакция. Без чужда помощ съседите ни няма да се справят, което неминуемо ще се отрази сериозно и на нас.

Как би се отразил на България гръцкият проблем, ако той ескалира?

Двете икономики са здраво свързани, като и двете взаимно са сред водещите си търговски партньори. Близо 30% от капиталите, раздадени като кредити у нас, са от гръцки банки, което значи, че поради създалата се ситуация, масово се изтеглят капитали от България към Гърция. Намаляването на гръцките инвестиции у нас е показателно за мащабите на проблема в нашата съседка. В допълнение редица предприятия преустановиха дейността си в България, оставяйки множество безработни.

Туристическият бранш също търпи сериозни загуби, отчитайки рекорден спад в приходите си. Вероятните ефекти у нас ще са увеличаване на безработицата, намаляване на заплатите на работещи в гръцки предприятия, допълнително свиване на обема на търговията с Гърция, трудно получаване на кредити от гръцки банки при недобри условия, намаляване на туристическия поток, завръщане на наши емигранти, работещи в Гърция, както и други непредвидими ефекти.

Възможно е кризата да се превърне в политическа, което ще доведе до падане на правителството на Папандреу. При такава ситуация е вероятно да видим ново затваряне на границата, което би нанесло нови поражения върху родния ни бизнес.

Ако Европа не съумее да разреши проблема с бюджетния дефицит на редица страни, ще станем свидетели на чисто европейска криза и то в момент, когато САЩ и азиатските страни започват своето икономическо възстановяване.

Намирането на решение не е неизбежно, но вероятно ще се случи, тъй като залогът е твърде голям, а значими международни субекти не биха допуснали нова рецесия с европейски характер.

Въпросът е как, при какви условия и какво е научено от тази ситуация?

Изводите са, че Европа сама спъва своя възход към по-значима глобална роля и ако иска да бъде глобален фактор, в лицето на ЕС, ще трябва да открие своя модерен образ, вместо да продължава да тъне в бюрокрация и игри на интереси.

*Авторът на статията Владимир Бабанов е роден през 1984 г. в Петрич. Средно образование завършва в гимназия "Яне Сандански", Сандански.

Завършва висше образование в ЮЗУ "Неофит Рилски", специалност "Международни отношения" и магистратура (2009 г.) в СУ "Св. Климент Охридски" по специалността "Международни отношения/Международна сигурност".

Защитава с отличен дипломна работа на тема "Отношенията между САЩ, Китай и Япония и сигурността в Източна Азия".

Кандидат докторант в "The National Graduate Institute for Policy Studies"- Tokyo, Japan.

Владее английски и немски език, ползва руски и френски.